Убиецът на сестрите Белнейски и още трима жестоки престъпници осъдиха България в Страсбург!
Четирима пандизчии, приети за отговорни за едни от най-тежките убийства, осъществени през последните години в България, са осъдили страната в Страсбург, оповестява правният уебсайт "Лекс ".
Те са Лазар Колев - наказан на пожизнен затвор без право на подмяна за убийството на сестрите Белнейски, Йордан Петров, станал прочут като Кумановския палач, също излежаващ доживотна присъда, Илиан Михайлов, който ще е в пандиза до гибелта си поради подбуждане към убийството на втория брачен партньор на майка си, както и Стоян Петров, наказан на 20 години затвор за убийството на бургаския предприемач Стоян Стоянов.
Всички те, без Стоян Петров, са поискали от Европейския съд по правата на индивида обезщетение от по 10 000 евро за неприятните условия в пандиза и за специфичния режим, при който изтърпяват присъдите си. Съдът в Страсбург присъжда 4000 евро на Михайлов и по 3000 евро на Йордан Петров и Колев.
Четиримата имат сходни недоволства и по тази причина Европейски съд по правата на човека ги е разгледал дружно и се е произнесъл с общо решение.
Ето от какво се е оплакал всеки тях, с цел да откри съдът, че са нарушени правата му и има право на обезщетение:
Осъденият за убийството на сестрите Росица и Христина Белнейски Лазар Колев, сочи, че е държан в непрекъснато заключена килия в пандиза в Пазарджик, изолиран от останалите лишени от независимост. Било му е разрешено да поддържа връзка с други пандизчии единствено по време на единия час на ден, когато е извеждан за физически извършения. Колев изяснява още, че в килията му, която е под 6 кв. м, няма течаща вода или тоалетна, хигиената е доста неприятна - цялостно е с хлебарки и бълхи, а администрацията на пандиза не е направила нищо, с цел да се отърве от тях. Тъй като в килията му няма маса, Колев се храни върху вестник, постлан на леглото му. През цялото време е държан на изкуствена светлина, а температурата варирала от горещина до мраз, съгласно сезона.
Стоян Петров, който излежава 20-годишна присъда като причинител на убийството на шефа на компания "Гранити " Стоян Стоянов, пък е разказал, че от 29 юли 2011 година до юли 2016 година е бил подложен в цялостна изолираност в Бургаския затвор - без течаща вода и тоалетна, вместо която е трябвало да употребява кофа. Той е показал, че се е хранил върху стол, килията му е била цялостна с плъхове и хлебарки, които постоянно изяждали храната му. Той също се оплаква от температурата и светлината, както и от това, че крушката е била светната през цялата нощ.
Илиан Михайлов, който е наказан на пожизнен затвор за това, че с майка си са възнамерявали убийството на втория ѝ брачен партньор - предприемачът от Русе Иван Шишков, има сходни недоволства. Неговата дефинитивна присъда е от 2005 година, само че той се оплаква от изискванията, при които я изтърпява от юли 2007 година, когато е бил трансфериран в Пловдивския затвор. Също като останалите, Михайлов не е имал тоалетна и течаща вода в килията си и е употребявал кофа. Килията му е била извънредно влажна, а поради разположените наоколо канали, е била изпълнена с отвратителна миризма. Освен това през зимата изключвали отоплението в 18 ч. Той е излежавал присъдата си при специфичен режим до 2011 година Тогава режимът на изтърпяване на наказването му е сменен със непоколебим, само че съгласно него изискванията не се трансформирали и е напускал килията си единствено с белезници.
Йордан Петров, който в началото беше наказан на пожизнен затвор без право на подмяна, поради убийството на Стефан Костадинов, жена му Мария и брат ѝ Ян Мюзик през юли 2000 година в къщата им във варненското село Куманово, не за първи път води дело в Страсбург. По негова тъжба страната към този момент беше наказана от Европейския съд по правата на индивида, а делото му беше обновено. Така присъдата му към този момент е на пожизнен затвор, като съдът анулира най-тежкото наказване.
В новата си тъжба до Страсбург той се оплаква от специфичния режим, при който лежи в пандиза във Варна от 2012 година Само година по-рано с различен пандизчия направиха несполучлив опит да избягат.
Петров сочи, че е изолиран от останалия свят в непрекъснато заключена килия. Не е бил включван в никакви групови занимания и му е отказван контакт с лишени от независимост с по-лека присъда от пожизнен затвор. Винаги, когато е извеждан, е бил с белезници. Властите не са дали приемливо пояснение, тъй като продължава да изтърпява наказването си при специфичен режим.
Що се отнася до изискванията в пандиза, Петров изяснява, че през август 2012 година в килията му е била сложена тоалетна, само че тя е на 45 см от леглото му и не е отделена по никакъв метод от останалото пространство. Така той имал натрапчивото чувство, че живее в тоалетната. И защото администрацията на пандиза отказвала да му даде четка и препарати за разчистване на тоалетната, тя станала неизползваема. Килията била цялостна с плъхове и хлебарки.
Като взема поради натрупването на неприятни условия и строго ограничаващия режим, който не е пояснен със съображения за сигурност, както и продължителния интервал, през който четиримата към този момент са лишени от независимост - сред четири и 10 години, съдът в Страсбург декларира, че "страданието и компликациите, претърпени от тях, надвишават неизбежното равнище на страдалчество, присъщо на лишаването от независимост, и са задоволително съществени, с цел да бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отношение ".
Те са Лазар Колев - наказан на пожизнен затвор без право на подмяна за убийството на сестрите Белнейски, Йордан Петров, станал прочут като Кумановския палач, също излежаващ доживотна присъда, Илиан Михайлов, който ще е в пандиза до гибелта си поради подбуждане към убийството на втория брачен партньор на майка си, както и Стоян Петров, наказан на 20 години затвор за убийството на бургаския предприемач Стоян Стоянов.
Всички те, без Стоян Петров, са поискали от Европейския съд по правата на индивида обезщетение от по 10 000 евро за неприятните условия в пандиза и за специфичния режим, при който изтърпяват присъдите си. Съдът в Страсбург присъжда 4000 евро на Михайлов и по 3000 евро на Йордан Петров и Колев.
Четиримата имат сходни недоволства и по тази причина Европейски съд по правата на човека ги е разгледал дружно и се е произнесъл с общо решение.
Ето от какво се е оплакал всеки тях, с цел да откри съдът, че са нарушени правата му и има право на обезщетение:
Осъденият за убийството на сестрите Росица и Христина Белнейски Лазар Колев, сочи, че е държан в непрекъснато заключена килия в пандиза в Пазарджик, изолиран от останалите лишени от независимост. Било му е разрешено да поддържа връзка с други пандизчии единствено по време на единия час на ден, когато е извеждан за физически извършения. Колев изяснява още, че в килията му, която е под 6 кв. м, няма течаща вода или тоалетна, хигиената е доста неприятна - цялостно е с хлебарки и бълхи, а администрацията на пандиза не е направила нищо, с цел да се отърве от тях. Тъй като в килията му няма маса, Колев се храни върху вестник, постлан на леглото му. През цялото време е държан на изкуствена светлина, а температурата варирала от горещина до мраз, съгласно сезона.
Стоян Петров, който излежава 20-годишна присъда като причинител на убийството на шефа на компания "Гранити " Стоян Стоянов, пък е разказал, че от 29 юли 2011 година до юли 2016 година е бил подложен в цялостна изолираност в Бургаския затвор - без течаща вода и тоалетна, вместо която е трябвало да употребява кофа. Той е показал, че се е хранил върху стол, килията му е била цялостна с плъхове и хлебарки, които постоянно изяждали храната му. Той също се оплаква от температурата и светлината, както и от това, че крушката е била светната през цялата нощ.
Илиан Михайлов, който е наказан на пожизнен затвор за това, че с майка си са възнамерявали убийството на втория ѝ брачен партньор - предприемачът от Русе Иван Шишков, има сходни недоволства. Неговата дефинитивна присъда е от 2005 година, само че той се оплаква от изискванията, при които я изтърпява от юли 2007 година, когато е бил трансфериран в Пловдивския затвор. Също като останалите, Михайлов не е имал тоалетна и течаща вода в килията си и е употребявал кофа. Килията му е била извънредно влажна, а поради разположените наоколо канали, е била изпълнена с отвратителна миризма. Освен това през зимата изключвали отоплението в 18 ч. Той е излежавал присъдата си при специфичен режим до 2011 година Тогава режимът на изтърпяване на наказването му е сменен със непоколебим, само че съгласно него изискванията не се трансформирали и е напускал килията си единствено с белезници.
Йордан Петров, който в началото беше наказан на пожизнен затвор без право на подмяна, поради убийството на Стефан Костадинов, жена му Мария и брат ѝ Ян Мюзик през юли 2000 година в къщата им във варненското село Куманово, не за първи път води дело в Страсбург. По негова тъжба страната към този момент беше наказана от Европейския съд по правата на индивида, а делото му беше обновено. Така присъдата му към този момент е на пожизнен затвор, като съдът анулира най-тежкото наказване.
В новата си тъжба до Страсбург той се оплаква от специфичния режим, при който лежи в пандиза във Варна от 2012 година Само година по-рано с различен пандизчия направиха несполучлив опит да избягат.
Петров сочи, че е изолиран от останалия свят в непрекъснато заключена килия. Не е бил включван в никакви групови занимания и му е отказван контакт с лишени от независимост с по-лека присъда от пожизнен затвор. Винаги, когато е извеждан, е бил с белезници. Властите не са дали приемливо пояснение, тъй като продължава да изтърпява наказването си при специфичен режим.
Що се отнася до изискванията в пандиза, Петров изяснява, че през август 2012 година в килията му е била сложена тоалетна, само че тя е на 45 см от леглото му и не е отделена по никакъв метод от останалото пространство. Така той имал натрапчивото чувство, че живее в тоалетната. И защото администрацията на пандиза отказвала да му даде четка и препарати за разчистване на тоалетната, тя станала неизползваема. Килията била цялостна с плъхове и хлебарки.
Като взема поради натрупването на неприятни условия и строго ограничаващия режим, който не е пояснен със съображения за сигурност, както и продължителния интервал, през който четиримата към този момент са лишени от независимост - сред четири и 10 години, съдът в Страсбург декларира, че "страданието и компликациите, претърпени от тях, надвишават неизбежното равнище на страдалчество, присъщо на лишаването от независимост, и са задоволително съществени, с цел да бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отношение ".
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ