Днес в Русия може да „забранят ЛГБТ“ - „Когато ни няма, те ще дой...
Читатели на Meduza приказват за действителностите на живота на ЛГБТ хората в Русия, по какъв начин правят оценка новата самодейност на управляващите - и какви препоръки могат да дадат в тази обстановка. Получихме към стотина писма и публикуваме тези, които ни впечатлиха. Надяваме се някои от тези известия да ви обезпечат разтуха и поощрение. И помнете: ние сме с вас.
Ирина Екатеринбург: С приятелката ми сме дружно от 20 години, последните 10 от които не успяхме да се държим за ръце на обществени места, камо ли да си оправим косите или да избършем някое леке от лицето си, с цел да не се случи инцидентно “ хвърча. "
Баща ми, откакто научи, че съм лесбийка, не общуваше с мен 11 години до гибелта си. Мама ме съди и не ме приема. Детството и юношеството ми минаха като в пашкул, а излизането беше доста мъчително. Затова мога да си показва какво ще стане в този момент: ние към този момент сме минали през това и сме оживели.
Сега е по-добре да концентрирайте силата си върху това да попречите на Путин да се кандидатира за нов президентски мандат. След това можете да се борите за каквито си желаете права. Режимът на Путин преследва всяка другост. Без промяна на режима няма смисъл даже да дрънкаме за каквото и да било.
Постепенното табу на ЛГБТК тематиката в Русия трябваше да докара до нещо като оповестяване на ЛГБТК придвижването за „ екстремистко “. Не съм сюрпризирана, към този момент не ме изненадва глупостта на признатите от държавното управление закони.
Аюр,Москва: На 33 години съм. Смешно е, че по този начин нареченият Върховен съд ме признава за „ екстремист “ на рождения ми ден, 30 ноември.
След началото на войната започнах да си мисля по-често, че бих желал да имам деца, да мисля какъв родител бих бил. Изглежда, че доста гей мъже слагат вътрешна стена върху мисленето за това от ранна възраст, тъй като е по-малко травматично.
Тази година баба ми постоянно ме питаше дали имам другарка, тъй като „ би трябвало към този момент да имам деца, другояче „ когато децата отидат в лицей, ти към този момент ще си дъртак “. Разговорът остави мъчително чувство. Мислех, че хората, които са бездетни по медицински аргументи, изпитват сходни страсти, когато ги попитат: „ Кога ще имаме деца? “ Да осъзная, че всъщност съм бездетен в сегашните условия, макар че съм здрав, ми стана доста неприятно.
„ Забраната за ЛГБТК “ в Русия е хибридна подмяна на член 121 от Наказателния кодекс на RSFSR. Необходимо е всяко споменаване на ЛГБТ хора да изчезне от публичното пространство, макар че не се подразбира физическо премахване. Въпреки че чаках нещо сходно, засегната съм до сълзи. Това е унизително и ужасно.
Мога да бъда систематизиран като открит гей: не споделям на хората за моята ориентировка в прав текст, само че за мен всичко е ясно. Женска обица в дясното ухо, леки обноски и демократични разкази, когато става дума за политика. Мисля, че е извънредно значимо да не криете своята половост. Стигмата се разрушава най-добре посредством излизане. Почти невероятно е да принудите някого да промени гледната си точка, като наложите противоположната, само че можете да бъдете себе си, да живеете намерено и да не изисквате нищо от никого. И тогава настава нормализация, хората привикват.
Когато научих за самодейността на Министерството на правораздаването, се разплаках. Статутът на „ екстремист “ ще направи всяка неприкритост противозаконна и ще сложи нашата общественост в още по-уязвима позиция. В такава обстановка повече от всеки път е належащо да се обединим и да подкрепим своите по всевъзможен метод. Но персонално аз, даже след криминализирането на ЛГБТК хората, няма да укривам по-старателно ориентацията си. Да, знаците на дъгата ще изчезнат от обществените ми мрежи, само че няма да извадя обицата от ухото си. Още повече няма да спра да отивам на срещи. За благополучие член 121 от Наказателния кодекс на Съюз на съветските социалистически републики не се връща. Преценявам трезво рисковете.
Елена, Удмуртия: Страхувам се, че може да ме уволнят, тъй като съм лесбийка. Работя с деца, не им върша нищо неприятно - и в никакъв случай няма да го направя, тъй като не съм болна, не съм прокажена и не съм инфектирана. Искам да работя и да не се опасявам - както хетеро хората.
Страх ме е, че в моя дребен град може да ме бият, че няма кой да ме отбрани, тъй като съгласно страната не го заслужавам. Въпреки че в този момент в Руската федерация никой не е предпазен от репресивната машина. Защо хората са толкоз зли един към различен? Тази страна няма потребност от мен нито като жител, нито като експерт. Ние, странните хора, не сме нужни и никой няма да се застъпи за нас.
Нека напомним казаното от Мартин Нимьолер
“Когато нацистите пристигнаха за комунистите, аз мълчах; не бях болшевик.
Когато пристигнаха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато пристигнаха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в синдикат.
Когато пристигнаха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато пристигнаха за мен – към този момент нямаше кой да приказва. ”
Превод ФрогНюз
Ирина Екатеринбург: С приятелката ми сме дружно от 20 години, последните 10 от които не успяхме да се държим за ръце на обществени места, камо ли да си оправим косите или да избършем някое леке от лицето си, с цел да не се случи инцидентно “ хвърча. "
Баща ми, откакто научи, че съм лесбийка, не общуваше с мен 11 години до гибелта си. Мама ме съди и не ме приема. Детството и юношеството ми минаха като в пашкул, а излизането беше доста мъчително. Затова мога да си показва какво ще стане в този момент: ние към този момент сме минали през това и сме оживели.
Сега е по-добре да концентрирайте силата си върху това да попречите на Путин да се кандидатира за нов президентски мандат. След това можете да се борите за каквито си желаете права. Режимът на Путин преследва всяка другост. Без промяна на режима няма смисъл даже да дрънкаме за каквото и да било.
Постепенното табу на ЛГБТК тематиката в Русия трябваше да докара до нещо като оповестяване на ЛГБТК придвижването за „ екстремистко “. Не съм сюрпризирана, към този момент не ме изненадва глупостта на признатите от държавното управление закони.
Аюр,Москва: На 33 години съм. Смешно е, че по този начин нареченият Върховен съд ме признава за „ екстремист “ на рождения ми ден, 30 ноември.
След началото на войната започнах да си мисля по-често, че бих желал да имам деца, да мисля какъв родител бих бил. Изглежда, че доста гей мъже слагат вътрешна стена върху мисленето за това от ранна възраст, тъй като е по-малко травматично.
Тази година баба ми постоянно ме питаше дали имам другарка, тъй като „ би трябвало към този момент да имам деца, другояче „ когато децата отидат в лицей, ти към този момент ще си дъртак “. Разговорът остави мъчително чувство. Мислех, че хората, които са бездетни по медицински аргументи, изпитват сходни страсти, когато ги попитат: „ Кога ще имаме деца? “ Да осъзная, че всъщност съм бездетен в сегашните условия, макар че съм здрав, ми стана доста неприятно.
„ Забраната за ЛГБТК “ в Русия е хибридна подмяна на член 121 от Наказателния кодекс на RSFSR. Необходимо е всяко споменаване на ЛГБТ хора да изчезне от публичното пространство, макар че не се подразбира физическо премахване. Въпреки че чаках нещо сходно, засегната съм до сълзи. Това е унизително и ужасно.
Мога да бъда систематизиран като открит гей: не споделям на хората за моята ориентировка в прав текст, само че за мен всичко е ясно. Женска обица в дясното ухо, леки обноски и демократични разкази, когато става дума за политика. Мисля, че е извънредно значимо да не криете своята половост. Стигмата се разрушава най-добре посредством излизане. Почти невероятно е да принудите някого да промени гледната си точка, като наложите противоположната, само че можете да бъдете себе си, да живеете намерено и да не изисквате нищо от никого. И тогава настава нормализация, хората привикват.
Когато научих за самодейността на Министерството на правораздаването, се разплаках. Статутът на „ екстремист “ ще направи всяка неприкритост противозаконна и ще сложи нашата общественост в още по-уязвима позиция. В такава обстановка повече от всеки път е належащо да се обединим и да подкрепим своите по всевъзможен метод. Но персонално аз, даже след криминализирането на ЛГБТК хората, няма да укривам по-старателно ориентацията си. Да, знаците на дъгата ще изчезнат от обществените ми мрежи, само че няма да извадя обицата от ухото си. Още повече няма да спра да отивам на срещи. За благополучие член 121 от Наказателния кодекс на Съюз на съветските социалистически републики не се връща. Преценявам трезво рисковете.
Елена, Удмуртия: Страхувам се, че може да ме уволнят, тъй като съм лесбийка. Работя с деца, не им върша нищо неприятно - и в никакъв случай няма да го направя, тъй като не съм болна, не съм прокажена и не съм инфектирана. Искам да работя и да не се опасявам - както хетеро хората.
Страх ме е, че в моя дребен град може да ме бият, че няма кой да ме отбрани, тъй като съгласно страната не го заслужавам. Въпреки че в този момент в Руската федерация никой не е предпазен от репресивната машина. Защо хората са толкоз зли един към различен? Тази страна няма потребност от мен нито като жител, нито като експерт. Ние, странните хора, не сме нужни и никой няма да се застъпи за нас.
Нека напомним казаното от Мартин Нимьолер
“Когато нацистите пристигнаха за комунистите, аз мълчах; не бях болшевик.
Когато пристигнаха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато пристигнаха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в синдикат.
Когато пристигнаха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато пристигнаха за мен – към този момент нямаше кой да приказва. ”
Превод ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ