Чували сте (а може даже сте яли) за ястието гулаш.

...
Чували сте (а може даже сте яли) за ястието гулаш.
Коментари Харесай

ДАЛИ ВСИЧКО Е ТАЛАШ?

Чували сте (а може дори сте яли) за ястието гулаш. Но гулаш с турул няма по какъв начин да си сготвите. Просто тъй като турулът е митична за унгарците птица, странна кръстоска на орел с гъска, която е въплъщение и на унгарските фантазии, и на унгарските комплекси, и не става за готвене. Има един публицист и интелектуалец, който обаче го е докарал някак в книга. Впрочем, неговата по-рационална рецепта е: „ Топла хурка (унгарската кървавица) на крайник в халите и 100 грама палинка – ето какво може да ви помири с всички исторически неправди на този свят. ”  При дебютното му посещение по покана на издателите му от „ Парадокс ” у нас, към този момент имахме шанса да го разпитваме за неговата визия за времето и личностите, останали в историята – от Лайош Кошут, през адмирал Хорти до Янош Кадар, - които са ту сладки, ту солено-кисели на усет. Но в това е силата на огромните създатели – да основават от действителността метафори.
Дали единствено такива шантави за съвремието неща им идват в главите на централно-европейските писатели, изследващи наследените стандарти и житейския нрав на сънародниците си, като за по-интересно трансформират хрониката от предишното в сънувано бъдеще… В друга своя книга, този същият, избира за репортажно време 2070 година, а героят си напомня живота на баба си и дядо си, оженили се през 2005 година, и на родилото им се година по-късно непоносимо детенце, оказало се след това негова майка. Завръщане в бъдещето е литературният ключ към този извънреден разказ, който побира и помирява в себе си някак и Джордж Оруел, и Айзък Азимов. Гледната точка е много непредвидена – на днешния ден се гледа като на от дълго време отминала история, само че.... като всяка история и тя има своя неизбежна проекция в бъдещето и носи личната си историческа отговорност за него. Базата е песимистичния футуризъм на създателя, пресъздаден с необикновено възприятие за комизъм.



Така стигаме и до третата му книга (роман?, репортаж?, нова публицистика?; читателят може и самичък да си хареса определение, а доколкото жанрът е код за предварителна настройка за съгласие сред създател и аудиторията, прибавяме фикшън, обществен репортаж, гротеска; писателят е и публицист, въпреки всичко, и като не пропущаме тъжния смях, ще получим етюд в измислено месечно списание в графа „ Съдби ”). Романът „ Талаш ” и следващия Панаир на Книгата са минимум-доводите издателство „ Парадокс ” да го доведат още веднъж в София (днес в 17 ч. в „ Ориндж ”) с цел да ни запознае с новия си воин. А той е Пьотър, петдесетинагодишен търговски пасажер с разрушително отношение към всичко и всички: досадниците във влака, миризмата на пържено по стълбището на блока, тийм билдингите, селските тарикати и жителите от селски вид, еволюирали до висящи в кафенетата юпита. Не липсва поанта на деградацията: Пьотър убива сътрудник, управителен само от девиантна неприязън. Констатацията на създателя не е лишена от мизантропията на героя му: „ Защото след всичките тези маи, инки, ацтеки са останали някакви камъни, след нас ще остане най-вече талаш, от талаш сме основани и в талаша на ковчезите си ще се превърнем. ” Ами, по този начин си е; като (въпреки „ тауърите ” в Дубай) не можем да вдигнем една ръкотворна Хеопсова пирамида през днешния ден.
Както издателите му настояват, Кшищоф е поляк, Варга – маджарин (род.във Варшава през 1968 г.) с изключение на публицист, той е книжовен критик, публицист. Завършил е полска лингвистика във Варшавския университет. Работил е в културния отдел на „ Газета Виборча ” (Gazeta Wyborcza).

Дебютира със алманах разкази „ Пиян ангел на кръстовището “. Автор на 11 книги, романи и алманах есеистика, сред които „ Момчетата не плачат ”, „ Текила ”, „ Каролина ”, „ Булевардът на независимостта ”. Лауреат е на премията на читателите НИКЕ 2009 за книгата „ Унгарски гулаш ” (оригиналното заглавие е „ Gulasz z turula ”), която доближава до финала на Литературната премия на Централна Европа Angelus и до финала на II-то издание на Наградата на обществените медии Cogito. Критиката обръща внимание на присъщото чувство за наличието на духа на Полша в унгареца – той написа малко повърхностно, по този начин както поляците за себе си. Книгите на Кшищоф Варга са преведени на маджарски, български, словашки, сръбски, украински и хърватски. Живее в полската столица.



Днес следобяд от 17 ч. в клуба на „ Ориндж Център ” (ул. ”Граф Игнатиев ” 18) Кшищоф Варга гостува на „ Парадокс ” и любопитните читатели. А в събота, 16 декември , в Мраморното предверие на НДК (2 ет.) от 18 ч., дружно с сътрудника му Захари Карабашлиев ще дискутират литературния репортаж.

Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР