Откровено с Григор Димитров: За тениса, живота, приятелките и България
Човек с доста ползи, който не желае да бъде добър единствено в едно нещо. Така Григор Димитров дефинира себе си. В навечерието на новия сезон международният номер 3 даде изявление за италианския вестник " Ла република ", в което приказва искрено за тениса, живота, приятелките и своята татковина.
" Тенисът е характерен свят, който трансформира хората. В взаимозависимост от темперамента и ДНК-то той може да те води в неверни направления, в случай че не направиш верните избори ", споделя българският тенисист.
" Винаги споделям, че тенисът не може да бъде всичко за мен. Други неща също са значими в моя живот. Не желая да бъда добър единствено в едно нещо. Искам да върша и нещо друго. Може би да преподавам, да бъда образец за младите, които ще дойдат след мен. Ако не допринесеш с нещо, за какво си живял? Определям себе си като момче с доста пристрастености. Обичам да рисувам, да фотографирам, да сътворявам обекти, да бъда дизайнер ", добавя той.
Димитров не приема тениса просто като специалност. " Не играя, единствено с цел да изкарвам пари. Опитвам се да се любувам на красивите моменти. Чувствам се като пеперудите, които, имайки къс живот, живеят и правят оценка сегашното оптимално пълноценно и са щастливи. Разбира се, зависи кой по какъв начин схваща щастието. Аз нямам секрети предписания. За мен щастието е общ брой от моите прекарванията, това, което споделям с другите. "
Попитан за интервала на " плейбоя Димитров ", той отговори: " Мисля, че не бях свестен. Или може би поради това, че хората не ме познават, си бяха построили неверна визия. Разбира се, имало е мъчно моменти, когато не се бях обкръжил с верните хора. Да забравим тези клишета за приятелките - от Серена до Шарапова, безсмислено е. Човек елементарно може да бъде покорен от хубостта, само че това неверно ли е? Но животът ми не е като да съм влезнал в магазин на " Макларън " и да съм купил всичко, което желая. Ето за какво с Никол, сегашната ми другарка, обръщам внимание на неприкосновеността на персоналния живот. "
Димитров сподели още, че всичко в неговия темперамент е българско. " Аз съм 100% българин. Виждате ли гърба на моя телефон? Това е лъв, признакът на моята страна. Напуснах България, когато бях дете. Това бяха сложни години. Надявам се в бъдеще да мога да направя нещо за моята страна, може би тенис академия ", приключва състезател номер 1 на България.
" Тенисът е характерен свят, който трансформира хората. В взаимозависимост от темперамента и ДНК-то той може да те води в неверни направления, в случай че не направиш верните избори ", споделя българският тенисист.
" Винаги споделям, че тенисът не може да бъде всичко за мен. Други неща също са значими в моя живот. Не желая да бъда добър единствено в едно нещо. Искам да върша и нещо друго. Може би да преподавам, да бъда образец за младите, които ще дойдат след мен. Ако не допринесеш с нещо, за какво си живял? Определям себе си като момче с доста пристрастености. Обичам да рисувам, да фотографирам, да сътворявам обекти, да бъда дизайнер ", добавя той.
Димитров не приема тениса просто като специалност. " Не играя, единствено с цел да изкарвам пари. Опитвам се да се любувам на красивите моменти. Чувствам се като пеперудите, които, имайки къс живот, живеят и правят оценка сегашното оптимално пълноценно и са щастливи. Разбира се, зависи кой по какъв начин схваща щастието. Аз нямам секрети предписания. За мен щастието е общ брой от моите прекарванията, това, което споделям с другите. "
Попитан за интервала на " плейбоя Димитров ", той отговори: " Мисля, че не бях свестен. Или може би поради това, че хората не ме познават, си бяха построили неверна визия. Разбира се, имало е мъчно моменти, когато не се бях обкръжил с верните хора. Да забравим тези клишета за приятелките - от Серена до Шарапова, безсмислено е. Човек елементарно може да бъде покорен от хубостта, само че това неверно ли е? Но животът ми не е като да съм влезнал в магазин на " Макларън " и да съм купил всичко, което желая. Ето за какво с Никол, сегашната ми другарка, обръщам внимание на неприкосновеността на персоналния живот. "
Димитров сподели още, че всичко в неговия темперамент е българско. " Аз съм 100% българин. Виждате ли гърба на моя телефон? Това е лъв, признакът на моята страна. Напуснах България, когато бях дете. Това бяха сложни години. Надявам се в бъдеще да мога да направя нещо за моята страна, може би тенис академия ", приключва състезател номер 1 на България.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ