Как Съдийската колегия на ВСС опитва да затвори съдилищата за журналисти и публика
© Анелия Николова Съдебните съвещания остават закрити за аудитория, а публицистите, които отразяват работата на съда, ще научават за делата от преразказите на пресаташетата на съда. Това в резюме одобри във вторник Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет при правенето на следващите Правила и ограничения за работа на съдилищата в изискванията на пандемия. Новите правила, които фрапантно лимитират конституционно прогласения принцип на гласност на разглеждането на делата, бяха стимулирани простичко от члена на Висш съдебен съвет Боян Новански, представен от lex.bg, съгласно който публицистите единствено обикаляли правосъдните покои и се чудели с кого да се заядат.
Ограничението отваря път за правосъдни каузи
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Правилата към момента не са оповестени на уеб страницата на Висш съдебен съвет, което единствено по себе си е нонсенс. Но наличната досега информация, в това число и прессъобщението на Висш съдебен съвет, дава съображение на юристите, с които " Капитал " беседва, да считат, че публицисти, юристи, жители, имат всички учредения да нападат пред съда ограничението на достъпа до правосъдните съвещания.
Пред " Капитал " юрист Александър Кашъмов уточни, че освен в конституцията, само че и в член 6 от Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) публичността на правосъдните каузи е въздигната в значително изискване за независимостта и безпристрастността на съда и процеса. На това съображение страни по съответни каузи могат директно да сезират Съда в Страсбург, счита той. Нещо повече, юрист Кашъмов акцентира, че и в този случай Висш съдебен съвет (по образеца и на други държавни органи), е прескочил наложителното по Закона за нормативните актове обявяване на плана и общественото му разискване, което е независимо съображение за атакуването му. (Цялото изказване на юрист Кашъмов вижте в карето изпод.)
Малко по-различен е акцентът в позицията на арбитър Мирослава Тодорова от Софийския градски съд. " Управлението на риска посредством взимане на съответни решения е значителен въпрос за всяка правосъдна система, изисква потенциал и ясна ценностна реакция ", споделя тя. И акцентира: И преди, в този момент съдът по делата взема решение дали съвещанието да бъде обществено, тъй че няма сериозна драма. Възпитателно влияние на правосъдния развой може да има единствено когато има доверие, а доверие има когато не се оставя усещане, че нещо е останало скрито-покрито или че закриването на публичността прикрива процесуален произвол в залата, който няма да бъде записан в протокола, разяснява арбитър Тодорова. (Цялото изказване на Мирослава Тодорова вижте в карето най-долу.)
Съдия Тодорова е кардинално права, само че това не може да отстрани опасенията от това, че изобщо може Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет да допусне опцията за закриване на процеса, освен това с причините на Новански, че публицистите са спънка. Това подсказва напълно различен метод към казуса за публичността, към който не са непознати и някои съдии.
Разглеждането на делата във всички съдилища е обществено, с изключение на когато законът планува друго, е записано в член 121, алинея 3 от Конституцията. Това значи, преди всичко, че ограничението на публичността на правосъдното съвещание може да става единствено посредством закон, освен това - не случайно по волност на законодателя, а с гонене на ясна законна цел за едно такова затваряне на съда. Общият принцип, отвън изключенията, планувани за запазване на персоналния живот на жителите, на държавна загадка и други, които би трябвало всякога да бъдат стимулирани от съда, е че правосъдните съвещания са открити за аудитория, която директно да си основава усещания за работата на съда.
На второ място - нито Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, нито пленарният състав на съвета няма пълномощие да постанова ограничавания в публичността на правосъдните съвещания.
Как Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет затвори съда за публицисти и жители
С разпоредбите, които гласоподава във вторник, Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет на процедура затвори вратата на съда за публицисти и жители под предлог, че това се постанова поради пандемията: да не се позволява аудитория по делата, в това число стажанти, публицисти и други лица отвън участниците в правосъдното произвеждане чиновниците от отделите " Връзки с обществеността " да приготвят " ежедневни подробни информации за делата с публичен интерес " публичността на правосъдни съвещания при съществуване на медиен интерес може да бъде обезпечена посредством преднамерено изказване на пиар или различен чиновник директно след привършване на правосъдното съвещание пиарите да дават на публицистите телефон за непрекъсната връзка и адрес за преписка Всичко това обаче не е гласност по сисъла на конституцията. Избирателното преразказване на хода на делата от пиарите на съдилищата, по никакъв метод не е опция на непосредственото разбиране на правосъдния развой от жителите, какъвто е смисълът на конституционния текст. И това изобщо не зависи от добросъвестността на пиара или неговата дарба майсторски да пресъздаде съвещанието.
В този подтекст, надали е учудващо, че Съдийската гилдия отхвърли предлагането на назначената от него работна група, която трябваше да изслуша ръководителите на апелативните съдилища за разпоредбите за нормализиране на наробатата на съдилищата, да обобощи мненията и да ги внесе за разискване. Тази работна група, в състав Атанаска Дишева, Олга Керелска, Лозан Панов и Боряна Димитрова (Боряна Димитрова разгласи, че се е отказала от присъединяване в нея) предложи напълно други правила за гласност: допускане на публицисти по преценка на правосъдния състав по каузи със забележителен публичен и медиен интерес при гарантиране на отдалеченост и другите ограничения за отбрана в границите на пандемията. Когато това не е допустимо, да се приложат различните ограничения по-долу, които могат да се приложат и паралелно; да се провежда стрийминг на правосъдните съвещания онлайн - както бе процедирано по съвещанието в Софийския градски съд по мярката за неотклонение на водача, умъртвил Милен Цветков; да сложи камера в правосъдната зала и да се излъчва съвещанието на екран пред залата - за публицисти и граждани; правене на аудио и ведиозапис на засадението, който да бъде предоставян на медии. Тези оферти на тримата членове на съвета демонстрират, че и по време на пандемия има задоволително различни начини да се обезпечи гласност на правосъдните съвещания, даже когато не е допустимо да се допусне аудитория в залата при съблюдаване на противоепидемичните ограничения.
Нито Съдийската гилдия, нито Висш съдебен съвет има пълномощия да взема решения, с които да лимитира права на жителите като дерогира конституционния принцип на гласност, разяснява пред " Капитал " членът на съвета Атанаска Дишева. Същевременно тя прибавя, че и все пак решение на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет, няма спънка публицистите да вършат искане до правосъдния състав да участват на съвещания по съответни каузи. Александър Кашъмов: Задължително е да бъде обезпечен най-малко отдалечен достъп на медиите и обществеността до делото
Искам да стартира малко по-отдалече, с цел да сложим нещата в подтекста им.
Единственият казус, за който зная, устно да се оповестява закон, е от средата на 40-те години на предишния век в практиката на ОФ-властта. Навремето Законът за национализация на едрите минни и индустриални предприятия напряко е бил прочетен по радиото. По сходен метод ни беше прочетен по време на вечерен брифинг на държавното управление, и то не буквално, проектозакон за излизане на изключителното състояние, директно преди да бъде импортиран в Народното събрание.
Напълно бе пренебрегнато задължението по Закона за нормативните актове, за авансово издание на текстовете и наложително публично разискване, макар честава въпрос за закон, който визира доста съществено и надълбоко правата на всички жители и компании.
По същия метод в този момент ставаме очевидци по какъв начин Висшият правосъден съвет не организира наложителните процедури по авансово издание и разискване със заинтригуваните на плановете за нормативните и общите административни актове. А отговорностите за публично разискване важат за всички управляващи, когато се основават нормативни и общи правила. Следователно, Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет авансово е в нарушаване на процедурата по плана за правила за работа на съдилищата. Нещо повече, ден след приемането на тези правила те към момента са незнайни както за правната общественост, по този начин и за обществеността, макар че засягат работата на юристи, публицисти, самите магистрати и правосъдни чиновници, както и безграничен кръг от жители. Не е налична стенограмата и протоколът от съвещанието на Съдийската гилдия.
От една страна е разбираемо, че в изискванията на рецесия следва да се прави баланс сред права и някои от тях могат да бъдат лимитирани. От друга страна, този баланс би трябвало да бъде акуратен и да не накърнява правилата, на които е положена самата демократична система. Още на първата си сесия през 1946 година Общото заседание на Организация на обединените нации афишира свободата на информацията за полезност, която е крайъгълен камък на всички съществени човешки права. Така и в член 6 от Европейска конвенция за правата на човека публичността на правосъдните каузи е въздигната в значително изискване за независимостта и безпристрастността на съда и процеса. Според Европейска конвенция за правата на човека пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по изключение, от целия или част от правосъдния развой, когато това се изисква за отбрана ползите на непълнолитните, персоналния живот на страните, или особени условия, когато публичността би нанесла щета на ползите на правораздаването. Смятам, че е явно, че тази сериозна правна рамка, подкрепена несъмнено, преди всичко с конституцията, както и от процесуалните закони, не оставя място за подозрение, че публичността на делата може да бъде лимитирана единствено с акт на Народното събрание и единствено за постигането на тясно избрани цели.
Практически това значи, че е наложително да се търсят обезщетителни форми за опазване на публичността на правосъдния развой. Дори в случай че е належащо да бъде стеснен физическият достъп на публиката до залите, е наложително да бъде обезпечен подобаващ и съответен достъп на публицистите, медиите, и обществеността до опция да наблюдават делото най-малко отдалечено. А моментът не просто изисква, той диктува развиването на едно същинско електронно правораздаване, каквото у нас не се случи досега.
По мое мнение Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет на Висш съдебен съвет би трябвало да бъде призована сама да стартира развой, подобаващ на правовата страна и на демократичното общество, на преразглеждане на тези незнайни досега правила и тяхното разискване със заинтригуваните страни - съдилищата, общностите на съдии, прокурори, юристи, неправителствени организации, журналистически организации и други
От друга страна, редом и независимо съществува друга линия на държание, а точно - опцията тези правила да бъдат атакувани по надлежния ред пред съда като противоречащи на конституцията, Европейска конвенция за правата на човека и закона. По съответни каузи страните имат право да подадат тъжба напряко пред Съда по правата на индивида в Страсбург, заради това, че неналичието на гласност слага под въпрос дали в цялост е било обезпечено правото им на обективен правосъден развой. Мирослава Тодорова, арбитър: И преди, и в този момент съдът по делата взема решение дали съвещанието да бъде обществено
Конституцията вкарва като общ принцип в правораздаването (Чл. 121, алинея 3) разглеждането на делата във всички съдилища да е обществено, с изключение на когато законът планува друго, т.е. позволява изключения, уредени със закон. Процесуалните закони също възпроизвеждат този принцип. Затова е възможно по някои въпроси, категорично планувани в процесуалните закони, съдът да се произнася в закрито съвещание (без да участват страните), както и на някои открити съвещания (с наличието на страните) да се лимитира публичността и делото да се гледа при закрити порти. Това е планувано, когато има различен общественозначим интерес, който в съответната обстановка надвива - за опазване на държавната загадка или на нравствеността, с цел да се предотврати разгласяването на обстоятелства от интимния живот на жителите, по каузи против малолетни подсъдими и така нататък Сблъсъкът на отбраната на правото на живот, което е безусловно право, с правото на обществено разглеждане на делата, изисква в обстановка на оповестена сериозна епидемиологична конюнктура заради мощно заразно заболяване да се реши рационалният баланс посред им и да се вземат ограничения, които, от една страна, да не слагат в заплаха ничие здраве и живот, само че въпреки това - да не основават непропорционални ограничавания на публичността и да не компрометират правораздаването.
Управлението на риска посредством взимане на съответни решения е значителен въпрос за всяка правосъдна система, изисква потенциал и ясна ценностна реакция. Не единствено потребителите на правораздаването, само че цялото общество би трябвало да има доверие, че самоуправляващата се правосъдна власт е в положение да вземе рационални решения в публичен интерес, като не позволява безпорядък и неустановеност, цени човешкия живот, само че в това време, като не разреши ограничавания върху съществени правила повече от фактически нужните. По мотив на разнообразни изключителни обстановки е имало разностранни и дългогодишни полемики по света точно по отношение на границите, които не трябва да бъдат преминави в тази тенденция. Много показателна е да вземем за пример полемиката за допустимите ограничавания на публичността на правосъдните съвещания в изключителни обстановки във Върховния съд на Съединени американски щати, в това число и по въпроса дали не е по-полезно за обществото, в случай че публичността е невъзможна, въобще да не се организират съвещания, до момента в който пречките отпаднат, тъй като, както ни е известно, правораздаването се реализира, когато е очевидно за всички.
В актуалната обстановка, при настоящето развиване на технологиите, има голям брой механически благоприятни условия, които могат да бъдат употребявани, тъй че да се обезпечи гласност без това да е безконтролно и да накърнява естествената човешка нерешителност на участниците по делата. Посредством електронните технологии е допустимо да се обезпечи присъединяване на страните и на другите участници в процеса (вещи лица и свидетели) при спазване на физическа отдалеченост, допустимо да е бъде обезпечено и непосредственото разбиране на правосъдното съвещание. В Правилата, които през вчерашния ден Семеен кодекс е гласувала, категорично е планувано, че разглеждането на всички каузи може да бъде проведено посредством видеоконферентна връзка до отпадане на всички ограничения и заплахата във връзка болестта Ковид - 19. Това значи, че няма никаква спънка посредством същата технология да бъде обезпечена гласност, когато е деклариран интерес. Излъчването в интернет на правосъдните съвещания, които съставляват публичен интерес, или на тези, за които са постъпили такива претенции от страните, е елементарно осъществимо с поддръжката на IT- експертите на съдилищата. Така да вземем за пример, по време на изключителното състояние беше обезпечена опция на правосъдните кореспонденти, които желаят, директно да изслушат правосъдното съвещание в Софийския градски съд по мярката за неотклонение на обвинявания за гибелта на Милен Цветков.
Във всички случаи решаването на въпрос за публичността зависи от съответния правосъден състав, който гледа делото. Административните органи - ръководителите на съдилищата и Семеен кодекс на Висш съдебен съвет само подкрепят правораздаването, не го реализират, тъй че те не могат да пречат на съда, а могат единствено да го услесняват посредством основаване на организационни условия да прегледа делото по този начин, че да обезпечи убедителността на справедливия развой.
Съгласно член 261 Наказателно-процесуален кодекс, съдът има пълномощието, което значи, че е задължен, да взема нужните ограничения, с цел да обезпечи възпитателно влияние на правосъдното съвещание. Възпитателно влияние може да има единствено когато има доверие, а доверие има когато не се оставя усещане, че нещо е останало скрито-покрито или че закриването на публичността прикрива процесуален произвол в залата, който няма да бъде записан в протокола. Така че, мисля, че нищо трагично не се е случило през вчерашния ден, тъй като нищо не е променено. И преди, и в този момент съдът по делата взема решение дали съвещанието да бъде обществено.
Ограничението отваря път за правосъдни каузи
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Правилата към момента не са оповестени на уеб страницата на Висш съдебен съвет, което единствено по себе си е нонсенс. Но наличната досега информация, в това число и прессъобщението на Висш съдебен съвет, дава съображение на юристите, с които " Капитал " беседва, да считат, че публицисти, юристи, жители, имат всички учредения да нападат пред съда ограничението на достъпа до правосъдните съвещания.
Пред " Капитал " юрист Александър Кашъмов уточни, че освен в конституцията, само че и в член 6 от Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) публичността на правосъдните каузи е въздигната в значително изискване за независимостта и безпристрастността на съда и процеса. На това съображение страни по съответни каузи могат директно да сезират Съда в Страсбург, счита той. Нещо повече, юрист Кашъмов акцентира, че и в този случай Висш съдебен съвет (по образеца и на други държавни органи), е прескочил наложителното по Закона за нормативните актове обявяване на плана и общественото му разискване, което е независимо съображение за атакуването му. (Цялото изказване на юрист Кашъмов вижте в карето изпод.)
Малко по-различен е акцентът в позицията на арбитър Мирослава Тодорова от Софийския градски съд. " Управлението на риска посредством взимане на съответни решения е значителен въпрос за всяка правосъдна система, изисква потенциал и ясна ценностна реакция ", споделя тя. И акцентира: И преди, в този момент съдът по делата взема решение дали съвещанието да бъде обществено, тъй че няма сериозна драма. Възпитателно влияние на правосъдния развой може да има единствено когато има доверие, а доверие има когато не се оставя усещане, че нещо е останало скрито-покрито или че закриването на публичността прикрива процесуален произвол в залата, който няма да бъде записан в протокола, разяснява арбитър Тодорова. (Цялото изказване на Мирослава Тодорова вижте в карето най-долу.)
Съдия Тодорова е кардинално права, само че това не може да отстрани опасенията от това, че изобщо може Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет да допусне опцията за закриване на процеса, освен това с причините на Новански, че публицистите са спънка. Това подсказва напълно различен метод към казуса за публичността, към който не са непознати и някои съдии.
Разглеждането на делата във всички съдилища е обществено, с изключение на когато законът планува друго, е записано в член 121, алинея 3 от Конституцията. Това значи, преди всичко, че ограничението на публичността на правосъдното съвещание може да става единствено посредством закон, освен това - не случайно по волност на законодателя, а с гонене на ясна законна цел за едно такова затваряне на съда. Общият принцип, отвън изключенията, планувани за запазване на персоналния живот на жителите, на държавна загадка и други, които би трябвало всякога да бъдат стимулирани от съда, е че правосъдните съвещания са открити за аудитория, която директно да си основава усещания за работата на съда.
На второ място - нито Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, нито пленарният състав на съвета няма пълномощие да постанова ограничавания в публичността на правосъдните съвещания.
Как Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет затвори съда за публицисти и жители
С разпоредбите, които гласоподава във вторник, Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет на процедура затвори вратата на съда за публицисти и жители под предлог, че това се постанова поради пандемията: да не се позволява аудитория по делата, в това число стажанти, публицисти и други лица отвън участниците в правосъдното произвеждане чиновниците от отделите " Връзки с обществеността " да приготвят " ежедневни подробни информации за делата с публичен интерес " публичността на правосъдни съвещания при съществуване на медиен интерес може да бъде обезпечена посредством преднамерено изказване на пиар или различен чиновник директно след привършване на правосъдното съвещание пиарите да дават на публицистите телефон за непрекъсната връзка и адрес за преписка Всичко това обаче не е гласност по сисъла на конституцията. Избирателното преразказване на хода на делата от пиарите на съдилищата, по никакъв метод не е опция на непосредственото разбиране на правосъдния развой от жителите, какъвто е смисълът на конституционния текст. И това изобщо не зависи от добросъвестността на пиара или неговата дарба майсторски да пресъздаде съвещанието.
В този подтекст, надали е учудващо, че Съдийската гилдия отхвърли предлагането на назначената от него работна група, която трябваше да изслуша ръководителите на апелативните съдилища за разпоредбите за нормализиране на наробатата на съдилищата, да обобощи мненията и да ги внесе за разискване. Тази работна група, в състав Атанаска Дишева, Олга Керелска, Лозан Панов и Боряна Димитрова (Боряна Димитрова разгласи, че се е отказала от присъединяване в нея) предложи напълно други правила за гласност: допускане на публицисти по преценка на правосъдния състав по каузи със забележителен публичен и медиен интерес при гарантиране на отдалеченост и другите ограничения за отбрана в границите на пандемията. Когато това не е допустимо, да се приложат различните ограничения по-долу, които могат да се приложат и паралелно; да се провежда стрийминг на правосъдните съвещания онлайн - както бе процедирано по съвещанието в Софийския градски съд по мярката за неотклонение на водача, умъртвил Милен Цветков; да сложи камера в правосъдната зала и да се излъчва съвещанието на екран пред залата - за публицисти и граждани; правене на аудио и ведиозапис на засадението, който да бъде предоставян на медии. Тези оферти на тримата членове на съвета демонстрират, че и по време на пандемия има задоволително различни начини да се обезпечи гласност на правосъдните съвещания, даже когато не е допустимо да се допусне аудитория в залата при съблюдаване на противоепидемичните ограничения.
Нито Съдийската гилдия, нито Висш съдебен съвет има пълномощия да взема решения, с които да лимитира права на жителите като дерогира конституционния принцип на гласност, разяснява пред " Капитал " членът на съвета Атанаска Дишева. Същевременно тя прибавя, че и все пак решение на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет, няма спънка публицистите да вършат искане до правосъдния състав да участват на съвещания по съответни каузи. Александър Кашъмов: Задължително е да бъде обезпечен най-малко отдалечен достъп на медиите и обществеността до делото
Искам да стартира малко по-отдалече, с цел да сложим нещата в подтекста им.
Единственият казус, за който зная, устно да се оповестява закон, е от средата на 40-те години на предишния век в практиката на ОФ-властта. Навремето Законът за национализация на едрите минни и индустриални предприятия напряко е бил прочетен по радиото. По сходен метод ни беше прочетен по време на вечерен брифинг на държавното управление, и то не буквално, проектозакон за излизане на изключителното състояние, директно преди да бъде импортиран в Народното събрание.
Напълно бе пренебрегнато задължението по Закона за нормативните актове, за авансово издание на текстовете и наложително публично разискване, макар честава въпрос за закон, който визира доста съществено и надълбоко правата на всички жители и компании.
По същия метод в този момент ставаме очевидци по какъв начин Висшият правосъден съвет не организира наложителните процедури по авансово издание и разискване със заинтригуваните на плановете за нормативните и общите административни актове. А отговорностите за публично разискване важат за всички управляващи, когато се основават нормативни и общи правила. Следователно, Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет авансово е в нарушаване на процедурата по плана за правила за работа на съдилищата. Нещо повече, ден след приемането на тези правила те към момента са незнайни както за правната общественост, по този начин и за обществеността, макар че засягат работата на юристи, публицисти, самите магистрати и правосъдни чиновници, както и безграничен кръг от жители. Не е налична стенограмата и протоколът от съвещанието на Съдийската гилдия.
От една страна е разбираемо, че в изискванията на рецесия следва да се прави баланс сред права и някои от тях могат да бъдат лимитирани. От друга страна, този баланс би трябвало да бъде акуратен и да не накърнява правилата, на които е положена самата демократична система. Още на първата си сесия през 1946 година Общото заседание на Организация на обединените нации афишира свободата на информацията за полезност, която е крайъгълен камък на всички съществени човешки права. Така и в член 6 от Европейска конвенция за правата на човека публичността на правосъдните каузи е въздигната в значително изискване за независимостта и безпристрастността на съда и процеса. Според Европейска конвенция за правата на човека пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по изключение, от целия или част от правосъдния развой, когато това се изисква за отбрана ползите на непълнолитните, персоналния живот на страните, или особени условия, когато публичността би нанесла щета на ползите на правораздаването. Смятам, че е явно, че тази сериозна правна рамка, подкрепена несъмнено, преди всичко с конституцията, както и от процесуалните закони, не оставя място за подозрение, че публичността на делата може да бъде лимитирана единствено с акт на Народното събрание и единствено за постигането на тясно избрани цели.
Практически това значи, че е наложително да се търсят обезщетителни форми за опазване на публичността на правосъдния развой. Дори в случай че е належащо да бъде стеснен физическият достъп на публиката до залите, е наложително да бъде обезпечен подобаващ и съответен достъп на публицистите, медиите, и обществеността до опция да наблюдават делото най-малко отдалечено. А моментът не просто изисква, той диктува развиването на едно същинско електронно правораздаване, каквото у нас не се случи досега.
По мое мнение Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет на Висш съдебен съвет би трябвало да бъде призована сама да стартира развой, подобаващ на правовата страна и на демократичното общество, на преразглеждане на тези незнайни досега правила и тяхното разискване със заинтригуваните страни - съдилищата, общностите на съдии, прокурори, юристи, неправителствени организации, журналистически организации и други
От друга страна, редом и независимо съществува друга линия на държание, а точно - опцията тези правила да бъдат атакувани по надлежния ред пред съда като противоречащи на конституцията, Европейска конвенция за правата на човека и закона. По съответни каузи страните имат право да подадат тъжба напряко пред Съда по правата на индивида в Страсбург, заради това, че неналичието на гласност слага под въпрос дали в цялост е било обезпечено правото им на обективен правосъден развой. Мирослава Тодорова, арбитър: И преди, и в този момент съдът по делата взема решение дали съвещанието да бъде обществено
Конституцията вкарва като общ принцип в правораздаването (Чл. 121, алинея 3) разглеждането на делата във всички съдилища да е обществено, с изключение на когато законът планува друго, т.е. позволява изключения, уредени със закон. Процесуалните закони също възпроизвеждат този принцип. Затова е възможно по някои въпроси, категорично планувани в процесуалните закони, съдът да се произнася в закрито съвещание (без да участват страните), както и на някои открити съвещания (с наличието на страните) да се лимитира публичността и делото да се гледа при закрити порти. Това е планувано, когато има различен общественозначим интерес, който в съответната обстановка надвива - за опазване на държавната загадка или на нравствеността, с цел да се предотврати разгласяването на обстоятелства от интимния живот на жителите, по каузи против малолетни подсъдими и така нататък Сблъсъкът на отбраната на правото на живот, което е безусловно право, с правото на обществено разглеждане на делата, изисква в обстановка на оповестена сериозна епидемиологична конюнктура заради мощно заразно заболяване да се реши рационалният баланс посред им и да се вземат ограничения, които, от една страна, да не слагат в заплаха ничие здраве и живот, само че въпреки това - да не основават непропорционални ограничавания на публичността и да не компрометират правораздаването.
Управлението на риска посредством взимане на съответни решения е значителен въпрос за всяка правосъдна система, изисква потенциал и ясна ценностна реакция. Не единствено потребителите на правораздаването, само че цялото общество би трябвало да има доверие, че самоуправляващата се правосъдна власт е в положение да вземе рационални решения в публичен интерес, като не позволява безпорядък и неустановеност, цени човешкия живот, само че в това време, като не разреши ограничавания върху съществени правила повече от фактически нужните. По мотив на разнообразни изключителни обстановки е имало разностранни и дългогодишни полемики по света точно по отношение на границите, които не трябва да бъдат преминави в тази тенденция. Много показателна е да вземем за пример полемиката за допустимите ограничавания на публичността на правосъдните съвещания в изключителни обстановки във Върховния съд на Съединени американски щати, в това число и по въпроса дали не е по-полезно за обществото, в случай че публичността е невъзможна, въобще да не се организират съвещания, до момента в който пречките отпаднат, тъй като, както ни е известно, правораздаването се реализира, когато е очевидно за всички.
В актуалната обстановка, при настоящето развиване на технологиите, има голям брой механически благоприятни условия, които могат да бъдат употребявани, тъй че да се обезпечи гласност без това да е безконтролно и да накърнява естествената човешка нерешителност на участниците по делата. Посредством електронните технологии е допустимо да се обезпечи присъединяване на страните и на другите участници в процеса (вещи лица и свидетели) при спазване на физическа отдалеченост, допустимо да е бъде обезпечено и непосредственото разбиране на правосъдното съвещание. В Правилата, които през вчерашния ден Семеен кодекс е гласувала, категорично е планувано, че разглеждането на всички каузи може да бъде проведено посредством видеоконферентна връзка до отпадане на всички ограничения и заплахата във връзка болестта Ковид - 19. Това значи, че няма никаква спънка посредством същата технология да бъде обезпечена гласност, когато е деклариран интерес. Излъчването в интернет на правосъдните съвещания, които съставляват публичен интерес, или на тези, за които са постъпили такива претенции от страните, е елементарно осъществимо с поддръжката на IT- експертите на съдилищата. Така да вземем за пример, по време на изключителното състояние беше обезпечена опция на правосъдните кореспонденти, които желаят, директно да изслушат правосъдното съвещание в Софийския градски съд по мярката за неотклонение на обвинявания за гибелта на Милен Цветков.
Във всички случаи решаването на въпрос за публичността зависи от съответния правосъден състав, който гледа делото. Административните органи - ръководителите на съдилищата и Семеен кодекс на Висш съдебен съвет само подкрепят правораздаването, не го реализират, тъй че те не могат да пречат на съда, а могат единствено да го услесняват посредством основаване на организационни условия да прегледа делото по този начин, че да обезпечи убедителността на справедливия развой.
Съгласно член 261 Наказателно-процесуален кодекс, съдът има пълномощието, което значи, че е задължен, да взема нужните ограничения, с цел да обезпечи възпитателно влияние на правосъдното съвещание. Възпитателно влияние може да има единствено когато има доверие, а доверие има когато не се оставя усещане, че нещо е останало скрито-покрито или че закриването на публичността прикрива процесуален произвол в залата, който няма да бъде записан в протокола. Така че, мисля, че нищо трагично не се е случило през вчерашния ден, тъй като нищо не е променено. И преди, и в този момент съдът по делата взема решение дали съвещанието да бъде обществено.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ