Член-кореспондент на Българската академия на науките С помощта на медиите

Член-кореспондент на Българската академия на науките
С помощта на медиите над света шества една огромна неистина. В нейната основа е подмяната на агресора с жертвата на експанзията. Главният агресор – Америка изпрати войските си на хиляди километри от своите граници и разгласи за агресор жертвата на експанзията – Русия, която се бранеше на входа на своя дом и нямаше къде повече да отстъпва. Тази неистина се разпростира в този момент най мощно в Европа. На тази тематика напоследък посветих две публикации. Това е третата.

Преди 60-80 години Европа имаше водачи от ранга на Де Гол, Аденауер, Де Гаспери, Вили Бранд и техните екипи. Те способстваха Европа да възкръсне бързо от руините и да се трансформира в стопански, политически, софтуерен и културен колос. Засили се съдействието сред Западна Европа и Русия. Никога няма да забравим великото просветление на военачалник Де Гол за обединяването на Европа от Атлантика до Урал.

През последните години, обаче започнахме да се тревожим, че Европа в никакъв случай не е имала толкоз криво-ляво –неграмотно и късогледо управление. Толкова безлично и безгръбначно пред Белия дом и крупния американски капитал. Всички най-важни европейски решения в този момент се вземат във Вашингтон. А цената заплащат европейските нации.

Със започването на войната сред Русия и Америка във връзка на Украйна, европейската благотворителност незабавно прерастна в масирано доставяне на Украйна с хранителни, медицински, оръжейни, военноинформационни и други артикули и услуги. Вече не е тъкмо да се приказва, че Русия в този момент води война с Америка във връзка на Украйна.

Не, Русия към този момент е принудена да води война директно или индиректно, със целия Запад. Да снабдяваш с големи количества храни, облекло, оръжие и военна информация една от воюващите страни значи, че участваш във войната на нейна страна. Това е ясно и за децата. Само някои извратени политици се преструват, че не им е ясно.

След като се разбра, че няма да има участие на Украйна в НАТО в близко време, спорът включи диалози за подаряване на ускорено участие на Украйна в Европейския съюз (ЕС). Най-активен обществен проводник на тази концепция е Урсула фон дер Лайен. Тази войнствена дама води всяка западноевропейска акция с антируска устременост. Тя сякаш има нещо вкоренено персонално или наследствено фамилно, по което се стреми да отмъщава на модерна Русия за провалянето на Хитлеристка Германия в 1945 година със 77-годишно забавяне! Тя беше най-високопоставената персона от управлението на Европейски Съюз, която предложи концепцията за ускорено приемане на Украйна в Европейски Съюз и връчи персонално формуляра за кандидатстване при визитата си в Киев преди 15-20 дни. Нека обаче знае, че я чака същия край! Многовековната история демонстрира, че който подвига злобна ръка против Русия постоянно си чупи главата.

През последните дни научихме от Киев, че към този момент са попълнили формуляра за ускорено кандидатстване на Украйна в Европейски Съюз. Така че кандидатурата да бъде прегледана по ускорена процедура и през юни тази година Украйна да получи статут на „ претендент за член “ на Европейския съюз. А в най-скоро време по-късно да стане постоянен член на Европейски Съюз. Ако се сбъдне, това ще бъде неповторим случай в историята на Европейски Съюз. Пръв, само че може би и финален в неговата злощастна история. Защото скоро след такава случка може и да го няма.

Чест прави на държавното управление на Австрия, което държи разпоредбите в Европа да се съблюдават. Министърът на външните работи на Австрия Александър Шаленберг съобщи тези дни, че има други страни, които са кандидатствали от дълго време за присъединение към Европейски Съюз и не е редно Украйна да ги изпреварва. Българското държавно управление и тук показва своето политическо безгръбначие, щом е в услуга на Съединени американски щати и Украйна и срещу Русия. Без някой да го пита, то незабавно съобщи, че поддържа ускореното приемане на Украйна в Европейски Съюз. Макар че надали знае какво значи „ ускорено приемане “!

Смехотворно е изявлението на украинското управление в поддръжка на своята кандидатура, отново тези дни, че болшинството европейци били за приемането на Украйна в Европейски Съюз. Има строги правила за присъединение към Европейски Съюз, подредени в известните критерии от Копенхаген. Тези решения обаче не се вземат от публичното мнение. Това единствено демонстрира какви необразовани авантюристи ръководят Украйна в този момент. И по какъв начин си фантазират, че могат случайно да диктуват волята си на европейските институции. А по какъв начин ли ще се държат в случай че в действителност един ден Украйна стане член на Европейски Съюз!

Това е държание на едно капризно дете, на което всичко се угажда и всичко се прости. И в действителност, Украинското управление е едно безобразно политически капризно творение, политическа групировка, която направи въоръжен прелом през февруари 2014 година, квалифициран с присъединяване на западни управляващи, само че това не беше видяно от Запада. Подписа Минските съглашения, обаче не ги извършва, само че и това не беше видяно. Обстрелва осем години мирното население в Донбас и аргументи гибелта на към 15000-20000 мирни жители, само че и това не беше видяно от Запада и Хагския съд. Забрани последователно съветския език, който е роден език на към 20 млн украинско население, само че и това не беше видяно на Запад и от западните блюстители на правата на индивида. Реабилитира фашистката идеология на среди в западните райони на страната, сътрудничили с хитлеристките окупатори в унищожаването на десетки хиляди украинци и разгласи Степан Бандера за народен воин, само че и това не беше видяно. Установи вътрешна политическа тирания при назначение на държавни постове, тирания над медиите, стеснен достъп до медиите, възбрана на политически партии и така нататък, само че и това не беше видяно на Запад. След оповестяването на независимостта й Украйна беше оповестена от способените самостоятелни управляващи и интернационалните финансови институции като най-корумпираната и най-престъпната страна в Европа, само че и това не беше видяно. И тъй наречените и така нататък

Почти е несъмнено, че останалите 27 страни членки, а също и страните-кандидати, показали кандидатурите си преди 5-10-15 години ще реагират остро, а може би и яростно, против подобен произвол. Сърбия чака от 2009 година, а Турция - към този момент 40 години. Решения за приемане на нови членове в Европейски Съюз се вземат единствено с цялостно единогласие. Достатъчен е един глас „ срещу “ на член на Европейски Съюз и Украйна не може да се одобри в общността. Освен в случай че в Европейски Съюз нарушат разпоредбите и по този пункт.

Изненадан съм, че госпожа Урсула и хората от нейната компания не си дават сметка за това. Или се надяват американският напън върху държавните управления на чакащите европейски страни да укроти и този път техния яд, като им се „ изясни “, че това е ориентирано против „ нападателната “ Русия и за усмиряване на „ налудничавия “ Путин.

От тези хора може да се чака всичко, откакто съумяха да стартират война сред Украйна и Русия! И откакто, благодарение на медиите оповестиха Съединени американски щати – страната, изпратила войските си на 5-6000 км от личните си граници и заплашила друга страна – за жертва на експанзията. А действителната жертва на експанзията – Русия, която пази личната си граница пред входа на своя дом, оповестиха за агресор. Това е антилогика, която аз не възприемам! Не знам дали някой естествен човек я схваща!

Кандидатура на Украйна за участие в Европейски Съюз

За разлика от НАТО, който е военнополитически съюз, Европейски Съюз е политико-икономически съюз. През последните месеци, с още по-масираното намерено и даже демонстративно изпращане на нови оръжия на Украйна за милиарди долари, актуалните ръководители на Европейски Съюз стартират да инжектират и в него боен детайл. Може би по този метод – посредством милитаризиране на Европейски Съюз желаят да заобиколят рестриктивните мерки пред Украйна за военния пакт НАТО. И вместо в НАТО да я одобряват в нещо като „ ПОЛУНАТО “.

Известни са разпоредбите по които са кандидатствали за Европейски Съюз неговите 27 сегашни членки. Макар и ускорено, Украйна ще би трябвало да кандидатства по тези правила, известни като Критериите от Копенхаген. Те към момента работят. Поне не са съобщили че са анулирани.

Тези критерии дефинират условията за присъединение към Европейски Съюз. Договорът за Европейски Съюз обрисува изискванията (член 49.) и правилата (член 6.(1) на които би трябвало да дава отговор всяка страна, претендент за Европейски Съюз. Те бяха дефинирани на среща на Европейския съвет през юни 1993 година в Копенхаген (Дания). Затова носят името на този град. Те включват:

Политически критерии: Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата. Тук няма и дума за участие в НАТО, като авансово изискване за участие в Европейски Съюз. Такова условие не съществува;

Икономически критерии: съществуване на обикновено функционираща пазарна стопанска система, способна да издържи на конкурентния напън и на пазарните сили в границите на Европейски Съюз. Това са най-важните критерии за участие в ЕС;

Административен потенциал: дарба на страните претенденти да извършват отговорностите, свързани с участието, в това число и подготвеност за придържане към задачата за икономическия и валутен съюз, известно прочут като Еврозона.

На Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 година беше въведено в допълнение условие - страните претенденти да основат условия за консолидираното си в Европейски Съюз, посредством пригаждане на административните си структури. Това се отнасяше до способността на тези страни освен да одобряват, само че и да ползват дейно хармонизираното европейско законодателство посредством съответните административни и правосъдни институции.

Посочените критерии бяха одобрени като наложителни с контракта от Амстердам през 1997 година За да стартират договаряния за присъединение към Европейски Съюз, страните претенденти трябваше да дават отговор на първия аршин. Преговорите нормално траят с години. Тези критерии са годни и в този момент.

Някои адвокати декларират, че „ Проблемът, който стои малко в страни, само че е значим, е икономическото положение на страните претенденти за Европейски Съюз, тъй като техните жители се вълнуват повече от него. Вълнуват се от прихода, който получават, от това, което обезпечава тяхното всекидневие “.

Не е правилно, че икономическото положение на страните претенденти, тяхната продуктивност, конкурентоспособност и качеството на живота на техните жители, „ стои малко в страни “. Напротив, икономическите индикатори, действието на пазарите, конкурентоспособността на стопанската система, качеството на живота на хората, са в центъра на критериите от Копенхаген. Те са основното условие за приемане в интеграционна икономическа общественост като Европейски Съюз, чиято вътрешност е единният вътрешен пазар. Затова жителите се вълнуват на първо място от приходите си, като членки на Европейски Съюз, а не от общи лозунги, за разлика от политиците. Тук става дума за политико-икономическа интеграционна общественост, като Европейския съюз, а не за военно-политическа, като НАТО.

Главната цел на присъединението към Европейски Съюз е подобряването на живота на хората. С мое особено проучване през 2017 година, оповестено в Годишния теоретичен отчет на Икономическия институт на Българска академия на науките, по случай 10-годишнината от присъединението ни към Европейски Съюз, открих, че резултатите за България са спорни. Почти при всички социологически изследвания по тази тематика нашите жители бяха питани „ по какъв начин живеете в този момент в Европейски Съюз “. В множеството случаи отговорите бяха, че не усещат видимо усъвършенстване в своя живот, след присъединението ни към Европейския съюз. По-свободното пътешестване из Европа като екскурзианти или на работа и образование, съществуването на западни търговски вериги у нас с по-голям избор на артикули и някои битови усъвършенствания са потребни, само че не са задоволителни с цел да се каже осведомено, че живеем по-добре.

А какво да кажем за тотално разрушената ни индустрия, строителство, земеделие, инфраструктура, създавани от милиони хора от десетилетия; за станалото ненужно висше и приблизително особено обучение и подготовка на няколко милиона души; за насилствената емиграция на милиони българи по света; за демографското ограбване; за наложеното ни прибързано закриване на нуклеарните блокове в Козлодуй; за възбраната да строим нова атомна централа и на южния газопровод; за третирането ни като второ качество членки в общността; за превръщането ни в страна, ръководена от непознати столици и в името на непознати ползи и така нататък

Количествено измеримите изгоди от участието ни в Европейски Съюз, в МВФ, в Световната банка и в Световната комерсиална организация, може би ще се изравнят с изгодите някъде през втората половина на това столетие, без да съм сигурен. Ако прибавим неподдаващите се на количествено премерване изгоди и загуби (например свободното пътешестване из Европа, отнетото ни право сами да решаваме с кого да търгуваме, отнетите ни мозъци и биологичен капацитет, при което нашите млади дами раждат деца за други страни, които в никакъв случай няма да се завърнат в родината на своите родители, отнетото ни национално достоинство, преиначената ни история и доста други), чистите загуби през тези 32 години са към 300-350 милиарда щатски долари. Такова национално плячкосване нашата история не познава.

Последните десетина страни от Източна Европа бяха признати в Европейски Съюз, без да са спазили критериите от Копенхаген, а по стратегически геополитически аргументи. Целта беше да се ограничи въздействието на Русия и Китай в тази част на Европа. Да бъде Русия изолирана и обкръжена с враждебно настроени страни. В множеството от тези страни народите им не бяха даже питани за участието в НАТО и в Европейски Съюз, което е наложително при такива фундаментални решения със стратегическа значимост. Тогавашното българско държавно управление настойчиво отхвърляше да организира референдум у нас по тези съдбоносни национални решения, макар настояванията на обществеността. Защото очакваше неприятни за него резултати.

Ако проучим актуалното положение на страните членки на Европейски Съюз и изключително тези от Източна Европа, откриваме, че част от тях и в този момент, 15-17 години след присъединението си, не дават отговор на изброените нагоре Копенхагенски критерии и условия. Причините за това са в всеобщите нарушавания на критериите от самите ръководители на Европейски Съюз, подмяната на икономическите, обществените и институционалните критерии със стратегически съображения за изтласкване на Русия от традиционото й въздействие в Източна Европа, а също и допусканите груби неточности от ръководителите на Европейски Съюз и на страните членки в ръководството на интеграционната общественост и на националните стопански системи.

Масово е мнението, че към този момент Европейският съюз се грижи повече за ползите на международните корпорации, в сравнение с за 500-те милиона жители на Европа. На това се дължи загубата на въздействие от обичайните партии, управлявали общността до скоро – християндемократите и социалдемократите и усилването на извънредно десните политически обединения в доста европейски страни. Това изостря от ден на ден споровете на ползи сред страните членки и вътре в тях, напускането на Англия, напрежението в връзките с Полша, Унгария и други страни членки, спорните резултати от действието на Европейски Съюз, настояванията за радикални незабавни промени и растящите опасения за неговото бъдеще.

Какво е положението на Украйна и изключително на нейната стопанска система, в случай че кандидатурата й бъде показана в този момент за ускорено присъединение към Европейски Съюз? Това проличава от данните в Таблица 1.:

Таблица 1. Най-важни данни за Украйна

индикатори

данни

1.Население – млн. души

40

2.Територия – хиляди квадр. км.

604

3.Обща конкурентоспособност –място

85-то

4.Средногодишен напредък на Брутният вътрешен продукт за последните 10 години -%

0,5

5.Институции –място

104

6.Инфраструктура – място

57

7.Макроикономическа непоклатимост – място

133

8.Човешки капитал – място

87

9.Здравеопазване – място

101

10.Квалификация на работната мощ - място

44

11.Продуктови пазари – място

57

12.Трудови пазари – място

59

13.Финансова система – място

136

14.Иновационна екосистема – място

72

15.Бизнес динамизъм – място

85

16.Иновационен капацитет -

60

17.Енергия от възобновими източници –%

4,1

18.Gini коефициент –единици

26,1

19.Население под линията на бедността -%

35

20. Население живеещо под и покрай линията на бедността - %

55-60

Източник: WEForum, Global Competitiveness Report 2019.

Пояснения: Обхванати са общо 140 страни. Всички данни са до 2019 година в това число, т.е. преди пандемията. Населението на Украйна преди 30-40 години е достигало до към 50 млн. души. Непосредствено преди актуалната война се прави оценка да е било към 42 млн. Сега, след огромната емиграция може да спадне и под 37-38 млн. души.

В предишното като втора по мащаби руска република Украйна е била една от най-напредналите промишлено-аграрни страни. Особено в тежката промишленост. В Украйна е издигнат през руските години най-големият в света товарен аероплан Антонов. През 1998 година брутният народен артикул на Украйна е бил към 52 милиарда тогавашни щатски $, а през 1999 година спада на 60% от това, което е било през 1991 година През идващите години спадът прераства в цялостен срив на стопанската система (виж таблица 2.).

Таблица 2. Срив на производството на значими артикули

Продукти

1990 година

1998 година

1.Добив на пшеница –млн.тн.

30

15

2.Производство на захар –млн.тн.

5,3

2,6

3.Производство на въглища – млн.тн.

165

73

4.Производство на електрическа енергия –млд. квч.

299

172

5.Производство на чугун –млн.тн.

44

21

6.Производство на стомана – млн. тн.

52

24

7. Производство на цимент-млн.тн.

22,7

5,6

8. Говеда – млн. броя

25

13

9. Овце – млн. броя

8,5

1,8

10. Свине –млн. броя

20

95

Източник: Статистически годишници за Украйна.

Основни експортни артикули на земеделието са зърнените храни и зеленчуците, а на индустрията: въглищата, електрическата енергия, чугуна, стоманата, машини, химически артикули. Украйна е също огромен производител на исполин, манган, цинк, стомана. Около 50% от създаваната електрическа енергия е от нуклеарни централи.

Още по-показателно е сравнението сред всички европейски страни, в това число и Украйна, по обобщаващия индикатор Брутният вътрешен продукт на човек от популацията ( виж таблица 3.)

Таблица 3. Брутният вътрешен продукт на човек от популацията

в европейските страни за 2021 година

Държави

В щатски долари

1.Люксембург

126570

2.Ирпандия

11360

3.Швейцария

78110

4.Норвегия

69860

5.Сан Марино

65450

6.Дания

63400

7.Нидерландия

61820

8.Австрия

59410

9.Исландия

59270

10.Германия

58150

11.Швеция

57430

12.Белгия

55920

13.Финландия

53080

14.Франция

50880

15.Великобритания

48690

16.Малта

47150

17.Италия

45270

18.Чешка Република

43710

19.Словения

43210

20.Кипър

42830

21.Литва

42090

22.Испания

42007

23.Естония

41890

24.Полша

37320

25.Унгария

36850

26.Португалия

36540

27.Словакия

35550

28.Румъния

35066

29.Латвия

34120

30.Турция

33960

31.Гърция

31820

32.Хърватия

31110

33.Русия

30430

34.България

25850

35.Беларус

21470

36.Черна Гора

21390

37.Сърбия

21240

38.Северна Македония

18070

39.Босна и Херцеговина

16300

40.Грузия

15709

41.Албания

15490

42.Молдова

14260

43.Украйна

14150

Източник: Wikipedia. List of sovereign states in Europe by

GDP(PPP)per capita.

Пояснение: Страните са подредени в нисходящ ред съгласно величината на индикатора. Показателят е показан по паритетен стандарт, каквато е международната процедура за интернационалните съпоставения.

Проверявал съм и други ранглисти на европейските страни в интернет по същия индикатор. Има цялостно съвпадане сред тях. Незначително отклоняване съм установявал, когато на последно място е протекторатът Косово, на предпоследно – Молдова и на предпредпоследно – Украйна.

Украйна всъщност е последна в класацията на европейските страни по този доста значим обобщаващ индикатор. Това е скандално ниско при съществуването на такива удобни справедливи предпоставки за стопанска активност в тази страна: огромна територия, удобен климат, отлични черноземни почви, изобилни водни запаси за напоителни и други цели, подобаваща икономическа, отраслова, софтуерна и пазарна конструкция на стопанската система, огромен вътрешен пазар заради огромното население, удобен прилежащ и различен външен пазар и положителни транспортни и институционални търговски връзки с него, приемлива инфраструктура, относително високо квалифицирана работна мощ, наследени мощни търговски, софтуерни и други връзки и мощен стопански и софтуерен капацитет от руско време, добре развита енергетика, в това число и висок дял на атомната енергетика, огромни запаси от висококачествени въглища и скромни запаси от природен газ и т.н и така нататък

И все пак - последно място в европейската ранглиста по този изключително значим обобщаващ стопански индикатор. А би трябвало да бъде най-малко някъде към средата на европейската ранглиста. Редица европейски страни, с надалеч по-неблагоприятни справедливи условия за стопанска активност се показват доста по-добре от Украйна.

Следователно, би трябвало да има доста съществени други аргументи, които не разрешават на тази естествено богата страна да употребява своя капацитет за по-успешно социално-икономическо развиване и възстановяване живота на своя народ.

Главни проблеми на Украйна през последните 20-30 години са: неприятното държавно управление; вътрешната тирания на всички управнически равнища; приятелско-роднинско-партийна кадрова политика при подбора и издигането на управническите кадри; голяма бюрокрация; мощна и жестока престъпност; тотална корупция; мощна студенина сред ръководещи и управлявани; всеобща бедност; голяма обществена поляризация; несъответстваща управническа инфраструктура.

До войната, когато информацията на международните медии за Украйна, а и за другите страни, беше релативно по-обективна, интернационалните анализатори и интернационалните финансови институции я оценяваха като най-корумпираната европейска страна, най-широко обхваната от престъпност и най-дълбока бездна сред небогати и богати. Това пък обуславя мощно отчуждение сред обществените групи. И отчуждение на милионите хора от публични полезности и национални идеали. Някои от по-прозорливите наблюдаващи биеха паника по отношение на бързо растящата русофобия и милитаризация на страната, реабилитацията на профашистки организации и идеали, на бандеровщината и призоваваха за по-балансирани връзки с Русия. Част от тях загатнах в последните мои публикации. Най-важни бяха препоръките на Хенри Кисинжер преди 15-20 години. Сега обаче Америка и Европа нямат своя актуален Кисинжер в политиката, въпреки че истинският Кисинжер, популярност богу, е още жив. На кормилото на Запада в този момент са прочувствени авантюристи и русомразци от най-леката конница.

По тенденциозни жестоко русофобски аргументи, информацията на американските и западноевропейските медии за Украйна в този момент е жестоко изкривена. Тя е мощно украсена, прекалено напудрена. Малкото позитивни вести за Украйна се раздуват, а всеобщите отрицателни се премълчават. Сегашната медийна Украйна за която милиони хора от другите страни научават, се разминава тотално с същинската Украйна. Същинската Украйна, изключително нейното държавно управление, не заслужава това героизиране, трогване, страдание с което е обградена. На тази информация за Украйна не може да се има вяра съвсем в нищо. Там страдат единствено милионите елементарни небогати хора. Те постоянно са страдали и ще страдат – и преди войната и след войната.

А въз основата на тази лъжлива информация се подхващат стопански и други наказания против Русия за стотици милиарди долари, за блокиране на интернационалните известия, на интернационална търговия, на банкови системи, на културни и спортни контакти, даже на интернационалните надпревари на котки. Това е чудовищно! Такава полуда светът надали познава!

Украинската страна ни се показва като великомъченик, на който би трябвало да оказваме помощ с всичко. Дори и с оръжие!. Мъченик е украинският народ, само че не и украинските управници, които му предизвикаха това зло. Начело на украинската страна е един артист, който умее да приказва артистично и да се харесва на западните си господари, тъй като е дисциплиниран, само че нищо не схваща от държавна политика! Говори случайно и непрестанно лъже! Украйна няма да доближи надалеч с подобен президент. Жалко за украинския народ!

Зелински не е политик. Като някогашен професионален артист, той е привикнал да произнася написани от други сюжети. Сега има група политически съветници по дреболиите към него в Украйна. Важните неща се замислят и формулират в чужбина. Там се пишат сюжетите. Там вземат решение по кое време и какво той ще каже. Какво ще направи и какво няма да направи. Той не е стратегическият мъдрец. Нито даже и тактикът. Той е изпълнителят – декламатор за пред света. Говори прекалено много и прекомерно случайно. Свикнал е да лъже каквото му хрумне. А и слушателите към този момент привикнаха с него – да не му обръщат внимание и да не го одобряват на съществено.

Там, в тази далечна чужбина се не разрешава на обкръжените в подземията в Марианупол да се предадат, макар че са в безнадеждно състояние. Не тъй като са мирни жители с деца, а тъй като сред тях има много елементарни наемници, а също и армейски офицери от американската и други натовски армии и от френския задграничен легион, чието пленяване от руснаците живи и проявление пред международната общност, ще разкрие кой фактически води война в Украйна. И за какво те са в Донбас? И тъй като това не трябва да се разкрива пред народите по света, техните господари: американският президент, френският президент, английският министър председател, украинският президент и другите им високопоставени западни сътрудници, избират да ги жертват. Казват, че макар заетостта му с изборите във Франция Емануел Макрон правил в последно време 12 опита да се свърже с Путин и да издейства най-малко освобождението на обкръжените от Френския задграничен легион. Други правели опити да се изплъзнат от обкръжението с хеликоптери, само че съветските бойци ги сваляли.

Верни на своето чинно подражаване, българските медии може би са европейски рекордьори в тоталното лъжене за Украйна. Това може да се реши индиректно и от горните таблици. Обективните международни стопански анализатори - статистици ни дават числова информация, съгласно която Украйна е последна в Европа по Брутният вътрешен продукт на човек от популацията. При доста положителни справедливи условия да бъде най-малко в средата на европейската ранглиста. Защо е това тотално разминаване? Очевидно има нещо фундаментално неправилно в сърцевината на украинската страна, което се скрива от европейската и международната общност. Истината за Украйна се крие от света. Медиите се употребяват за грандиозно залъгване на милиони хора за същинската Украйна, с цел да бъде тя употребена като сляпо оръдие против омразната на Запада Русия.

Кои са дълбоките аргументи за това мощно разминаване сред удобните справедливи условия за стопанска активност в Украйна и неприятните крайни резултати от тази активност? При неподходящ публичен климат (както е в Украйна, а и у нас), и тотално владичество на дивашка балканска частна благосъстоятелност съществуват неподходящи разпределителни връзки.

Наемният личен състав не се труди и не създава близо до своя оптимален капацитет, а много под него. Производителността на наемния труд е ниска. Те създават по-малко богатства. По-малко нова стойност. Тази нова стойност се разпределя сред капитала (печалба на олигарсите) и труда (работна заплата). Ако това систематизиране е незаслужено, т.е. нивото на употреба е високо (както е в Украйна и у нас), това потиска в допълнение заинтересоваността на хората да се трудят повече и да демонстрират по-голяма деятелност. В резултат на това – по-слаб краен резултат. Това се вижда от таблица 3. За Украйна.

Това понижава в допълнение заинтересоваността и продуктивността и на идващите индустриални цикли се създават още по-малък размер богатства. Ако тези богатства се разпределят още веднъж незаслужено сред труда и капитала (олигарсите), това продължава да потиска заинтересоваността за труд и деятелност на наемния труд на идващите цикли. И по този начин нататък – все по-малка ефикасност на идващите цикли. Такава е картината в експлоататорските общества, каквито са украинското и нашето. Да, украинската стопанска система е една от най-експлоататорските за трудовите хора в Европа. Това проличава от таблицата. Няма място за разногласия.

Ако тези нерационални разпределителни връзки се съчетаят със също такива преразпределителни връзки (прекалено ниско облагане на облагата и прихода на олигарсите с директни налози и релативно високо облагане на заплатите на наемния труд с косвени и директни налози и без необлагаем минимум), както е в Украйна, а и у нас, заинтересоваността за труд и деятелност продължава да спада, а капиталът (олигарсите) употребява нерационално оставената му прекомерно огромна част от облагата (за екстравагантни вложения у нас и в чужбина и първокласно потребление), вместо да я влага за индустриални цели и да основава нови работни места.

От горните таблици проличава, че президентът и държавното управление на Украйна напълно не са тези, които да бъдат героизирани. Симпатии заслужават единствено трудовите хора и интелигенцията на Украйна, които до в този момент понасят употребата на своите олигарси, а в този момент се прибавят и несгодите на войната. Като познавам екслоататорските разпределителни и преразпределителни връзки в Украйна в спокойно време, напълно не съм сигурен какъв брой заслужено се разпределят в този момент в Украйна филантропичните помощи, които им се изпращат от разнообразни страни по света. Дано има по-строг публичен надзор, който да обезпечава по-справедливо систематизиране.

Според данните в горните таблици е явно, че Украйна надалеч не е подготвена за присъединение към Европейския съюз. От това, което научаваме за всеобщите опустошения при военните дейности в тази страна, актуалната картина несъмнено е още по-тежка. С доставката на спомагателни въоръжения за продължение на войната Западът трансформира Украйна в купчина отломки. И за това цинично упреква Русия, че бомбардирала. А какво друго се прави на война! Не се танцува балет.

С всяко продължение на военните дейности с доставяните в допълнение въоръжения и амуниции от Съединени американски щати и европейските страни, жертвите от двете страни ще се умножават и разрушенията ще се усилват. Ако ръководителите на Европейски Съюз одобряват Украйна, като подарък по някаква специфична ускорена процедура, това ще значи приемане на една страна в отломки, която ще би трябвало да се преизгражда радикално. Такава постъпка на управлението на Европейски Съюз е всичко друго, само че не и подарък. Тя е подарък единствено на американския и западноевропейския оръжеен капитал. А за изстрадалия украински народ това е голямо задължение, по-скоро – в допълнение наказване с повече жертви и повече опустошения.

Украйна като член на Европейския съюз.

Както проличава от горните данни, още преди актуалната война Украйна не отговаряше на условията за участие в Европейски Съюз съгласно критериите от Копенхаген. Тя не можеше да се състезава и с другите страни претенденти. Като чувам в този момент за провалите от военните дейности се багра, че Украйна ще бъде тотално разорена от войната. Десетки хиляди младежи ще са починали или ранени по бойните полета и от бомбардировките. Навярно 5-6 или повече милиона души от най-младата, най-образованата и най-интелигентната част от популацията на Украйна, ще са напуснали родината си като бежанци из Европа и по света. Най-важната част от инфраструктурата й ще бъде в отломки. Ще са разрушени доста от що годе актуалните индустриални предприятия. Образованието, науката, опазването на здравето и другите обществени действия ще са мощно смутени. Обществените и битовите връзки и съотношението сред мъже и дами ще са тотално деформирани. Това ще разстрои още повече бъдещите демографски процеси на Украйна и на други наранени страни.

Неизвестни са още и доста други резултати от войната, включително и бъдещите граници на страната, изключително на изток, юг и запад. Някои сегашни западни съседи на Украйна, към този момент безмълвни, може да пожелаят да си върнат отнетите им след Втората Световна Война огромни територии с тяхното население. Не е още известно дали следвоенна Украйна ще има изход на море! Това може да се окаже страна с още по-масова престъпност и корупция, чието ограничение ще изисква даже повече време и старания, от възобновяване на физическите опустошения. А това е страна с огромна територия и население. Общото положение на стопанската система и на страната в целокупност, след разрушенията от войната ще бъде надалеч по-неблагоприятно за бъдещо развиване, в сравнение с може да се допуска по данните в таблиците.

След провежданата в страната продължителна и твърда политическа тирания, всеобщите езикови ограничавания за рускоговорящите, формалната възбрана на 11 политически партии, случайните обвинявания и всеобщите арести без съд и присъда на политически съперници, единствено поради друго мнение, доверието сред другите политически обединения ще е тотално разрушено и опциите за договорености сред тях ще са сведени до най-малко.

Главният провинен за войната в Украйна е Съединени американски щати и нейните съдружници в НАТО. Но не може да се каже, че ръководещите в Украйна не носят никаква отговорност за тази война. Президентите и държавните управления в Украйна през последните 8 години бяха реваншистки, рисковани и антируски по своята същина. Гражданите на Донбас бяха обстрелвани и бомбардирани случайно от Киевската войска и от съвсем самостоятелните от висшото командване на армията, още по-авантюристични „ батальони “.

Евентуално присъединение на Украйна към Европейски Съюз след войната ще коства стотици милиарди евро на страните членки за нейното възобновяване и консолидиране в общността.

Както са препоръчвали в предишното Кисинжер, Бжежински и други най-видни западни политици и дипломати, решението за бъдещето на Украйна би трябвало да се търси в ориентацията й като самостоятелна и неутрална страна сред Запада и Изтока, а не в присъединение към Европейски Съюз и още по-малко в НАТО с опълчване на Русия. Може би по-рационално е да се сътвори един мощен интернационален фонд за възобновяване и развиване от няколкостотин милиарда щатски $, основно с вноски от страните от Г-7. От този фонд да се финансира възобновяване и развиването на Украйна през идващите 20-25 години.

Възстановяването на провалите върху Украйна от тази война вероятно ще отнеме няколко десетилетия. То ще коства може би 700-800 или повече милиарда $. Ако бъде призната за член на Европейския съюз Украйна ще разчита да получи огромната част от тези средства от самата общественост. Навярно ще вземат участие също МВФ, Световната банка, СТО, Европейски банки, заеми от разнообразни частни банки, макар насъбрания към този момент голям държавен дълг от над 100 милиарда щатски $.

Едва ли някой може да каже в този момент със приемлива акуратност какъв брой ще коства възобновяване и развиването на Украйна след войната. Като доста недодялан ориентир може да послужи настояването на актуалното украинско държавно управление за незабавна помощ от 7 милиарда щатски $ месечно единствено за започване на някои възстановителни работи. Годишно ще са 60-70 милиарда дол., а за 10 години – 600-700 милиарда дол. На 25 Април от Киев оповестиха, че ще коства към 1000 милиарда $.Това са големи запаси. Но надали може да се има вяра на това, което споделят управляващите от Киев! Аз от дълго време съм престанал да им имам вяра.

Трудно ми е да си показва от къде Европейски Съюз ще набере тези запаси . Не съм сигурен, че Европейски Съюз и другите интернационалните институции могат да о