Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не

" Човек обича, по тази причина търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи... "

" Съветвам те да не се шегуваш с две неща - с хубава жена и с хубава книга! Хубавата жена ще те накара да се влюбиш, хубавата книга - да се срамуваш. "

" Всяко живо създание на този свят, и най-малкото, си има ъгълче, в което е непобедимо. "

" Към всичко подхождай с обич - към цветето, към дървото, към птицата и индивида. Иначе няма да разбираш, т.е. - да прощаваш. "

" Понякога реализирам в себе си „ безшумно благополучие “, като се взирам в птиците, цветята и изобщо в природата, и ми се коства, че встъпвам в един превъзходен свят, някаква еманация на зримата действителност, в която е прикрит смисълът на света и на индивида. "

: " Хубавите му очи, жълти като кехлибар, като че споделяха: " Защо ме гониш и хапеш? Какво съм ти сторило? " "

Из " Крадецът на праскови "

" Тоя взор я изплаши. Никой не беше я поглеждал по този начин безрезервно, по този начин енергично, с подобен лоялен и неутолим взор, в който нямаше никакво разстройване и никаква потайност. Стори й се, че го опозна в един момент и видя цялата му душа. И тя осъзна, че дава отговор на тоя взор без да желае, с цялото си създание, по един непонятен метод, като че ли неочакваният, издиг на възприятията беше я понесъл като морска вълна. "



" Неочаквано той сплете пръстите си с нейните. Сякаш електрически ток преля от него в нея. Тя усети другата му ръка на кръста си и се отдръпна, с цел да избегне тая рискова милувка. Но ръката му не се махна. Той я притегли към себе си и преди да се опомни, целуна я с жадни, трепетни устни…
Тя се изскубна от обятията му и избяга към колибата несръчно и бързо, изгаряща от позор, от боязън и от възбуденост, със ужасно пламнало лице и със истински ураган от мисли в главата. И до момента в който тичаше нататък сред клоните и черниците, в ушите й ехтяха думите, които като че ли я гонеха: " Утре по това време пак… " "

" Чувствата и ставаха все по-пълни и все по-силни и тя му се отдаваше с готовността на влюбена жена, познала възраждащата магия на любовта. Можеше да се каже, че се отдаваше за пръв път на мъж с цялото си тяло и с цялата си душа, алчна към всеки отлитащ момент от тия два часа, които двамата прекарваха под липата. "

Емилиян Станев e книжовен псевдоним на българския публицист Никола Стоянов Станев - (28 февруари 1907 година - 15 март 1979 г.) Емилиян Станев разгласява първите си творби през 1931 година. Първата му книга – алманах с разкази с името „ Примамливи блясъци “ е издадена през 1938 година Следващата му книга е сборникът „ Сами “ (1940 г.), с който слага началото на цикъл от творби за природата и индивида. Следват още „ Вълчи нощи “ (1943), „ Делници и празници “ (1945), „ Дива птица “ (1946), „ В тиха вечер “ (1948). През 1948 година излиза едно от най-известните му творби – повестта „ Крадецът на праскови “. След 1950 година в продължение на 14 години работи върху своя разказ „ Иван Кондарев “, в който са разказани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 година
Автор е на книги за деца и юноши: „ През гори и води “ (1943), „ Лакомото мече “ (1944), „ Повест за една гора “ (1948), „ Когато скрежът се топи “ (1950), „ Чернишка “ (1950) и други
Произведенията му от идващите години са с по-философски ориентирана тема. В тези произведения Емилиян Станев употребява задълбочените си знания на тематика история на България. От този интервал са романите „ Легенда за Сибин, преславския княз “(1968), „ Тихик и Назарий “(1985), „ Антихрист “(1970), „ Търновската кралица “ (1974) и други

По книги на Емилиян Станев са направени игрални филми: " В тиха вечер ", " Крадецът на праскови ", " Търновската кралица ", " Иван Кондарев ", Язовецът "
Биографична информация: Уикипедия