Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е българска чета,

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е българска чета, образувана през 1868 година и влезнала в подвластните на Османската империя български земи през 1868 година в опит за повдигане на общонародно въстание. Четата съставлява обединяване на двете обособени чети на българските хайдути Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Подготовката на четата се организира край Бързау, Румъния.

Боен път
След миналото образование на четниците, четата потегля от румънското село Петрушан, минава Дунава през нощта на 6 против 7 юли 1868 година и навлиза в България. Преминаването на Дунава се реализира край село Вардим, при местността Янково гърло, близо до устието на р. Янтра. Тъй като още при дебаркирането са видяни от турски патрул, войводите организират боен съвет, на който е решено да не се афишира въстание, а да се прекъсне телеграфа сред Русе и Свищов и допустимо най-бързо да се доближи Балкана. След това четата се оправя към с.Сяръ Яр, където престоява известно време и се доставя с коне и каруци.
Още същия ден четата е застигната от турска потеря от почти 1000 души башибозук и е принудена да заеме позиции в лозята на с. Караисен. Отбранявайки се проведено, четниците отблъскват всички офанзиви, като дават няколко жертви, измежду които Арсо Мартинов и Александър Василев. След смрачаване, отрядът обхожда турските позиции и продължава на юг.
Сутринта на 8 юли вземат решение да се скрият за отмора в Карапановата горичка до с. Горна Липница, само че са открити и, без да съумеят да починат, още веднъж би трябвало да одобряват багра. След няколко часово стълкновение идват и турски подкрепления от постоянни елементи, които подхващат опит да обкръжат четата. С точна пукотевица офанзивите са отбити и през нощта отрядът продължава пътя си към Балкана. В това стълкновение пада погубен един въстаник – Пеню Хаджипенев (Тошооглу).
Избират направление западно от с. Бяла църква и прекосяват р. Росица, само че не съумяват да се откъснат от съперника. Вместо това, на 9 юли, покрай с. Вишовград, Търновско, четата се сблъсква с 4000 постоянна армия. в местността Дълги дол и още веднъж е принудена да влезе в пердах. За трите дни марш от Дунава към Балкана това е трето стълкновение без никакъв отдих. Редовните турски елементи нападат фронтално четническите позиции, на моменти се стига до ръкопашен пердах с многочисления зложелател и броят на боеспособните четници понижава до 85 индивида. Дочакала нощта, четата се изтегля на север и с обходен маньовър поема към планините, само че не съумява да скрие следите си.
Четвъртото стълкновение е при с. Канлъдере на 10 юли, където отрядът попада под кръстосания неприятелски огън и е обстрелян от две страни. Лошата позиция принуждава войводите да заповядат фронтална офанзива на една височина. Знаменосецът Георги Чернев е погубен, а също така турците, въпреки и с цената на огромни загуби, съумяват да заловят ранения на няколко места Стефан Караджа. Мястото на убития знаменосец се заема от Христо Македонски, височината е овладяна и от тази позиция боят продължава до късния следобяд. Четниците са намалели на половина, има и доста ранени. С рухването на нощта те не престават към Балкана и този път съумяват да се откъснат от преследвачите.
На 13 юли доближават до с. Дебел дял, западно от Габрово, където оставят ранените. Останалите съумяват да доближат Стара планина, като група от 14 – 15 индивида изостава и се отделя. Последните тридесетина души, отпред с Хаджи Димитър на 18 юли 1868 година стигат връх Бузлуджа, където са обградени от постоянни и нередовни турски елементи в състав към 700 индивида. Сражението продължава повече от три часа, на остатъците от четата са нанесени тежки загуби.
Някои учени смятат, че в гневния пердах е погубен и Хаджи Димитър. Оцелелите десетина четници вършат опит да пробият кордона на турските войски, само че от тях се измъкват единствено няколко индивида. Войводата Стефан Караджа пък умира на 31 юли от раните си в пандиза. Според някои откриватели обаче, Хаджи Димитър е единствено тежко ранен на Бузлуджа и изведен от багра от трима свои четници, като за три денонощия е отвеян на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, покрай днешното село Свежен (тогава Аджар). Там, макар грижите на локални пастири, Хаджи Димитър умрял от раните си към 05 август/17 август 1868 година Погребан е на същото място.
Дванадесет години по-късно, през м.ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на църквата „ Св. Св. Петър и Павел “ в с. Аджар от пловдивския викарен Епископ Гервасий Левкийски (по-късно, Митрополит Сливенски). Малко по-късно майката на Хаджи Димитър прибира тези кости и те са препогребани в църквата " Св.Николай Чудотворец " в кв. Клуцохор в Сливен. През 1970 година по отношение на изцяло преустрояване на къщата музей „ Хаджи Димитър " и възобновяване на съборените здания костите са предадени в Регионалния исторически музей в Сливен.