Приходите в бюджета намаляват номинално с 855.1 млн. лева за полугодието
Бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към края на юни тази година е позитивно и е в размер на 1.61 милиарда лв.. То се образува от превишение на приходите над разноските по националния бюджет в размер на 1.099 милиарда лева и по европейските средства в размер на 513.5 млн. лв.. Това четем в утвърдената от Министерския съвет информация за касовото осъществяване на държавния бюджет и на главните индикатори на консолидираната фискална стратегия за първото полугодие.
На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, приходите, помощите и даренията по КФП към юни тази година са в размер на 21.43 милиарда лева или 48.3% от годишните планове. Съпоставени със същия интервал на 2019-а те понижават номинално с 855.1 млн. лв.. При данъчните и неданъчните доходи се следи спад с 1.274 милиарда лева (6%), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са повече с 419.1 млн. лева (36.4%), съпоставени с края на юни предходната година. Приходите се забавят в резултат на отрицателните резултати върху постъпленията при всички съществени налози от рецесията, подбудена от разрастването на пандемията с COVID-19, показват от финансовото министерство.
Общата сума на данъчните приходи, в това число приходите от осигурителни вноски, възлиза на 17.056 милиарда лева, което съставлява 48.9% от плануваните за годината данъчни доходи. Приходите от директни налози са за 3.169 милиарда лева или 48.2% от плануваните в плановете за годината. Приходите от косвени налози са 7.88 милиарда лева, което е 48.3% от плановете за годината. Постъпленията от Данък добавена стойност са в размер на 5.206 милиарда лева или 48.9% от плануваните. Намалената стопанска интензивност и влошените макроикономически индикатори за ползване, импорт, експорт, вследствие разпространяването на COVID-19, както и спадът на цената на суровия нефт, не престават да въздействат отрицателно върху приходите от налога.
Приходите от акцизи възлизат на 2.546 милиарда лева (46.7% от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 104.2 млн. лева или 55.6% от годишните планове. Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 694.1 млн. лева или 57.4% осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 5.313 милиарда лева, което съставлява 49.2% от разчетените за годината. Неданъчните доходи са за 2.804 милиарда лева, което съставлява 41.3% от годишните планове. Приходите от помощи и дарения са 1.570 милиарда лв..
Разходите по КФП
(вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към юни тази година възлизат на 19.818 милиарда лева, което е 41.4% от годишните планове. За съпоставяне разноските по КФП към юни 2019-а бяха в размер на 19.062 милиарда лв.. Номиналното повишаване, съпоставено със същия интервал на предходната година, се дължи главно на по-високия размер на обществените заплащания (базов резултат от нарастването на пенсиите от юли 2019 г.), на разноските за личен състав и други, разясняват от Министерството на финансите.
Нелихвените разноски са в размер на 18.766 милиарда лева, което съставлява 41.2% от годишните планове. Текущите нелихвени разноски към юни тази година са 17.371 милиарда лева, финансовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 1.38 милиарда лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са за 14.5 млн. лв.. Лихвените заплащания са на стойност 363.4 млн. лева или 50.1% от плануваните за тази година.
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към края на юни от централния бюджет, възлиза на 688.6 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейския съюз.
Размерът на фискалния запас към края на юни е 9.89 милиарда лева, в това число 9.84 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0.05 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, приходите, помощите и даренията по КФП към юни тази година са в размер на 21.43 милиарда лева или 48.3% от годишните планове. Съпоставени със същия интервал на 2019-а те понижават номинално с 855.1 млн. лв.. При данъчните и неданъчните доходи се следи спад с 1.274 милиарда лева (6%), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са повече с 419.1 млн. лева (36.4%), съпоставени с края на юни предходната година. Приходите се забавят в резултат на отрицателните резултати върху постъпленията при всички съществени налози от рецесията, подбудена от разрастването на пандемията с COVID-19, показват от финансовото министерство.
Общата сума на данъчните приходи, в това число приходите от осигурителни вноски, възлиза на 17.056 милиарда лева, което съставлява 48.9% от плануваните за годината данъчни доходи. Приходите от директни налози са за 3.169 милиарда лева или 48.2% от плануваните в плановете за годината. Приходите от косвени налози са 7.88 милиарда лева, което е 48.3% от плановете за годината. Постъпленията от Данък добавена стойност са в размер на 5.206 милиарда лева или 48.9% от плануваните. Намалената стопанска интензивност и влошените макроикономически индикатори за ползване, импорт, експорт, вследствие разпространяването на COVID-19, както и спадът на цената на суровия нефт, не престават да въздействат отрицателно върху приходите от налога.
Приходите от акцизи възлизат на 2.546 милиарда лева (46.7% от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 104.2 млн. лева или 55.6% от годишните планове. Постъпленията от други налози (вкл. имуществени и други налози по ЗКПО) са в размер на 694.1 млн. лева или 57.4% осъществяване на годишните планове. Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са 5.313 милиарда лева, което съставлява 49.2% от разчетените за годината. Неданъчните доходи са за 2.804 милиарда лева, което съставлява 41.3% от годишните планове. Приходите от помощи и дарения са 1.570 милиарда лв..
Разходите по КФП
(вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към юни тази година възлизат на 19.818 милиарда лева, което е 41.4% от годишните планове. За съпоставяне разноските по КФП към юни 2019-а бяха в размер на 19.062 милиарда лв.. Номиналното повишаване, съпоставено със същия интервал на предходната година, се дължи главно на по-високия размер на обществените заплащания (базов резултат от нарастването на пенсиите от юли 2019 г.), на разноските за личен състав и други, разясняват от Министерството на финансите.
Нелихвените разноски са в размер на 18.766 милиарда лева, което съставлява 41.2% от годишните планове. Текущите нелихвени разноски към юни тази година са 17.371 милиарда лева, финансовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 1.38 милиарда лв.. Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са за 14.5 млн. лв.. Лихвените заплащания са на стойност 363.4 млн. лева или 50.1% от плануваните за тази година.
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към края на юни от централния бюджет, възлиза на 688.6 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейския съюз.
Размерът на фискалния запас към края на юни е 9.89 милиарда лева, в това число 9.84 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0.05 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ