Слънчевият вятър носи вода на Луната
Част от водата, открита на Луната, може би е пристигнала от Слънцето и по-специално слънчевият вятър е довял водородните атоми на повърхността й, демонстрира изследване.
Учените като цяло са съгласни, че вода попада в нашата слънчева система, в това число и на Земята, от метеорити или комети, идващи от надалеч.
Но в случай че ролята на Слънцето в произхода на лунната вода е доказано, то подобен механизъм може също да се одобри за появяването на водните молекули на други места в нашата слънчева система, споделят Янг Лиу и сътрудниците му от университета Тенеси в Ноксвил.
Слънцето излъчва непрестанен поток от частици - феномен, наименуван " безоблачен вятър ", който го кара да губи 1 млн. тона вещество в секунда. Това, води до намаляването му, само че в дребен мащаб.
Тези частици, най-много водородните йони, само че също по този начин и хелий и следи от О2, не могат да доближат повърхността на Земята, предпазена от гъстата си атмосфера и магнитното поле. Но Луната няма такива бариери и е непрекъснато бомбардирана от слънчевия вятър, който " вкарва " частици в праха на лунната повърхнина, " реголит ".
В светлината на последните открития на НАСА на по-големи количества на воден лед покрай южния полюс на Луната, Ян Лю и екипът му са анализирали проби, събрани от лунните задачи на Съединени американски щати.
Тяхната работа, оповестена в английското списание Нейчър Геосайънс /Nature Geoscience/, демонстрира, че огромна част от тези проби съдържат доста хидроксилни групи и водородни атоми, които са от същото естество като тези на Слънцето.
" Тези наблюдения са в сходство с лунната почва, обогатена с водород, вграден от слънчевия вятър ", споделя експерт по геохимия.
Измерванията, направени от екипа на Янг, също демонстрират минимум два други източника на водород: Единият е сходен на водата в множеството комети, а другият е обвързван с нуклеарните реакции.
Въпреки това, " дебатът за произхода и разпространяването на водата, както и за датировката на доставянето й на Луната е към момента отворен ", споделят учените.
Авторите на проучването показват, че други места в нашата Слънчева система, лишени от атмосфера и директно изложени на слънчевия вятър като Луната, могат да имат следи от хидроксилни групи.
Според тях планетата Меркурий, най-близката до Слънцето, и метеоритът Веста, който се върти към Слънцето, биха могли да бъдат измежду евентуалните приемници на слънчевата вода. /БГНЕС
