Като портрет на Анджела
Чувстваме се привилегировани да сме „ на посетители “ на свързаната с доста изкуства, надарена и отдадена преводачка Анджела Родел. И защото съвсем постоянно жилищата са отражение на притежателите, питаме се дали в него ще открием нейната необятна усмивка, позитивно отношение към света, тактичност?Тя живее тук с щерка си Керана, брачна половинка си Виктор и Хера - котка, невероятна, несъмнено. 
Срещаме се с проектант Надежда Сучева, създател на интериора на този дом. Надежда е приключила УАСГ и с изключение на с архитектурни планове се занимава и с плана ruralheritage.bg (посветен на архитектурните съкровища на българските села) и @E.T.I.K.A. (бранд за устойчиви и обществено ангажирани ръчно плетени пуловери).Преди да стартират взаимна работа, двете с Анджела не се познават. Връзката реализира Сара, предходна клиентка на Надежда, която предложила услугите ѝ, показвайки своето жилище. 
Надежда си спомня за първата среща с Анджела и нейното земно и топло лъчение, допълнени от позитивизъм и внимателно възприятие за комизъм.Апартаментът е издирван дълго. Намира се в центъра на София, на финален етаж (с таванско помещение) в остаряла постройка без асансьор, строена 30-те години на предишния век.Притежавал сексапил и достоверност, най-много поради високите тавани и прозорци, непокътнатите настилки (терацо и рибена кост) и гипсовите детайли по таваните… Завареното положение не било неприятно, само че, несъмнено, като всяко остаряло жилище се е нуждаело от главен ремонт. 
Желанието на собственичката било да го трансформира във функционален мезонет, свързвайки двете равнища, с огромна и хубава баня, просторни стаи, места за предпазване, като намесите да са тъкмо колкото е належащо – без да се прекалява с ненужни действия, покъщнина и украшения.„ Започнахме с разнообразни сюжети за функционална организация и прекрояване на пространството и избрахме водещ вид, който да се доразвие с повече елементи. Финалното решение отговаряше на всички сложени пространствени условия и предоставяше най-удачния метод за свързване на двете равнища. Най-голямото предизвикателство откъм време и запас беше точно свързването на равнищата – намирането на съответно градивно решение и самото осъществяване, споделя Надежда. 
След финалното систематизиране и организация идва ред на диалога за интериорния дизайн.„ Обичам този стадий в общуването с клиентите, тъй като взаимно съумяваме да усетим посоката, в която желаеме да поеме дизайнът, анализирайки желанията и визията им. Благодарение на тези срещи стартирам да ги опознавам още повече и да чувствам желанията им. 
Някак интуитивно тези мои усещания се трансформират след това в самобитен портрет на притежателя посредством дизайна на пространството “, продължава архитектката и добавя: „ Мисля, че главната задача пред мен е да основа подобен интериор, който да е пространствено уголемение на нечия аура, лъчение, дух; да отразява своите притежатели, да им приляга на всяко равнище – като пространство и размер, като материя и чувство и като осцилация – чисто енергийно. Търся съзвучието сред човек и пространство. Вярвам, че интериорът на Анджела Родел се трансформира в неин тримерен портрет – необятен, ярък, спокоен, изтънчен, скромен. “Цветовата гама също значително отразява характера на Анджела – земна и уравновесена, в това време обрана, с дълбочина и харизма. 
Зелената тоналност е била в съзнанието на собственичката и архитектката още при започване на плана. И двете са знаели, че зеленото не би трябвало да е трагично, мрачно и наситено, а меко, пастелно и умерено, тъй като ще участва на всички места. Цветът тук играе няколко функции. От една страна, внася прохлада и не лишава от светлостта на интериора, само че и придава присъщ почерк, трансформирайки се в признак. 
Особеност на постройката, в която се намира апартаментът, е, че е единствено метър и половина разстояние от прилежаща сграда. Липсват атрактивни гледки, с изключение на към вътрешния двор на кооперацията и неговите високи и остарели дървета. Така че точно тази цветова гама и основаният уют в интериора се старае ненапълно да компенсира неналичието на „ естествени свежи “ гледки от екстериора.
Срещаме се с проектант Надежда Сучева, създател на интериора на този дом. Надежда е приключила УАСГ и с изключение на с архитектурни планове се занимава и с плана ruralheritage.bg (посветен на архитектурните съкровища на българските села) и @E.T.I.K.A. (бранд за устойчиви и обществено ангажирани ръчно плетени пуловери).Преди да стартират взаимна работа, двете с Анджела не се познават. Връзката реализира Сара, предходна клиентка на Надежда, която предложила услугите ѝ, показвайки своето жилище. Надежда си спомня за първата среща с Анджела и нейното земно и топло лъчение, допълнени от позитивизъм и внимателно възприятие за комизъм.Апартаментът е издирван дълго. Намира се в центъра на София, на финален етаж (с таванско помещение) в остаряла постройка без асансьор, строена 30-те години на предишния век.Притежавал сексапил и достоверност, най-много поради високите тавани и прозорци, непокътнатите настилки (терацо и рибена кост) и гипсовите детайли по таваните… Завареното положение не било неприятно, само че, несъмнено, като всяко остаряло жилище се е нуждаело от главен ремонт. Желанието на собственичката било да го трансформира във функционален мезонет, свързвайки двете равнища, с огромна и хубава баня, просторни стаи, места за предпазване, като намесите да са тъкмо колкото е належащо – без да се прекалява с ненужни действия, покъщнина и украшения.„ Започнахме с разнообразни сюжети за функционална организация и прекрояване на пространството и избрахме водещ вид, който да се доразвие с повече елементи. Финалното решение отговаряше на всички сложени пространствени условия и предоставяше най-удачния метод за свързване на двете равнища. Най-голямото предизвикателство откъм време и запас беше точно свързването на равнищата – намирането на съответно градивно решение и самото осъществяване, споделя Надежда. След финалното систематизиране и организация идва ред на диалога за интериорния дизайн.„ Обичам този стадий в общуването с клиентите, тъй като взаимно съумяваме да усетим посоката, в която желаеме да поеме дизайнът, анализирайки желанията и визията им. Благодарение на тези срещи стартирам да ги опознавам още повече и да чувствам желанията им. Някак интуитивно тези мои усещания се трансформират след това в самобитен портрет на притежателя посредством дизайна на пространството “, продължава архитектката и добавя: „ Мисля, че главната задача пред мен е да основа подобен интериор, който да е пространствено уголемение на нечия аура, лъчение, дух; да отразява своите притежатели, да им приляга на всяко равнище – като пространство и размер, като материя и чувство и като осцилация – чисто енергийно. Търся съзвучието сред човек и пространство. Вярвам, че интериорът на Анджела Родел се трансформира в неин тримерен портрет – необятен, ярък, спокоен, изтънчен, скромен. “Цветовата гама също значително отразява характера на Анджела – земна и уравновесена, в това време обрана, с дълбочина и харизма. Зелената тоналност е била в съзнанието на собственичката и архитектката още при започване на плана. И двете са знаели, че зеленото не би трябвало да е трагично, мрачно и наситено, а меко, пастелно и умерено, тъй като ще участва на всички места. Цветът тук играе няколко функции. От една страна, внася прохлада и не лишава от светлостта на интериора, само че и придава присъщ почерк, трансформирайки се в признак. Особеност на постройката, в която се намира апартаментът, е, че е единствено метър и половина разстояние от прилежаща сграда. Липсват атрактивни гледки, с изключение на към вътрешния двор на кооперацията и неговите високи и остарели дървета. Така че точно тази цветова гама и основаният уют в интериора се старае ненапълно да компенсира неналичието на „ естествени свежи “ гледки от екстериора. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ