Човешкото здраве е пряко зависимо от хранителния режим, на което

Човешкото здраве е директно подвластно от хранителния режим, на което е подложено тялото. Още древногръцкият мъдрец Аристотел декларира, че храната би трябвало да бъде лекарство и медикаментите би трябвало да бъдат храни. Спазването на хранителен режим с питателни, пресни и чисти храни, набирането на витамини, минерали, антиоксиданти и потребни мазнини е основа за човешкото здраве, неналичието на отмалялост и положителното въодушевление, написа tialoto.bg. Нездравословните храни, синтетичните добавки и подсладители, тютюневият пушек, алкохолът и още цяла редица фактори от околната среда водят до увреждането на съвсем всички кафези в тялото от свободните радикали. Свободните радикали са всички атоми, молекули или йони, които съдържат несдвоен електрон в най-външната си електронна обвивка. Той ги прави мощно реактивни и им разрешава да влизат в химически взаимоотношения с съвсем всяка биологична конструкция, с която влязат в контакт. Тези взаимоотношения повреждат структурата и функционалността на биологичните структури, което води до увреждането и преждевременното състаряване на кафези, тъкани, органи и системи в тялото. Свободните радикали са артикул на метаболизма или се поемат с некачествени храни, нечисти вода, въздух и други Единствения метод да им се противопоставим е посредством постоянния банкет на антиоксиданти – субстанции, които влизат в контакт с радикалите и ги обезвреждат. С това обезпечават освен по-доброто действие на тъканите и ги защищават от стареене, само че потвърдено облекчават и редица възпалителни процеси и усъвършенстват функционалността на имунната система. Четете още здравни вести на zdrave.to. Сред най-мощните растителни антиоксиданти, подобаващи за консумация от индивида, се подреждат флавоноидите. Флавоноидния клас на антоцианите е най-лесен за различаване – той придава сините, червени и лилави цветове на плодове като боровинки, ягоди, годжи бери и малини. Гроздето също съдържа мощен антиоксидант, прочут като ресвератрол. Намиращ се и в създаваното от грозде вино, този антиоксидант има потвърдени свойства да удължава продължителността на живота. Сред антиоксидантите намиращи се в шоколада доминират полифенолите. Колкото по-тъмен е шоколадът – толкоз по-богат е на тези потребни съединения. Препоръчва се избягването на млечните шоколади и изборът на тези, съдържащи най-малко 60% какао. Зеленолистните зеленчуци са измежду най-богатите на антиоксиданти растения, изключително на изотиоцианати и индол-3 карбинол. Както при шоколада, по този начин и при тях важи правилото „ колкото по-тъмни, толкоз по-здравословни “. Броколи, зеле, карфиол и брюкселско зеле са най-здравословните, само че и марулите не трябва да бъдат забравяни. Не бива да се заобикалят и ненаситените мазнини. Наситените могат да покачат кръвния холестерол и да предразположат към сърдечносъдови болести, само че ненаситените не носят тази заплаха. Мононенаситените и полиненаситените мазнини поддържат сърдечносъдовото здраве и се намират в риба, авокадо, ленено семе, ядки и др. Най-важният миг, който постоянно не се загатва в известните диети, е приемът на вода. Дори и лекият дефицит на течности може да докара до стомашно-чревни, чернодробни и бъбречни дисфункции, които обезсмислят вярното хранене и водят до затрудненото ликвидиране на организма от отрови и свободни радикали. Количеството вода, належащо всеки ден зависи мощно от равнището на физическа интензивност, хранителния режим и температурните амплитуди, само че не трябва да пада под 1 литър дневно.