Елизабета Панова: Живеем в похитена държава
© Личен списък Още по тематиката
Председателката на Апeлaтивен съд-София, си е разпределила дело за 102 млн. лева нелегално
Проверката против Даниела Дончева стартира, откакто арбитър я упрекна в корупция
21 мар 2018
Нема такава страна, да знаеш, Деляне, и нема подобен основен прокурор!
Съпругата на ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов с отворено писмо до депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски
19 мар 2018
Софийският градски съд остава без ръководител към този момент
Никой от двамата претенденти не получи нужния най-малко от 8 гласа в съдийската гилдия на Висш съдебен съвет
13 мар 2018
Софийски градски съд: завръщане в предишното
Съдийската гилдия на новия Висш правосъден съвет ще организира първия си основен избор
16 фев 2018 Преди две седмици дългогодишният публицист Елизабета Панова и брачна половинка на ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов изпрати отворено писмо до депутата от Движение за права и свободи и издател Делян Пеевски. Поводът бяха офанзивите против Панова и фамилията й през последните няколко години. " Капитал " потърси госпожа Панова по отношение на писмото, с цел да разбере повече за аргументите то да бъде написано и посланието в него.
Какви са аргументите и мотивът да се обърнете към Делян Пеевски?
Уморих се да бъда унижавана от хора без достолепие. Избрах най-сетне да им покажа какво е да имаш такова и да се защитя. Мълчах до момента, тъй като моето схващане е, че брачната половинка на ръководителя на Върховен касационен съд няма място в обществената среда, в случай че не извършва протоколни функционалности. Мълчах и за това, че се притеснявах, че някой се пробва да измести дебата от правосъдната промяна към спор за брачната половинка. Затова и си разреших онази дебелашка подигравка с " и.д. младоженка на ръководителя на Върховен касационен съд ". Чашата преля, когато член на Висш съдебен съвет по време на съвещанието на Съдийската гилдия обществено се опита да унижи брачна половинка ми поради следващото " разобличаване " за " моето мрачно минало " в медиите на господин Пеевски. Не желая и да си помисля, че този представител на правосъдния ни парламент е желал да реализира напън върху ръководителя на Върховен касационен съд, тъй като след броени минути предстоеше гласуването за избор на ръководител на най-големия областен съд в страната. Отдадох го на това, че профанизацията в медиите на господин Пеевски явно не е пощадила и най-високите върхове на правосъдната ни власт. Аз не се опасявам от предишното си и избрах обществено да го заявя, тъй като живях честно. Избрах да го кажа на господин Пеевски пред всички, с цел да разбере най-сетне, че си губи времето с мен.
Но откакто с помощта на него получих обществен статут като брачна половинка на ръководителя на Върховен касационен съд, макар че толкоз дълго безмълвно се съпротивлявах, ще се опитам най-малко да дам на цялото някакъв смисъл и да преместя диалога от унижението към размисъл за това що е достолепие и има ли то почва у нас. Уморих се безмълвно да виждам по какъв начин нашите държавни мъже коленичат пред един човек. Имам чувството, че хората с достолепие в общественото ни пространство са заплашен от изгубване тип. Ако пък не дай Боже въпреки всичко се появи някой и прояви такова, то тогава заверата на болшинството бърза да го задуши. Това аз назовавам бягство от срама, тъй като когато насреща не намериш своите недостатъци, ти си заставен да се обърнеш във вътрешността и да се вгледаш в себе си.
Мисията на господин Пеевски като предприемач е да се стреми да усилва облагата си. Но за Бога, има и по-цивилизовани способи да преследваш своите ползи. Не е належащо да се държиш като човекоядец с всеки, който се изправи по пътя ти. Това държание той в никакъв случай не би могъл да си разреши, в случай че нямаше поддръжката на българските държавни институции. Те освен го толерират, а са се трансформирали в съществени принадлежности, с които той лишава живота на своите жертви. В правовите страни точно институциите са тези, които подсигуряват равни права на всички жители и икономически субекти. А силата на страната в последна сметка се крие в спазването на правила от нейните органи. Живеем в похитена страна!
Похитителят е съумял, тъй като е срещал по пътя си единствено хора без достолепие. Достойнството е мощ, която идва свише от праведния живот на индивида. Колкото по-малко са греховете му, толкоз по-голяма е и неговата мощ. Изначало човек мъчно се бори със своите недостатъци, тъй като те са заложени в неговата природа. Користта и страхът са оковите, с които нашият грабител държи в плен елита ни. Единственото, от което се нуждаем, с цел да го победим, е да намерим хора с достолепие.
Защо избрахте тази стилистика?
По време на чешкото председателство на Европейски Съюз Давид Черни показа България в Брюксел като апаратура на, извинете ме за естетически некрасивия израз, турска тоалетна. Тогава художникът описа, че тази концепция му е пристигнала, когато си спомнил за първото си пътешестване в страната ни преди доста години. Провокацията на Давид Черни провокира голям яд у нас.
Естетическият усет, който демонстрират медиите на господин Пеевски, постоянно ми припомня за картината на Черни. Оставам с усещането, че за моите сътрудници в неговите медии причините към този момент изцяло са се изчерпали и на помощ са им се притекли обидите. Но по този начин се случва постоянно, когато търсиш причини във виртуалната действителност. Нямах бои, с цел да обрисувам това, което виждам, само че благодарение на силата на изразните средства се пробвах да го направя. А за жалост в моите думи се съдържаха и тъжните обстоятелства от нашата реалност.
Какво е вашето пояснение с така наречен престъпна регистрация? За какво става дума?
Опасявам се, че зная за нея толкоз, колкото и Вие. Но за сметка на това бях сложена от медиите на господин Пеевски в невижданата обстановка да се постанова да диря способен орган, който да се произнесе дали владея интегритет да съм брачна половинка на ръководителя на Върховен касационен съд. За страдание подобен не съществува и избрах да пренебрегвам всичкото, с цел да не давам живот на лъжите. Това не оказа помощ изключително, защото на вестникарските изявления бе дадена институционлана легитимност на съвещанието Съдийската гилдия на 13.03. За това още на идващия ден отидох и подадох заявление с вх.№225000-4446 в I РПУ. В него изисках от органите на реда да ми бъдат предоставени всички данни за непозволените дейности, които съм направила, защото не ми известно да съм вземала присъединяване в тях. За страдание към момента нямам отговор, само че от органите ни на вътрешни ред авансово ми бе разяснено, че инспекцията ще отнеме много дълго време, защото прокуратурата е способният орган, който съхранява тази информация. Нямах различен излаз с изключение на да потърся съдействието на господин Пеевски за ускорение на процеса по разкриването на " тъмните секрети " от моето минало.
Мисля си, че е очевидно и с просто око, че задачата на цялата акция е окалването на обществения облик на представителя на най-висшата правосъдна инстанция. Представете си единствено какво си мисли жителят Х, до момента в който чете в изданията на господин Пеевски, че ръководителят на Върховен касационен съд живее с престъпно проявено лице. Логично е да махне с ръка с омерзение и да заключи, че в правосъдната система всички са маскари. Няма по-подходяща среда от недоверието за развиване на статуквото, защото то основава точно онази незаинтересованост у обществото, която го демотивира да демонстрира гражданска интензивност. Как ли се отразява всичко това върху институцията Върховен касационен съд?!
Въпросът с " престъпната ми регистрация " е кардинален и за читателите на вестника, който издавам. Струва ми се, че сега един от най-важните цели на нашите държавни мъже е подписването на Шенгенското съглашение. Но за тази цел бъдещите ни сътрудници изискват от нас да потвърдим, че имаме работещи институции, които са в положение да защитят общите граници. Случаят с " тъмното ми минало " смятам, че доста добре би могъл да илюстрира метода, по който работят българските държавни органи. Ако у нас е допустимо с общителната поддръжка на институциите един човек от съзнателен жител да се превъплъти в престъпно проявено лице, това значи, че е изцяло допустимо едно престъпно проявено лице, не дай Бойже да е последовател на Ислямска страна, да се превъплъти в съзнателен жител. Остава ни единствено да се надяваме, че нашите бъдещи сътрудници в Шенгенското съглашение към момента не са се осведомени за съществуването на тези благоприятни условия. Но в случай, че ние пожелаваме към момента от тях доверие, а те към момента не ни го гласоподават, евентуално имат известна визия за съществуващите у нас " положителни практики ".
Разкажете повече за натиска, над койтио сте подложени - по какъв начин се случва, по кое време се случва, от кое място идва
Опасявам се, че няма да бъда напълно изчерпателна, защото листата е прекомерно дълга. Вероятно и след приключването на мандата на брачна половинка ми с него дълго ще усещаме стягането на скафандрите, с които живеем. В класацията от разнообразни форми на напън, макар огромната и мощна конкуренция сред окървавените агнешки главички, характерното схващане за независимост на словото на медиите на господин Пеевски, изключителните ограничения и специфичните условия на държавните институции, психоатаки от членове на Висш съдебен съвет, постерите по улиците и така нататък, наградата бих дала на систематичните обществени унижения, на които е подложен брачният партньор ми с моето " мрачно минало ". Реших този път да не мълча, тъй като достолепието на индивида е най-ценният Божи подарък. То е неговата независимост. През дългия интервал на униженията, на които бях подложена, все се надявах, че хората, които желаят смяна ще ме защитят. Та белким фамилията ми не страдаше точно поради тази смяна.
Но имам възприятието, че в нашата реалност хората гледат на ориста си като на филм и чакат без тяхно присъединяване героите в прожекцията да създадат живота им по-добър. От изтощение предизвиках по този начин остро с вярата, че феновете ще прогледнат и ще видят действителността. Но на живота ни този път те погледнаха като на литературна творба. Болеше толкоз доста, когато видях, че хората не схващат, само че аз най-малко се пробвах да им оказа помощ, а те на мен не.
Признавам, че до момента в който обществено ме разпъваха и достолепието ми кървеше, егото постоянно ми крещеше: " Имахте избор и не биваше да си причинявате всичко това. Защо тръгнахте по този път? ". Съвестта обаче тихичко отговаряше: " Да се бориш за твоето благополучие е нарцисизъм, а същинското благополучие е в това, да направиш различен човек благополучен ".
Председателката на Апeлaтивен съд-София, си е разпределила дело за 102 млн. лева нелегално
Проверката против Даниела Дончева стартира, откакто арбитър я упрекна в корупция
21 мар 2018
Нема такава страна, да знаеш, Деляне, и нема подобен основен прокурор!
Съпругата на ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов с отворено писмо до депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски
19 мар 2018
Софийският градски съд остава без ръководител към този момент
Никой от двамата претенденти не получи нужния най-малко от 8 гласа в съдийската гилдия на Висш съдебен съвет
13 мар 2018
Софийски градски съд: завръщане в предишното
Съдийската гилдия на новия Висш правосъден съвет ще организира първия си основен избор
16 фев 2018 Преди две седмици дългогодишният публицист Елизабета Панова и брачна половинка на ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов изпрати отворено писмо до депутата от Движение за права и свободи и издател Делян Пеевски. Поводът бяха офанзивите против Панова и фамилията й през последните няколко години. " Капитал " потърси госпожа Панова по отношение на писмото, с цел да разбере повече за аргументите то да бъде написано и посланието в него.
Какви са аргументите и мотивът да се обърнете към Делян Пеевски?
Уморих се да бъда унижавана от хора без достолепие. Избрах най-сетне да им покажа какво е да имаш такова и да се защитя. Мълчах до момента, тъй като моето схващане е, че брачната половинка на ръководителя на Върховен касационен съд няма място в обществената среда, в случай че не извършва протоколни функционалности. Мълчах и за това, че се притеснявах, че някой се пробва да измести дебата от правосъдната промяна към спор за брачната половинка. Затова и си разреших онази дебелашка подигравка с " и.д. младоженка на ръководителя на Върховен касационен съд ". Чашата преля, когато член на Висш съдебен съвет по време на съвещанието на Съдийската гилдия обществено се опита да унижи брачна половинка ми поради следващото " разобличаване " за " моето мрачно минало " в медиите на господин Пеевски. Не желая и да си помисля, че този представител на правосъдния ни парламент е желал да реализира напън върху ръководителя на Върховен касационен съд, тъй като след броени минути предстоеше гласуването за избор на ръководител на най-големия областен съд в страната. Отдадох го на това, че профанизацията в медиите на господин Пеевски явно не е пощадила и най-високите върхове на правосъдната ни власт. Аз не се опасявам от предишното си и избрах обществено да го заявя, тъй като живях честно. Избрах да го кажа на господин Пеевски пред всички, с цел да разбере най-сетне, че си губи времето с мен.
Но откакто с помощта на него получих обществен статут като брачна половинка на ръководителя на Върховен касационен съд, макар че толкоз дълго безмълвно се съпротивлявах, ще се опитам най-малко да дам на цялото някакъв смисъл и да преместя диалога от унижението към размисъл за това що е достолепие и има ли то почва у нас. Уморих се безмълвно да виждам по какъв начин нашите държавни мъже коленичат пред един човек. Имам чувството, че хората с достолепие в общественото ни пространство са заплашен от изгубване тип. Ако пък не дай Боже въпреки всичко се появи някой и прояви такова, то тогава заверата на болшинството бърза да го задуши. Това аз назовавам бягство от срама, тъй като когато насреща не намериш своите недостатъци, ти си заставен да се обърнеш във вътрешността и да се вгледаш в себе си.
Мисията на господин Пеевски като предприемач е да се стреми да усилва облагата си. Но за Бога, има и по-цивилизовани способи да преследваш своите ползи. Не е належащо да се държиш като човекоядец с всеки, който се изправи по пътя ти. Това държание той в никакъв случай не би могъл да си разреши, в случай че нямаше поддръжката на българските държавни институции. Те освен го толерират, а са се трансформирали в съществени принадлежности, с които той лишава живота на своите жертви. В правовите страни точно институциите са тези, които подсигуряват равни права на всички жители и икономически субекти. А силата на страната в последна сметка се крие в спазването на правила от нейните органи. Живеем в похитена страна!
Похитителят е съумял, тъй като е срещал по пътя си единствено хора без достолепие. Достойнството е мощ, която идва свише от праведния живот на индивида. Колкото по-малко са греховете му, толкоз по-голяма е и неговата мощ. Изначало човек мъчно се бори със своите недостатъци, тъй като те са заложени в неговата природа. Користта и страхът са оковите, с които нашият грабител държи в плен елита ни. Единственото, от което се нуждаем, с цел да го победим, е да намерим хора с достолепие.
Защо избрахте тази стилистика?
По време на чешкото председателство на Европейски Съюз Давид Черни показа България в Брюксел като апаратура на, извинете ме за естетически некрасивия израз, турска тоалетна. Тогава художникът описа, че тази концепция му е пристигнала, когато си спомнил за първото си пътешестване в страната ни преди доста години. Провокацията на Давид Черни провокира голям яд у нас.
Естетическият усет, който демонстрират медиите на господин Пеевски, постоянно ми припомня за картината на Черни. Оставам с усещането, че за моите сътрудници в неговите медии причините към този момент изцяло са се изчерпали и на помощ са им се притекли обидите. Но по този начин се случва постоянно, когато търсиш причини във виртуалната действителност. Нямах бои, с цел да обрисувам това, което виждам, само че благодарение на силата на изразните средства се пробвах да го направя. А за жалост в моите думи се съдържаха и тъжните обстоятелства от нашата реалност.
Какво е вашето пояснение с така наречен престъпна регистрация? За какво става дума?
Опасявам се, че зная за нея толкоз, колкото и Вие. Но за сметка на това бях сложена от медиите на господин Пеевски в невижданата обстановка да се постанова да диря способен орган, който да се произнесе дали владея интегритет да съм брачна половинка на ръководителя на Върховен касационен съд. За страдание подобен не съществува и избрах да пренебрегвам всичкото, с цел да не давам живот на лъжите. Това не оказа помощ изключително, защото на вестникарските изявления бе дадена институционлана легитимност на съвещанието Съдийската гилдия на 13.03. За това още на идващия ден отидох и подадох заявление с вх.№225000-4446 в I РПУ. В него изисках от органите на реда да ми бъдат предоставени всички данни за непозволените дейности, които съм направила, защото не ми известно да съм вземала присъединяване в тях. За страдание към момента нямам отговор, само че от органите ни на вътрешни ред авансово ми бе разяснено, че инспекцията ще отнеме много дълго време, защото прокуратурата е способният орган, който съхранява тази информация. Нямах различен излаз с изключение на да потърся съдействието на господин Пеевски за ускорение на процеса по разкриването на " тъмните секрети " от моето минало.
Мисля си, че е очевидно и с просто око, че задачата на цялата акция е окалването на обществения облик на представителя на най-висшата правосъдна инстанция. Представете си единствено какво си мисли жителят Х, до момента в който чете в изданията на господин Пеевски, че ръководителят на Върховен касационен съд живее с престъпно проявено лице. Логично е да махне с ръка с омерзение и да заключи, че в правосъдната система всички са маскари. Няма по-подходяща среда от недоверието за развиване на статуквото, защото то основава точно онази незаинтересованост у обществото, която го демотивира да демонстрира гражданска интензивност. Как ли се отразява всичко това върху институцията Върховен касационен съд?!
Въпросът с " престъпната ми регистрация " е кардинален и за читателите на вестника, който издавам. Струва ми се, че сега един от най-важните цели на нашите държавни мъже е подписването на Шенгенското съглашение. Но за тази цел бъдещите ни сътрудници изискват от нас да потвърдим, че имаме работещи институции, които са в положение да защитят общите граници. Случаят с " тъмното ми минало " смятам, че доста добре би могъл да илюстрира метода, по който работят българските държавни органи. Ако у нас е допустимо с общителната поддръжка на институциите един човек от съзнателен жител да се превъплъти в престъпно проявено лице, това значи, че е изцяло допустимо едно престъпно проявено лице, не дай Бойже да е последовател на Ислямска страна, да се превъплъти в съзнателен жител. Остава ни единствено да се надяваме, че нашите бъдещи сътрудници в Шенгенското съглашение към момента не са се осведомени за съществуването на тези благоприятни условия. Но в случай, че ние пожелаваме към момента от тях доверие, а те към момента не ни го гласоподават, евентуално имат известна визия за съществуващите у нас " положителни практики ".
Разкажете повече за натиска, над койтио сте подложени - по какъв начин се случва, по кое време се случва, от кое място идва
Опасявам се, че няма да бъда напълно изчерпателна, защото листата е прекомерно дълга. Вероятно и след приключването на мандата на брачна половинка ми с него дълго ще усещаме стягането на скафандрите, с които живеем. В класацията от разнообразни форми на напън, макар огромната и мощна конкуренция сред окървавените агнешки главички, характерното схващане за независимост на словото на медиите на господин Пеевски, изключителните ограничения и специфичните условия на държавните институции, психоатаки от членове на Висш съдебен съвет, постерите по улиците и така нататък, наградата бих дала на систематичните обществени унижения, на които е подложен брачният партньор ми с моето " мрачно минало ". Реших този път да не мълча, тъй като достолепието на индивида е най-ценният Божи подарък. То е неговата независимост. През дългия интервал на униженията, на които бях подложена, все се надявах, че хората, които желаят смяна ще ме защитят. Та белким фамилията ми не страдаше точно поради тази смяна.
Но имам възприятието, че в нашата реалност хората гледат на ориста си като на филм и чакат без тяхно присъединяване героите в прожекцията да създадат живота им по-добър. От изтощение предизвиках по този начин остро с вярата, че феновете ще прогледнат и ще видят действителността. Но на живота ни този път те погледнаха като на литературна творба. Болеше толкоз доста, когато видях, че хората не схващат, само че аз най-малко се пробвах да им оказа помощ, а те на мен не.
Признавам, че до момента в който обществено ме разпъваха и достолепието ми кървеше, егото постоянно ми крещеше: " Имахте избор и не биваше да си причинявате всичко това. Защо тръгнахте по този път? ". Съвестта обаче тихичко отговаряше: " Да се бориш за твоето благополучие е нарцисизъм, а същинското благополучие е в това, да направиш различен човек благополучен ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ