Почина поетът Петър Анастасов
Бяла въздишка
Този сняг ще мине,
незабележим ще изчезне.
Невидимите бездни,
наивните години.
И единствено от картини,
рисувани по памет,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки.
Може би това е
вълшебството, което
остава под небето
след всеки сняг малотраен.
Въздишката ми бяла
над преспите ще литне
ще стопли някой друмник,
а ти ще зъзнеш в шала.
А аз ще треперя също
с очи за тебе слепи,
ще стопли непознати шепи
въздишката ми бяла.
Прекрасните думи от най-любимата ария на LZ и Силвия Кацарова, които 40 година пее наизуст цяла България са на Петър Анастасов. Снощи той умря на 80 г.
Роден е на 27 октомври 1942 година в Марково, пловдивския квартал на богатите. Човекът, трансформирал фамозната къща на още по-известния в целия свят френски стихотворец Ламартин в сърцето на Стария град в креативен дом на Съюза на българските писатели, той приключва прогимназията в родното си село, а по-късно съветска гимназия в София. Следва Българска лингвистика в Софийския университет. От 1970 година е член на Българска комунистическа партия. Главен редактор на вестник Комсомолска искра, шеф на първото ни издателство Христо Г. Данов, след това основен редактор на издателство Христо Ботев и шеф на издателство Български публицист, той е обичан и същински добър другар. Пише пиеси като Обещай ми ярко минало, От сняг помилвана душа, Голям, колкото дребна ябълка, Четирите направления на света, Църква за вълци, известна и като тв сериал, Живите от мъртвата махала, както и телевизионните новели Малка смяна в звездите, Командировка за спомен, Оттатък ставаш незабележим. От 13 декември 1988 година е кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. После е притежател на издателство Светулка 44 Атеней - София.
Носител е на Наградата за лирика на Съюза на българските писатели за стихосбирката Както те обичам - популярен шлагер на Братя Аргирови,
Националната премия за лирика Пеньо Пенев (1986),
Наградата Пловдив за изцяло творчество,
Лавров Орфеев венец за лирика на Литературните празници Пловдив чете (2010), почетен жител е на обичания си град.
Книги
„ Зимна деликатност “,
„ Тройно огледало “,
„ Площад на хълма “,
„ Както те обичам “,
„ Единствено величие обич “,
„ 40 стихотворения “,
„ Този черен бял свят “,
„ Хубава и проклета си “.
създател: СЛАВА
...
Този сняг ще мине,
незабележим ще изчезне.
Невидимите бездни,
наивните години.
И единствено от картини,
рисувани по памет,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки.
Може би това е
вълшебството, което
остава под небето
след всеки сняг малотраен.
Въздишката ми бяла
над преспите ще литне
ще стопли някой друмник,
а ти ще зъзнеш в шала.
А аз ще треперя също
с очи за тебе слепи,
ще стопли непознати шепи
въздишката ми бяла.
Прекрасните думи от най-любимата ария на LZ и Силвия Кацарова, които 40 година пее наизуст цяла България са на Петър Анастасов. Снощи той умря на 80 г.
Роден е на 27 октомври 1942 година в Марково, пловдивския квартал на богатите. Човекът, трансформирал фамозната къща на още по-известния в целия свят френски стихотворец Ламартин в сърцето на Стария град в креативен дом на Съюза на българските писатели, той приключва прогимназията в родното си село, а по-късно съветска гимназия в София. Следва Българска лингвистика в Софийския университет. От 1970 година е член на Българска комунистическа партия. Главен редактор на вестник Комсомолска искра, шеф на първото ни издателство Христо Г. Данов, след това основен редактор на издателство Христо Ботев и шеф на издателство Български публицист, той е обичан и същински добър другар. Пише пиеси като Обещай ми ярко минало, От сняг помилвана душа, Голям, колкото дребна ябълка, Четирите направления на света, Църква за вълци, известна и като тв сериал, Живите от мъртвата махала, както и телевизионните новели Малка смяна в звездите, Командировка за спомен, Оттатък ставаш незабележим. От 13 декември 1988 година е кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. После е притежател на издателство Светулка 44 Атеней - София.
Носител е на Наградата за лирика на Съюза на българските писатели за стихосбирката Както те обичам - популярен шлагер на Братя Аргирови,
Националната премия за лирика Пеньо Пенев (1986),
Наградата Пловдив за изцяло творчество,
Лавров Орфеев венец за лирика на Литературните празници Пловдив чете (2010), почетен жител е на обичания си град.
Книги
„ Зимна деликатност “,
„ Тройно огледало “,
„ Площад на хълма “,
„ Както те обичам “,
„ Единствено величие обич “,
„ 40 стихотворения “,
„ Този черен бял свят “,
„ Хубава и проклета си “.
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ