Какво се случва с ергените и момите дойде ли „Сляпата неделя“?
Човек и добре да живее - се дами . Това гласи един от най-познатите майтапи, основани на Омуртаговия надпис - Търновският надпис на кан Омуртаг.
Женитбата е натоварена с изключително огромна роля в българската история, а отклонението от фамилната норма не се приема добре, даже социумът е изработил разнообразни механизми за " въдворяване " на публичен ред и измежду най-непокорните. Появи ли се някой ерген или мома, дърпащи се от венчилото - то решение има . И за него научаваме от годишника на музеите в Северна България от 1993 година, където е оповестена публикацията на Нели Желева за " Сляпата неделя ".
В в миналото село Дивдядово, в този момент е квартал на Шумен, е съхранен древен бит , прочут под наименованието „ Сляпа неделя “ , който демонстрира едно радикално друго отношение към старите моми и ергени. Първата информация за обичая е събрана по време на подготовката на групата за достоверен фолклор от с.Дивдядово за националния събор в Копривщица през 1991 година Сведенията, върху които се основава това проучване се отнасят за времето до края на 19 в.
„ Сляпа неделя “ се прави три седмици преди Сирни заговезни . Това е времето, когато интензивният интервал на сватбите е към края си и когато присъщото за него празнично въодушевление, забавление и вяра по натурален метод хармонира на възраждащата се и обновяваща за нов живот природа.
Две-три баби , известни и ползващи се с почитание в селото, наричани „ пазарбашийки “ се събират и дефинират от коя махала, кои моми и ергени са останали „ от тая, от другата година “, та да ги съберат и оженят.-->
„ Колко моми и момци има - да им турим букаити и на тяу “.
Групата се сортира по този начин, че момите да са повече или еднакъв брой с ергените. Няколко дни преди избрания ден с ъобщават на околните им : „ Ши ги събиръми да ги женим у неделя. Вичертъ би трябвало дъ гу /я/ дувдети! “ Или: „ Дувдети гу, бельким ши-му излезли късметю “. Често пъти се постанова момите „ зорна “ да ги водят, да ги „ къндърдисват “ и убеждават.
В неделя вечерта се събират в одаята на една от пазарбашийките. Това става по мрачно и скрито от другите в селото. Момите и ергените , облечени в празнични облекла, се водят от един или двама от най-близките родственици, само че наложително дами. Въвеждането им в одаята е съпроводено с похвали, отнасящи се до техните качества или пожелания тоя път „ да им излезе шанса “.
Всяка мома при влизането в одаята подава на основната пазарбашийка тестемел - „ нишан “, който тя скрива.
Като се съберат всички моми и ергени и се огледат един-друг , пазарбашийката вързва с „ нишаните “ очите на ергените: „ А илати сига момчиута да ви вържим учите, да забележим кавъу шанс ши ви излезе. “
Момите се подреждат на разстояние против тях. Като ги подредят, пазарбашийките стартират по едно и също време да дрънчат с хлопки и буркаи, крещят и викат, при което се основава немислим звук. В тая шумотевица момците се впускат с вързани очи , пробвайки се да уловят някоя мома. Кой която хване, за нея би трябвало да се ожени. За признателност към основната пазарбашийка, че им е „ намерила шанса “ те й целуват ръка.
Когато момите са повече от ергените , остава „ нехваната мома “. За нея пеят специфична ария, в която се показва страдание, че и тоя път не е съумяла да се ожени.
Информаторите са безапелационни, че няма случай, в който момъкът да не се ожени за момата , която му се е паднала. Приготовленията за годежа и сватбата се вършат за малко време, с цел да могат да приключат до Сирни заговезни. Родовете се събират да се уговорят още на другия ден.
От тук нататък предсватбените и сватбените традиции не престават по обичайния за селото метод.
Трите пазарбашийки, благодарение на които става „ събирането “ на младите, са почетни посетители на сватбата. Даряват ги с риза, месал или лакът платно, като на първо време за тях се отделя от платното.
Женитбата е натоварена с изключително огромна роля в българската история, а отклонението от фамилната норма не се приема добре, даже социумът е изработил разнообразни механизми за " въдворяване " на публичен ред и измежду най-непокорните. Появи ли се някой ерген или мома, дърпащи се от венчилото - то решение има . И за него научаваме от годишника на музеите в Северна България от 1993 година, където е оповестена публикацията на Нели Желева за " Сляпата неделя ".
В в миналото село Дивдядово, в този момент е квартал на Шумен, е съхранен древен бит , прочут под наименованието „ Сляпа неделя “ , който демонстрира едно радикално друго отношение към старите моми и ергени. Първата информация за обичая е събрана по време на подготовката на групата за достоверен фолклор от с.Дивдядово за националния събор в Копривщица през 1991 година Сведенията, върху които се основава това проучване се отнасят за времето до края на 19 в.
„ Сляпа неделя “ се прави три седмици преди Сирни заговезни . Това е времето, когато интензивният интервал на сватбите е към края си и когато присъщото за него празнично въодушевление, забавление и вяра по натурален метод хармонира на възраждащата се и обновяваща за нов живот природа.
Две-три баби , известни и ползващи се с почитание в селото, наричани „ пазарбашийки “ се събират и дефинират от коя махала, кои моми и ергени са останали „ от тая, от другата година “, та да ги съберат и оженят.-->
„ Колко моми и момци има - да им турим букаити и на тяу “.
Групата се сортира по този начин, че момите да са повече или еднакъв брой с ергените. Няколко дни преди избрания ден с ъобщават на околните им : „ Ши ги събиръми да ги женим у неделя. Вичертъ би трябвало дъ гу /я/ дувдети! “ Или: „ Дувдети гу, бельким ши-му излезли късметю “. Често пъти се постанова момите „ зорна “ да ги водят, да ги „ къндърдисват “ и убеждават.
В неделя вечерта се събират в одаята на една от пазарбашийките. Това става по мрачно и скрито от другите в селото. Момите и ергените , облечени в празнични облекла, се водят от един или двама от най-близките родственици, само че наложително дами. Въвеждането им в одаята е съпроводено с похвали, отнасящи се до техните качества или пожелания тоя път „ да им излезе шанса “.
Всяка мома при влизането в одаята подава на основната пазарбашийка тестемел - „ нишан “, който тя скрива.
Като се съберат всички моми и ергени и се огледат един-друг , пазарбашийката вързва с „ нишаните “ очите на ергените: „ А илати сига момчиута да ви вържим учите, да забележим кавъу шанс ши ви излезе. “
Момите се подреждат на разстояние против тях. Като ги подредят, пазарбашийките стартират по едно и също време да дрънчат с хлопки и буркаи, крещят и викат, при което се основава немислим звук. В тая шумотевица момците се впускат с вързани очи , пробвайки се да уловят някоя мома. Кой която хване, за нея би трябвало да се ожени. За признателност към основната пазарбашийка, че им е „ намерила шанса “ те й целуват ръка.
Когато момите са повече от ергените , остава „ нехваната мома “. За нея пеят специфична ария, в която се показва страдание, че и тоя път не е съумяла да се ожени.
Информаторите са безапелационни, че няма случай, в който момъкът да не се ожени за момата , която му се е паднала. Приготовленията за годежа и сватбата се вършат за малко време, с цел да могат да приключат до Сирни заговезни. Родовете се събират да се уговорят още на другия ден.
От тук нататък предсватбените и сватбените традиции не престават по обичайния за селото метод.
Трите пазарбашийки, благодарение на които става „ събирането “ на младите, са почетни посетители на сватбата. Даряват ги с риза, месал или лакът платно, като на първо време за тях се отделя от платното.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ