© Георги Кожухаров
Лидерът на Вътрешна македонска революционна организация става пленник по схемата, приложена против Марешки. Още по тематиката
Мнения Daily - Бюджетът: планираме недостиг, трупаме остатък
И още: Прокуратурата като фабрика на Adibas; Две години Тръмп: Може ли да се спре гюле с вентилатор?
29 окт 2018
Мнения Daily - Пряката проява на аморалност е несъвместима с политиката
И още: Властта, в случай че не е тоталитарна, е услуга, сходна на химическото чистене; Валери Симеонов като Доналд Тръмп
25 окт 2018 Политически " леден запас "
Защо прокуратурата удря Каракачанов Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца
бонус От коментар на Mediapool.bg
В понеделник бе задържан шефът на Държавната организация за българите в чужбина (ДАБЧ) Петър Харалампиев. Агенцията е от години под контрола на партията на Красимир Каракачанов, който е вицепремиер и боен министър. Разкритията за фрапантни нарушавания и произвол при разпределяне на българско поданство са от години. Ето за какво, като се имат поради толкоз доста поръчкови акции и скалъпени обвинявания по разнообразни случаи, които се пукат като балони в съда, въпросът за какво прокуратурата се задейства едвам в този момент, е изцяло подходящ.
През последните месеци обединението " Обединени патриоти " (ВМРО, " Атака ", НФСБ) не слиза от новините поради продуцираните вътрешни кавги сред трите партии, които клатят и държавната коалиция. От лятото насам съвсем единствената тематика на съдружните препоръки ГЕРБ-ОП са разправиите сред водача на " Атака " Волен Сидеров и водача на НФСБ и вицепремиер Валери Симеонов. В същото време Каракачанов е в ролята на " горския ", който ту се кара, ту умиротворява сътрудниците си, дистанцирайки се от споровете им.
Шумните кавги обаче не стопират. То не бяха обиди към майките на децата с увреждания, соросоиди, произшествия с джипове, прекъсвания на партийни малките екрани и прочие. Това основава опасности и ГЕРБ се оказва избирателен пленник на националистите.
Разпад на ръководещата коалиция безусловно би допингирал Българска социалистическа партия на фона на предстояща зима с рекордно високи битови сметки поради повишаването на горивата. Това безспорно поражда терзания от повтаряне на февруарските събития от 2013 година. Как може да се подсигурява стабилността на ръководещата коалиция през идващите сериозни месеци? Със относително предвидими и послушни съдружни сътрудници (плюс " Воля " за леден резерв), които си затварят устата и работят по този начин, както се чака от тях.
Какво се прави, когато те вземат за пленник? Вземаш заложници и ти. За да не се разбере от всички, че вземаш заложници, може да извършиш и някакви други арести, с цел да се изгуби значимото в купчината от кавги. Примерно, да започнеш отново да се занимаваш с приватизацията – тази безконечна дъвка, която продължава да се разтяга в Народното събрание и в телевизионните студия.
Преди седмица водачът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов избави стабилността на ръководството, когато отхвърли да изиска оставката на сътрудника си от НФСБ Валери Симеонов. Каракачанов постъпи рационално, тъй като през идващите месеци би трябвало да похарчи няколко милиарда за нови западни самолети, ремонт на остарели съветски самолети, бронирани машини и какво ли още не. Ако не беше постъпил рационално, не той, а някой различен щеше да харчи тия милиарди. Каракачанов е значим човек, който крепи ръководството и разполага с доста пари. Добре е той да продължава да постъпва устойчиво като пази държавното управление (доказал е, че може) и да не взема решение без да пита по какъв начин да харчи милиардите.
По същия метод от близо две години пленник е и водачът на " Воля " Веселин Марешки, който всеки ден недоволства от държавното управление, само че най-после гласоподава с ръководещите на всички вотове за съмнение. Срещу Марешки бяха формирани няколко каузи месеци, откакто влезе в Народното събрание и към този момент тези каузи стоят на трупчета. Така фармацевтичният необут се трансформира в студеният енергиен запас за властта. И ненадейно пристигна ред на Каракачанов...
------- Либералната народна власт не е народна власт на либералите.
(Не)либерално
Новите политически бруталисти ни трансформират в аудитория на " Биг Брадър "
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Георги Кожухаров
Поредната експанзия на Валери Симеонов с изключение на претенции за оставка провокира и някои размисли. Първо: хора като него - у нас и по света - пристигнаха на власт посредством брутално прекрачване на най-елементарни морални правила, които смятахме за самоочевидни. Сидеров нападна физически, а сходна демонстрация този месец имаше и извънредно левият му сътрудник Меланшон, упрекнат в преразход на пари по време на изборите. Орбан афишира Сорос за дявол, който движел либералите по света. В същото има вяра и всеки уважаващ себе си последовател на Българска социалистическа партия. Тръмп пък назовава мексиканските мигранти с езика на Динко и Перата.
Нарочно давам образци от ляво и дясно – старите координати отстъпиха пред новата стратегия, която непретенциозно назовават " рестарт на системата ". Ликвидиране на старите партии, отменяне на интернационалните контракти и задължения, отменяне на правила, закони, морални правила. Какъв е политическият смисъл от това на пръв взор самоубийствено придвижване? Ето какъв: жадни за власт хора влизат в публичното полезрение; колкото по-голям е абсурдът, толкоз повече приказваме за тях. Няма неприятна реклама, нали по този начин? Едва ли някой знае какво тъкмо прави Валери Симеонов като началник на демографската политика, позиция явно основана поради съдружното му его. Затова пък няма месец, в който да не приказваме за следващия скандал, който е натворил – застрояване на Пирин, връщане на пушенето, прекъсване на музикални уредби.
Новите политически бруталисти (моля да ме извинят едноименните архитекти) подменят сериозната политика с жестикулации като персонажи от един цялостен Биг Брадър, а ние жителите, превърнати в пасивна аудитория, седим и се възмущаваме, и отново седим, и отново се възмущаваме, само че все не стопираме тв приемника.
Новото от няколко години е, че в тази игра се включиха и теоретици. Започнаха да подават комфортни научни термини, които политиците, разбрали-неразбрали, почват да размахват като бухалки. Просташките обиди, които нажежават публиката на Биг Брадър-а и усилват гледаемостта, да вземем за пример, бяха показани като битка с " политическата уместност ". Вярно, има такова нещо в Америка, чели сме, някои сме го и виждали. Но какво тъкмо би трябвало да значи то у нас? Обясняват ни, че неприятните либерали забранявали да се споделят някои неща - да вземем за пример, че ромите били генетично повредени, че бежанците до един били джихадисти и така нататък. Странно по какъв начин не извадиха този мотив при последната словесна храброст на Симеонов на гърба на майките; май по-върви да си герой против цензурата когато ругаеш непознатите, в сравнение с своите?
Впрочем тук е и ключът към разбирането на демократичната народна власт - онази, която е главният зложелател на популистите от дясно и ляво през днешния ден: това разбиране няма общо с световния капитал и финансовите спекулации, както се пробват да ни внушават. Либерална народна власт е онази, която съумява освен да следва волята на болшинството, само че и да пази малцинствата, та даже обособените човешки същества, ползите им, достолепието им. (Вярно, това е по-трудното, изисква висок стадий на развиване, който нашето общество за жал може и още да не е достигнало).
Това не е народна власт на либералите, тъй като зад нея през днешния ден в Европа стоят и консерватори, и социалисти. Без демократична народна власт става невъзможна даже рецензията на демократичната народна власт, която допуска правото свободно да изразяваш мнението си.
------ Гражданите на федералната република очевидно не желаят повече необятна коалиция.
Политически други възможности
Германците са изтощени от Меркел
От коментар на Инес Пол за " Дойче Веле "
Фотограф: Hannibal Hanschke
В деня, когато светът отдава последна респект на убитите в Питсбърг евреи, в Германия десните националисти от " Алтернатива за Германия " (АзГ) се настаниха и в хесенския Ландтаг - последния локален парламент в страната, в който до момента тази партия не беше показана. На провелите се в неделя избори за нея гласоподаваха над 12% гласоподавателите в Хесен - провинцията, която е централно средище на банковия бранш и стопанската система в Германия. Провинцията, в която се заплащат най-високите заплати в страната, а безработицата от години спада.
Този паралел става изключително фрапантен, когато си напомним, че един от съпредседателите на АзГ наскоро назова Холокоста " пилешка курешка ". И таман тази партия към този момент е показана освен в Бундестага, само че и във всичките парламенти на 16-те немски провинции. Този факт би трябвало да потресе цялата страна и да се трансформира във водеща медийна тематика. Това обаче не се случва, а обяснението е обвързвано таман с аргументите за досегашните триумфи на АзГ.
Какво става в Германия? Ангела Меркел ръководи към този момент 13 години. И в никакъв случай до момента не е имала толкоз ниска поддръжка в допитванията. Тази наклонност се дължи на политическата отмалялост. И на противоречивата бежанска политика на канцлерката. Най-вече обаче се дължи на неспирните кавги вътре в държавното управление. Коалицията сред ХДС/ХСС и социалдемократите породи само под принудата на събитията - без визия, която можеше да завоюва популацията. И сега таман откритите битки за власт вътре в тази коалиция нервират най-вече немските гласоподаватели. Показват го всички допитвания.
Мнозинството германци към този момент отчетливо не желаят необятната коалиция. И по тази причина изборите в Хесен напълно разумно се трансфораха в съдбоносен миг за Меркел и нейното държавно управление. Ако досегашният министър-председател на Хесен, който е доближен на канцлерката, беше изгубил изборите, против Меркел вероятно щеше да избухне открит протест. Но християндемократите въпреки всичко съумяха да останат първа политическа мощ в провинцията, въпреки че понесоха съществени загуби. Тоест, най-малко на този фронт Меркел към този момент няма от какво да се притеснява. Но това въобще не значи, че необятната ѝ коалиция се е нормализирала. Защото съдружният сътрудник ГСДП също изгуби доста гласове в Хесен, свивайки се до към 20%. При това в една провинция, където социалдемокрацията по традиция има дълбоки корени.
След тази изборна злополука още по-силно ще се чуват гласовете, които упорстват, че ГСДП може да оцелее, единствено в случай че напусне колкото може по-бързо обединението с Меркел. Тази вътрешна полемика ще занимава Германия и през идващите седмици - и надлежно ще пречи на държавното управление да си прави работата. Едва ли има потребност да се споделя, че това е съдбовно - освен за Германия, само че и за Европа, която от ден на ден се поляризира и разпада по периферията.
Все отново от изборите в Хесен има и една добра вест. Там ще може да се образува държавно управление, участниците в което твърдо отстояват правилата на немската конституция и ще ръководят точно в сходство с нея. Да, десните националисти към този момент седят във всички провинциални парламенти, само че в изпълнителната власт място за антисемити няма. 
