© Георги Кожухаров
Бюджетът за 2019 година е великодушен, само че за сметка на данъкоплатците. Още по тематиката
Мнения Daily - Пряката проява на аморалност е несъвместима с политиката
И още: Властта, в случай че не е тоталитарна, е услуга, сходна на химическото чистене; Валери Симеонов като Доналд Тръмп
25 окт 2018
Мнения Daily - Уж битката продължава
И още: Патриотизмът през днешния ден значи да сме в ЕС; Защо никой не се вълнува от вота на съмнение
24 окт 2018 Държавни финанси
Бюджетът - планираме недостиг, трупаме остатък Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца
бонус От коментар на икономиста Петър Ганев в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
Консолидираните разноски през 2019 година са заложени в размер на 44,5 милиарда лева, което е с 5,9 милиарда лева повече от предстоящото осъществяване през настоящата 2018 година В това отношение проектобюджетът е самобитно продължение на предходния – предстоящото осъществяване през тази година е с 4,1 милиарда лева повече от осъществяването на бюджета през 2017 година Това напомпване на обществените разноски с над 10 милиарда лева за 2 години е постижимо, само че то идва с цената на по-високо данъчно-осигурително задължение, по-голямо преразпределение през бюджета и влошено фискално салдо.
В случая няма да се фокусираме върху налозите, защото напълно неотдавна коментирахме тематиката и разписахме близо 20 случая на нараснали налози през последните 10 години. По отношение на преразпределението нещата също са безапелационни – консолидираните разноски са били 34,1% от Брутният вътрешен продукт през 2017 година, до момента в който през 2019 година са заложени в границите на 38,2%, т.е. имаме растеж от 4,1% от Брутният вътрешен продукт за две години. Разбира се, част от този растеж може да бъде пояснен с някои елементи – такива ще разясняваме и тук, само че това не трансформира общата рамка – преразпределението пораства и през 2019 година е заложено сензитивно по-високо, както по отношение на предходните години, по този начин и по отношение на идващите две. През 2020 и 2021 година публично е заложен доста по-малък растеж на разноските – в границите на 1-2 милиарда лева на година и надлежно спад в преразпределението.
Тази обща рамка утежнява и бюджетното салдо. Продължава неуместната обстановка, в която публично се възнамерява недостиг, съпроводен от средносрочна рамка, която сякаш консолидира последователно, до момента в който на процедура се натрупат остатъци към този момент трета поредна година. Внимателният взор към бюджета обаче демонстрира противоположното на консолидация. Бюджетното салдо се движи по следната траектория: 1,6% остатък през 2016 година, 0,8% остатък през 2017 година, 0,5% публично предстоящ остатък през 2018 година и 0,5% заложен недостиг през 2018 година Това не е консолидация, а утежняване на фискалното салдо вследствие на надуването на разноските през последните две години.
Накрая е значимо да уточним и един от детайлите, които на хартия подвигат разноските и преразпределението през бюджета, без действително да приказваме за изцяло нови разноски. Тази година разноските на така наречен Фонд " Сигурност на електроенергийната система " са повишени с близо 1,8 милиарда лева В общия случай това са разноски, които покриваме през сметките си за ток и в този момент към този момент се виждат и в консолидирания бюджет.
Общият спор за разноските в бюджета, както и фокусираните полемики по обособените браншове, занапред ще се води. Бюджетът е великодушен, което обаче е за сметка на данъкоплатците, преразпределението и утежняването на бюджетното салдо. Най-голямото перо е нарастването на заплатите в обществения бранш, против което обаче не стоят задоволително ясни задължения за възстановяване на работата на администрацията и оптимизация в структурите ѝ. По-сериозен подобен е препоръчаното ограничение на опцията на пенсионерите в силовите ведомства да продължат да получават хем пенсия, хем заплата. Ясно декларирани ограничения за ограничение на административния личен състав в целия обществен бранш, обаче, липсват.
---------- Впечатляват съвпаденията при акциите на държавното обвиняване.
Поточна линия
Прокуратурата като фабрика на Adibas
От коментар на Емилия Милчева за " Клуб Z "
Фотограф: Надежда Чипева
Българската прокуратура проработи като китайска фабрика за Adibas - арестуван след арестуван, обвиняване след обвиняване... Кръгът на българското общество от ВИП-ове взе рисково да се стеснява.
Ако днешните й акции се осъществяваха по времето, когато министър на вътрешните работи беше Цветан Цветанов, по какъв начин ли щяха да бъдат кръстени? " Олигарсите ", " Комсомолците ", " Дедесарите "... Днес обаче Министерство на вътрешните работи е в сянката на прокуратурата и дори и не му проличава, че от месец и половина няма основен секретар, тъй като основният секретар стана министър. А на предходния министър някой помни ли му името?
Държавните обвинители работят с такава експедитивност, че всяка нова акция изтрива като с електрошок новината от предходната. Така и забравяме, че хотелиерът Ветко Арабаджиев, най-големият в България, и брачната половинка му Маринела, които сякаш щяха да се връщат непринудено от чужбина, не се прибират към този момент два месеца след обвиняванията против тях. Димитър Желязков - Митьо Очите, арестуван в Истанбул при започване на август при онази интервенция, при която хванаха и предприемача Бенчо Бенчев, още си е там и екстрадиция няма. Сега и Николай и Евгения Баневи, арестувани в Ница, сигурно ще апелират задържането си и ще забележим дали ще си дойдат с първия сняг.
Впечатляват обаче съвпаденията при прокурорските акции. Засенчи ли някой " черен лебед " ведрия лик на медоносното ни ръководство - злополуката в Своге и 20-те човешки смърти, митингите на майките на деца с увреждания, дебелашките изявления на някой управленец, калпавите поправки на компании от партийните обръчи, гибелта на българи, нуждаещи се от белодробна трансплантация, поради бездушието на здравните управляващи... и ето ти акция.
------ Стратегията на американския президент е смяна на международния ред в интерес на Съединени американски щати.
Оранжева гражданска война
Две години Тръмп: Може ли да се спре гюле с вентилатор?
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Портал Култура "
Фотограф: Alexander Drago
Наближават две години от избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати. Ако би трябвало да обобщим президентските упоритости на индивида с оранжевата прическа, те се свеждат до следното:
СВЕТЪТ ТРЯБВА ДА съдебна експертиза ПРОМЕНИ, ЗА ДА ОСТАНЕ СЪЩИЯТ
Тръмп е първият, само че надали ще е последният президент на Съединени американски щати, който е воден от остро възприятие за загуба на водещата роля на страната му в света. Тази страна е към момента най-могъщата, само че нейните съперници са към този момент прекомерно покрай нея по запаси. Стратегията на Тръмп е смяна на международния ред, тъй че в него Америка да резервира своето лидерско място. Възможно ли е това? Може ли да се спре гюле с вентилатор? Опитите във Вашингтон не престават.
КИТАЙ
Китайската стопанска система към този момент надвиши по паритет на покупателна дарба американския Брутният вътрешен продукт. В безспорни стойности тя мина границата от 12 трилиона $ през 2017 година, което я прави сравнима с тези на Съединени американски щати (19 трилиона) и на Европейски Съюз (17 трилиона). Перспективите са за бързо настигане от страна на Китай на другите два блока – до десетилетие-две азиатската стопанска система ще е неоспорим международен водач.
Каква би трябвало да е политиката на Съединени американски щати по този въпрос? Тръмп е прав да уточни Китай като главен собствен съперник, само че " проектът " му за опазване на първото място на Съединени американски щати не наподобява изключително заможен. Търговската му война с Пекин към този момент е по-скоро периферна и води до разбърквания, които са незначителни предвид на огромната картина.
Европейски Съюз
Странното е, че отношението на Тръмп към Китай не е доста по-различно от отношението към съдружниците му от Европейски Съюз и НАТО. Заедно с Европейски Съюз, Съединени американски щати могат да подсигуряват световната доминация на Запада в икономическо отношение доста по-дълго време, в сравнение с Съединени американски щати сами по себе си. Но това не е неговата тактика – той желае да разбие Европейски Съюз на съставните му страни, с цел да могат Съединени американски щати по-лесно да се постановат на всяка една взета поотделно. Изоставянето на обичайните демократични съдружници на Съединени американски щати и откритата работа против техните ползи не наподобява оправдана политика.
РУСИЯ
Тръмп сякаш се готви за евентуален боен конфликт с Китай и поради това се пробва да притегля Русия на своя страна. Поведението му по отношение на Путин е в диапазона от угодливост до надменност. Възможно е това да се дължи на някакви скрити зависимости, въпреки че следствието на Робърт Мълър до момента не е разкрило нещо изключително значително. По-скоро става дума за опит за геополитически увертюри от страна на Тръмп, които да привлекат Русия в неговия тим, а не в този на Китай.
БЛИЗЪК ИЗТОК
Тръмп продължава линията на последователно дезинтересиране на Съединени американски щати от региона на Близкия Изток. С новите енергийни технологии и фракинга ресурсно Съединени американски щати са все по-независими от този район и за тях той е значим най-много предвид на цели като отбраната на Израел и продажбата на оръжие. Затова Иран – като най-сериозната заплаха за Израел – бе изведен като приоритет за Тръмп. Както и Саудитска Арабия, която пък е най-сериозният покупател на американско оръжие и други артикули.
В тази картина Турция изпада в геополитически вакуум и по тази причина се люшка сред Русия, Европейски Съюз и Съединени американски щати, като прави жестове към всеки един от тези центрове. От българска позиция това е рискова обстановка – ние имаме интерес от твърдо обвързване на Турция в западния лагер. 
