Четвърти февруари 1997 г. е денят, в който се развърза

Четвърти февруари 1997 година е денят, в който се развърза възелът на политическата и икономическа рецесия, до които доведоха ръководството на БСП и кабинетът " Виденов “, напомнят от пресцентъра на Съюз на демократичните сили.

Последствията бяха 24-дневна национална стачка, зърнена рецесия, огромна 

инфлация, апетит, боязън и неопределеност.

Новоизбраният президент от Съюз на демократичните сили Петър Стоянов устоя на опита на Българска социалистическа партия да 

предложи ново държавно управление и по този начин избави България от революция.

Агенция " Фокус " напомня още, че Петър Стоянов е определен за президент на България на 3 ноември 1996 година, само че встъпва в служба на 22 януари 1997 година Това е един от най-драматичните интервали в актуалната ни история. Правителството на Българска социалистическа партия отхвърля да прави промени, икономическата обстановка се утежнява трагично, хиперинфлацията " изяжда заплатите “ и спестяванията на хората, страната изостава внезапно спрямо " отличниците “ в Източна Европа – Чехия, Полша и Унгария. Започват всеобщи митинги, които бързо обгръщат всички огромни градове, напрежението ескалира рисково – на 10 януари протестиращите атакуват Парламента. Правителството на Жан Виденов подава оставка, Парламентът на практика се саморазпуска.

Веднага след встъпването си в служба, според Конституцията, президентът е задължен още веднъж да даде мандат за сформиране на държавно управление на Българска социалистическа партия, като най-голяма политическа мощ, само че съставянето на второ държавно управление на някогашните комунисти би могло да докара до непредвидими последствия, даже до революция – новият водач на партията Георги Първанов и претендентът за министър-председател Николай Добрев до оставката на Жан Виденов са били негови заместник-председатели и носят директна виновност за рецесията в страната.

На 28 януари Президентът, длъжен от Конституцията, дава подобен мандат, само че обществено приканва няколко пъти Българска социалистическа партия да се откаже от съставянето на второ държавно управление.

Въпреки това на 4 февруари 1997 година в 11.50 часа Георги Първанов и Николай Добрев носят на " Дондуков “ 2 директория със състава на новия кабинет, с министър-председател Николай Добрев. БСП освен, че не се отхвърлят – Българска социалистическа партия желаят съставянето на второ държавно управление. Съгласно Конституцията, вземе ли тази директория, Президентът е задължен да я внесе в Народното събрание, където социалистите имат безусловно болшинство. Петър Стоянов отхвърля да вземе досието и привиква неотложно Консултативен съвет за национална сигурност. По време на Съвета социалистите са принудени да се откажат от мандата и в 18.50 вечерта Президентът афишира това.

Така се отваря пътят за предварителни парламентарни избори, извоювани от Съюз на демократичните сили.

4 февруари 1997 година е датата, след която България най-накрая, със седем години забавяне по отношение на другите някогашни социалистически страни, потегли

неразделно и несъмнено по евроатлантическия път.

След цялостната победа на ОДС на предварителните парламентарни избори през 

април 1997 година, започнаха действителните промени, които дадоха възможност 

страната ни да стане член на НАТО и Европейски Съюз. Това забавяне от седем години да наваксваме и до през днешния ден и е главната причина да не можем да достигнем 

стандарта на другите европейски страни и към момента да сме отвън Еврозоната 

и Шенген.

Политически абсурд е, че 26 години след 4 февруари, част от виновниците за " Виденовата зима “ още веднъж са на водещи позиции и дават насоки за развиването на страната, считат от Съюз на демократичните сили.

Според тях, политическа непоследователност е, че партии, които произлязоха от Съюз на демократичните сили и се дефинират като десни демократи, до неотдавна управляваха с Българска социалистическа партия.

Политически цинизъм е да забравиш  провалите, които нанесе Българска социалистическа партия на България, и да се прегърнеш с нея. Опитите за размиване на лявото и дясното и политическата всеядност, няма да доведат до нищо положително.

Събитията от 4 февруари би трябвало да се помнят като уроци за политическото достойнство, отговорност и воля за отстояване на ползите на България, настояват още от Съюз на демократичните сили.