Прокълнатата деветка
Чували ли сте за проклятието на Деветата симфония?
Много велики композитори са умрели, откакто са написали своята девета симфония. Случайност ли е това? Наистина ли цифрата 9 е прокълната? Нека проследим обстоятелствата.
Началото
Когато през днешния ден се спомене за „ Деветата “, нормално я свързваме със считания за „ най-велик “ във връзка с симфоничното му творчество композитор - Лудвиг ван Бетовен. Бетовен е един от малцината композитори, окичен още приживе със популярност. Благодарение на своята Девета симфония с фамозната Ода на насладата той се трансформира в образец за креативен талант, по който би трябвало да се равняват всички други композитори чак до ХХ век. Най-вече творящите музика негови съвременници и наследници по този начин и не съумяват (поне до момента в който той е жив) да излязат от сянката му. При това „ Деветата “ постоянно се е считала за най-високата летва – в това число тъй като Бетовен, по този начин да се каже, изпуска последния си мирис с нея. И отсам води началото си така наречен „ проклинание на Деветата симфония “.
Силата на ориста
Густав Малер е композиторът, който най-вече страда от проклятието на Деветата симфония. В случилото се с Шуберт, който умира след завършването на своята девета симфония, и с Антон Брукнер, умрял през октомври 1896 година, до момента в който работи над неговата „ Девета “, Малер вижда удостоверение на това поверие. За да надхитри ориста, той посочва деветата си симфония „ Песен за земята ”. Почувствал се по този метод в сигурност, Малер се осмелява да отбелязя следващата си подред симфония като девета. Започва да композира още една, десетата, и в случай че я беше приключил, щеше дефинитивно да скапе проклятието. Уви, това не му се удава. Той умира на 18 май 1911 година от инфекциозно сърдечно заболяване. По този мотив Арнолд Шьонберг написа: „ Изглежда, че Деветата е предел… Който желае да го трансферира, би трябвало да заплати с живота си… “. Така композиторът отдава последна дан на суеверието на Малер.
Противоречия
Тази романтично-трагична визия за „ проклятието на Деветата “ обаче се натъква на редица несъгласия при по-внимателен прочит. Така да вземем за пример номерираната през днешния ден единствено в редки случаи като девета симфония в до мажор от Франц Шуберт, позната като „ Голямата “, се е изпълнявала по времето на Малер като Седма. Изобщо при Шуберт може да се приказва за девета симфония единствено в случай че се брои незавършената осма и седмата, която е единствено скицирана. Симфониите на Брукнер, който не довършва своята девета, също са единствено осем завършени, а в случай че се считат и двете с необикновена номерация – 0 и 00 (Studiensymphonie ), стават общо 10. По принцип цифрата 9 не е нещо извънредно във връзка с симфониите: да вземем за образец Шуман (4 симфонии), Менделсон (5), Шостакович (15) или Хенце (10).
Но какво би бил светът на класическата музика без своите легенди и митове?
Адаптация: Цветелина Велчева
