Празнуваме Бабинден. Каква е традицията?
Чества се публично от 1951 година на Бабинден, само че тогава дата е 8 януари. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 година, датата се измества с 13 дни напред (но Българската православна черква приема тази смяна едвам през 1968 г.) и по този начин се стига до отбелязването на Бабинден на две разнообразни дати, добили гражданственост съгласно двата календара - на 8 януари (след Ивановден по църковния календар) и на 21 януари, който от 1951 година се чества по гражданския календар и като Ден на родилната помощ.
Според традицията на този ден всяка жена, която се е употребила от услугите на баба-акушерка, би трябвало да ѝ благодари. Днес те се дават на лекари и акушерки, а в предишното във всяко село е имало по една-две баби, които са „ бабували ”. Обредните блага са алегорична компенсация за помощта - сапун и забрадка за ръце, баница и печена кокошка.
Преди да влязат в дома на бабата дамите ѝ поливат вода да си измие ръцете – знак на респект и вяра за последващо раждане. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и елементарно да раждат. На този ден бабата обикаля всички къщи, в които е пособия да се родят деца през годината.
Тя подарява на децата чорапки, бебешка шапчица и най-важното – с паричка, вързана на червен конец. После измива лицето на детето, защото се има вяра, че на Бабинден водата, предходна през бабините ръце, има пречистваща мощ. В някои региони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, до момента в който навършат три годинки, с цел да ги благослови.
Бабата има и друга значима обредна роля за майката и детето. Още откакто приключи раждането тя напълва дамаджана с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата.
Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща “молитвената вода ” при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – интервалът за филтриране след раждането.
Според традицията на този ден всяка жена, която се е употребила от услугите на баба-акушерка, би трябвало да ѝ благодари. Днес те се дават на лекари и акушерки, а в предишното във всяко село е имало по една-две баби, които са „ бабували ”. Обредните блага са алегорична компенсация за помощта - сапун и забрадка за ръце, баница и печена кокошка.
Преди да влязат в дома на бабата дамите ѝ поливат вода да си измие ръцете – знак на респект и вяра за последващо раждане. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и елементарно да раждат. На този ден бабата обикаля всички къщи, в които е пособия да се родят деца през годината.
Тя подарява на децата чорапки, бебешка шапчица и най-важното – с паричка, вързана на червен конец. После измива лицето на детето, защото се има вяра, че на Бабинден водата, предходна през бабините ръце, има пречистваща мощ. В някои региони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, до момента в който навършат три годинки, с цел да ги благослови.
Бабата има и друга значима обредна роля за майката и детето. Още откакто приключи раждането тя напълва дамаджана с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата.
Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща “молитвената вода ” при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – интервалът за филтриране след раждането.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ