Чужди думи винаги са навлизали в българския език и това

Чужди думи постоянно са навлизали в българския език и това е един от методите, по които езикът се обогатява. Тук е доста значимо да приказваме до каква степен непознатата дума е уместна и до каква степен за тази дума няма сходство в нашия език.

У нас сякаш се следи, изключително в обществената тирада, блян да се употребяват непознати думи вместо българските им сходства, с цел да се показва по-висока грамотност и да се подчертае непременно владеенето на непознат език. В доста случаи обаче това приказва за псевдоначетеност, за пренебрежение към родния език и към хората, към които е ориентирана тази тирада. Показва още дефицити във връзка с владеенето и използването на родния език, на ниска цена въодушевление и реплика. В последните две-три години в обществената тирада се следи и различен блян – непрестанно да се употребяват цитати от сентенции, от художествени творби, само че в множеството случаи тези мисли остават изолирано от изявлението и стоят като пришити в речта на политиците.

Това сподели в изявление за БГНЕС езиковедът доцент Владислав Миланов, учител в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.

По думите на доцент Миланов в обществената тирада доста постоянно се употребява думата „ мониторинг “ и съгласно него хората се измориха да я слушат. Друг безапелационен образец за потребление на непознати думи са „ визия “, „ цели “, „ тактика “ и „ запаси “, които стават част от факсимиле, което доста постоянно обезсмисля цялата структура като наличие. Той е безапелационен, че непознатите думи имат свое място, когато за тях родният език не разполага със съответната дума. „ Когато езикът ти разполага с лексикално благосъстояние, от което можеш да черпиш думи, с които да назовеш едно събитие, една същност, едно деяние, не е нужно да използваш непознатата дума “, безапелационен е езиковедът.

Доц. Миланов акцентира, че някои политици употребяват това като прийом, с цел да покажат, че владеят непознати езици и че четат доста непозната литература. Владеенето на непознат език е благосъстояние, тъй като разрешава да опознаеш една просвета в оригинал и тъй като улеснява интернационалното другарство. Усвояването му обаче никога не трябва да бъде за сметка на родноезиковото образование.

„ И медиите, и държавните институции би трябвало да познават и да употребяват благосъстоянието на родния ни език. Днес повече от всеки път е належащо да върнем уважението към личността през силата на изразните средства в процеса на другарство “, разяснява той. Езиковедът дефинира медиите като дипломат на българския език във всеки български дом и добави, че даже в случай че приемем, че огромна част от младежите не гледат телевизия, през обществените медии те доста бързо се осведомят и е доста значимо през речта в действителност да се разбираме ясно и тъкмо, а посланията ни да доближават до индивида и освен да го осведомят, само че и да му влияят.

Доц. Миланов съобщи, че това се отнася и за политическата тирада, и означи, че всеки ден следим тази обществена тирада, всеки ден тя влиза в домовете ни и не трябва да бъде толкоз нападателна, би трябвало да бъде по-ясна, по-точна, в дълбочина да изчерпва един проблем, да дава отговор на нашите потребности и на нашите въпроси като жители. „ Затова и политиците, и публицистите са длъжни към компетентностите, които демонстрират като експерти, наложително да включват и високата езикова просвета, тъй като, за жалост, през последните години се следи една тъжна за всяко едно общество констатация – слаба политическа просвета, съчетана със слаба речева просвета “, изрази мнение той и прикани да използваме български думи и да използваме мелодиката и звучността на българския език, който има вековна история, претърпял е доста комплицирани исторически промени и през последните години, с развиването на обществото, с смяната на публичните структури, на социално-икономическата конюнктура, наред с хората и обществото, се трансформира и езикът ни.

„ Най-чувствителна е лексикалната система и тя отразява най-динамично процесите в обществото. Всеки ден сме очевидци на това по какъв начин навлизат в речта ни разнообразни думи, по какъв начин се стремим да се пригодим към действителността “, уточни той и изясни, че по време на пандемията се появиха сказуеми, които демонстрират блян към по-съкратено показване на избрани дейности – „ температурирам “, „ карантинирам “.

Доц. Миланов заяви, че в езикознанието от дълго време се води спор във връзка с използването на женскородовата форма в българския език, само че в последните години надвива схващането, че там, където езикът разрешава да бъдат използвани по този начин наречените феминативи, можем да го създадем, в случай че е подходящо и в случай че това не води до смешен и саркастичен резултат. Такива образци за уместна приложимост са „ учителка “, „ преводачка “, „ кореспондентка “, „ журналистка “ и други В действителността доста постоянно, когато една специалност се упражнява от дами и това води до съответното название в женски жанр, езикът открива това събитие, като позволява и постанова употребите на тези наименования, неслучайно и речникът от 2012 година позволява думата „ колежка “ като уместна и употребима. Когато става дума за позиции в държавни институции, въпреки всичко се избира формалната мъжкородова форма, тъй като се приема за по-представителна.

На въпрос, обвързван с правилото за цялостен и къс член, езиковедът посочи, че то се учи в междинното учебно заведение. „ Във всеки език има правила и това е едно от разпоредбите, които е заложено да усвояваме “, акцентира той. Доц. Миланов описа, че през 1945 година, когато се оформя образа на актуалния български правопис, комисията предлага всеки човек да членува на правилото „ както желае “, само че акад. Александър Тодоров-Балан убеждава министрите да гласоподават и да поддържат правилото за цялостен и къс член. Въпреки че има последователи на концепцията правилото да отпадне, доцент Миланов показа, че е от онази категория български езиковеди, които стоят зад това предписание и не го одобряват като нещо свръхзатрудняващо младежа. Според него това е динамичен въпрос, който има богата история и върху който ще спорят и идващите генерации, само че не трябва с лекост да се отхвърляме от правила, които са планувани да бъдат част от езиковата подготовка по роден език.

Попитан какъв е приносът на Харвард върху българския език и политическия ни хайлайф, езиковедът отговори: „ Не виждам никаква връзка с българския език. Всеки има право да приключи, където си пожелае. Езиковата просвета на родния език се оформя, когато човек чете, когато фамилията му поставя грижи този човек да има добра езикова просвета, когато учебното заведение и образованието по български език си свършат работата; когато учебниците по български език стимулират младежите да познават граматиката на езика, само че и да приказват и да пишат добре. Кой къде е приключил, кой по какъв начин приказва, какви въздействия има на непознати езикови системи, е в действителност нещо доста самостоятелно и не виждам какво отношение може да има към същността на българския език през днешния ден. “ Всеки политик би трябвало да осъзнава силата на думите. Всеки политик е належащо да си дава сметка, че словото му би трябвало да бъде добър образец за ясна, смислена и въздействаща тирада, чиито послания демонстрират както дълбочината на мозъка, по този начин и ценностната му система. И които изрично да водят след себе си до дейностите, декларирани през думите. Иначе се получава голяма бездна сред казаното и направеното, а това е причина жителите да не се доверяват на думите на българските политици.

Доц. Миланов счита, че въпреки всичко методът, по който приказва един човек, е ненапълно негова персонална отговорност, само че с социална значимост; всеки човек носи отговорността за това какъв брой е квалифициран, по какъв начин доближава през силата на изразните средства до хората, какво е приключил, къде е приключил, по кое време е приключил и какво желае до реализира през силата на думите – връзка или операция.

През последните години, изясни езиковедът, наставката „ ост “ доста интензивно се включва като словообразувателен детайл и в българския език навлизат думи като „ чешкост “, „ полскост “, „ заедност “, „ мъжкост “, „ женскост “ и така нататък Аз ги одобрявам като постоянно несвоевременно използвани, тъй като в тези случаи има ограничаване във връзка с словообразувателния модел. Но в това време виждам какъв брой мощно се постановат и се използват в речта тези думи. Виждате какъв брой деен е суфиксът, какъв брой дейна е наставката „ ирам “ – „ банкирам “, „ чекирам “, „ сърфирам “, „ копирам “ и други Навремето се появи и глаголът „ входирам “, който улеснява администрацията и жителите и по-съкратено предава наименованието на един развой – слагам входящ номер на документ “, разяснява още той.

Доц. Миланов се обърна към публицистите, обществените лица и българите с думите, че през силата на думите сътворяваме силата на света, в който живеем, и колкото повече почитание към събеседника демонстрираме, толкоз по-добър свят ще подредим за себе си и за своите деца. „ Всички ние сме очевидци на това по какъв начин и войни, и несъгласия в политиката се дължат точно на неумението да се поддържа връзка. Всички ние сме очевидци по какъв начин всеки ден в Народното събрание се доближава до грозни подиуми, до кавги, които се дължат на слабата, бедната речева просвета, на неумението да преценяваш, че тази най-представителна държавна институция те ангажира да приказваш с почитание към събеседника, да изслушваш деликатно мнението на съперника, да не „ преекспонираш “ личното си аз, да бъдеш изчерпателен в анализите си, а не да прелиташ от тематика на тематика и да „ кръжиш “ към отговора на въпросите. Ако пък използваш и реторична изразност, задълбочена обосновка и метафоричност в изявлението си, значи ставаш добър образец за персона с висока езикова просвета, която е неделима част от общата просвета на индивида. “

„ Пожелавам на всички нас като общество почитание и любов към българския език “, заключи езиковедът. /БГНЕС