Вината e емоция, която ръководи живота на много хора ♥ Лиз БУРБО
Човекът е станал експерт в това да се усеща отговорен. В даден миг всеки се усеща виновен, без в действителност да е. Вината e страст, която управлява живота на доста хора.
Виновен си съгласно нашите човешки закони, в случай че правиш нещо, което вреди на някого или на теб самия. Вгледай се в себе си. Кога за последно направи нещо съзнателно, с цел да навредиш? Сигурна съм, че този спомен те праща много обратно в предишното, а прекомерно допустимо е и да няма подобен случай. В човешки проект доста малко хора са в действителност отговорни. Според духовните закони ние в реалност в никакъв случай не сме отговорни.
Да вземем за образец опцията да си обидил някого, без да искаш. Този човек се е ядосал, а ти си се почувствал отговорен: „ Не трябваше да споделям това, по-добре да бях споделил нещо друго или да си бях затворил устата. “ В този миг стой и се запитай: „ Виновен ли съм или не? Казах ли му това, с цел да го нараня? Умишлено и умишлено ли го направих? “ Ако казусът не е подобен, ти не си отговорен. Не е нужно да се извиняваш или да чувстваш виновност.
Ако пък са те наранили и ти искаш да си отмъстиш, като нараниш другия на собствен ред, ще е много мъчно да не се чувстваш отговорен. Имай поради, че когато желаеме да нараним някого, това значи, че ние страдаме доста. Оставяме се да бъдем уверени от нашето его, че отмъщението е единственият метод да се почувстваме по-добре. Единствено мощната болежка ни подтиква да навредим или да нараним някого съзнателно и непринудено. Според божествените закони няма неприятни, а единствено страдащи.
Докато четеш тези редове, казваш ли си: „ Е, тогава всеки ли има право да нарани другия? В какъв свят живеем, в случай че всички мислят и работят по този начин? “ Този тип разсъждения ще се срещат все по-рядко, в случай че човек си даде сметка за Закона за повода и следствието. В реалност не е доста мъдро и подходящо да причиняваш зло и да вредиш на другите, като знаеш, че всеки жъне това, което е посял. Ти би трябвало да използваш твоята сила по-скоро с цел да осъзнаеш и да схванеш обстановките, поради които се обвиняваш. Колко пъти си се упреквал незаслужено, обиждал си се и си бил афектиран, че си не запомнил нещо? Спомни си: всичко, което правиш в даден миг, е най-хубавото, на което си кадърен в този миг. Не бива да се обвиняваш. Научи се да се обичаш повече, да приемаш твоите граници, твоята човешка природа. Тогава ще ти бъде доста по-лесно да приемеш несъвършенствата на другите.
Каква ще е първата ти реакция, в случай че счупиш, без да искаш, една от обичаните си кристални чаши? Виновен ли ще се почувстваш заради непохватност? Имал ли си намерението да счупиш тази чаша единствено поради удоволствието да имаш една чаша по-малко? Не, случило се е просто по този начин, без да искаш. Тогава за какво се стряскаш и се обвиняваш? Такава е обстановката както за теб, по този начин и за другите. Ти със сигурност не си единственият на Земята, който от време на време е некадърен, непроницателен или заплеснат.
Спомни си, че обвиняваш другите за същите неща и в същата степен, както и себе си. Ето едно отлично средство да осъзнаеш виновността, която се крие в теб. Когато обвиняваш различен човек, това демонстрира, че всякога ти постъпваш по този начин, обвиняваш се по същия метод или не смееш да го направиш, с цел да не се почувстваш отговорен. Следователно не ти ръководиш живота си, а твоето его.
Защо да продължаваме да се усещаме толкоз виновни? Защото ние имаме вяра, че когато се усещаме отговорни, това е знак за скрупули, за положителни планове и следователно ще бъдем признати като положителни хора, а това е изцяло погрешно. Каквото и да ни коства, ние би трябвало да разберем, че това не е по този начин. Колкото повече се упрекваме, толкоз повече позволяваме същото. Това е като да се обвиняваш, че не си толерантен, че ядеш доста, че нямаш воля, че си неспособен да изразиш възприятията и страстите си и така нататък Сигурно си забелязал, че колкото повече си казваш, че ще спреш с избран вид държание, толкоз повече го повтаряш и се чувстваш зле. Това е един циничен кръг, който не ти носи нищо положително.
Впрочем добре е да знаеш, че даже твоите обвинявания към различен човек да са единствено въображаеми, индивидът ги получава в невидимия свят, без даже да го осъзнава. Омраза, гняв, обвиняване или обич - каквато и да е мисълта, тя постоянно ще доближи до индивида, към който е ориентирана. Може би ти е мъчно да приемеш и да схванеш теорията, че всичко се случва в невидимия свят, само че можеш да го усетиш по неразположението, което ще изпиташ в наличието на този човек.
Друг метод да откриеш виновността си е да насочиш вниманието към твоите думи. Изричаш ли безчет извинения? Човек, който прекарва времето си в извинения, нормално се усеща отговорен. Когато човек се извинява, той се упреква. Когато продължаваш да изпитваш все същата виновност, най-сетне предизвикваш акцидент. Твоето свръхсъзнание ще ти изпрати това известие, с цел да те предизвести, че това изпитване на виновност ти вреди рисково. Злополуката съставлява тип наказване, с цел да се оневиниш. Ние вярваме, че като се накажем, ще сме по-малко отговорни и ще сме изплатили дълга си. На това сме научени от дребни. Когато постъпим неприятно, би трябвало да си платим цената, каквато и да е тя.
Всяка акцидент е обвързвана с обръщение от твоя вътрешен БОГ, който желае единствено твоето благополучие: „ Защо настояваш да се чувстваш отговорен и да се обвиняваш несправедливо? С тази акцидент желая да насоча вниманието ти към обстоятелството, че ти не си отговорен, че ти си просто човек със своите страхове и граници! “ Последствията или сериозността на злополуката ще са толкоз тежки, колкото е и възприятието за виновност. Колкото по-дълго време си го изпитвал, толкоз по-болезнени ще бъдат следствията за теб.
От: „ Слушай своето тяло – твоя максимален другар на земята “, Лиз Бурбо, изд. ЛИК, 2007 година
Снимка: listentoyourbody.de
