Селска седянка събра жени и мъже в кръжок за кукерски маски
Че животът тече и отвън натрапчивия новинарския поток, има други по-кротки измерения, в които делниците са тихи, изпълнени със успокоение и въпреки всичко съзидателни и за общността, споделя Анета Кирчева. Тя е читалищен секретар в търговищкото село Пробуда. Едно от тези български села, в които учебно заведение и детска градина към този момент няма. Няма и пенсионерски клуб, а от близо 600 поданици 1/3 са зад граница.
Пробуда обаче е будна, както обичат да се майтапят локалните, будна с нейния си живот и в нейните си делници.
Селото е на основния път София – Варна, единствено на 10-на минути от регионалния град Търговище. Сигурно по тази причина все по-често и млади избирали да живеят там, също както и Анета. Преди 10-на години с мъжа й решили да заживеят на село. “Искахме успокоение. Нямаме връзка с Пробуда, като се изключи че тук имахме другари и се запалихме около тях да се местим и ние. Сега вървя до града, нищо че е на няма 8 км, единствено в краен случай. Хубаво си е на село. Имаме си къща, двор, градинка, близки съседи и другари. И занимания си имаме. Кой споделя, че животът на село е отегчителен и празен. Като ти е скучно в душата, където и да идеш, все по този начин ще се чувстваш. Който е привикнал да работи, да е измежду хора, да си намира дела, все ще го прави, където и да отиде ”, споделя 42-годишната Ани.
Че можеш да намериш собствен смисъл и цел, където и да си, го потвърждават и съселяните й, с които си създали своя фолклорна група, наречена “Българско достоверно ”. Според Ани това име е прекомерно претенциозно за едвам проходилите им хрумвания. Тя назовава групата кръжок. В него се занимават с правене на кукли кукери и маски. В този кръжец първо били Ани и съселянките й Донка, Фатме, Русанка, Дженка. Събирали се всеки четвъртък да обсъдят селските вести, общинските, пък и националните. Да споделят коя какво е свършила вкъщи. Пиели кафе, черпели се със сладки. Идвали при Ани, тъй като си нямали пенсионерски клуб. Повечето били гражданки, завърнали се на село. Медицинска сестра, счетоводителка, строителен механик, икономист. Включили се още Катя, Марийка, Донка. Те пък преди били инженер химик, пощальон, готвач. “Плетенето не ни влече. Обаче си намерихме друго занятие ”, смее се Ани.
През 2016 година в прилежащо село решили да вършат празник с кукерски маски. Мъжът на Ани – Кирчо, който бил строител, внезапно се въодушевил и направил две. Облекли деца в костюми за обичая и концепцията доста се харесала на хората в Пробуда. Така тръгнали и първите кукери да обикалят селото, с цел да гонят злите зли, та да влязат пролетното обновяване и плодородието.
Първите кукери били двама възрастни и пет деца. Между тях и ромски, каквото е преобладаващото население там.
“Обичаят не е присъщ за нашия край, само че хората го харесаха. Събрахме се на Сирни Заговезни. Кукерите играха, халва се яде, в българските къщи и амнистия се даваше от остарели на млади. Огньове блестнаха из селото. Хубав празник стана и взехме решение да го вършим всяка година ”, споделя читалищният секретар.
За да осъществен концепцията обаче трябвало да приготвят реквизита – маски и костюми. Така седянката от четвъртъците станала кръжок и дамите запретнали ръкави. Хем оправят техния си новинарски поток, хем режат, кроят, шият, лепят…Докато готвели празника, решили да сътворят и кукли кукери, които да пуснат за продажба с благотворителна цел. Парите ще влязат в читалището за подготовката на другите локални събития и празници, тъй като финансите разбираемо не им доближават.
Идеята за творчеството на тематика кукери и обредните танци запалила и мъжете. Първи се присъединил брачният партньор на Ани. До през вчерашния ден строителят не бил хващал игла, само че в този момент вещо майсторял куклите. Идвало му отръки. Пък и сезонът в този момент го затварял вкъщи, нито градежи има, нито работа на двора, а не бил привикнал да стои със скръстени ръце. Така блъснал мъжко рамо на женски кръжец пък и разнообразил тематиките за разискване. Той пък запалил по концепцията Добрин Добрев от Търговище, който е измежду най-активните самодейци в региона. Жепеецът към този момент е част от седенките в четвъртък, както поддържа и други читалищни начинания в селата Буховци, Макариполоско и други. В групичката чакат и новозаселилия се Васил Денев, който дружно със брачната половинка си купил къща в Пробуда и щял да се нанася тази година. Семейството било новобрачно. Били към 30-годишни, само че и те избрали уюта на елементарния, пък и по-евтин живот на село. На минути са от града, работните места, огромните магазини, пък е безшумно и умерено. Васко щял да води и кукерите тази година.
“Има с какво да притеглим и младите при нас на село. Тука има къщи по 10 – 20 000 лева, къде в града ще намериш такива цени на парцели, а сме на основен път. Много от младите роми, пък и освен те, цели семейства напряко, са зад граница. Вкарват парите тука. Правят се нови домове, ремонтират се старите, обновява се мястото ”, хвали селото си Ани.
Тъй като децата били към 50-на, ги карали или в града, или в село Макариополско. Детската градина я затворили през 2016 година и от читалището помолили Общината в Търговище да им даде я употребяват. Така станали и новодомци. Пък и повече хора заприиждали. И не се делeли на етноси – българи, турци и роми. Все са си пробудчани.
Като чули локалните, че в читалището вършат кукерски маски и са нужни кожи, тъй като всичко се гласи с обичайни материали, дали остарели шуби или кожуси, с цел да се обезпечат кожи. Други донесли вълна, трети каквото имат на разположение вкъщи.
“И празници си вършим общи. На Гергьовден се събираме доста хора, тъй като празникът се тачи и от трите етноса. И люлки връзваме. Направихме си и наш празник на чесъна, тъй като в миналото тука са били най-големите масиви в околията. 500 дка е имало. Е, в този момент са едвам 10-12 дка, само че поминъкът не е умрял и към момента си има обичаи. Пък чесънът влиза в доста гозби и си е остаряло национално лекарство във всяка къща ”, добавя картината от Пробуда Ани.
Пробуда обаче е будна, както обичат да се майтапят локалните, будна с нейния си живот и в нейните си делници.
Селото е на основния път София – Варна, единствено на 10-на минути от регионалния град Търговище. Сигурно по тази причина все по-често и млади избирали да живеят там, също както и Анета. Преди 10-на години с мъжа й решили да заживеят на село. “Искахме успокоение. Нямаме връзка с Пробуда, като се изключи че тук имахме другари и се запалихме около тях да се местим и ние. Сега вървя до града, нищо че е на няма 8 км, единствено в краен случай. Хубаво си е на село. Имаме си къща, двор, градинка, близки съседи и другари. И занимания си имаме. Кой споделя, че животът на село е отегчителен и празен. Като ти е скучно в душата, където и да идеш, все по този начин ще се чувстваш. Който е привикнал да работи, да е измежду хора, да си намира дела, все ще го прави, където и да отиде ”, споделя 42-годишната Ани.
Че можеш да намериш собствен смисъл и цел, където и да си, го потвърждават и съселяните й, с които си създали своя фолклорна група, наречена “Българско достоверно ”. Според Ани това име е прекомерно претенциозно за едвам проходилите им хрумвания. Тя назовава групата кръжок. В него се занимават с правене на кукли кукери и маски. В този кръжец първо били Ани и съселянките й Донка, Фатме, Русанка, Дженка. Събирали се всеки четвъртък да обсъдят селските вести, общинските, пък и националните. Да споделят коя какво е свършила вкъщи. Пиели кафе, черпели се със сладки. Идвали при Ани, тъй като си нямали пенсионерски клуб. Повечето били гражданки, завърнали се на село. Медицинска сестра, счетоводителка, строителен механик, икономист. Включили се още Катя, Марийка, Донка. Те пък преди били инженер химик, пощальон, готвач. “Плетенето не ни влече. Обаче си намерихме друго занятие ”, смее се Ани.
През 2016 година в прилежащо село решили да вършат празник с кукерски маски. Мъжът на Ани – Кирчо, който бил строител, внезапно се въодушевил и направил две. Облекли деца в костюми за обичая и концепцията доста се харесала на хората в Пробуда. Така тръгнали и първите кукери да обикалят селото, с цел да гонят злите зли, та да влязат пролетното обновяване и плодородието.
Първите кукери били двама възрастни и пет деца. Между тях и ромски, каквото е преобладаващото население там.
“Обичаят не е присъщ за нашия край, само че хората го харесаха. Събрахме се на Сирни Заговезни. Кукерите играха, халва се яде, в българските къщи и амнистия се даваше от остарели на млади. Огньове блестнаха из селото. Хубав празник стана и взехме решение да го вършим всяка година ”, споделя читалищният секретар.
За да осъществен концепцията обаче трябвало да приготвят реквизита – маски и костюми. Така седянката от четвъртъците станала кръжок и дамите запретнали ръкави. Хем оправят техния си новинарски поток, хем режат, кроят, шият, лепят…Докато готвели празника, решили да сътворят и кукли кукери, които да пуснат за продажба с благотворителна цел. Парите ще влязат в читалището за подготовката на другите локални събития и празници, тъй като финансите разбираемо не им доближават.
Идеята за творчеството на тематика кукери и обредните танци запалила и мъжете. Първи се присъединил брачният партньор на Ани. До през вчерашния ден строителят не бил хващал игла, само че в този момент вещо майсторял куклите. Идвало му отръки. Пък и сезонът в този момент го затварял вкъщи, нито градежи има, нито работа на двора, а не бил привикнал да стои със скръстени ръце. Така блъснал мъжко рамо на женски кръжец пък и разнообразил тематиките за разискване. Той пък запалил по концепцията Добрин Добрев от Търговище, който е измежду най-активните самодейци в региона. Жепеецът към този момент е част от седенките в четвъртък, както поддържа и други читалищни начинания в селата Буховци, Макариполоско и други. В групичката чакат и новозаселилия се Васил Денев, който дружно със брачната половинка си купил къща в Пробуда и щял да се нанася тази година. Семейството било новобрачно. Били към 30-годишни, само че и те избрали уюта на елементарния, пък и по-евтин живот на село. На минути са от града, работните места, огромните магазини, пък е безшумно и умерено. Васко щял да води и кукерите тази година.
“Има с какво да притеглим и младите при нас на село. Тука има къщи по 10 – 20 000 лева, къде в града ще намериш такива цени на парцели, а сме на основен път. Много от младите роми, пък и освен те, цели семейства напряко, са зад граница. Вкарват парите тука. Правят се нови домове, ремонтират се старите, обновява се мястото ”, хвали селото си Ани.
Тъй като децата били към 50-на, ги карали или в града, или в село Макариополско. Детската градина я затворили през 2016 година и от читалището помолили Общината в Търговище да им даде я употребяват. Така станали и новодомци. Пък и повече хора заприиждали. И не се делeли на етноси – българи, турци и роми. Все са си пробудчани.
Като чули локалните, че в читалището вършат кукерски маски и са нужни кожи, тъй като всичко се гласи с обичайни материали, дали остарели шуби или кожуси, с цел да се обезпечат кожи. Други донесли вълна, трети каквото имат на разположение вкъщи.
“И празници си вършим общи. На Гергьовден се събираме доста хора, тъй като празникът се тачи и от трите етноса. И люлки връзваме. Направихме си и наш празник на чесъна, тъй като в миналото тука са били най-големите масиви в околията. 500 дка е имало. Е, в този момент са едвам 10-12 дка, само че поминъкът не е умрял и към момента си има обичаи. Пък чесънът влиза в доста гозби и си е остаряло национално лекарство във всяка къща ”, добавя картината от Пробуда Ани.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ