Две сестри от село Слокощица наследиха къща от покойната си майка и се случи природен феномен, който шашна всички
Череша цъфна измежду лято в кюстендилското село Слокощица. Овощното дръвче се намира в двора на наследствената къща на сестрите Сийка Пешева и Снежана.
„ Това е нещо извънредно и считам, че е естествен феномен, за който единствено учените могат да кажат. Лично аз нямам пояснение. Тримата – аз, сестра ми и моят брачен партньор, който по специалност е ветеринарен доктор, напряко бяхме изумени ”, споделя Сийка Пешева, представена от struma.bg.
Тя изяснява, че е на 66 години и към този момент е пенсионерка, а по специалност е детска учителка, и прибавя: „ Наистина да си преподавател е предопределение. Кой каквото ще да споделя ”.
Дълги години Сийка възпитава деца в 12-а детска градина в Кюстендил.
Къщата, където се намира неповторимото дърво, е завещание от майка й, към този момент покойница.
„ Черешата дружно с още няколко дръвчета в двора е засадена преди 7 години. Искахме да имаме овошки пред дома, сортът е „ Козерска ”. През пролетта набрахме доста, плодовете бяха извънредно сладки. Даже в този момент се майтапим, че наесен ще берем втора годишна продукция ”, споделя стопанката на къщата.
Основно за дърветата се грижи нейният брачен партньор. Той ги пръска, окроява и окопава.
„ Интересува се доста, чете профилирана литература и ползва наученото на процедура. В градината даже имаме и годжи бери, дори и арония. Плодовете на годжи берито са доста вкусни. Трябва да се ядат по 30-40 плодчета дневно, защото оказват помощ на имунната система и даже против ракови болести ”, споделя някогашната детска учителка.
Двете сестри са трансформирали двора на къщата в същинска ботаническа градина.
„ Решихме да наблегнем по-малко на зеленчуците, само че цветята са ни занимание и на двете. Като че ли го наследихме от нашата майка. Полагаме непрекъснати грижи. Като стартираме работа в 16 часа следобяд, та до 19 часа, и то това е всеки ден. Иначе няма по какъв начин да отгледаш хубави цветя. Всичко би трябвало да се прави с обич, другояче не се получава ”, прибавя кюстендилката.
В двора даже отглеждат алпийска роза, а сестра й Снежка преди време засадила и индийски люляк, особено компания от София й го доставила. Розите и далиите цъфтят в разнообразни цветове. На входа на къщата пък се вижда голям розов шубрак – гюл.
„ От тази роза се прави розовото масло, ухае необикновено ”, твърди Сийка Пешева.
Нейната сестра Снежка пък толкоз се впечатлила от цъфналата череша, че направила фотоси и разпратила фотосите на родственици отвън страната, на други континенти. Там също се запитали дали е допустимо черешата още веднъж да даде плодове.
Тротоарът пред къщата на двете дами също е добре поддържан. Преди години, с цел да засадят цветята начело, сестрите изкарали от мястото десетки строителни колички с пясък. Получило се, а калдъръмчетата начело сграбчват окото. И всичко е естествено, защото Снежка не обичала цветята да се пръскат с химически субстанции. Специално място в градината е отделено и на водните лилии. Те към този момент прецъфтяват, а тъкмо до тях има дребен шубрак лавандула.
„ Това е нещо извънредно и считам, че е естествен феномен, за който единствено учените могат да кажат. Лично аз нямам пояснение. Тримата – аз, сестра ми и моят брачен партньор, който по специалност е ветеринарен доктор, напряко бяхме изумени ”, споделя Сийка Пешева, представена от struma.bg.
Тя изяснява, че е на 66 години и към този момент е пенсионерка, а по специалност е детска учителка, и прибавя: „ Наистина да си преподавател е предопределение. Кой каквото ще да споделя ”.
Дълги години Сийка възпитава деца в 12-а детска градина в Кюстендил.
Къщата, където се намира неповторимото дърво, е завещание от майка й, към този момент покойница.
„ Черешата дружно с още няколко дръвчета в двора е засадена преди 7 години. Искахме да имаме овошки пред дома, сортът е „ Козерска ”. През пролетта набрахме доста, плодовете бяха извънредно сладки. Даже в този момент се майтапим, че наесен ще берем втора годишна продукция ”, споделя стопанката на къщата.
Основно за дърветата се грижи нейният брачен партньор. Той ги пръска, окроява и окопава.
„ Интересува се доста, чете профилирана литература и ползва наученото на процедура. В градината даже имаме и годжи бери, дори и арония. Плодовете на годжи берито са доста вкусни. Трябва да се ядат по 30-40 плодчета дневно, защото оказват помощ на имунната система и даже против ракови болести ”, споделя някогашната детска учителка.
Двете сестри са трансформирали двора на къщата в същинска ботаническа градина.
„ Решихме да наблегнем по-малко на зеленчуците, само че цветята са ни занимание и на двете. Като че ли го наследихме от нашата майка. Полагаме непрекъснати грижи. Като стартираме работа в 16 часа следобяд, та до 19 часа, и то това е всеки ден. Иначе няма по какъв начин да отгледаш хубави цветя. Всичко би трябвало да се прави с обич, другояче не се получава ”, прибавя кюстендилката.
В двора даже отглеждат алпийска роза, а сестра й Снежка преди време засадила и индийски люляк, особено компания от София й го доставила. Розите и далиите цъфтят в разнообразни цветове. На входа на къщата пък се вижда голям розов шубрак – гюл.
„ От тази роза се прави розовото масло, ухае необикновено ”, твърди Сийка Пешева.
Нейната сестра Снежка пък толкоз се впечатлила от цъфналата череша, че направила фотоси и разпратила фотосите на родственици отвън страната, на други континенти. Там също се запитали дали е допустимо черешата още веднъж да даде плодове.
Тротоарът пред къщата на двете дами също е добре поддържан. Преди години, с цел да засадят цветята начело, сестрите изкарали от мястото десетки строителни колички с пясък. Получило се, а калдъръмчетата начело сграбчват окото. И всичко е естествено, защото Снежка не обичала цветята да се пръскат с химически субстанции. Специално място в градината е отделено и на водните лилии. Те към този момент прецъфтяват, а тъкмо до тях има дребен шубрак лавандула.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ