Екологът: И мокрите кърпички са опасни за природата
Челен опит: билетче в автобуса против пластмасови бутилки
Данита Заричинова е еколог от организация „ За Земята “. Занимава се интензивно с предварителна защита на замърсяването на околната среда от 14 години. Деен уредник и участник в огромна част от самодейностите за разчистване на природата в България. С нея беседваме за бъдещата възбрана на пластмасата в Европа и резултатите от решението.
Разговаря Георги Василев
- Кога може да чакаме решението за възбрана на пластмасата да стане действителност?
- Това е единствено първата стъпка, а пътят в тази битка е дълъг. По принцип ограниченията би трябвало да влязат в действие през 2021 година. Някои страни желаят да има забавяния, защото се оправят по-зле с пластмасовите боклуци.
- Какви са настройките на производителите по отношение на новите регламенти?
- Голяма част от предприятията считат таксите и глобите за произвеждане на пластмаса за прекомерно високи и целят те да бъдат понижени. Производителите на пластмаси за еднократна приложимост би трябвало да носят отговорност за разноските, породени от замърсяването.
- Кои са най-често срещаните пластмасови боклуци в България?
- Най-лошо е замърсяването с найлоновите торбички, които дават на всички места. Също цигарени угарки, които, за жалост, всеки хвърля където откри за добре. В самия филтър се съдържат синтетични нишки, които доста мъчно се разграждат. Статистиката сочи, че трябват сред 10 и 12 години за всеки фас. Друг огромен проблем безспорно са мокрите кърпички. Много хора не знаят, че те не са хартиени, а също съдържат пластмаса. Затова и вземат решение, че ще се разградят бързо и ги хвърлят в природата - основно в планините и на плажовете. Сред най-тежките замърсители са и самите пластмасови бутилки.
- Какво може да се направи с използваните пластмасови бутилки?
- Има огромна разлика сред България и страните, в които е въведена по този начин наречената депозитна система. При нея човек може да върне бутилките в магазина и против тях да получи надлежно заплащане. Това, което се следи в тези страни, е една извънредно огромна събираемост на тези боклуци. Сигурна съм, че и в нашата страна този способ ще сработи доста добре, защото има хора, които биха събирали и прибирали всичко, което има стойност.
- Идеята прилича нашите пунктове за вторични първични материали. Какви са разликите?
- При депозитната система, към цената на всяка напитка се прибавя минимална спомагателна такса за бутилката, без значение дали приказваме за пластмасови, стъклени или железни. Тази стойност се връща на клиента, щом я върне за преработване. Това може да става в магазина или посредством специфични машини, които дават стотинки против бутилки.
- Какви начинания се вършат в България за почистването от пластмаса?
- Ние от организация „ За Земята “ се стараем да покачваме интензивностите измежду хората. Това, което вършим към този момент 20 години, е да почистваме националните паркове и най-високите планини. Вече сме свалили 115 тона боклуци от височина над 2000 метра. Само тази година свалихме 4 тона от Пирин. Доброволците се усилват всяка година.
- Откъде идва пластмасата в планините?
- Все повече хижи взеха решение, че би трябвало да употребяват принадлежности и посуда за еднократна приложимост, тъй като е доста елементарно. Туристите очевидно се съгласяват с това. Така се бълват големи количества пластмаса. Част от отпадъците се изгарят, което замърсява въздуха. Други ги заравят край хижите.
- Къде другаде има проблеми с пластмасата?
- Интересен проблем има в детските градини. Той е разследване от една неразбрана разпоредба, в която се споделя, че всяко дете би трябвало да пие от самостоятелна чаша. Някои поясняват това решение като „ чаши за еднократна приложимост “. Така се стига до събиране на пари от родители за закупуване на пластмасови чаши.
Данита Заричинова е еколог от организация „ За Земята “. Занимава се интензивно с предварителна защита на замърсяването на околната среда от 14 години. Деен уредник и участник в огромна част от самодейностите за разчистване на природата в България. С нея беседваме за бъдещата възбрана на пластмасата в Европа и резултатите от решението.
Разговаря Георги Василев
- Кога може да чакаме решението за възбрана на пластмасата да стане действителност?
- Това е единствено първата стъпка, а пътят в тази битка е дълъг. По принцип ограниченията би трябвало да влязат в действие през 2021 година. Някои страни желаят да има забавяния, защото се оправят по-зле с пластмасовите боклуци.
- Какви са настройките на производителите по отношение на новите регламенти?
- Голяма част от предприятията считат таксите и глобите за произвеждане на пластмаса за прекомерно високи и целят те да бъдат понижени. Производителите на пластмаси за еднократна приложимост би трябвало да носят отговорност за разноските, породени от замърсяването.
- Кои са най-често срещаните пластмасови боклуци в България?
- Най-лошо е замърсяването с найлоновите торбички, които дават на всички места. Също цигарени угарки, които, за жалост, всеки хвърля където откри за добре. В самия филтър се съдържат синтетични нишки, които доста мъчно се разграждат. Статистиката сочи, че трябват сред 10 и 12 години за всеки фас. Друг огромен проблем безспорно са мокрите кърпички. Много хора не знаят, че те не са хартиени, а също съдържат пластмаса. Затова и вземат решение, че ще се разградят бързо и ги хвърлят в природата - основно в планините и на плажовете. Сред най-тежките замърсители са и самите пластмасови бутилки.
- Какво може да се направи с използваните пластмасови бутилки?
- Има огромна разлика сред България и страните, в които е въведена по този начин наречената депозитна система. При нея човек може да върне бутилките в магазина и против тях да получи надлежно заплащане. Това, което се следи в тези страни, е една извънредно огромна събираемост на тези боклуци. Сигурна съм, че и в нашата страна този способ ще сработи доста добре, защото има хора, които биха събирали и прибирали всичко, което има стойност.
- Идеята прилича нашите пунктове за вторични първични материали. Какви са разликите?
- При депозитната система, към цената на всяка напитка се прибавя минимална спомагателна такса за бутилката, без значение дали приказваме за пластмасови, стъклени или железни. Тази стойност се връща на клиента, щом я върне за преработване. Това може да става в магазина или посредством специфични машини, които дават стотинки против бутилки.
- Какви начинания се вършат в България за почистването от пластмаса?
- Ние от организация „ За Земята “ се стараем да покачваме интензивностите измежду хората. Това, което вършим към този момент 20 години, е да почистваме националните паркове и най-високите планини. Вече сме свалили 115 тона боклуци от височина над 2000 метра. Само тази година свалихме 4 тона от Пирин. Доброволците се усилват всяка година.
- Откъде идва пластмасата в планините?
- Все повече хижи взеха решение, че би трябвало да употребяват принадлежности и посуда за еднократна приложимост, тъй като е доста елементарно. Туристите очевидно се съгласяват с това. Така се бълват големи количества пластмаса. Част от отпадъците се изгарят, което замърсява въздуха. Други ги заравят край хижите.
- Къде другаде има проблеми с пластмасата?
- Интересен проблем има в детските градини. Той е разследване от една неразбрана разпоредба, в която се споделя, че всяко дете би трябвало да пие от самостоятелна чаша. Някои поясняват това решение като „ чаши за еднократна приложимост “. Така се стига до събиране на пари от родители за закупуване на пластмасови чаши.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ