Чумата на настоящето: Наркотикът, който убива един на всеки 10

Чумата на сегашното: Наркотикът, който убива един на всеки 10 американци и плъзва по света… ФЕНТАНИЛЪТ УБИВА. Това написа на билборд. УБИВА в чисто бяло на напълно черен декор. Отдолу е жена на носилка. Тя е покрита до подмишниците с чаршаф, с ръце в профил, в очакване на аутопсия. Всеки, който е гледал полицейска драма през последните 30 години, познава този облик.

В долния десен ъгъл на билборда са изписани емблемите на няколко градски организации, които гордо поддържат посланието му. Това, което видимо липсва, е каквото и да било позоваване на един-единствен източник. Нито уеб страница, нито телефонен номер, нито споменаване на това по какъв начин някой може да спре да използва фентанил. И по този метод да избегне идната си гибел. Билбордът се извисява над замърсен имот, посипан с брезенти, палатки и други отличителни знаци за приюти „ Направи си самичък “ в югозападния квартал на Фресно, където жителите към този момент знаят, че фентанилът убива. Те са изгубили всевъзможни родственици. В допълнение към билборда има и няколко видеоклипа, които вървят по локалната телевизия и в YouTube: щерка умира на пода в банята на родителите си; татко плаче над загубата на скъпия си наследник младеж, който се срутва в прегръдките на брачната половинка си и останалите деца.

Рекламната акция с билбордове е една от многото, свързани с разноските на Калифорния в размер на 1 милиард $, които частично са ориентирани към повишение на „ осведомеността за фентанила “.

Проведени са доста изследвания за успеваемостта на стратегиите за самоограничение, учредени на страха, като DARE. Резултатите са налице: Страхът не понижава рисковото държание на младежите. Независимо дали става дума за пиянство, пушене, блъскане, смъркане или пукотевица, тези, които са най-склонни да се занимават с подобен тип държание, нормално не се трогват от страховитите презентации, изнасяни от хората, които проповядват самоограничение. И въпреки всичко ето ги тези билбордове, на стойност милиони и милиони долари, които никнат за задоволство на доброжелателните хора.

Съвременните епидемии от приложимост на опиати, които имат действителни последствия за действителни хора, се трансформират в забавление, изобилстващо от сензационни заглавия.

Те пропущат или изопачават съществени аспекти на протичащото се. Те се преструват, че са загрижени за употребяващите, а вместо това употребяват страданията им за продажба на реклами и допълнение на наличието за 24-часови новинарски цикли.

Настоящото законодателство за битка с опиатите прави нещо сходно, като прокурорите в цялата страна преработват законите, основани по време на нервността, която съпътстваше епидемията от крек, и ги преработват за актуалната зараза. Тийнейджъри, които нямат желание да навредят на никого, са упреквани в ликвидиране за това, че са дали хапчета на свои съученици. Това не е правдивост за жертвата – това е набиване на главата на прът, предизвестие за хората, които продават опиати.

Фентанилът самичък по себе си не е отрова – той е законно лекарство, което се употребява при най-различни медицински процедури всеки ден.

Всеки, който е бил подложен на интервенция, евентуално е приемал това вещество. Но ето какво се случва с фентанила: Той е изцяло синтетичен опиоид, което значи, че може да бъде създаден в лаборатория единствено с химикали, без да е належащо да се отглеждат фини макови култури. Освен това той е много по-силен от своите братовчеди хероин, морфин, оксикодон и други Това улеснява превозването и разпространяването му, защото всяка доза е с по-малък размер. По-малкото е повече.

БГНЕС/EPA/Mauricio Duenas Castaneda

Около 2016 година, когато лекарите се отдръпнаха от предписването на опиоиди, лабораториите в Китай започнаха да създават фентанил, с цел да запълнят дефицита на доставки.

Той беше толкоз на ниска цена и толкоз мощен, че картелите и уличните дилъри започнаха да създават подправени хапчета, купувайки преси, тъй че продуктът им да наподобява тъкмо като познатите на клиентите им опиоиди, отпускани с рецепта. Когато човек чака обещано вещество в количество, с което е привикнал, а вместо това получава нещо доста по-силно, пораждат проблеми. Настъпват смъртни случаи. И тъкмо в този момент има доста смъртни случаи.

Статистиката сама по себе си не обрисува цялостната картина. А тя е – на всеки 10 минути фентанилът към този момент убива един американец.

Колко необятен и бездънен би трябвало да бъде един гроб, с цел да побере близо 300 000 жертви на свръхдоза през последните няколко години? Къде са предозирали? Вкъщи? В колата? В банята? На летището? На работа?

Докато Калифорния наскоро отдели част от сметката си за фентанил в размер на 1 милиарда $ за бъдещи акции за всяване на боязън като тази във Фресно, Конгресът се стреми да продължи да финансира нещо, наречено Закон за поддръжка. С него се сътвори фонд от 20 милиарда $, с цел да се помогне на щатските и локалните управляващи да получат достъп до пари за лекуване на хората в техните общности с разстройства, свързани с използването на опиати. Това е нещо положително. Предлагането на лекуване сигурно е по-добро от опитите за заплашване на хората. То обаче не дава резултат. Откакто одобриха закона през 2019 година, смъртните случаи от свръхдоза не престават да нарастват. В същото време Америка продължава да влага средства, които надвишават общия размер на тези средства, във войната против опиатите, за която съвсем всички са съгласни, че е цялостен неуспех с съвсем неизмерими мащаби и последствия.

На север има и друга позиция.

Кварталът Даунтаун Ийстсайд във Ванкувър, както и останалата част от Северна Америка, има проблем със свръхдозите. Картината там може да бъде много мрачна – тълпи от хора, които спят по тротоарите или се мотаят в близост. Не може да се отхвърли, че животът, прекаран в приложимост на опиати, в действителност може да бъде много тъмен. Дори човек да не почине от свръхдоза, вените се унищожават, появяват се циреи, популяризират се кръвнопреносими патогени, а неналичието на подобаваща хигиена или хранене води до обриви, инфекции, кариеси и безсилие. В доста случаи това води и до последна беднотия, безизходност и обезсърчение.

Канадското законодателство, въпреки и сигурно да не е напълно, разрешава известна степен на съчувствие, каквато Съединените щати изрично нямат.

Във Ванкувър, както и в някои други градове в Канада, има институционално обезпечени места за безвредно инжектиране и стратегии за продан на игли. Да не приказваме за универсалното покритие на медицинските и психиатричните грижи, в това число лекуването на разстройства, свързани с използването на опиати. А в революционната външна страна на канадското законодателство се намира една несигурна интервенция, ръководена от състрадателни медицински експерти – пилотна стратегия, която фактически предписва диацетилморфин – по-известен като хероин – на пациенти с хронична взаимозависимост. Повечето от тези хора са употребявали в продължение на 20 или повече години, само че в този момент пътуват до клиниката четири пъти дневно, с цел да си набират нужната доза.

Това може да наподобява мъчно за схващане.

Да се дават на хората тези медикаменти? Със сигурност има критици: Някои допускат, че тези безвредни медикаменти могат да бъдат препродадени на улицата, а други считат, че използването им нарушава клетвата на лекаря да не вреди.

Администрацията на Байдън към момента е в начален стадий на безшумно изследване на ефикасността на сходни обекти.

Докато политиците в Съединените щати се занимават с минимума, стратегиите във Ванкувър в действителност се занимават с заплахите, свързани с нерегламентираното предложение на опиати, което съдържа незнайни количества фентанил и неговите аналози. Програмата се извършва от към 10 години, през които е осигурила постоянни проучвания по въпроса.

„ Отговорът на публичното здраве на епидемията от отравяне би трябвало да бъде обезпечаването на по-безопасна опция “, както се показва един откривател. „ Ако не настъпи радикална смяна в метода ни към епидемията, смъртните случаи от свръхдоза ще продължат да се усилват. “

Резултатите са обещаващи, изключително във връзка с избягването на предотвратима гибел.

Апетитът на Америка към опиатите има еднопосочна траектория: нагоре. Част от решението може да бъде образованието – същинско обучение, учредено на научни доказателства, с акцент върху намаляването на вредите, а не върху въздържанието. Но това наподобява не съставлява огромен интерес. Колективното съглашение е, че в случай че успеем да сплашим децата, те няма да вземат опиати. Политиката на страха се оказа много ефикасна в изборите, само че много безполезна, когато застане сред индивида и неговите пороци.

Макар да е правилно, че доста употребяващи опиати правят саморазрушително държание, огромна част от това държание се дължи на обстоятелството, че те са били изтласкани в периферията на обществото. Срамуват се от изолацията. В заточение.

ФЕНТАНИЛЪТ УБИВА. Мъртво тяло. Това са единствените две неща на този билборд. Това не е неистина – фентанилът убива доста хора.

Гробът е необятен, дълъг и бездънен и всяка година става все по-дълбок. Но този билборд не оказва помощ по никакъв метод. Всъщност това е безсърдечно неуважение към човешкия живот. Билбордът се извисява над общественост, която обезверено се нуждае от помощ. Той съставлява милиони долари, изхарчени в опити да се сплашат хората, с цел да се въздържат от приложимост, вместо да се приложат политически начинания, които биха могли да предотвратят свръхдозите фентанил. С всички пари, които сега се хвърлят за казуса, основаването на изключителна заповед, която включва безвредно доставяне на подвластните консуматори, е решение, което може да се приложи. Спасяването на животи може да не наподобява по метода, по който мнозина си го показват. И за жалост наподобява, че без тази визия, която постоянно включва някаква версия на искрящия роман за изкуплението, никой не се интересува.

А може би изкуплението няма нищо общо с това. Изкуплението е просто още един ден живот.

Източник – Джеймс Морисън за Slate/Превод:SafeNews