Член-кореспондент на Българската академия на науките СъдържаниеЕС не е икономически

Член-кореспондент на Българската академия на науките
Съдържание

Европейски Съюз не е стопански еднородна интеграционна общественост.

Критериите от Копенхаген.

Европейският съюз и Западните балкани.

Подготвена ли е РСМакедония за присъединение към Европейски Съюз.

С наближаването на юни се активизираха още веднъж диалозите по присъединението на Северна Македония към Европейския съюз (ЕС). Аз споделям позицията на Българската Академия на Науките по този въпрос, оповестена на 11 декември 2019 година и залегнала в основата на формалната позиция на нашето Правителство. Действащите правила не позволяват присъединението на страна към Европейски Съюз, която има висящи разногласия с страни, членки на съюза . Това би означавало внасяне на разногласията в съюза и нарушавне на неговата непоклатимост с тежки последици.

Тук няма да се занимавам с разликите сред нас и РСМакедония по историческите, езиковите, просветителните и други аспекти на националната ни еднаквост. По тях е писано и изговорено задоволително през последните години. Остава македонската страна да измине своята част от пътя към доближаването на позициите ни, а не да разчита на насърчавания от тях подмолен интернационален напън върху нас за следващи отстъпки. Нека знаят, че по този път няма да реализират нищо.

Пренебрегната е до в този момент съвсем напълно една друга доста значима област. Имам поради икономическите недостатъци, които вършат неприемливо присъединението на РСМакедония и останалите страни от района към Европейски Съюз в близкото бъдеще. Най-важният ограничител за тяхната кандидатура е мизерното им научно-техническо и социално-икономическо състояние и предстоящото им едва социално-икономическо развиване, което ще затрудни измъкването им от дъното на Европа. В сегашния разбор ще се спра на въпроса: дават отговор ли Северна Македония и другите страни от Западните Балкани, на наложителните социално-икономически и институционални условия за присъединение към Европейски Съюз, известни като КРИТЕРИИТЕ ОТ КОПЕНХАГЕН.

Настоящият разбор е кондензиран с цифри и обстоятелства, подредени в 30 таблици. Всички таблици са формирани въз основа на последното издание на Статистически годишник на Република Северна Македония от 2021 година и отчасти от Статистическия годишник на РСМакедония от 2020 година. За таблица 1. използвах Евростат. Нарочно не съм употребил никакъв различен източник на статистическа информация.

Груба неточност би било приемането на неподготвени претенденти в Европейски Съюз. Тази неточност е още по-груба, тъй като, първо, не са извлечени поучения от приемането на неподготвените източноевропейски страни през 2004, 2007 и 2010 година. Второ, сегашните претенденти от Западните Балкани са още по-слабо готови, в сравнение с техните прародители: България, Румъния и другите от Източна Европа. Виж таблица 1. И трето, неподготвените за участие страни в Европейски Съюз, ще станат 17, от общо 42, т.е. 40%, с население към 110-120 млн. души. Това е прекомерно тежко задължение за бъдещата общественост, което ще затрудни още повече ситуацията й.

Силово разширеният Европейски Съюз ще стане още по-уязвим, с още по-противоречиви вътрешни ползи сред страните членки и с още по-несигурно бъдеще. Под натиска на конкуренцията на общия вътрешен пазар ще се умножат банкрутите на предприятия в новоприетите страни, ще се усили безработицата, ще нарастне бедността, ще се изостри доходното и имотното разслоение, ще се ускори емиграцията на квалифицирани и младежи, ще се усили демографското им плячкосване. Ще се дестабилизира както Балканският район, по този начин и целият Европейски Съюз. В тези страни ще се повтори в още по-драматична форма това, което се случи в България, Румъния и други източноевропейски страни през последните 30-40 години.

Изложените причини ми дават съображение още в този момент да заключа, че преждевременното присъединение на Северна Македония и другите страни от Западните Балкани, ще бъде историческа неточност. То няма да е потребно и за самия македонски народ. Не е в интереса и на страните от района.

Северна Македония има едвам 38% Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, от междинното в общността. Албания и Босна и Херцеговина имат едвам по 31-32% Брутният вътрешен продукт на човек, т.е. съвсем два пъти по-малко от нас. Косово е още по-зле. Трудно ми е да обмислям за бъдещото икономическо развиване на тези балкански страни, като го съпоставям с нашия драматичен опит, при доста по-добри вътрешни и външни стартови позиции и по-благоприятни условия за развиване от тяхните. И се чудя на авантюризма на настоящето управление на Европейски Съюз! Аз съм икономист с дълготраен народен и интернационален опит и знам какво приказвам.

Присъединяването на България, Румъния и други едва развити източноевропейски страни към Европейски Съюз беше доста сложен развой с спорни резултати. Преждевременното форсирано присъединение на още по-изостаналите и по-бедни западни балкански страни ще бъде още по-сложен и по-противоречив развой, с още по-съмнителни резултати!

Европейски Съюз не е стопански еднородна интеграционна общественост

В актуалните международни условия на икономическа глобализация се образуват мощни интеграционни общности. Наред със съществуващите от десетилетия стопански колоси, като Съединени американски щати, Европейския съюз и Япония, порастват още няколко: Китай, Русия, Индия, Бразилия и други. Засилва се конкуренцията сред тях. При равни други условия, колкото по-голяма е икономическата интеграционна общественост, по-развита и по-добре интегрирана е тя, толкоз по-успешно е нейното присъединяване в международната конкуренция.

Европейският съюз в първичната му форма и с неговата вътрешност - Общия вътрешен пазар, беше основан с Римските контракти през 1957 година, с цел да се увеличи способността му да взе участие сполучливо в световната конкуренция. Никоя обособена европейска стопанска система, даже и най-голямата – Германската, не може да се конкурира сполучливо на международния пазар със Съединени американски щати и даже с Япония. А от в този момент нататък и с Китай.

Мащабите на интеграционната общественост са значими, само че не са задоволителни. Тя може да е огромна, само че в случай че е едва развита и едва интегрирана сред страните членки, няма да е сполучлива. Със основаването на Общия вътрешен пазар се целеше усилване на интеграцията сред европейските стопански системи посредством стимулиране на конкуренцията сред тях. Европейският съюз беше умислен не за поголовно безсистемно сливане на всички небогати и богати, слаби и мощни европейски стопански системи, а единствено за най-мощните и най-конкурентоспособните сред тях. За основаване на самобитен „ Икономически еднообразен клуб “ на приблизително и високо развити страни. Само за тези, които могат да се развиват в изискванията на лоялна конкуренция на вътрешния пазар.

Конкуренцията е значим интеграционен фактор в изискванията на вътрешен пазар, единствено в случай че общността е формирана от почти еднообразно, само че високо или най-малко приблизително развити стопански системи със сравнима конкурентоспособност. В този случай всяка страна членка ще взе участие в конкуренцията със сходни благоприятни условия за триумф. Това ще тласка страните членки към икономическа модернизация и по-висока продуктивност. То пък ще покачва конкурентоспособността на цялата интеграционна общественост.

Ако страните членки са разнородни: небогати и богати, мощно и едва развити, високо и ниско конкурентоспособни, резултатите ще бъдат противоположни. По-развитите ще надвиват постоянно над по-слабо развитите, опитните – над неопитните. Все едно, на тепиха да се борят двама души, примерно 5-годишно дете и 15-годишен младеж. 15-годишният герой постоянно ще побеждава с лекост 5-годишния. Няма да му разреши да се изправи на крайници. Това, пренесено към стопанската система, ще значи: всеобщи банкрути на икономически субекти в по-слабите стопански системи. Слаборазвитите ще бъдат принудени да се лимитират в производството и износа на нискодоходни първични материали и първично обработени артикули, а по-напредналите - във висококачествени, високотехнологични и по-скъпи артикули и услуги. В слаборазвитите страни ще пораства безработицата, ще се уголемява бедността, ще се изостря доходното разслоение. Това ще покачва икономическото, общественото и политическото напрежение в общността. В последна сметка, слабата интеграционна общественост ще се показва по-зле на международния пазар и ще се разпадне. Не по морални или нравствени, а по неумолими икономчески и обществени аргументи.

Успешни са единствено стопански еднородните интеграционни общности. Икономически разнородните общности нямат бъдеще. Защото разликите сред тях ще порастват, ще има всеобщи банкрути, всеобща безработица, всеобща беднотия, всеобща бедност. Ще се изостря обществената поляризация, ще се ускоряват вътрешните спорове на ползи. Напрежението в обществото ще пораства, развиването им ще се затруднява. Ще изпадат в социално-икономическа застоялост, във все по-остри рецесии и в последна сметка - ще се разпадат. И дублирам – не по прочувствени, а по справедливи и неумолими социално-икономически аргументи.

Това чака и сегашния Европейски съюз в не доста далечното бъдеще. Първите признаци на разпада към този момент са налице: напускането на Англия, растящото напрежение с Полша, Унгария, Словакия и други. Страхът от условието за единомислещо взимане на някои доста значими решения и най-новото предложение за анулацията му. С приемането на РСМакедония и другите най-бедни страни от Западните Балкани, разнородността на Европейски Съюз ще се усилва, заплахата от взимане на спорни решения единствено с болшинство ще нараства, само че ще се засягат от ден на ден ползи на обособени страни членки. Нестабилността в съюза ще пораства, вътрешните спорове в него ще се изострят и разпадането му ще се форсира. А с условието за единогласие при взимане на доста значими решения се цели отбрана на ползите на малцинството в общността. Все едно, богати или небогати страни.

При образуването на военно-политически съюзи от страни, където няма вътрешен пазар със свободна вътрешна конкуренция и произлизащите от нея последици, приемането на стопански разнородни страни е възможно. Тук е значимо съществуването на монолитно военно-политическо единение, а не безусловно социално-икономическа еднаквост. Типичен образец за това е НАТО.

Както загатнах нагоре, Европейският съюз беше умислен с Римските контракти през 1950-те години като стопански еднородна стопанска общественост - „ клуб на богатите “. Той обаче стартира последователно да се изражда. От стопански еднородна стартира да се трансформира в стопански разнородна общественост. Механичното сливане на стопански разнородни страни е основният заводски недостатък на Европейски Съюз. Изискването за единогласие при изключително значими решения до в този момент го обезврежда до известна степен.

Отмяната на условието за единогласие е съдбоносно отклоняване от първичния план. Наред с високо развитите стопански системи първоначално (Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия, Люксембург), след това бяха признати няколко приблизително развити, основно от южна Европа (Гърция, Испания, Португалия), а след 2004 година - група по-слабо развити страни от Източна Европа, сред които и България.

При образуването на интеграционна общественост с вътрешен пазар и свободна конкуренция сред страните членки, какъвто е Европейският съюз, съществуването на икономическа еднаквост е наложително изискване за нейния триумф и за оцеляването й. Ако в този момент нарастват подозренията по бъдещето на Европейски Съюз и се упорства за радикални избавителни промени, това се дължи на все по-голямото вътрешно напрежение и даже спорове сред фундаментални национални ползи в общността, основно заради изостряне на икономическата й разнородност. Досегашното условие за единогласие блокира вземането на доста значими решения, тъй като визира ползите, в множеството случаи, на по-слабите страни членки. Отмяната на това условие ще отстрани този блокаж, само че открива опцията за взимане на решения, които засягат доста значими проблеми, в множеството случаи, в интерес на по-богатите страни членки. Вътрешният климат в общността мощно се усложнява.

Различната степен на икономическо развиване на страните членки образува разнообразни национални ползи. Това е желязно предписание, което никой не може да анулира или заобиколи. Така е било в предишното, по този начин е в този момент, по този начин ще е и в бъдеще. С пренебрегването на фундаменталното условие за социално-икономическа еднаквост на Европейски Съюз и едновременната анулация на условието за единогласие при доста значими решения, сегашните негови ръководители и ръководителите на най-големите страни-членки, дестабилизират общността, изострят вътрешните спорни ползи и форсират нейното раздробяване. Те правят най-голямо закононарушение против Европейския съюз. Волно или несъзнателно се трансформират в ликвидатори на Европейски Съюз.

Повечето някогашни ръководители на Европейски Съюз от края на предишния и началото на този век, вземали решенията по разширението на Европейски Съюз, след пенсионирането си признаваха в обществените си изказвания, че приемането на групата едва развити страни от Източна Европа е било огромна неточност. Такива изказвания направи да вземем за пример Гюнтер Ферхойген – комисар по разширението по времето на нашето присъединение към Европейски Съюз в 2007 година. Докато заемаха високите си постове в Брюксел имаха друго държание. Цената за тази неточност плащаме в този момент ние с тоталната съсипия в нашата стопанска система, всеобщата беднотия, доходната поляризация, огромната емиграция, демографското плячкосване, преждевременното закриване на атомните реактори в Козлодуй, парализираната правосъдна система.

Някои хора считат, че съсипването на нашата стопанска система е направено със специфичен скрит план срещу нас. Трудно ми е да настоявам, че е имало типичен премислен скрит план в потайни кабинети. Аз виждам основната причина за тоталната съсипия в нашата стопанска система в авантюристичното внезапно и без съответна подготовка отваряне на границите преди 30-40 години и излагането на нашатаслаба, неконкурентна, лишена от защита стопанска система, на ударите на надалеч по-конкурентните задгранични стопански системи.

Това не е правено на времето от никоя друга прохождаща млада стопанска система, когато са били на нашето настоящо ниво на развиване, каквато е България, а в този момент в още по-крещяща форма – стопанските системи на РСМакедония и другите страни от Западните Балкани. Нито от Япония и Корея, нито от западноевропейските страни (Германия, Франция, Италия, Испания и други), след Втората международна война. Те всички прилагаха мощно протекционна политика за локалния бизнес в продължение на 20-25 и повече години, против по-конкурентния външен импорт, опирайки се на фундаменталния принцип за infant industry argument (аргумента за прохождащата индустрия), дефиниран преди доста десетилетия от огромния американски икономист Александър Хамилтън, след това Президент на Съединени американски щати.

Неолибералните фундаменталисти, благодарение на локалните им лакеи принудиха нас в Източна Европа да го вършим в духа на Вашингтонския консенсус през последните 30-40 години. Това беше равностойно на тежка хирургическа интервенция без анестезия. Ние понесохме стотици милиарди долари загуби от тази случка. Сега желаят да повторят този рискован опит, почернил живота на милиони хора по света, с РСМакедония и другите небогати страни от Западните Балкани, като ги заблуждават с неистини за щастливо бъдеще. Нищо сходно няма да се случи! Ще бъде облагодетелствано единствено едно тъпо малцинство – новоизлюпените локални олигарси. Тези, които може би се съмняват в моите думи дано погледнат какво стана в Русия, Украйна, България, другите страни от Източна Европа, останалите някогашни републики на някогашния Съветски съюз.

Още по-трагично от чисто икономическа позиция ще бъде възможното ускорено присъединение на Украйна, Грузия и Молдова, за което се приказва в последно време. Това е страхотна случка, представяна като снизхождение на богатия Запад към тези небогати страни! Правителствата и наподобява, огромна част от народите на тези страни, в този момент се радват на такава вероятност, без да знаят какво ги чака. За страдание, в този момент никой не предизвестява народите на тези страни какво ги чака! А и медиите играят незаконно безотговорна роля със сервилното си държание пред златния телец. Милионите неинформирани заблудени хора ще го схванат от личния си горчив опит след 15-20 години, само че ще е прекомерно късно!

Критериите от Копенхаген

Тази заплаха се знаеше от почтените професионални икономисти в Европа и по света преди 4-5 десетилетия. И неслучайно при основаването на Европейския съюз в другите му по-ранни форми преди десетилетия се предвиждаха ограничения за постепенна подготовка и избрани предварителни условия по отношение на страните претенденти за присъединение към общността. Не се приемаше всяка поискала страна под натиска на публичното мнение, без следена подготовка. Между тях са и добре известните Копенхагенски критерии, които бяха и не престават да са, наложителни за всички страни-кандидати.

Безотговорна роля в този момент играят някои ръководители на Европейския съюз, като Урсула фон дер Лайен, с концепцията и с дейностите си за начало на ускорено присъединение на Украйна, Грузия и Молдова към Европейския съюз, още на идната Юнска сесия на Европейския съвет, като премия за антируската им политика, заобикаляйки всички условия на критериите от Копенхаген. Това е тежко закононарушение по отношение на Европейския съюз. Да се надяваме, че в управителните среди на Европа са останали и някои честни хора, с бистри мозъци, които няма да позволен такава случка!

България и другите страни от Източна Европа бяха признати в Европейски Съюз преди 15-20 години, без да са спазили критериите от Копенхаген. И то не по неведение. Бързаше се по стратегически геополитически аргументи. Целта беше по-скоро и по-сигурно да се изтласка Русия от обичайното й въздействие в тази част на Европа. Без да се държи сметка за социално-икономическите последици за народите на тези страни. В множеството от тези страни, народите им не бяха даже питани на времето за участието в НАТО и в Европейски Съюз. Тогавашното българско държавно управление от авантюристи отхвърли да организира референдум по тези съдбоносни национални решения, макар настояванията на осведомената и честна общност. Защото очакваше неприятни за него резултати.

Заслужава да се означи, че през последните стотина години обединеният Запад извърши доста закононарушения против народите на Източна Европа, а и на света, подтикван от грижливо маскирана пещерна ненавист против Съветския съюз и Русия. Сега сме очевидци и жертва на върховия разгул на тъкмо такава ненавист, подплатена със солидни медийни неистини по отношение на Русия. Народите заплащат с милиони човешки жертви за тази си илюзия!

Критериите от Копенхаген обрисуват условията за присъединение към Европейски Съюз. Договорът за Европейски Съюз дефинира изискванията (член 49.) и правилата (член 6.(1) на които би трябвало да дава отговор всяка страна - претендент. Критериите бяха дефинирани на среща на Европейския съвет през юни 1993 година в датския град Копенхаген. Затова носят неговото име. Те включват:

Политически критерии: Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, господство на закона, човешки права и протекция на малцинствата. Тук няма и дума за авансово участие в НАТО, както някои недобросъвестни политици се пробват да заблуждават народите;

Икономически критерии: съществуване на обикновено функционираща пазарна стопанска система, способна да издържи на конкурентния напън и на пазарните сили в границите на Европейски Съюз. Това са най-важните условия. Те са фокусът на изискванията за присъединение към ЕС;

Административен потенциал: дарба на страните претенденти да извършват отговорностите, свързани с участието, в това число и подготвеност за придържане към задачата за икономическия и валутен съюз, известно прочут като Еврозона.

На Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 година беше въведено в допълнение условие - страните претенденти да основат условия за консолидираното си в Европейски Съюз, посредством пригаждане на административните си структури. Това се отнасяше до способността на тези страни освен да одобряват, само че и да ползват дейно хармонизираното европейско законодателство посредством съответните административни и правосъдни институции.

Посочените критерии бяха одобрени като наложителни с контракта от Амстердам през 1997 година За да стартират договаряния за присъединение, страните претенденти трябваше да дават отговор на първия аршин. Тези критерии са годни и в този момент за всяка страна претендент.

Главна цел на присъединението ни към Европейски Съюз е подобряването на живота на хората. С мое проучване през 2017 година, оповестено в Годишния теоретичен отчет на Икономическия институт на Българска академия на науките, по случай 10-годишнината от присъединението ни към Европейски Съюз, открих, че резултатите за България от това участие са спорни. При всички изследвания на българските социологически организации по тази тематика нашите жители бяха питани „ по какъв начин живеете в този момент в Европейски Съюз “. В множеството случаи отговорите бяха, че не усещат видимо усъвършенстване. По-свободното пътешестване из Европа като екскурзианти или на работа и образование, съществуването на западни търговски вериги у нас с по-голям избор на артикули и някои битови усъвършенствания, не са били задоволителни, с цел да усещаме че живеем по-добре.

Има други доста дълбоки аргументи, които дефинират оценките на хората. Какво да се каже за тотално разрушената ни индустрия, създавана от милиони хора от десетилетия; за унищоженото земеделие; за станалото ненужно висше и приблизително особено обучение и подготовка на няколко милиона души; за насилствената емиграция на 2,5-3,0 милиона българи по света; за демографското ограбване; за наложеното ни прибързано закриване на нуклеарните реактори в Козлодуй и блокираното създаване на атомната електроцентрала в Белене; за възбраната да се договорим с Русия за създаване на газопровода „ Южен поток “ през България; за инструкциите с кого можем и с кого не можем да търгуваме; за присъединяване ни в наказания против Русия от които ние губим повече; за изпращането на наши войски на хиляди километри от България и понасяните военни жертви там; за основаването на американски военни бази у нас, ориентирани против Русия и превръщането ни в цели за ответни съветски удари при положение на боен конфликт; за третирането ни като второ качество членки в общността; за милитаризацията на Черно море, което ще попречи мощно на нашия морски туризъм с огромни загуби на работни места и доходи; за превръщането ни в страна, ръководена от непознати столици и в името на непознати ползи и така нататък

Количествено измеримите изгоди и загуби от участието ни в Европейски Съюз, в МВФ, в Световната банка и в Световната комерсиална организация, може би (без да съм сигурен) ще се изравнят някъде през втората половина или края на това столетие. Ако прибавим неподдаващите се на количествено премерване изгоди и загуби (например свободното ни пътешестване из Европа, по-голямото обилие на западноевропейски артикули в нашата комерсиална мрежа, отнетите ни мозъци и биологичен капацитет, рестриктивните мерки ни във външнта търговия, всеобщата емиграция; демографското ограбване; присъединяване ни в наказания против Русия; понесените жертви на наши военни; отнетото ни национално достоинство; преиначената ни история и доста други), чистите ни загуби са стотици милиарди щатски долари. Може би в порядъка на 300-350 милиарда $. Такова национално плячкосване нашата модерна история не познава.

За да се оправдае отклонението от Копенхагенските критерии някои хора, най-вече най-високопоставените политици, споделяха че за момента по-важно било ограничението на обичайното въздействие на Русия в района. Това може да е било споделяно от някои фанатични съперници на Русия, само че с такова избързване, с занемаряване на обективните стопански, обществени и институционални потребности, за неразбираемата бъдеща роля на Турция и така нататък, се натрупваше конфликтно напрежение, което в приблизително и дълготраен небосвод основава рисково вътрешно напрежение и неустановеност за бъдещето на България. То дестабилизира Европейски Съюз и форсира неговото раздробяване.

Европейският съюз и Западните Балкани

На съвещанието си в Солун на 19-20 юни 2003 година Европейският съвет заявява решимостта си да поддържа европейската вероятност на страните от Западните Балкани. Обещано им беше да станат неразделна част от Европейски Съюз, откакто изпълнят критериите за присъединение от Копенхаген и изискванията за стабилизиране и асоцииране.

Напоследък се развихря акцията за ускорено приемане на страните от Западните Балкани в Европейски Съюз, под претекста че са изпълнили условията на критериите от Копенхаген. Това обаче не е правилно. Твърдя го изрично като икономист, тъй като познавам критериите. И работя по тази проблематика към този момент 20 години. Македонските управляващи може да са изпълнили някои геополитически и военно-политически критерии, само че то важи единствено за приемане в НАТО, а не за Европейски Съюз.

Но тук може би е нужно едно конкретизиране. От официална позиция Европейски Съюз е политико-икономическа организация, която нито има своя войска, нито се занимава с военна активност. В Европа обаче в този момент всичко се трансформира ежеседмично, а с това и активността си. През последните месеци, с разширението на войната сред НАТО и Русия и с невиждания до в този момент поток от оръжия към Украйна, беше обявено няколко пъти, че и Европейски Съюз дава стотици милиони евро за доставка на оръжия за Украинската войска. Следователно и Европейски Съюз се военнизира и сближава по характера на действителната си активност с тази на НАТО.

Хората са даже заблуждавани, че приемането в НАТО е изискване за присъединение към Европейски Съюз. Официално това също не е правилно. Австрия, Швеция, Швейцария и Финландия не са в НАТО, само че членуват от дълго време в Европейски Съюз. А Турция е в НАТО, само че не я одобряват в Европейски Съюз. Тя чака към този момент към 60 години.

През първото десетилетие на този век се повтаря позволената от западноевропейските държавни управления неточност, с всеобщото приемане на Източноевропейските страни в НАТО и в Европейски Съюз. Най-важната фабрична неточност през предишните десетилетия с разширението на Европейски Съюз на изток към неподготвени за присъединение страни, се повтаря и в този момент. С присъединението тогава на групата едва развити и неконкурентоспособни страни от Източна Европа, стопански еднородният Европейски Съюз беше трансфорат случайно в механично сборище на богати и небогати, развити и едва развити, конкурентоспособни и неконкурентоспособни страни. В неговите основи беше положена мощна дестабилизираща бомба. Той беше отслабен, зареден с още повече вътрешни несъгласия на ползи и спорове сред страните членки. Цената на този произвол в този момент заплащат милиони източноевропейци, в това число и ние. Така Европейски Съюз е заплашен от саморазрушение в недалечното бъдеще, а не от някакъв външен скрит план против него.

С преждевременно присъединение на страните от Западните Балкани, с население към 60-65 млн. души, към което ни тласкат в този момент некомпетентни и тесногръди европейски политици, тази неточност ще се повтори във влошен вид. Икономически към този момент разнородният Европейски съюз, с наличието на по-слабо развити страни, като България, Румъния, Хърватска, Унгария, Литва, Латвия и Естония, наред с високо развитите западноевропейски стопански системи, с приемането на тези още по-изостанали и небогати балкански страни, ще стане още по-разнороден, по-нестабилен, зареден с още по-остри вътрешни несъгласия, с още по-непримирими вътрешни спорове сред небогати и богати страни. Тези могъщи вътрешни несъгласия ще срутен Европейския съюз от вътре в недалечното бъдеще. Гробокопачите на Европейски Съюз се обрисува да бъдат сегашните най-висши ръководители на Европа.

Новите претенденти за участие от Западните Балкани са по-изостанали от най-изостаналите сегашни членки на Европейски Съюз, като България, Румъния и други (виж таблица 1.). След възможното прибързано приемане на най-изостаналите страни от Западните Балкани, Европейски Съюз ще се трансформира в машинален общ брой на стопански разнородни страни. Това ще е подигравка на интеграционна общественост. Други, по-изостанали от тях страни в Европа няма. Тази още по-разнородна комбинация от небогати и богати страни ще ускори процесите на разпад в Европейски Съюз, които към този момент са в ход от години. Учудващо е, че европейските политици не виждат тази огромна заплаха!

На 18 октомври 2019 година тогавашният министър-председател на Северна Македония господин Зоран Заев съобщи: „ Решението на Европейския съвет за отсрочване на договарянията със Северна Македония за присъединение към общността е историческа неточност... Направихме всичко , което се изискваше от нас и всичко, което беше по силите ни “.

Той може да е прав, че са създали всичко, което е било по силите им, само че трябваше да разбере, че има още доста да се прави в продължение на години, с цел да дават отговор на критериите от Копенхаген за приемане в Европейски Съюз. То явно към този момент не е по силите на РСМакедония. А това, което следва да се прави в социално-икономическата и институционалната област, с цел да се отговори на условията на критериите от Копенхаген, е доста повече от направеното до в този момент.

Ръководителите на Европейски Съюз и на Северна Македония и политиците, които разсъждават като тях, не са разбрали същността на критериите от Копенхаген за присъединение към Европейския съюз и може би ги смесват с критериите за присъединение към НАТО. Последствията от това ще бъдат доста тежки – и за тях и за целия Европейски съюз. То освен че няма да укрепи сегашния Европейски Съюз. Заедно с насъбраните към този момент с годините други вътрешни несъгласия сред фундаментални национални ползи, то ще форсира разпадането на целия Европейски съюз.

Френският президент и държавните управления на други западноевропейски страни, водени от свои ползи, до преди няколко години отказваха поддръжка за започване на незабавни договаряния за присъединение на страни от Западните Балкани. Освен че виждаха неналичието на подготвеност на тези страни, съгласно критериите от Копенхаген, те прибавиха още един мощен мотив – идните огромни промени в самия Европейски Съюз. И твърдяха основателно, че до момента в който не вкарат ред в личния си дом, с идните радикални промени, не е време да прибавят спомагателен безпорядък, беднотия, безвластие, престъпност и корупция, с приемането на най-изостаналите европейски страни от Западните Балкани. И бяха прави. Междувременно нищо не се е трансформирало към по-добро в тези страни през последните 3-4 години. Напротив, ситуацията се утежни трагично. Особено с войната в Украйна. А те, в това число и френският резидент, трансформираха мнението си напълно към по-голяма подготвеност за още по-щедро разширение.

Подготвена ли е РСМакедония за присъединение към Европейски Съюз?

Правителството на Бойко Борисов се залови безгрижно преди няколко години с една извънредно комплицирана задача – да сдобри за година-две враждуващите от епохи страни от Западните Балкани и да форсира присъединението им към Европейски Съюз, дружно със Северна Македония. Сигурно по повеля от новия огромен презокеански брат. Преди 15 години ни одобриха в Европейски Съюз „ с клизма “. Сега някои наивници желаят да приложат същия способ за приемане в Европейски Съюз на Северна Македония и другите страни от Западните Балкани, пренебрегвайки тотално всички правила, прилагани до в този момент по отношение на другите страни членки. Виж таблица 1.

Таблица 1. Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Европейски Съюз и в страните претенденти

по паритетни стандарти

Страни и райони

% от междинното в ЕС-27

2009 година

% от междинното в ЕС-27

2020 година

ЕС-27

100,0

100,0

Еврозона-18

110,0

105,0

Белгия

118,0

117,0

България

44,0

55,0

Чехия

87,0

94,0

Дания

127,0

136,0

Германия

118,0

121,0

Естония

65,0

86,0

Ирландия

130,0

211,0

Гърция

95,0

64,0

Испания

101,0

86,0

Франция

109,0

103,0

Хърватия

63,0

64,0

Италия

108,0

94,0

Кипър

106,0

87,0

Латвия

53,0

72,0

Литва

57,0

87,0

Люксембург

129,0

266,0

Унгария

65,0

74,0

Малта

84,0

97,0

Нидерландия

140,0

133,0

Австрия

128,0

124,0

Полша

60,0

76,0

Португалия

83,0

77,0

Румъния

52,0

72,0

Словения

86,0

89,0

Словакия

72,0

71,0

Финландия

119,0

115,0

Швеция

126,0

123,0

Исландия

131,0

125,0

Норвегия

174,0

142,0

Швейцария

167,0

160,0

Англия

110,0

102,0

Страни претенденти

Черна гора

41,0

46,0

Северна Македония

35,0

38,0

Албания

28,0

31,0

Сърбия

39,0

43,0

Босна и Херцеговина

30,0

33,0

Косово

..

..

Турция

48,0

64,0

Източник: Еurostat

Таблицата демонстрира, че това ще бъде груба неточност. Страните претенденти от Западните Балкани имат 2,5-3,0 пъти по-нисък Брутният вътрешен продукт на човек от популацията от междинното ниво в Европейски Съюз. Това е доста обезпокоително. Още по-тревожно е, че процесът на доближаване на изостаналите страни към напредналите е напълно муден. За Северна Македония през последните 11 години дистанцията понижава единствено с три процентни пункта или с 0,273 пункта приблизително годишно. Ако скоростта на стопански напредък в страните от Европейски Съюз и в Северна Македония остане такава ще са нужни 155 години за равнене сред тях. А като имаме поради актуалната извънредно комплицирана вероятност пред Европа и Балканите, развиването на района през идващите 15-20 години е още по-несигурно.

При вероятно ускорено догонващо развиване на Северна Македония и на другите страни от Западните Балкани, като се изключи Черна гора и на Сърбия, на Западните Балкани ще са им нужни 10,5% средногодишен напредък на Брутният вътрешен продукт за догонване на междинното ниво в Европейски Съюз, в случай че другите страни членки се развиват със сегашните си темпове. Северна Македония и нейните съседи не могат да реализират трайно 10,0-10,5% средногодишен ритъм на прираста на Брутният вътрешен продукт в сегашната извънредно комплицирана политическа, икономическа, обществена, екологична, климатична, здравословна и друга конюнктура в региона на Балканите и в Европа, през идващите години. А футуролозите предсказват още по-сложни времена в подтекста на войната в Украйна. Само Китай е реализирал сходни темпове в предишното. Но разликата сред капацитета на Китай и на Македония е от небето до земята.

Подобни таблици за РСМакедония могат да се показват и по други стопански, финансови, институционални, просветителни, здравословни, научни, обществени, демографски, екологични и други индикатори. Ето някои образци, дефинирани напълно по данни от формалните Статистически годишници на РСМакедония за 2020 и 2021 година:

Таблица 2. Реален Брутният вътрешен продукт на човек от популацията

Години

2010

201

2012

2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

Растеж в %

3,4

2,3

-0,5

2,9

3,6

3,5

2,8

1,1

2,9

3,9

Източник: Statistical Yearbook of the Republic of North Macedonia, 2021.

Пояснение: Данните са в % към миналата година.

Главният извод от горната таблица е, че действителният напредък на Брутният вътрешен продукт през последните 10 години е бил невисок. Със средногодишен напредък на Брутният вътрешен продукт от 2,5-3,0% не е допустимо ускорено догонващо развиване на изостанала страна като РСМакедония. Това я прави слаб претендент за присъединение към Европейски Съюз, без хоризонт за най-малко отчасти намаляване на изостаналостта й от другите страни членки, по-рано от 45-50 години.

Таблица 3. Секторна конструкция на македонската стопанска система

Сектори и браншове

2006

2010

2015

2019

1.Земеделие

9,0

10,1

9,7

8,1

2.Добивна,преработваща, енергетика

14,8

15,5

16,8

18,1

3.Строителство

6,9

5,6

7,1

5,6

4.Търговия, ремонтни действия

17,4

15,6

18,4

20,3 <