Излизане в облака по модела на Netflix
Чистотата на данните става решителен фактор, подчертаха експерти
„ Първото, което са разбрали в Netflix, е, че преходът към облака значи да се отървеш от голям размер грижа за техника и технологии ”, съобщи Питър Ървинг, IBM (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Когато през 1998 година стартира продажба на компактдискове с филми, Netflix надали подозира, че 20 години по-късно ще е една от емблемите на света на облачните технологии. Днес всяка секунда платформата обработва няколкостотин хиляди взаимоотношения с консуматори от целия свят. Прави го по този начин, че прекарването за всеки от тези консуматори да е прелестно, самостоятелно, неустоимо.
„ Днес ние можем да научим доста от Netflix – и да възприемем правилата, които те са приложили, въпреки да сме надалеч не толкоз огромни като бизнес ”, сподели Питър Ървинг, управител ръководство на платформи и интеграции в IBM, преподавател на конференцията „ IBS IT Compass 2019 ”, проведена през днешния ден в столичния хотел Хилтън от IBS България.
Netflix е емблематичен образец, тъй като е компания от „ остарялата генерация ” – от тези, които не са „ родени в облака ”, за разлика от компании като Uber или Airbnb. Решението да мигрират в облака идва през 2010 година. Днес компанията е не просто една от най-успешните, само че непрекъснато вкарва новости в работата си, правейки все по-желани услугите за своите консуматори.
„ Как става това? Те употребяват софтуера по радикално друг метод ”, разясни Ървинг. Една от присъщите черти на този радикално друг метод е така наречен „ хаосен инженеринг ” – всевъзможни промени се вършат когато и да е, динамично, само че в последна сметка това единствено усъвършенства услугата за потребителя.
още по тематиката
Първото, което са разбрали в Netflix, е, че преходът към облака значи да се отървеш от голям размер грижа за техника и технологии. Поддържането, развиването, разрастването, сигурността – това е „ нечия друга грижа ”, когато си в облака.
Това е преимуществото, което всяка бизнес организация през днешния ден може да получи посредством мигриране към облачни решения. Но към този момент по-предпочитан остава смесеният модел – този, в който част от дейностите са изнесени, а друга част са в лична, вътрешна инфраструктура.
Смесени са и самите външни облачни системи: фирмите, които са пристъпили към тях, действително употребяват не един, а няколко обществени облака. Обичайно те са от порядъка на пет или шест. Подобен избор доста усложнява картината на инфраструктурата на всяка организация. Но предизвикването занапред следва.
„ Трябва да сме наясно, че единствено към 20% от приложенията са мигрирани към облака до момента – това са най-лесните 20 %. Остават ни другите, по-трудните проценти. Което значи, че ни чака много дълъг път ”, сподели Ървинг.
Тук идва ролята на отворения, хибриден многооблачен модел. Време е да разчитаме на технологии, които са изначално създадени за облака, на база отворен код. Изградени един път, тези технологии са годни за преместване където и да е, в който и да е облак, акцентира специалистът.
Миграцията може да се случва даже единствено на няколко месеца. Определящи са целите на бизнеса, воден от потребността от експедитивност, разбор на протичащото се и основаване на нововъведения за крайните консуматори. Преместването е подчинено на потребността от повече продуктивност.
„ Време е да разчитаме на технологии, които са изначално създадени за облака, на база отворен код ”, сподели Питър Ървинг
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Какво обаче следва да създадем с огромните, монолитни приложения от вътрешната инфраструктура – онази огромна „ камара код ”, с която сме работили до момента? Този код следва да бъде „ разрушен ” на микро-компоненти, което се случва посредством потребление на така наречен контейнери, описа Ървинг. Това един път вечно облекчава работата на разработчиците и разрешава елементарно и бързо ръководство.
В цялата тази обстановка главен въпрос остават данните. Някои експерти ги назовават „ новият нефт ” – мотор на бизнеса, който обаче първо би трябвало да бъде „ пречистен ”, с цел да може да се употребява.
Въпросът за данните е голям и той се свежда до една дума – доверие, съобщи Георги Ганев, управител огромни клиенти в IBS България. Проучване, осъществено от компанията като част от по-мащабно проучване на IBM, демонстрира, че доверието е основополагащо за прехода към облачните технологии и навлизането на изкуствения разсъдък.
„ Важно е доверието на клиентите към организацията, доверието им към нейните сътрудници, към доставчиците на услуги. Не по-малко значимо е доверието вътре в организацията – това по какъв начин се употребяват данните, чисти ли са, надеждни ли са – можем ли да им имаме вяра, а в случай че ги подложим на обработка – дали ще дадат правилен резултат ”, акцентира Ганев.
Данните би трябвало да бъдат „ рафинирани ”, „ сресани ”, с цел да са използваеми и да разрешат разбор, който дава стойностни резултати, единомислещи бяха Питър Ървинг и Георги Георгиев.
„ Първото, което са разбрали в Netflix, е, че преходът към облака значи да се отървеш от голям размер грижа за техника и технологии ”, съобщи Питър Ървинг, IBM (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Когато през 1998 година стартира продажба на компактдискове с филми, Netflix надали подозира, че 20 години по-късно ще е една от емблемите на света на облачните технологии. Днес всяка секунда платформата обработва няколкостотин хиляди взаимоотношения с консуматори от целия свят. Прави го по този начин, че прекарването за всеки от тези консуматори да е прелестно, самостоятелно, неустоимо.
„ Днес ние можем да научим доста от Netflix – и да възприемем правилата, които те са приложили, въпреки да сме надалеч не толкоз огромни като бизнес ”, сподели Питър Ървинг, управител ръководство на платформи и интеграции в IBM, преподавател на конференцията „ IBS IT Compass 2019 ”, проведена през днешния ден в столичния хотел Хилтън от IBS България.
Netflix е емблематичен образец, тъй като е компания от „ остарялата генерация ” – от тези, които не са „ родени в облака ”, за разлика от компании като Uber или Airbnb. Решението да мигрират в облака идва през 2010 година. Днес компанията е не просто една от най-успешните, само че непрекъснато вкарва новости в работата си, правейки все по-желани услугите за своите консуматори.
„ Как става това? Те употребяват софтуера по радикално друг метод ”, разясни Ървинг. Една от присъщите черти на този радикално друг метод е така наречен „ хаосен инженеринг ” – всевъзможни промени се вършат когато и да е, динамично, само че в последна сметка това единствено усъвършенства услугата за потребителя.
още по тематиката
Първото, което са разбрали в Netflix, е, че преходът към облака значи да се отървеш от голям размер грижа за техника и технологии. Поддържането, развиването, разрастването, сигурността – това е „ нечия друга грижа ”, когато си в облака.
Това е преимуществото, което всяка бизнес организация през днешния ден може да получи посредством мигриране към облачни решения. Но към този момент по-предпочитан остава смесеният модел – този, в който част от дейностите са изнесени, а друга част са в лична, вътрешна инфраструктура.
Смесени са и самите външни облачни системи: фирмите, които са пристъпили към тях, действително употребяват не един, а няколко обществени облака. Обичайно те са от порядъка на пет или шест. Подобен избор доста усложнява картината на инфраструктурата на всяка организация. Но предизвикването занапред следва.
„ Трябва да сме наясно, че единствено към 20% от приложенията са мигрирани към облака до момента – това са най-лесните 20 %. Остават ни другите, по-трудните проценти. Което значи, че ни чака много дълъг път ”, сподели Ървинг.
Тук идва ролята на отворения, хибриден многооблачен модел. Време е да разчитаме на технологии, които са изначално създадени за облака, на база отворен код. Изградени един път, тези технологии са годни за преместване където и да е, в който и да е облак, акцентира специалистът.
Миграцията може да се случва даже единствено на няколко месеца. Определящи са целите на бизнеса, воден от потребността от експедитивност, разбор на протичащото се и основаване на нововъведения за крайните консуматори. Преместването е подчинено на потребността от повече продуктивност.
„ Време е да разчитаме на технологии, които са изначално създадени за облака, на база отворен код ”, сподели Питър Ървинг
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Какво обаче следва да създадем с огромните, монолитни приложения от вътрешната инфраструктура – онази огромна „ камара код ”, с която сме работили до момента? Този код следва да бъде „ разрушен ” на микро-компоненти, което се случва посредством потребление на така наречен контейнери, описа Ървинг. Това един път вечно облекчава работата на разработчиците и разрешава елементарно и бързо ръководство.
В цялата тази обстановка главен въпрос остават данните. Някои експерти ги назовават „ новият нефт ” – мотор на бизнеса, който обаче първо би трябвало да бъде „ пречистен ”, с цел да може да се употребява.
Въпросът за данните е голям и той се свежда до една дума – доверие, съобщи Георги Ганев, управител огромни клиенти в IBS България. Проучване, осъществено от компанията като част от по-мащабно проучване на IBM, демонстрира, че доверието е основополагащо за прехода към облачните технологии и навлизането на изкуствения разсъдък.
„ Важно е доверието на клиентите към организацията, доверието им към нейните сътрудници, към доставчиците на услуги. Не по-малко значимо е доверието вътре в организацията – това по какъв начин се употребяват данните, чисти ли са, надеждни ли са – можем ли да им имаме вяра, а в случай че ги подложим на обработка – дали ще дадат правилен резултат ”, акцентира Ганев.
Данните би трябвало да бъдат „ рафинирани ”, „ сресани ”, с цел да са използваеми и да разрешат разбор, който дава стойностни резултати, единомислещи бяха Питър Ървинг и Георги Георгиев.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ