Четири лични истории
Част от тематиката Дестинация: България
Марк Робинсон: Промяната в Централа и Източна Европа е явна
Защо хората се връщат и по какъв начин България да се възползва от това, поучава анализаторът от Colliers
Голямото завръщане
Все повече учещи или работещи в чужбина българи търсят благоприятни условия за развиване в родината
Защо българите, които учат и работят зад граница, вземат решение да се върнат и да работят в родината си?А какви са причините на тези, които остават?
Решихме да ви разкажем персоналните истории на четирима българи на друга възраст, в разнообразни страни, с положително обучение и перспективни кариери.
Двама от тях са избрали да останат, където са, а другите - да се завърнат вкъщи.
доктор Младен Савов
Фотограф: Надежда Чипева Още по тематиката
Голямото завръщане
Все повече учещи или работещи в чужбина българи търсят благоприятни условия за развиване в родината
29 сеп 2017
Защо се връщат българите от чужбина, какъв брой ще е добра реколтата от вино...
...и още няколко забавни тематики от новия брой на " Капитал "
29 сеп 2017
Какъв може да е резултатът от връщането на работещите българи от Западна Европа
Този развой ще е позитивен за бизнеса, потреблението и имотния пазар в страните от Централна и Източна Европа, демонстрира изследване на Colliers
24 авг 2017
доктор Младен Савов: Аз потеглих, знаейки, че ще се върна
Младен е на 39, от София и се е завърнал в България след близо 10 години научна активност в университети като University of Manchester, New College в Oxford, Reading University, както и University Pierre and Marie Curie в Париж. От тази есен Младен ще води и курса " Вероятности 2 " във Факултета по математика и информатика в Софийския университет.
Макар че с неговия научен опит може да отиде на всички места, той избира да се върне в България преди три години. " Причините за мен бяха обществени - родители, близки, другари, познати. Когато си бил 25-26 години в една страна, се обвързваш прочувствено с нея. Аз потеглих, знаейки, че ще се върна ", споделя Младен и прибавя: " Другата причина за мен е, че в действителност считам, че има какво да се направи за България. Всеки човек може да е доста потребен. Може да не е нещо грандиозно, само че отново е нещо. Например моето преподаване в университета е доста значимо, с цел да не губим студенти. Защото най-хубавите нормално отиват на открито. Но даже и да отидат, е хубаво да се върнат след 2-3 години ", прибавя математикът.
Социалната среда в New College също му подхожда, само че както споделя той, " другари на по 10-15 години не се заменят елементарно ". Фактът, че като цяло заплащането в просветителната сфера в България не е високо, не го тормози - от една страна, тъй като специалността му разрешава подвижност. Тъй като математиката не изисква огромна инфраструктура, опциите се оказват доста повече, в сравнение с допуска. " Заплащането по европейски планове е много положително, само че това в Българска академия на науките и факултетите е много ниско. Все отново, когато се връщах, изобщо не чаках толкоз доста благоприятни условия, колкото тези, които се откриха пред мен ", споделя Савов. Не е изненада обаче, че съгласно него заплащането е главното, което би трябвало да се промени, с цел да се връщат хора. " В научната сфера би трябвало да има по-високо възнаграждение, в случай че желаеме да върнем перспективни учени, изключително българи. Има и бюрократични пречки, само че това е най-важното. "
В New College Младен се среща и с фамозния биолог и създател на бестселъра The God delusion Ричард Доукинс, само че той самият не е впечатлен от него. " Лично аз съм набожен човек, както и доста други учени. В наши дни другото мнение господства, само че в действителност надалеч по-малко, в сравнение с множеството хора допускат. "
На въпроса дали съжалява, че се е върнал, Младен е повече от безапелационен. " В началото никой не ме разбираше, само че след това започнаха да си идват хора от Германия, от Англия. Има и доста други хора, които се връщат и виждат, че не е чак толкоз неуместно решението ", уверен е той. Мисля, споделя Младен Савов, че човек " може да е благополучен у нас ".
Евгения Маркова
Евгения Маркова: Това завръщане просто не съществува
" Нас по този начин са ни отгледали. Откакто се помня, концепцията постоянно е била, че ще отпътува някъде ", споделя 24-годишната Жени Маркова. Нейният път е обвързван с науката от момента, в който тя приключва Американския лицей в София. Започва с генетика в университета в британския град Йорк, по-късно година стаж в биотехнологичната компания Heptares Therapeutics, а в този момент - докторантура в Института по структурна и молекулярна биология, взаимна конструкция на University College London и Birkbeck College в Лондон.
" Заминах, тъй като желаех да се занимавам с просвета и имах няколко разновидността - Съединени американски щати, Канада и Англия ", изяснява Маркова. Въпреки че съвсем всичките й съученици и другари отпътуват, откакто приключват гимназия, и това е естественият процес на събитията в такава среда, тя не счита, че това е главната причина да реши да го направи. Все отново историята за българина, който е отпътувал в чужбина и е съумял, се чува отвред, отбелязва тя.
Решението да се занимава с просвета взима в 11 клас. " В тази сфера пътят е ясно начертан от академична позиция и е относително безвреден избор на кариера. Почти постоянно ще имаш работа, без значение доколко искаш да се развиеш ", счита Жени. Докторантурата е естествено продължение на събитията, защото в компанията, в която е работила известно време, е била заобиколена от същински вдъхновяващи учени, които са я запалили още повече. Изборът сред Англия и Съединени американски щати пък е бил главно въпрос на дълготрайност на програмата - в Лондон докторантурата е четири години, до момента в който в Щатите трае цели шест.
За връщане в България на този стадий не става дума. Ако в миналото се замисли за път назад, ще бъде главно поради фамилията. " Освен това имам мощна връзка с природата, тук (в Обединеното кралство - бел. ред.) тя е по-различна и в България се усещам по-добре в това отношение ", замисля се тя. Но носталгията не е задоволителна и Жени е безапелационна, че на този стадий не вижда професионално развиване в България. В Англия се влагат обилни средства в скъпа инсталация, има обичаи в проучването (институтът, от който е част, се занимава с молекулярна биология от най-малко шест десетилетия), обградена е от специалисти, които са изобилен източник на познания и опит. Тя не чака, че би могла да открие цялото това ентусиазъм и задоволство от работата в България.
Но освен кариерните проекти я държат надалеч от вкъщи: сходно на други свои връстници, тя е леко разочарована от средата. " Има някаква негативност в България, която ме натъжава. Не знам дали бих могла да съм толкоз продуктивна, колкото съм тук в този момент. В Англия има избран нрав, поради който нещата просто се случват, хората поемат отговорност и знаят, че ориста е в техните ръце ", счита Жени. В нейната сфера на този стадий България мъчно притегля младежите назад, тъй като няма финансиране. " Трябват средства, които да се влеят в науката, институтите и образованието, а това идва от външни източници, които не считат България за добра почва за такива инициативи към този момент. Голяма част от парите в Обединеното кралство пък са държавни, идват от данъкоплатците, а в България няма по какъв начин това да проработи към този момент ", споделя Маркова. Държавата е и най-сериозният проблем съгласно нея. Тя вижда, че системата не работи, че в всекидневието има всевъзможни спънки, като триумфите се случват макар страната, а не с нейна помощ.
Изборът й е подпечатан и от това, че всичките й другари са в чужбина. " Това завръщане просто не съществува ", заключава тя.
Свилен Рангелов
[Ian Bailey photography for Kairos]
Свилен Рангелов: Ако ще върша бизнес в разрастваща се страна, по-добре да е у дома
Свилен приключва Американския лицей в София и Университета Дейвидсън в Северна Каролина с икономическа компетентност. След дипломиране взема решение да се включи в фамилна компания за мебели на собствен състудент, само че нещата не се развиват по този начин, както чака, и в последна сметка се връща в България. Причината: най-неправилният вероятен миг за започване на бизнес.
" Имотният балон, който се спука тъкмо откакто приключих през 2007 година - никой не предполагаше, че ще е толкоз зле. През цялата 2008 година имаше проблеми и се преместихме в Мароко. Тогава последва и сривът на Lehman Brothers и внезапно цялата икономическа среда стана високорискова. Тогава аз си споделих, че в случай че ще върша бизнес в разрастваща се страна, по-добре да се върна напряко у дома ", споделя Свилен Рангелов. И прибавя, че когато си в чужбина, постоянно си мислиш за връщане по този начин или другояче, само че когато се случат такива съществени земетресения, просто го правиш. " Ако бурята ще е продължителна, по-добре да си някъде, където се чувстваш уютно ", е мнението на Свилен.
Връщането му в България, въпреки и ненапълно непредпазливо, се оказва ползотворно. Тук дружно с брат си Константин (който пък се връща след довеждане докрай на университет в Холандия) основава Dronamics - компания за дронове, която се занимава с логистика на товари. С компанията печелят едно от огромните европейски стартъп надпревари - Pioneers Festival Challenge. Повечето хора в компанията им също са неотдавна върнали се от чужбина млади българи. А по какъв начин ще привлекат още? Според Свилен приоритет би трябвало да е точно основаване на удобна среда - " която да ги кара да се усещат сигурни, и връщайки се, да оказват помощ бизнес екосистемата да става все по-добра и опциите да стават от ден на ден. "
За двамата братя Рангелови да вземем за пример е значима идеята да се възроди авиопроизводството в България. " Убедени сме, че е допустимо ". Според 32-годишния Свилен, който постоянно пътува в чужбина, слабите страни на България, като да вземем за пример бюрокрацията, са годни и за всяко друго място по света. Но за него най-позитивната страна от избора му да се прибере е удовлетвореността от личностното развиване, " която е в пъти по-важна и скъпа от всичко друго ".
Фотограф: Крис Петров Крис Петров: За всеки Волен Сидеров си имаме по един Тръмп тук
Когато Крис Петров отпътува за Съединени американски щати през 1999 година, така наречен дотком балон към момента даже не се е надул до дъно и за IT експертите като него има доста и високоплатена работа. Но не това е главната му мотивация да замине - споделя, че и в България се е радвал на доста висок стандарт на живот. " Първата година - година и нещо живях даже по-зле финансово, в сравнение с в България. Това, което ме притегли, бе, че Силициевата котловина е меката на технологиите ", споделя той.
От неговата камбанария, до момента в който политиците в страната ни поддържат относително верен курс, в Съединени американски щати нещата не наподобяват по този начин. " Тук единствено клатят лодката и никой не смее да вземе сложните решения ", прибавя той и споделя, че до момента в който най-богатите 10% американци просперират, всички останали дълбаят на едно място, а това нагнетява обществената атмосфера неимоверно. " Връщам се в България на всеки две години и виждам голяма смяна всякога ", счита Петров и дава образци: по-ефективна и по-бърза администрация от американската, по-бързо вадене на документи и даже по-учтиви чиновници. Според него корупцията, от която се оплакваме в България, е даже повече в Съединени американски щати: " Тук я назовават лобиране. "
И въпреки всичко той не би се върнал в обозримо бъдеще. Поради доста практични аргументи: " Харесвам времето в Калифорния. В София зимата е извънредно студено, само че в случай че световното стопляне сътвори средиземноморски климат в България, ще се замисля ", майтапи се той. Освен това, един път привикнал с най-цветния и мултикултурен щат, на Петров му наподобява мъчно да си показа по какъв начин би живял в София още веднъж. " Едно връщане към България е като да емигрираш отначало. Трябва да търсиш положителни юристи, счетоводители, да научиш нови неща. Старите другари ги няма, а нови се вършат мъчно ", споделя той. Американското поданство му дава и специфични привилегии да държи акции в компании, в които по принцип не би могъл да влага. На последно място, само че не и по значимост, стои въпросът с естеството на работата им - като ИТ експерти, Петров и брачната половинка му са в меката на технологиите и мъчно биха намерили по-добра вероятност другаде. Все отново той си оставя малката врата отворена - в Съединени американски щати му харесват единствено три града на Източното крайбрежие и " в случай че скапват и тях, съществено ще се замисля ".
За край Петров загатва няколко неща, които би се радвал да види изменени в България, и те са свързани главно с манталитета на хората - да " мислят първо за себе си, а след това и за другите ", " да гледат самодейно на проблемите и да мислят на практика способи, по които да ги позволяват " и да не си мислят, че живеят на най-корумпираното и зле ръководено място. " За всеки Волен Сидеров си имаме по един Тръмп тук ", смее се той и заключва: " А той е единствено черешката на тортата, би трябвало да видите конгресмените! "
Марк Робинсон: Промяната в Централа и Източна Европа е явна
Защо хората се връщат и по какъв начин България да се възползва от това, поучава анализаторът от Colliers
Голямото завръщане
Все повече учещи или работещи в чужбина българи търсят благоприятни условия за развиване в родината
Защо българите, които учат и работят зад граница, вземат решение да се върнат и да работят в родината си?А какви са причините на тези, които остават?
Решихме да ви разкажем персоналните истории на четирима българи на друга възраст, в разнообразни страни, с положително обучение и перспективни кариери.
Двама от тях са избрали да останат, където са, а другите - да се завърнат вкъщи.
доктор Младен Савов
Фотограф: Надежда Чипева Още по тематиката
Голямото завръщане
Все повече учещи или работещи в чужбина българи търсят благоприятни условия за развиване в родината
29 сеп 2017
Защо се връщат българите от чужбина, какъв брой ще е добра реколтата от вино...
...и още няколко забавни тематики от новия брой на " Капитал "
29 сеп 2017
Какъв може да е резултатът от връщането на работещите българи от Западна Европа
Този развой ще е позитивен за бизнеса, потреблението и имотния пазар в страните от Централна и Източна Европа, демонстрира изследване на Colliers
24 авг 2017
доктор Младен Савов: Аз потеглих, знаейки, че ще се върна
Младен е на 39, от София и се е завърнал в България след близо 10 години научна активност в университети като University of Manchester, New College в Oxford, Reading University, както и University Pierre and Marie Curie в Париж. От тази есен Младен ще води и курса " Вероятности 2 " във Факултета по математика и информатика в Софийския университет.
Макар че с неговия научен опит може да отиде на всички места, той избира да се върне в България преди три години. " Причините за мен бяха обществени - родители, близки, другари, познати. Когато си бил 25-26 години в една страна, се обвързваш прочувствено с нея. Аз потеглих, знаейки, че ще се върна ", споделя Младен и прибавя: " Другата причина за мен е, че в действителност считам, че има какво да се направи за България. Всеки човек може да е доста потребен. Може да не е нещо грандиозно, само че отново е нещо. Например моето преподаване в университета е доста значимо, с цел да не губим студенти. Защото най-хубавите нормално отиват на открито. Но даже и да отидат, е хубаво да се върнат след 2-3 години ", прибавя математикът.
Социалната среда в New College също му подхожда, само че както споделя той, " другари на по 10-15 години не се заменят елементарно ". Фактът, че като цяло заплащането в просветителната сфера в България не е високо, не го тормози - от една страна, тъй като специалността му разрешава подвижност. Тъй като математиката не изисква огромна инфраструктура, опциите се оказват доста повече, в сравнение с допуска. " Заплащането по европейски планове е много положително, само че това в Българска академия на науките и факултетите е много ниско. Все отново, когато се връщах, изобщо не чаках толкоз доста благоприятни условия, колкото тези, които се откриха пред мен ", споделя Савов. Не е изненада обаче, че съгласно него заплащането е главното, което би трябвало да се промени, с цел да се връщат хора. " В научната сфера би трябвало да има по-високо възнаграждение, в случай че желаеме да върнем перспективни учени, изключително българи. Има и бюрократични пречки, само че това е най-важното. "
В New College Младен се среща и с фамозния биолог и създател на бестселъра The God delusion Ричард Доукинс, само че той самият не е впечатлен от него. " Лично аз съм набожен човек, както и доста други учени. В наши дни другото мнение господства, само че в действителност надалеч по-малко, в сравнение с множеството хора допускат. "
На въпроса дали съжалява, че се е върнал, Младен е повече от безапелационен. " В началото никой не ме разбираше, само че след това започнаха да си идват хора от Германия, от Англия. Има и доста други хора, които се връщат и виждат, че не е чак толкоз неуместно решението ", уверен е той. Мисля, споделя Младен Савов, че човек " може да е благополучен у нас ".
Евгения Маркова
Евгения Маркова: Това завръщане просто не съществува
" Нас по този начин са ни отгледали. Откакто се помня, концепцията постоянно е била, че ще отпътува някъде ", споделя 24-годишната Жени Маркова. Нейният път е обвързван с науката от момента, в който тя приключва Американския лицей в София. Започва с генетика в университета в британския град Йорк, по-късно година стаж в биотехнологичната компания Heptares Therapeutics, а в този момент - докторантура в Института по структурна и молекулярна биология, взаимна конструкция на University College London и Birkbeck College в Лондон.
" Заминах, тъй като желаех да се занимавам с просвета и имах няколко разновидността - Съединени американски щати, Канада и Англия ", изяснява Маркова. Въпреки че съвсем всичките й съученици и другари отпътуват, откакто приключват гимназия, и това е естественият процес на събитията в такава среда, тя не счита, че това е главната причина да реши да го направи. Все отново историята за българина, който е отпътувал в чужбина и е съумял, се чува отвред, отбелязва тя.
Решението да се занимава с просвета взима в 11 клас. " В тази сфера пътят е ясно начертан от академична позиция и е относително безвреден избор на кариера. Почти постоянно ще имаш работа, без значение доколко искаш да се развиеш ", счита Жени. Докторантурата е естествено продължение на събитията, защото в компанията, в която е работила известно време, е била заобиколена от същински вдъхновяващи учени, които са я запалили още повече. Изборът сред Англия и Съединени американски щати пък е бил главно въпрос на дълготрайност на програмата - в Лондон докторантурата е четири години, до момента в който в Щатите трае цели шест.
За връщане в България на този стадий не става дума. Ако в миналото се замисли за път назад, ще бъде главно поради фамилията. " Освен това имам мощна връзка с природата, тук (в Обединеното кралство - бел. ред.) тя е по-различна и в България се усещам по-добре в това отношение ", замисля се тя. Но носталгията не е задоволителна и Жени е безапелационна, че на този стадий не вижда професионално развиване в България. В Англия се влагат обилни средства в скъпа инсталация, има обичаи в проучването (институтът, от който е част, се занимава с молекулярна биология от най-малко шест десетилетия), обградена е от специалисти, които са изобилен източник на познания и опит. Тя не чака, че би могла да открие цялото това ентусиазъм и задоволство от работата в България.
Но освен кариерните проекти я държат надалеч от вкъщи: сходно на други свои връстници, тя е леко разочарована от средата. " Има някаква негативност в България, която ме натъжава. Не знам дали бих могла да съм толкоз продуктивна, колкото съм тук в този момент. В Англия има избран нрав, поради който нещата просто се случват, хората поемат отговорност и знаят, че ориста е в техните ръце ", счита Жени. В нейната сфера на този стадий България мъчно притегля младежите назад, тъй като няма финансиране. " Трябват средства, които да се влеят в науката, институтите и образованието, а това идва от външни източници, които не считат България за добра почва за такива инициативи към този момент. Голяма част от парите в Обединеното кралство пък са държавни, идват от данъкоплатците, а в България няма по какъв начин това да проработи към този момент ", споделя Маркова. Държавата е и най-сериозният проблем съгласно нея. Тя вижда, че системата не работи, че в всекидневието има всевъзможни спънки, като триумфите се случват макар страната, а не с нейна помощ.
Изборът й е подпечатан и от това, че всичките й другари са в чужбина. " Това завръщане просто не съществува ", заключава тя.
Свилен Рангелов
[Ian Bailey photography for Kairos]
Свилен Рангелов: Ако ще върша бизнес в разрастваща се страна, по-добре да е у дома
Свилен приключва Американския лицей в София и Университета Дейвидсън в Северна Каролина с икономическа компетентност. След дипломиране взема решение да се включи в фамилна компания за мебели на собствен състудент, само че нещата не се развиват по този начин, както чака, и в последна сметка се връща в България. Причината: най-неправилният вероятен миг за започване на бизнес.
" Имотният балон, който се спука тъкмо откакто приключих през 2007 година - никой не предполагаше, че ще е толкоз зле. През цялата 2008 година имаше проблеми и се преместихме в Мароко. Тогава последва и сривът на Lehman Brothers и внезапно цялата икономическа среда стана високорискова. Тогава аз си споделих, че в случай че ще върша бизнес в разрастваща се страна, по-добре да се върна напряко у дома ", споделя Свилен Рангелов. И прибавя, че когато си в чужбина, постоянно си мислиш за връщане по този начин или другояче, само че когато се случат такива съществени земетресения, просто го правиш. " Ако бурята ще е продължителна, по-добре да си някъде, където се чувстваш уютно ", е мнението на Свилен.
Връщането му в България, въпреки и ненапълно непредпазливо, се оказва ползотворно. Тук дружно с брат си Константин (който пък се връща след довеждане докрай на университет в Холандия) основава Dronamics - компания за дронове, която се занимава с логистика на товари. С компанията печелят едно от огромните европейски стартъп надпревари - Pioneers Festival Challenge. Повечето хора в компанията им също са неотдавна върнали се от чужбина млади българи. А по какъв начин ще привлекат още? Според Свилен приоритет би трябвало да е точно основаване на удобна среда - " която да ги кара да се усещат сигурни, и връщайки се, да оказват помощ бизнес екосистемата да става все по-добра и опциите да стават от ден на ден. "
За двамата братя Рангелови да вземем за пример е значима идеята да се възроди авиопроизводството в България. " Убедени сме, че е допустимо ". Според 32-годишния Свилен, който постоянно пътува в чужбина, слабите страни на България, като да вземем за пример бюрокрацията, са годни и за всяко друго място по света. Но за него най-позитивната страна от избора му да се прибере е удовлетвореността от личностното развиване, " която е в пъти по-важна и скъпа от всичко друго ".
Фотограф: Крис Петров Крис Петров: За всеки Волен Сидеров си имаме по един Тръмп тук
Когато Крис Петров отпътува за Съединени американски щати през 1999 година, така наречен дотком балон към момента даже не се е надул до дъно и за IT експертите като него има доста и високоплатена работа. Но не това е главната му мотивация да замине - споделя, че и в България се е радвал на доста висок стандарт на живот. " Първата година - година и нещо живях даже по-зле финансово, в сравнение с в България. Това, което ме притегли, бе, че Силициевата котловина е меката на технологиите ", споделя той.
От неговата камбанария, до момента в който политиците в страната ни поддържат относително верен курс, в Съединени американски щати нещата не наподобяват по този начин. " Тук единствено клатят лодката и никой не смее да вземе сложните решения ", прибавя той и споделя, че до момента в който най-богатите 10% американци просперират, всички останали дълбаят на едно място, а това нагнетява обществената атмосфера неимоверно. " Връщам се в България на всеки две години и виждам голяма смяна всякога ", счита Петров и дава образци: по-ефективна и по-бърза администрация от американската, по-бързо вадене на документи и даже по-учтиви чиновници. Според него корупцията, от която се оплакваме в България, е даже повече в Съединени американски щати: " Тук я назовават лобиране. "
И въпреки всичко той не би се върнал в обозримо бъдеще. Поради доста практични аргументи: " Харесвам времето в Калифорния. В София зимата е извънредно студено, само че в случай че световното стопляне сътвори средиземноморски климат в България, ще се замисля ", майтапи се той. Освен това, един път привикнал с най-цветния и мултикултурен щат, на Петров му наподобява мъчно да си показа по какъв начин би живял в София още веднъж. " Едно връщане към България е като да емигрираш отначало. Трябва да търсиш положителни юристи, счетоводители, да научиш нови неща. Старите другари ги няма, а нови се вършат мъчно ", споделя той. Американското поданство му дава и специфични привилегии да държи акции в компании, в които по принцип не би могъл да влага. На последно място, само че не и по значимост, стои въпросът с естеството на работата им - като ИТ експерти, Петров и брачната половинка му са в меката на технологиите и мъчно биха намерили по-добра вероятност другаде. Все отново той си оставя малката врата отворена - в Съединени американски щати му харесват единствено три града на Източното крайбрежие и " в случай че скапват и тях, съществено ще се замисля ".
За край Петров загатва няколко неща, които би се радвал да види изменени в България, и те са свързани главно с манталитета на хората - да " мислят първо за себе си, а след това и за другите ", " да гледат самодейно на проблемите и да мислят на практика способи, по които да ги позволяват " и да не си мислят, че живеят на най-корумпираното и зле ръководено място. " За всеки Волен Сидеров си имаме по един Тръмп тук ", смее се той и заключва: " А той е единствено черешката на тортата, би трябвало да видите конгресмените! "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ