Защо не чуваме биенето на собственото си сърце?
Човек нормално не чува личното си сърцетуптене заради това, че мозъкът особено филтрира възприеманите звукови сигнали и отстранява звуците от ударите на сърцето за повишение на остротата на усещане на околния свят, настояват неврофизиолози в публикация, оповестена в Journal of Neuroscience.
„ Човек не вижда и не чува света подобен, какъвто той се явява в обективната действителност – да вземем за пример нашите очи не работят като камера и мозъкът ни демонстрира надалеч не всичко, което попада върху ретината. Мозъкът самичък взема решение кое да направи видимо за съзнанието и кое да в профил. Което е необикновено – тези ненужни неща, по-конкретно звуците на сърцетуптенето, въздействат върху това, което виждаме “, споделя Рой Саломон от Федералната политехническа школа на Швейцария в Лозана.
Саломон и сътрудниците му разкрили тази необикновена податливост към „ самоцензура “ на мозъка и изяснили по какъв начин работи тя и върху какво въздейства, като следили по какъв начин няколко десетки доброволци реагирали на разнообразни образни и акустични дразнители.
При един от опитите на екрана се появявала мигаща геометрична фигура, като неврофизиолозите от време на време променяли нейната периодичност на намигване, като следили промените в работата на мозъка, а също по какъв начин възприемали фигурата самите участници в опитите.
В момента, когато честотата на намигване съвпадала с честотата на сърцетуптене на доброволците, се случило нещо извънредно – участниците и сътрудниците на Саломон почнали да се оплакват, че зрението им ненадейно се е влошило и че съвсем не могат да виждат фигурата на екрана.
Като наблюдавали работата на мозъка с магнитно-резонансен томограф, учените разкрили повода за това необичайно държание – оказало се, че съвпадането на ритъма на намигване и с този на сърцетуптенето водело до нарушение в работата на по този начин наречения островен кортекс, виновен за ръководството на вътрешните чувства на организма и обработката на данните, постъпващи от сетивните органи.
Потискането на нейната работа води до такава степен, че човек просто престава да възприема информацията, която получават очите. Според учените повода е, че мозъкът потиска всички сигнали, които се появяват с честотата, с която бие сърцето.
„ Обикновено не желаеме нашите вътрешни чувства да пречат на усещането на външния свят – постоянно е значимо за знаем какво се твори в него. Започваме да чуваме нашето сърце още в утробата на майката, преди мозъкът да се образува изцяло. Затова въобще не е чудно, че той се пробва да потисне този тон и да го направи по-малко явен за нас “, заключава Саломон.
РИА Новости
