Най-обичаме чешки и други бунтове по телевизора
Чехите са наричани от някои „ евреите на Европа “. Сигурно тъй като са положителни в сметките и упорити в преследването на цели. Знам обаче сигурно, че умеят да се борят за правата си и да пазят ползите си. Както и на цялото общество. Учил съм с чехи в Съветския съюз, когато никой не си и помисляше, че е допустимо комунистическото ръководство да бъде свалено или заменено.
Когато някой учител засегнеше тематика, обвързвана с чешката история и реалност от позиция на руската агитация, те ставаха и напускаха аудиторията демонстративно. Не им пукаше от следствията. Това хвърляше в смут управлението на факултета и вуза, тъй като не бяха и сънували някой да не е склонен с „ правата линия “. И до през днешния ден давам образец с моите другари Милош Прохаска, Арнолд Табашек, Станислав Свобода (Стандо бе словак) и други, които носеха в себе си не просто свободомислещ дух и заряд, само че заразяваха и близките. От тях научих А, Б на персоналната опозиция, която до този миг, в случай че съм проявявал, е било повече плод на страст, а не съзнателен акт.
Служил съм и в Елховския полк, който бе част от така наречен „ триъгълник на гибелта “ – Елхово, Грудово и Звездец. Полкът бе взел участие в чешките събития през 1968 година, известни по света като Пражката пролет. В един склад, кой знае за какво, се пазеха плакати, флагове и транспаранти, на които имаше антисъветски текстове, за каквито по това време се влизаше непосредствено в пандиза. Когато на посещаване в поделението идваха чешки дипломати, по време на изобилните обяди или вечери, давани в тяхна чест от командването, те постоянно стигаха до тезата, че никоя страна, па била тя и Съюз на съветските социалистически републики няма право да постанова мнението си с танкове и войски. Ей, тия чехи са доста криви, чудеха се офицери от полка, само че в действителност тази кривост им харесваше.
Вече две седмици в Чехия не престават митингите против премиера Андрей Бабиш. По улиците на Прага други градове излязоха хиляди. Кулминацята бе в неделя, когато по улиците на чешката столица над двеста и петдесет хиляди души желаеха оставката на министър-председателя. Защото има подозрения, че е злоупотребил с европейски средства. Все още подозренията не са потвърдени в съда, само че са задоволителен мотив чехите да се вдигнат. Дали в митингите витае духът на студента Ян Палах, който се самозапали в символ на митинг против руските танкове през шейсет и осма, е значимо, само че бъдете сигурни че не си е отивал. Чувството за независимост е самостоятелно, възпитава се, осъзнава се. Или го имаш или не. Само свободни хора могат да се съберат под знаме с надпис „ Свобода или гибел “. Девизът не е български патент, само че въпреки пристигнал от Гърция, Италия или Америка – луди глави и горещи сърца са го припознали и у нас. Било е от дълго време.
Партиите ни занимават дни наред със партийната дотация. С идиотски оферти за Данък добавена стойност на медикаменти и книги. Герберката Десислава Атанасова ни занимава в понеделник сутринта по една телевизия с революционни хрумвания за санкции за кучета без намордник, забележете, в случай че тежат над пет кг. Деси ли ще ги мери? Деси, която схваща от медицина, политика, банкрута на КТБ, пари за партии, право и прочие? Деси енциклопедиста. Деси – българският Леонардо… Боже, какво оскърбление поносим!
Чехи са дали доста на България. Учени, художници, индустриалци, музиканти, архитекти, инженери – всички те имат значителен принос за възхода на страната ни след Освобождението. Не сме научили от тях обаче най-важното – да ценим свободата и да отстояваме правата си. Затова съзерцаваме като кибици, люпещи семки свадите с жилища и тераси, къщите за посетители, корупцията, проникнала в цялата страна. Няма и помен от духа на Раковски, Дякона, Ботев, Караджата, Бенковски… Няма. Те са нафталин за бандата самозабравили се наглеци в политиката и властта, които ни лъжат, скубят, унижават и „ печелят “ избори. Гаврят се с демокрацията пред очите ни, лишават ни от правдивост, а институциите са трансформирали в принадлежности за напън, гонене и принуждение против инакомислещите.
Все по-ясно става, че без свои събития като унгарските през 1956-а, Пражката пролет, полските години на „ Солидарност “ и румънските в Тимишоара няма да станем естествена страна. 30 години живеем в реплика на пазарна стопанска система и демократично ръководство. На светлинни години сме от правовата страна. Мълчанието и страхът ни убиват. И никакви изказвания какъв брой мощен и умен бил българският народ не правят работа. Вярвате ли, че е подобен? А мързеливите тъпанари от кой народ са преобладаваща част?
Вдигнаха се даже в путинова Русия, да защитят журналиста Иван Голунов, който бе наклеветен от прокуратурата, че е наркопласьор, бе задържан и обичай.
Турците в Истанбул биха шута на Ердоган. А ние… Чакаме нова перестройка да почука на вратата ни или американците да изритат разпасалите се политици и олигарси у нас.
Чехите не чакат. Поляци, сърби, гърци, словаци, французи, румънци, хонгконгци, албанци - не чакат. Бият се.
За такива уроци става дума. Но и позор не ни остана...
Огнян Стефанов
Когато някой учител засегнеше тематика, обвързвана с чешката история и реалност от позиция на руската агитация, те ставаха и напускаха аудиторията демонстративно. Не им пукаше от следствията. Това хвърляше в смут управлението на факултета и вуза, тъй като не бяха и сънували някой да не е склонен с „ правата линия “. И до през днешния ден давам образец с моите другари Милош Прохаска, Арнолд Табашек, Станислав Свобода (Стандо бе словак) и други, които носеха в себе си не просто свободомислещ дух и заряд, само че заразяваха и близките. От тях научих А, Б на персоналната опозиция, която до този миг, в случай че съм проявявал, е било повече плод на страст, а не съзнателен акт.
Служил съм и в Елховския полк, който бе част от така наречен „ триъгълник на гибелта “ – Елхово, Грудово и Звездец. Полкът бе взел участие в чешките събития през 1968 година, известни по света като Пражката пролет. В един склад, кой знае за какво, се пазеха плакати, флагове и транспаранти, на които имаше антисъветски текстове, за каквито по това време се влизаше непосредствено в пандиза. Когато на посещаване в поделението идваха чешки дипломати, по време на изобилните обяди или вечери, давани в тяхна чест от командването, те постоянно стигаха до тезата, че никоя страна, па била тя и Съюз на съветските социалистически републики няма право да постанова мнението си с танкове и войски. Ей, тия чехи са доста криви, чудеха се офицери от полка, само че в действителност тази кривост им харесваше.
Вече две седмици в Чехия не престават митингите против премиера Андрей Бабиш. По улиците на Прага други градове излязоха хиляди. Кулминацята бе в неделя, когато по улиците на чешката столица над двеста и петдесет хиляди души желаеха оставката на министър-председателя. Защото има подозрения, че е злоупотребил с европейски средства. Все още подозренията не са потвърдени в съда, само че са задоволителен мотив чехите да се вдигнат. Дали в митингите витае духът на студента Ян Палах, който се самозапали в символ на митинг против руските танкове през шейсет и осма, е значимо, само че бъдете сигурни че не си е отивал. Чувството за независимост е самостоятелно, възпитава се, осъзнава се. Или го имаш или не. Само свободни хора могат да се съберат под знаме с надпис „ Свобода или гибел “. Девизът не е български патент, само че въпреки пристигнал от Гърция, Италия или Америка – луди глави и горещи сърца са го припознали и у нас. Било е от дълго време.
Партиите ни занимават дни наред със партийната дотация. С идиотски оферти за Данък добавена стойност на медикаменти и книги. Герберката Десислава Атанасова ни занимава в понеделник сутринта по една телевизия с революционни хрумвания за санкции за кучета без намордник, забележете, в случай че тежат над пет кг. Деси ли ще ги мери? Деси, която схваща от медицина, политика, банкрута на КТБ, пари за партии, право и прочие? Деси енциклопедиста. Деси – българският Леонардо… Боже, какво оскърбление поносим!
Чехи са дали доста на България. Учени, художници, индустриалци, музиканти, архитекти, инженери – всички те имат значителен принос за възхода на страната ни след Освобождението. Не сме научили от тях обаче най-важното – да ценим свободата и да отстояваме правата си. Затова съзерцаваме като кибици, люпещи семки свадите с жилища и тераси, къщите за посетители, корупцията, проникнала в цялата страна. Няма и помен от духа на Раковски, Дякона, Ботев, Караджата, Бенковски… Няма. Те са нафталин за бандата самозабравили се наглеци в политиката и властта, които ни лъжат, скубят, унижават и „ печелят “ избори. Гаврят се с демокрацията пред очите ни, лишават ни от правдивост, а институциите са трансформирали в принадлежности за напън, гонене и принуждение против инакомислещите.
Все по-ясно става, че без свои събития като унгарските през 1956-а, Пражката пролет, полските години на „ Солидарност “ и румънските в Тимишоара няма да станем естествена страна. 30 години живеем в реплика на пазарна стопанска система и демократично ръководство. На светлинни години сме от правовата страна. Мълчанието и страхът ни убиват. И никакви изказвания какъв брой мощен и умен бил българският народ не правят работа. Вярвате ли, че е подобен? А мързеливите тъпанари от кой народ са преобладаваща част?
Вдигнаха се даже в путинова Русия, да защитят журналиста Иван Голунов, който бе наклеветен от прокуратурата, че е наркопласьор, бе задържан и обичай.
Турците в Истанбул биха шута на Ердоган. А ние… Чакаме нова перестройка да почука на вратата ни или американците да изритат разпасалите се политици и олигарси у нас.
Чехите не чакат. Поляци, сърби, гърци, словаци, французи, румънци, хонгконгци, албанци - не чакат. Бият се.
За такива уроци става дума. Но и позор не ни остана...
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ