Защо ски бегачите рухват след финала
Чудили ли сте се за какво част от ски бегачите се строполяват на снега след пресичането на финалната линия? Много от състезателите остават на земята в продължение на минути, до момента в който възстановяват пулса и дишането си, само че какво е научното пояснение?
Ски бягането е един от най-тежките спортове, като изисква големи физически старания. Състезателите натоварват всички огромни мускулни групи, с цел да се придвижват по терен с разнороден релеф. Освен с краката си, те ползват огромна мощ и с горната част от тялото.
" Рухването " след финала е постоянно срещана панорама в множеството надпревари за устойчивост. То съставлява реакцията на тялото на спортиста в опит да се възвърне и да възстановява положението си.
Най-добрите състезатели са надарени с огромна оптималната аеробна мощност (VO2 max). Терминът значи оптималното количество О2, което спортистът може да поеме при мускулно натоварване и цялостно потребление на работния потенциал на дишането и кръвообращението.
Телата на елитните състезатели са извънредно ефикасни при приема на О2 и превозването му през кръвта до мускулите. Голямата аеробна дарба дава на ски бегачите нужната устойчивост, с цел да завършат надпреварата. Те реализират това по време на високоинтензивни тренировки навън и във фитнес залата.
Looks more like a giraffe impression than anything resembling skiing... But had a decent test anyway! #britishnordic #timetoplay #swixsport #borgskala
A post shared by Andrew musgrave (@musgraveandrew) on Oct 20, 2017 at 1:18pm PDT
Високите стойности на VO2 max обаче сами по себе си не са задоволителни за първото място. Състезателите в ски бягането е належащо да имат съхранени сили за заключителен спринт, който е анаеробен развой. При него тялото употребява енергийните ресурси, които са съхранени в мускулите.
С приближаването на финала състезателят покачва темпото си, като тялото изпитва " апетит за О2 " и има малко време за възобновяване. В тялото стартира да се натрупва киселина, която води до разбиране на мускулите и блокиране на централната нервна система.
" Достигайки до лимита на физическите си сили, убеждаваш тялото си да издържи по-дълго ", съобщи пред онлайн изданието Slate американската състезателка Кикан Рандъл.
В резултат състезателят губи съгласуваност след последния спринт, в който е вложил оптимални старания. Процесът е последван от време за възобновяване, който включва интензивно дишаше за доставяне на тялото с О2.
© Reuters
" Накратко ти комбинираш неистовата потребност да вдишаш допустимо най-вече О2 със схванати ръце и крайници от насъбраната киселина, дружно с централната нервна система, която не може да управлява стоенето в изправено състояние и приплъзването напред. В резултат на това състезателите се свличат на земята, тъй като не могат да стоят на краката си и се нуждаят от възобновяване ", изяснява доктор Дан Хайл.
" Много хора не имат вяра, че ски бягането е най-трудният спорт. Той е композиция от мощ и устойчивост. Трябва да имаш задоволително мощност, с цел да караш в продължение на 50 километра ", сподели английският играч Андрю Мъсгрейв пред Би Би Си.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Пьонгчанг 2018 (198)
Ски бягането е един от най-тежките спортове, като изисква големи физически старания. Състезателите натоварват всички огромни мускулни групи, с цел да се придвижват по терен с разнороден релеф. Освен с краката си, те ползват огромна мощ и с горната част от тялото.
" Рухването " след финала е постоянно срещана панорама в множеството надпревари за устойчивост. То съставлява реакцията на тялото на спортиста в опит да се възвърне и да възстановява положението си.
Най-добрите състезатели са надарени с огромна оптималната аеробна мощност (VO2 max). Терминът значи оптималното количество О2, което спортистът може да поеме при мускулно натоварване и цялостно потребление на работния потенциал на дишането и кръвообращението.
Телата на елитните състезатели са извънредно ефикасни при приема на О2 и превозването му през кръвта до мускулите. Голямата аеробна дарба дава на ски бегачите нужната устойчивост, с цел да завършат надпреварата. Те реализират това по време на високоинтензивни тренировки навън и във фитнес залата.
Looks more like a giraffe impression than anything resembling skiing... But had a decent test anyway! #britishnordic #timetoplay #swixsport #borgskala
A post shared by Andrew musgrave (@musgraveandrew) on Oct 20, 2017 at 1:18pm PDT
Високите стойности на VO2 max обаче сами по себе си не са задоволителни за първото място. Състезателите в ски бягането е належащо да имат съхранени сили за заключителен спринт, който е анаеробен развой. При него тялото употребява енергийните ресурси, които са съхранени в мускулите.
С приближаването на финала състезателят покачва темпото си, като тялото изпитва " апетит за О2 " и има малко време за възобновяване. В тялото стартира да се натрупва киселина, която води до разбиране на мускулите и блокиране на централната нервна система.
" Достигайки до лимита на физическите си сили, убеждаваш тялото си да издържи по-дълго ", съобщи пред онлайн изданието Slate американската състезателка Кикан Рандъл.
В резултат състезателят губи съгласуваност след последния спринт, в който е вложил оптимални старания. Процесът е последван от време за възобновяване, който включва интензивно дишаше за доставяне на тялото с О2.
© Reuters
" Накратко ти комбинираш неистовата потребност да вдишаш допустимо най-вече О2 със схванати ръце и крайници от насъбраната киселина, дружно с централната нервна система, която не може да управлява стоенето в изправено състояние и приплъзването напред. В резултат на това състезателите се свличат на земята, тъй като не могат да стоят на краката си и се нуждаят от възобновяване ", изяснява доктор Дан Хайл.
" Много хора не имат вяра, че ски бягането е най-трудният спорт. Той е композиция от мощ и устойчивост. Трябва да имаш задоволително мощност, с цел да караш в продължение на 50 километра ", сподели английският играч Андрю Мъсгрейв пред Би Би Си.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Пьонгчанг 2018 (198)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ