Добромир Банев пред Woman.bg: Даже в миг предала се, жената никога не спира да вярва в любовта
- Честит рожден ден на един от обичаните поети на Woman.bg! Къде те намираме в твоя празничен ден?
- Намирате ме в офиса, за жалост персоналният ми празник тази година съответствува с първия ден от работната седмица. Въпреки това, настроението е налице, а в стеснен другарски кръг тази вечер сигурно ще изпием по едно за мое здраве.
- Правил ли си своя дребна равносметка на миналата година? Накъде са наклонени везните - към положителното или към компликациите?
- Определено към положителното. Превърнал съм в задача добротворчеството, с деяние в тази посока стартира актуалната календарна година. Научих се да прощавам за недомислени неточности на близки и другари. Глупаво да е гориш мостове сред теб и хора, с които си имал прелестни години. Трудности постоянно ще има, само че добротата би трябвало да превърнем в идея.
- Amicum proba, probatum ama споделят античните римляни за приятелите. Ние пък имаме вяра, че приятелите са огромно благосъстояние, ти човек богат на другари ли си?
- Да, мога да кажа, че съм богат на другари. Може да не са толкоз доста, само че сигурно мога да разгадавам на тях. Не е задоволително да изкарваш добре с някого на маса, по-важно е доверието, да можеш да разчиташ на схващане и поддръжка. Благодарен съм на всеки другар, тъй като връзката, която имам с тях, в действителност ме прави благополучен човек.
- Когато четем твоите стихове имаме възприятието, че са написани като че ли на един мирис. Толкова елементарно се лее словото. Валери Петров в едно свое изявление обаче споделя, че верните думички в поезията идват мъчно и мъчително. Как е при теб?
- Съгласен съм с починалия Валери Петров, боготворя го. Прав е – верните думи в поезията идват мъчно и мъчително, само че щом се леят за читателите, значи добре съм си приключил работата. Поезията е и поминък. Някои се гмуркат в дълбокото преди да са се научили да плуват. Пиша стихове повече от 40 години, тъй че за мен да намеря верните думи е въпрос не толкоз на предизвикателство, колкото непримиримост, от която зависи крайният резултат.
- Изпращаш една сполучлива поетична година, в която съумя доста да обикаляш страната и да се срещнеш с доста свои фенове. Разкажи ни - какво е чувството, кое е най-трогателното нещо което си чувал от свои почитатели?
- Усещането е необикновено. Моите читатели ме карат да изпитвам признателност, само че и отговорност към тяхната любов. Най-трогателното самопризнание, което съм чувал, е че се припознават в стиховете ми. Когато ми кажат „ Г-н Банев, това като че ли за мен е написано “, аз знам, че просто би трябвало да продължа напред по трънливия път на ритмичното слово.
- Как ще завършиш строфата: И дори в момент предала се, дамата никога…
- Не стопира да има вяра в любовта.
- На рождения си ден - в каква посока гледа през днешния ден Добромир Банев? Кое е първото нещо, което виждаш, когато погледнеш напред?
- Посоката е напред и нагоре. Напред, тъй като не изгубвам ненужно време в страдание за предишното, и нагоре, тъй като там е хубостта – в дърветата, слънцето, небето, звездите и покривите. Виждам свят, който шеметно се трансформира, само че в който любовта, добротата и съчувствието в никакъв случай няма да престанат да бъдат част от човешката ни същина. Защото животът остава популярен.
- Намирате ме в офиса, за жалост персоналният ми празник тази година съответствува с първия ден от работната седмица. Въпреки това, настроението е налице, а в стеснен другарски кръг тази вечер сигурно ще изпием по едно за мое здраве.
- Правил ли си своя дребна равносметка на миналата година? Накъде са наклонени везните - към положителното или към компликациите?
- Определено към положителното. Превърнал съм в задача добротворчеството, с деяние в тази посока стартира актуалната календарна година. Научих се да прощавам за недомислени неточности на близки и другари. Глупаво да е гориш мостове сред теб и хора, с които си имал прелестни години. Трудности постоянно ще има, само че добротата би трябвало да превърнем в идея.
- Amicum proba, probatum ama споделят античните римляни за приятелите. Ние пък имаме вяра, че приятелите са огромно благосъстояние, ти човек богат на другари ли си?
- Да, мога да кажа, че съм богат на другари. Може да не са толкоз доста, само че сигурно мога да разгадавам на тях. Не е задоволително да изкарваш добре с някого на маса, по-важно е доверието, да можеш да разчиташ на схващане и поддръжка. Благодарен съм на всеки другар, тъй като връзката, която имам с тях, в действителност ме прави благополучен човек.
- Когато четем твоите стихове имаме възприятието, че са написани като че ли на един мирис. Толкова елементарно се лее словото. Валери Петров в едно свое изявление обаче споделя, че верните думички в поезията идват мъчно и мъчително. Как е при теб?
- Съгласен съм с починалия Валери Петров, боготворя го. Прав е – верните думи в поезията идват мъчно и мъчително, само че щом се леят за читателите, значи добре съм си приключил работата. Поезията е и поминък. Някои се гмуркат в дълбокото преди да са се научили да плуват. Пиша стихове повече от 40 години, тъй че за мен да намеря верните думи е въпрос не толкоз на предизвикателство, колкото непримиримост, от която зависи крайният резултат.
- Изпращаш една сполучлива поетична година, в която съумя доста да обикаляш страната и да се срещнеш с доста свои фенове. Разкажи ни - какво е чувството, кое е най-трогателното нещо което си чувал от свои почитатели?
- Усещането е необикновено. Моите читатели ме карат да изпитвам признателност, само че и отговорност към тяхната любов. Най-трогателното самопризнание, което съм чувал, е че се припознават в стиховете ми. Когато ми кажат „ Г-н Банев, това като че ли за мен е написано “, аз знам, че просто би трябвало да продължа напред по трънливия път на ритмичното слово.
- Как ще завършиш строфата: И дори в момент предала се, дамата никога…
- Не стопира да има вяра в любовта.
- На рождения си ден - в каква посока гледа през днешния ден Добромир Банев? Кое е първото нещо, което виждаш, когато погледнеш напред?
- Посоката е напред и нагоре. Напред, тъй като не изгубвам ненужно време в страдание за предишното, и нагоре, тъй като там е хубостта – в дърветата, слънцето, небето, звездите и покривите. Виждам свят, който шеметно се трансформира, само че в който любовта, добротата и съчувствието в никакъв случай няма да престанат да бъдат част от човешката ни същина. Защото животът остава популярен.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ