Човекът в търсене на смисъл. Мисля, че точно това заглавие

Човекът в търсене на смисъл. Мисля, че тъкмо това заглавие би носила биографията на всеки един от нас. Прекарваме живота си в това да търсим смисъл, нещо като опрощение за съществуването си. През другите стадии от живота си, смисълът се дефинира по друг метод. Един е смисълът на живота на едно 10 годишно дете; различен на 18 годишен юноша и радикално друг на човек, който е на 40г.

Животът е динамичен, а ние го одобряваме като константна и всякога, когато нещо се опита да ни извади от коловоза, се усещаме изгубени . Започваме да се лутаме и имаме чувството, че нямаме стабилната основа на сигурността. Сякаш не знаем върху какво да градим живота си и по какъв начин да продължаваме. На всеки стадий от живота си имаме разнообразни потребности или по-скоро потребностите са едни и същи – трансформира се единствено степента им на облекчаване – понижава потребността да задоволяваме едни потребности и се усилва тази да задоволяваме други.

Животът ни може да се заключи като еволюция на потребностите – където започваме от най-ниското ходило и най-големият ни приоритет са физиологичните потребности – това да бъдем нахранени, да не сме жадни или изтощени. Винаги, когато задоволим дадена нужда, настава един миг на празнина, където към този момент не изпитваме интерес към това, което преди сме желали. Получили сме го и към този момент го няма устрема към реализиране . Това е миг, в който изпитваме някаква липса и когато имаме потребност да формулираме нова цел, чието гонене да ни изкачи на горното ходило и да ни помогне да задоволим нововъзникнала нужда. Всъщност, точно незадоволените потребности са тези, които ни подтикват към напредък. Единствено нездаоволените потребности могат да преобладават организма и да стимулират държанието ни.

Ако сте повярвали в лъжата, че би трябвало цялостен живот да се придържате към едни и същи ползи, специалност и да бъдете заобиколени от едни и същи хора, евентуално сте попаднали в клопката на застоя; в омагьосания кръг, където живеете единствено, с цел да задоволите най-низшите си потребности и пропилявате остатъка от капацитета си. А дано ви кажа, че няма по-силна болежка от личното разочрование. От това да знаеш, че можеш да си освен това, само че в никакъв случай да не дръзваш да го осъществиш.

Лично аз съм от хората, които непрестанно се трансформират. Понякога натискът, който чувствам е огромен. Понякога, когато си в центъра и всички те следят, наблюдават всеки твой ход и съдят смяната ти, може да е много мъчно да разграничиш себе си и личните си потребности от непознатите упования. Въпреки това, постоянно ще споделям, че за мен неналичието на смяна в убежденията, схващанията и метода на живот, не е симптом за експертиза, а липса на развиване и надграждане. Ако на 40г. мислиш и действаш по този начин, както на 20г., това значи, че си пропилял 20г. от живота си и не си научил нищо. За мен животът е един неотслабващ опит. Едно непрекъснато нанагорнище по прирамидата на потребностите, подчинение с крачка обратно, засилка и след това още по-голям скок нагоре.

Много постоянно съдим другите за техните стремежи и ползи. Колко постоянно чувате някой да съди различен, по тази причина че се интересува от „ отнесени неща ”, като самореализация, по-хубав дом или кола, изкуство, като в това време има хора, които нямат храна, която да сложат на масата си. Това изявление постоянно ме е карало да се изправям на нокти. Никога не съм разбирала, за какво всички хора би трябвало да се приравняват до най-долното ниво и да караш някой да се усеща отговорен, затова  в какво състояние са другите.

Смятам, че човек, който е намерил метод да задоволява нисшите си потребности има един единствен избор – да въври нагоре и да се стреми към повече. Ако при започване на живота, ползите ни се въртят към действия, които да ни оказват помощ да си осигурим храна, заслон, сигурност, то когато един път намерим метод да получаваме тези неща, ползите ни се трансформират. Колкото по-нагоре се изкачваш, толкоз повече започваш да виждаш, толкоз по-голям небосвод се разкрива и толкоз повече осъзнаваш какъв брой доста ти се поставя, в случай че единствено потърсиш и опиташ.

Непрекъснато проучвам себе си и държанието си. Бих споделила, че съм задоволила много от потребностите на по-ниските нива на пирамидата, само че от време на време чувствам една липса. Осъзнавам какъв брой доста съм постигнала и какъв брой доста имам, но  от време на време нещо не ми доближава. С времето разбирам, че има една нужда, която в никакъв случай не може да бъде задоволена изцяло и че след избран стадий, прекарваме целия си живот в опити да задоволим колкото се може по-голям % от нея – това е потребността за самоактуализация. Най-висшата нужда е това да реализираш себе си и капацитета си. Човек би трябвало да бъде това, което може да бъде. Човек би трябвало да бъде правилен на личната си природа. Да реализираме това, което евентуално сме. Да ставаме повече от това, което виждаме, че можем да бъдем.

В устрема към повече няма нищо неприятно. Представям си живота като една от тези рисунки с номерата – където всеки номер е избран цвят. Започваш на бял лист, където не виждаш каква е рисунката и не знаеш тъкмо какво ще се получи. Имаш единствено бегла визия, само че решаваш да опиташ. Взимаш жълт цвят и започваш да запълваш съответните номера. После добавяш зеления и аления цвят. Постепенно, от неразбираемата картина, стартират да се появяват форми, които разбуждат любознанието ти. Форми, които с неспокойствие те подтикват да взимаш идващия цвят и все по-усърдно да запълваш празните места, до момента в който завършиш своя шедьовър. Нима животът не е същият?

Започваме без да знаем накъде сме тръгнали и непрестанно се лутаме – ту виждаме вярна посока, ту я изгубваме, само че в случай че не стопираме, в края на краищата постоянно се оказва, че вървим към вярното място и че с всяка крачка, всеки избор и деяние, осъществяваме от ден на ден от това, което би трябвало да бъдем.

Животът ни е еволюция на потребностите и задоволяването на всяка една от тях допуска разнообразни ползи, разнообразни цели, чието реализиране ни оказва помощ да ги задоволим. Ето за какво единствено смяната е знак, че се изкачваме нагоре. Само смяната е тази, която ни разкрива повече от опциите на живота и от това, което би трябвало да бъдем.

Животът е нанагорнище и постоянно, когато стигнем някъде, би трябвало малко време, в което да спрем, да си поемем мирис. Тогава се усещаме изгубени и лутащи се, а в реалност просто си почиваме, с цел да съберем задоволително сили и да се изкачим по-нагоре. Колкото по-нагоре вървим, толкоз по-голяма става отговорността и толкоз по-подготвени би трябвало да бъдем.

Инфо: http://inspiredfitstrong.com