Мнения Daily - По темата "тероризъм" цари бюрократично безсилие
© Георги Кожухаров Спецслужбите ни не могат да се оправят с действителни закани. Национална (не)сигурност
По тематиката " тероризъм " царува бюрократично изтощение
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък От коментар на Екатерина Баксанова в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
В края на юли 2016 година в баварския град Ансбах сириецът Мохамед Далил взривява себе си и ранява още 15 души със самоделна бомба. Във видеото, което самичък е записал, той заявява своята преданост към Ислямска страна (ИД).
На 22 март 2016 година в Брюксел вследствие на три самоубийствени бомбени атентата умират над 30 и са ранени над 300 жители. Още същата година белгийският съд се произнася с неоправдателна присъда (лишаване от независимост за период от 7 години) за Халед Хатаб - сириец с белгийско поданство - за съучастничество в терористична активност. Отговорността за нападението е поета от ИД.
Какво е общото сред двамата, с изключение на Ислямска страна? Друга страна – България. Първият би трябвало да бъде върнат в България по Регламента " Дъблин ", по силата на който първата страна членка, пред която е подадена молба за интернационална протекция, е способена за разглеждането ѝ. В съответния случай това е България. Това значи, че молбата за протекция на сириеца е записана от Държавната организация за бежанците у нас. От това пък следва, че българските управляващи сигурно записват лицето, а представители на Държавната организация за национална сигурност (ДАНС) водят сказка, само че не се усъмняват в него.
Във втория случай сириецът с белгийско поданство бяга от правораздаването в Белгия като по пътя за Сирия (накъдето се е запътил) минава необезпокоявано през България. Хванат е чак от турските управляващи.
Примерите са илюстративни, а не изчерпателни. Те разкриват неналичието на потенциал на българските правоохранителни органи да се оправят с съответна опасност – откриването на симптомите/проявленията на достоверната радикализация и набирането на обвързвана с това информация.
Когато към горното се добави и друга присъща за родната полиция и прокуратура линия – зрелищните конюнктурни акции за реклама, се стига до институционалната и социална нервност, завихрила се към 16-годишния възпитаник от гр. Пловдив. Друг въпрос е, че прекомерно постоянно се оказва, че в началото изнесените обстоятелства се разграничават от действително откритите, а в същото време методът нарушава презумпцията за невиновност.
Докато тече това изобличаване обаче, прокуратурата и службите за сигурност вършат това, което вършат постоянно, когато са сгазили лука. Първо, не поемат отговорност, а търсят поддръжка от този, който еднолично взема решение всички значими въпроси в страната – министър председателят. Той, несъмнено, ги поддържа, смъмряйки леко публицистите. Второ, употребяват случая (инструментализират жертвата за личния си дневен ред), с цел да оповестят, че страната ще основава " антитерористични центрове ".
Подобно предложение демонстрира институционалното изтощение на останалите органи, в чиито пълномощия влиза битката с проведената престъпност и тероризма, да се оправят с сходен проблем. А те не са малко – ДАНС, Групово дело БОП, прокуратура (особено специализираната), Министерство на вътрешните работи. На всичко от горната страна към ДАНС има основан и Национален контратерористичен център.
----------
Разделителната линия в Българска социалистическа партия е отношението към Бойко Борисов и ГЕРБ.
Левица
Корнелия Нинова печели време
От коментар на Емилия Милчева за " Дойче веле "
Корнелия Нинова ще води Българска социалистическа партия и на локалните избори. После - след това отново ще ѝ желаят оставката.
Фотограф: Велко Ангелов
Формално Нинова нямаше защо да подава оставка. На европейските избори Българска социалистическа партия, твърдо втора, усили гласовете си с 50 000 по отношение на евровота през 2014 година, има един евродепутат повече от предходните четирима и приръст на гласове в София, Пловдив-град, Варна и други Противниците ѝ в партията обаче взеха решение, че Българска социалистическа партия е изгубила " извоювани избори ", а Корнелия Нинова разгласи, че ще подаде оставка. Завъртяха се имена в залаганията за нов водач на социалистите или за някакъв краткотраен началник до локалния избор наесен. Но всичко мина по сюжета на партийното управление - с делегати, горещо увещаващи лидерката да не напуща поста, с енергично слово на самата лидерка.
Така оставката се оказа " пунта мара " (в стилистиката на премиера Бойко Борисов). Но с хода си Нинова печели време - за себе си и за определеното от нея управление, и показва, че има зад тила си поддръжката на партията и редовите симпатизанти.
" Поемам имиджови вреди, само че защищавам партията от загубата на локални избори ", стимулира решението си председателката на Българска социалистическа партия. В същия ден получи и поддръжката на президента Румен Радев - " госпожа Нинова знае какво прави и носи отговорност за своите действия! " Но президентът акцентира и какъв брой е значимо за България да има " сплотена политическа съпротива ", защото " неналичието ѝ ще бъде пагубна за нашата народна власт ".
В президентските думи прозира една от разграничителните линии сред Нинова и вътрешнопартийната съпротива в лицето на Георги Гергов, Сергей Станишев, Михаил Миков, Красимир Янков, Георги Пирински, а към този момент и Румен Овчаров - отношението към Бойко Борисов и ГЕРБ. Това " крило " е диалогично с ръководещите. Дотам, че в някои среди се дискутира концепцията за " споделен кмет на София " в лицето на Мая Манолова, както и други проекти.
Позициите на ръководещите в столицата са поразклатени (също и на други места), и това би било комфортна формула. От друга страна Българска социалистическа партия в никакъв случай не е печелила в София.
На пръв взор продължаващите към този момент две години разпри в Българска социалистическа партия наподобяват като битка на недоволната партийна номенклатура, която Нинова " пенсионира " от управлението на " Позитано " 20.
Някои анализатори считат, че в този момент му е времето за идейни и идеологически диспути - заради обстоятелството, че Българска социалистическа партия, ръководена от Нинова, изрази във връзка с Истанбулската спогодба и мигрантите позиции, разнообразни от тези на европейската левица, обединена в ПЕС. В реалност такива диспути не се водят, само че отдалечаването на Българска социалистическа партия от полезностите на европейската левица и приближаването към консервативните политики е реалност. Този развой надали може да се назова рецесия на идентичността, тъй като от стотина години насам вътъкът на Българска социалистическа партия не е социалдемократически, а проруската ориентировка не се трансформира, без значение кой ръководи на " Позитано " 20 (също като в българската енергетика).
---------- Една членка на Европейски Съюз стартира да припомня на Туркменистан.
Беззаконие
" Кой, за Бога, оглавява тази помийна яма? "
От коментар на политолога Евгений Дайнов в неговия фейсбук-профил
В Член 8 на Лисабонския контракт, т.е. Конституцията на Европейски Съюз, написа следното: " Всяко лице, което има поданство на държава-членка, е жител на Съюза. " В качеството си на жител на Съюза, пробвам се да наблюдавам процесите в главните държави-членки на този мой Съюз.
Фотограф: Надежда Чипева
Напоследък вниманието ми притегля една балканска страна с непрекъснато влошаваща се известност. Внезапен одит на Европейската комисия наскоро установи 54 " несъответствия " при тази страна. Като европейски жител, неведнъж прекосявал през одити знам, че в случай че една организация има повече от 5 несъответствия, на нея й предстоят тежки месеци на привеждане в естествен тип. А тази балканска страна има 54 такива! Изводът, който върша като европейцки жител е, че в тази страна от дълго време няма нито ръководство, нито отчетност, нито надзор, нито правда.
Вглеждам се в тази държавица по-внимателно. Веднага откривам, че в нея правда в действителност няма. Никаква. Според нейната Конституция, дюните по морския бряг са извънредна държавна благосъстоятелност, предпазена от човешка интервенция по силата на наставления на моя Съюз, подписани и от тези тук балканци. Какво обаче вършат те? Гласуват закон, съгласно който на дюни може да се строят хотели и басейни, да минават джипове, трактори и танкове. Но в случай че някой жител, който отхвърля да е в хотел, реши да се възползва от конституционното си право да опъне плажен пешкир на тази дюна – която е негова, бидейки на страната – незабавно предстои на санкция до 2 500 евро.
Не мога да допускам на очите си и не преставам да диря материали по въпроса. Почти незабавно намирам, че Конституционият съд на държавицата е отсъждал, че на дюните не можеш да паркираш екскаватор. Предлагащите новия закон национални предстсавители, обаче, били споделили, че Конституционният съд тия работи не ги разбира; и че с неговите решения те няма да се преценяват.
" Кой, за Бога, оглавява тази помийна яма? " си задавам въпроса. Проверявам. Някакъв някогашен охранител, " изгрял " около бандитските групировки от 90-те години. В разгара на приемане на закона за градеж върху дюните, този субект, към този момент прекомерно огромен, става на 60. Основните медии се надпреварват да го хвалят като национален воин, избавител на нацията, красавец, хитрец, международен водач, водеш мъдрец и бележит състезател.
Аз, жителят на Европа, някъде съм виждал такова събитие. Да помсля... Аха, " култът към личността ", присъщ за по-примитивните версии на социализма. За последно тук, в Европа, виждахме такова нещо в Албания, при ръководството на Енвер Ходжа. Днес го гледаме в Северна Корея, Туркменистан и във въпросната балканска страна с неприятна известност.
На този стадий на следствието си аз, жителят на Европейския съюза, към този момент си дефинирам въпроса: Какво търси тази балканска страна в моята Европа? Та те са по-близо до Туркменистан, за Бога... Пардон, Аллах.
По тематиката " тероризъм " царува бюрократично изтощение
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък От коментар на Екатерина Баксанова в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система
В края на юли 2016 година в баварския град Ансбах сириецът Мохамед Далил взривява себе си и ранява още 15 души със самоделна бомба. Във видеото, което самичък е записал, той заявява своята преданост към Ислямска страна (ИД).
На 22 март 2016 година в Брюксел вследствие на три самоубийствени бомбени атентата умират над 30 и са ранени над 300 жители. Още същата година белгийският съд се произнася с неоправдателна присъда (лишаване от независимост за период от 7 години) за Халед Хатаб - сириец с белгийско поданство - за съучастничество в терористична активност. Отговорността за нападението е поета от ИД.
Какво е общото сред двамата, с изключение на Ислямска страна? Друга страна – България. Първият би трябвало да бъде върнат в България по Регламента " Дъблин ", по силата на който първата страна членка, пред която е подадена молба за интернационална протекция, е способена за разглеждането ѝ. В съответния случай това е България. Това значи, че молбата за протекция на сириеца е записана от Държавната организация за бежанците у нас. От това пък следва, че българските управляващи сигурно записват лицето, а представители на Държавната организация за национална сигурност (ДАНС) водят сказка, само че не се усъмняват в него.
Във втория случай сириецът с белгийско поданство бяга от правораздаването в Белгия като по пътя за Сирия (накъдето се е запътил) минава необезпокоявано през България. Хванат е чак от турските управляващи.
Примерите са илюстративни, а не изчерпателни. Те разкриват неналичието на потенциал на българските правоохранителни органи да се оправят с съответна опасност – откриването на симптомите/проявленията на достоверната радикализация и набирането на обвързвана с това информация.
Когато към горното се добави и друга присъща за родната полиция и прокуратура линия – зрелищните конюнктурни акции за реклама, се стига до институционалната и социална нервност, завихрила се към 16-годишния възпитаник от гр. Пловдив. Друг въпрос е, че прекомерно постоянно се оказва, че в началото изнесените обстоятелства се разграничават от действително откритите, а в същото време методът нарушава презумпцията за невиновност.
Докато тече това изобличаване обаче, прокуратурата и службите за сигурност вършат това, което вършат постоянно, когато са сгазили лука. Първо, не поемат отговорност, а търсят поддръжка от този, който еднолично взема решение всички значими въпроси в страната – министър председателят. Той, несъмнено, ги поддържа, смъмряйки леко публицистите. Второ, употребяват случая (инструментализират жертвата за личния си дневен ред), с цел да оповестят, че страната ще основава " антитерористични центрове ".
Подобно предложение демонстрира институционалното изтощение на останалите органи, в чиито пълномощия влиза битката с проведената престъпност и тероризма, да се оправят с сходен проблем. А те не са малко – ДАНС, Групово дело БОП, прокуратура (особено специализираната), Министерство на вътрешните работи. На всичко от горната страна към ДАНС има основан и Национален контратерористичен център.
----------
Разделителната линия в Българска социалистическа партия е отношението към Бойко Борисов и ГЕРБ.
Левица
Корнелия Нинова печели време
От коментар на Емилия Милчева за " Дойче веле "
Корнелия Нинова ще води Българска социалистическа партия и на локалните избори. После - след това отново ще ѝ желаят оставката.
Фотограф: Велко Ангелов
Формално Нинова нямаше защо да подава оставка. На европейските избори Българска социалистическа партия, твърдо втора, усили гласовете си с 50 000 по отношение на евровота през 2014 година, има един евродепутат повече от предходните четирима и приръст на гласове в София, Пловдив-град, Варна и други Противниците ѝ в партията обаче взеха решение, че Българска социалистическа партия е изгубила " извоювани избори ", а Корнелия Нинова разгласи, че ще подаде оставка. Завъртяха се имена в залаганията за нов водач на социалистите или за някакъв краткотраен началник до локалния избор наесен. Но всичко мина по сюжета на партийното управление - с делегати, горещо увещаващи лидерката да не напуща поста, с енергично слово на самата лидерка.
Така оставката се оказа " пунта мара " (в стилистиката на премиера Бойко Борисов). Но с хода си Нинова печели време - за себе си и за определеното от нея управление, и показва, че има зад тила си поддръжката на партията и редовите симпатизанти.
" Поемам имиджови вреди, само че защищавам партията от загубата на локални избори ", стимулира решението си председателката на Българска социалистическа партия. В същия ден получи и поддръжката на президента Румен Радев - " госпожа Нинова знае какво прави и носи отговорност за своите действия! " Но президентът акцентира и какъв брой е значимо за България да има " сплотена политическа съпротива ", защото " неналичието ѝ ще бъде пагубна за нашата народна власт ".
В президентските думи прозира една от разграничителните линии сред Нинова и вътрешнопартийната съпротива в лицето на Георги Гергов, Сергей Станишев, Михаил Миков, Красимир Янков, Георги Пирински, а към този момент и Румен Овчаров - отношението към Бойко Борисов и ГЕРБ. Това " крило " е диалогично с ръководещите. Дотам, че в някои среди се дискутира концепцията за " споделен кмет на София " в лицето на Мая Манолова, както и други проекти.
Позициите на ръководещите в столицата са поразклатени (също и на други места), и това би било комфортна формула. От друга страна Българска социалистическа партия в никакъв случай не е печелила в София.
На пръв взор продължаващите към този момент две години разпри в Българска социалистическа партия наподобяват като битка на недоволната партийна номенклатура, която Нинова " пенсионира " от управлението на " Позитано " 20.
Някои анализатори считат, че в този момент му е времето за идейни и идеологически диспути - заради обстоятелството, че Българска социалистическа партия, ръководена от Нинова, изрази във връзка с Истанбулската спогодба и мигрантите позиции, разнообразни от тези на европейската левица, обединена в ПЕС. В реалност такива диспути не се водят, само че отдалечаването на Българска социалистическа партия от полезностите на европейската левица и приближаването към консервативните политики е реалност. Този развой надали може да се назова рецесия на идентичността, тъй като от стотина години насам вътъкът на Българска социалистическа партия не е социалдемократически, а проруската ориентировка не се трансформира, без значение кой ръководи на " Позитано " 20 (също като в българската енергетика).
---------- Една членка на Европейски Съюз стартира да припомня на Туркменистан.
Беззаконие
" Кой, за Бога, оглавява тази помийна яма? "
От коментар на политолога Евгений Дайнов в неговия фейсбук-профил
В Член 8 на Лисабонския контракт, т.е. Конституцията на Европейски Съюз, написа следното: " Всяко лице, което има поданство на държава-членка, е жител на Съюза. " В качеството си на жител на Съюза, пробвам се да наблюдавам процесите в главните държави-членки на този мой Съюз.
Фотограф: Надежда Чипева
Напоследък вниманието ми притегля една балканска страна с непрекъснато влошаваща се известност. Внезапен одит на Европейската комисия наскоро установи 54 " несъответствия " при тази страна. Като европейски жител, неведнъж прекосявал през одити знам, че в случай че една организация има повече от 5 несъответствия, на нея й предстоят тежки месеци на привеждане в естествен тип. А тази балканска страна има 54 такива! Изводът, който върша като европейцки жител е, че в тази страна от дълго време няма нито ръководство, нито отчетност, нито надзор, нито правда.
Вглеждам се в тази държавица по-внимателно. Веднага откривам, че в нея правда в действителност няма. Никаква. Според нейната Конституция, дюните по морския бряг са извънредна държавна благосъстоятелност, предпазена от човешка интервенция по силата на наставления на моя Съюз, подписани и от тези тук балканци. Какво обаче вършат те? Гласуват закон, съгласно който на дюни може да се строят хотели и басейни, да минават джипове, трактори и танкове. Но в случай че някой жител, който отхвърля да е в хотел, реши да се възползва от конституционното си право да опъне плажен пешкир на тази дюна – която е негова, бидейки на страната – незабавно предстои на санкция до 2 500 евро.
Не мога да допускам на очите си и не преставам да диря материали по въпроса. Почти незабавно намирам, че Конституционият съд на държавицата е отсъждал, че на дюните не можеш да паркираш екскаватор. Предлагащите новия закон национални предстсавители, обаче, били споделили, че Конституционният съд тия работи не ги разбира; и че с неговите решения те няма да се преценяват.
" Кой, за Бога, оглавява тази помийна яма? " си задавам въпроса. Проверявам. Някакъв някогашен охранител, " изгрял " около бандитските групировки от 90-те години. В разгара на приемане на закона за градеж върху дюните, този субект, към този момент прекомерно огромен, става на 60. Основните медии се надпреварват да го хвалят като национален воин, избавител на нацията, красавец, хитрец, международен водач, водеш мъдрец и бележит състезател.
Аз, жителят на Европа, някъде съм виждал такова събитие. Да помсля... Аха, " култът към личността ", присъщ за по-примитивните версии на социализма. За последно тук, в Европа, виждахме такова нещо в Албания, при ръководството на Енвер Ходжа. Днес го гледаме в Северна Корея, Туркменистан и във въпросната балканска страна с неприятна известност.
На този стадий на следствието си аз, жителят на Европейския съюза, към този момент си дефинирам въпроса: Какво търси тази балканска страна в моята Европа? Та те са по-близо до Туркменистан, за Бога... Пардон, Аллах.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ