Чета, слушам, гледам...И в главата ми се завъртя един рефрен

Чета, чувам, виждам...

И в главата ми се завъртя един рефрен от остаряла градска ария: " И се чудя, и се квас де ще му излезе краят... "

Да, чудя се и се квас и стигам до извода, че няма подобен народ като нас - нито на Балканите, нито в Европа... Е, няма да кажа в света, тъй като може да се намерят още 1-2 народа като нас...

Няма да приказвам за хубавите неща, които ни характеризират като нация... Безспорно има доста неща, с които можем да се гордеем.

Не обичам да петня народа си. Не обичам, само че, Боже благи - не мога, но по никакъв начин не мога да си обясня това малоумие и голословно самообладание, които са ни обхванали... Които по този начин крепко са ни стиснали за гушата и са ни трансформирали в една аморфна маса от безсилни като че ли същества. Обезкръвени и обездвижени. Живите мъртви. Страшно прозвуча, само че е истина...

Не споделих безропотна маса... Неслучайно, тъй като роптанието се трансформира в най-силното и характеризиращо ни качество. Това го можем най-добре сега.

В главата ми се промъкна една мисъл на Стайнбек: " Истината, в която не желаеме да повярваме, е доста по-болезнена от всяка неистина. "

Дали не желаеме да повярваме в това, в което ръководещите безродници трансфораха страната ни. Превърнаха тази прелестна страна във воняща помийна яма, в едно голямо бунище на Европа, което ни трови и убива...

Затънали в блатото на лъжите, кървим и болим от истината, в която не желаеме да повярваме.

И поносим... Търпим с безнадежността на агнеца, жертван на ритуално заколение. Обезкръвени и обезсилени за деяние за разлика от всички други нации, които ни заобикалят на Балканите и народите от Европа, които намират сили и се сплотяват в общонародни дела. Защитават правата си и в множеството случаи - съумяват.

Без въздух, без вода търпиме!

Докога?!

Бончи БРАТОЕВА