Честит 24 май - един от най-светлите национални празници
Честит празник, България! 24 май е един от най-светлите национални празници. На тази дата честваме Деня на славянската култура и просвета. Това е празникът, който се празнува от най-дълго време в близката ни история. Денят на светите братя Кирил и Методий – основателите на славянската писменост бил отбелязван като църковен празник (на 11 май) още преди XII век, само че за първи път е бил празнуван като народен Ден на просветата през 1851 година. Празникът на буквите е специфична дата за всички нас. И без значение къде се намира човек би трябвало да пази загатна от жизнерадостната атмосфера в този ярък майски ден.
Кирил и Методий
Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция). Методий - през 810г., а брат му Кирил - през 827г. В наши дни са непокътнати сведения единствено за по-важни събития в живота им. Двамата братя произлизат от многочислено семейство. Баща им,който се казвал Лъв, бил почитан боен шеф, а майка им се казвала Мария.
Поради ранната кончина на Лъв, грижата за двамата братя поема чичо им Теоктисто – върховен общественик на Византийската империя. С годините двамата братя се образовали и построили престиж на уважавани и начетени персони. Кирил станал учител в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за свещеник в манастира Полихрон.
Около 855 година Константин-Кирил Философ основава най-старата българска писменост - глаголицата. " Сказание за буквите " на Черноризец Храбър свидетелства за това. С нея се поставя началото на огромното просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя се заемат да разпространяват християнството на славянски език във Великоморавия. Те превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги и по този начин поставят основите на старобългарския книжовен език.
Кирил умрял в Италия на 14 февруари 896 година и е заровен в базиликата " Св.Климент ” в Рим. След гибелта на брат си Методий траял да популяризира славянската книжовност до последния си мирис на 6 април 885 година.
В края на IX век двамата братя са канонизирани от църквата за светци.
Учениците
Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните възпитаници Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират поддръжка за своето дело от българския цар Борис I. Така били основани Охридската и Преславската книжовни школи. В резултат на просветната и книжовната активност на учениците на Кирил и Методий, България станала главен център на славянската книжовност.
Глаголица и Кирилица
Думата " писменост " произлиза от имената на първите две букви от глаголицата - азъ и боукы. Английската дума за писменост " alphabet " пък се получава от имената на първите две букви от гръцката писменост - алфа и бета.
Глаголицата е писмеността, която била основана от двамата братя. Техните възпитаници основали по-лесни за изписване букви и тази писменост била наречена кирилица в чест на Кирил. Около 10 % от страните на планетата през днешния ден пишат на кирилица. Глаголицата съставлява система от графики. Тя се е състояла от 38 букви, предопределени да отразяват напълно тъкмо звуковите особености на старобългарския език.
Кирилицата била основана към края на IX век евентуално в Преславската книжовна школа. Тази писменост включвала 24 букви от гръцката писменост. Към тях били добавени още няколко букви, които отразявали спецификите на старобългарската тирада. Кирилицата и глаголицата се употребили по едно и също време в продължение на няколко века. На глаголица били писани църковните книги, а на кирилица - светските. Постепенно обаче новата писменост изместила глаголицата.
Върви, народе възродени!
" Върви, народе възродени " е химнът на Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност.
Историята на основаването на химна е много любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892г. Първоначалният текст бил озаглавен " Химн на Св.св. Кирилъ и Методи ” и включва 14 куплета, от които ние през днешния ден изпълняваме най-често първите шест. През 1901 година композиторът Панайот Пипков разкрил стихотворението в учебника на собствен възпитаник. Изключително въодушевен, той написал музиката към него единствено за към четвърт час.
Стихотворението " Върви, народе възродени " е преведено на 21 езика.
24 май е празник, какъвто нямат другите нации по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на устрема към рационализиране посредством достиженията на науката и културата.
Кирил и Методий
Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция). Методий - през 810г., а брат му Кирил - през 827г. В наши дни са непокътнати сведения единствено за по-важни събития в живота им. Двамата братя произлизат от многочислено семейство. Баща им,който се казвал Лъв, бил почитан боен шеф, а майка им се казвала Мария.
Поради ранната кончина на Лъв, грижата за двамата братя поема чичо им Теоктисто – върховен общественик на Византийската империя. С годините двамата братя се образовали и построили престиж на уважавани и начетени персони. Кирил станал учител в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за свещеник в манастира Полихрон.
Около 855 година Константин-Кирил Философ основава най-старата българска писменост - глаголицата. " Сказание за буквите " на Черноризец Храбър свидетелства за това. С нея се поставя началото на огромното просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя се заемат да разпространяват християнството на славянски език във Великоморавия. Те превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги и по този начин поставят основите на старобългарския книжовен език.
Кирил умрял в Италия на 14 февруари 896 година и е заровен в базиликата " Св.Климент ” в Рим. След гибелта на брат си Методий траял да популяризира славянската книжовност до последния си мирис на 6 април 885 година.
В края на IX век двамата братя са канонизирани от църквата за светци.
Учениците
Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните възпитаници Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират поддръжка за своето дело от българския цар Борис I. Така били основани Охридската и Преславската книжовни школи. В резултат на просветната и книжовната активност на учениците на Кирил и Методий, България станала главен център на славянската книжовност.
Глаголица и Кирилица
Думата " писменост " произлиза от имената на първите две букви от глаголицата - азъ и боукы. Английската дума за писменост " alphabet " пък се получава от имената на първите две букви от гръцката писменост - алфа и бета.
Глаголицата е писмеността, която била основана от двамата братя. Техните възпитаници основали по-лесни за изписване букви и тази писменост била наречена кирилица в чест на Кирил. Около 10 % от страните на планетата през днешния ден пишат на кирилица. Глаголицата съставлява система от графики. Тя се е състояла от 38 букви, предопределени да отразяват напълно тъкмо звуковите особености на старобългарския език.
Кирилицата била основана към края на IX век евентуално в Преславската книжовна школа. Тази писменост включвала 24 букви от гръцката писменост. Към тях били добавени още няколко букви, които отразявали спецификите на старобългарската тирада. Кирилицата и глаголицата се употребили по едно и също време в продължение на няколко века. На глаголица били писани църковните книги, а на кирилица - светските. Постепенно обаче новата писменост изместила глаголицата.
Върви, народе възродени!
" Върви, народе възродени " е химнът на Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност.
Историята на основаването на химна е много любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892г. Първоначалният текст бил озаглавен " Химн на Св.св. Кирилъ и Методи ” и включва 14 куплета, от които ние през днешния ден изпълняваме най-често първите шест. През 1901 година композиторът Панайот Пипков разкрил стихотворението в учебника на собствен възпитаник. Изключително въодушевен, той написал музиката към него единствено за към четвърт час.
Стихотворението " Върви, народе възродени " е преведено на 21 езика.
24 май е празник, какъвто нямат другите нации по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на устрема към рационализиране посредством достиженията на науката и културата.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ