Бях впечатлен от заседанието на Национална волейболна лига - над

Бях впечатлен от съвещанието на Национална волейболна лига - над 4 часа полемики за волейбола. В Брюксел вършим такива съвещания в Европейския комитет на районите

Кметът на Монтана Златко Живков участва персонално на значимата среща сред представителите на волейболните клубове от Суперлигата и новото управление на Национална волейболна лига, на която клубовете взеха решение елитното волейболно състезание при мъжете да се организира с формат от две осмици по осем тима.
Людмил Найденов: Всички участници в Суперлигата би трябвало да дават отговор на идентични критерии
- Господин Живков, какво е вашето мнение за новия формат на волейболната Суперлига при мъжете?
- Беше направена хубава и решителна крачка за българския волейбол. Това е моето мнение, само че и визията на преобладаващата част от хората, които се занимават с поддръжката на тази игра. Новината е, че Суперлигата е от 16 тима, разпределени в две осмици, и ще имаме състезание, наситено с мачове с конспирация. Това демонстрира желанието за развиване на волейбола, желанието на повече волейболни центрове да се пробват да развиват волейбола професионално. За всички е ясно, че това е най-успешният групов спорт на България, имайки поради всички оценки от олимпийски игри, международни и европейски шампионати. Въпросното развиване на спорта на професионално равнище допълнително центрове е един от акцентите.

Втори акцент - уверен съм, че конкуренцията ще бъде по-силна. Така или другояче водещите тимове и в този момент са подготвени 90% като селекция. Останалите също ще имат задоволително време да се включат в интервала до старта на шампионата. И да дадат поръчки за своите упоритости още от началото.

Много любопитен ще бъде форматът с определянето на участниците в първата и втората осмица на Суперлигата посредством 4 обособени шампионата с по 4 тима.

Аз съм от хората, които считат, че е доста добре, че е даден шансът и на тимовете, които останат във втората осмица, да имат правото да се включат в плейофите. Така най-амбициозните и най-подготвените от втората осмица - приключилите условно казано на девето и десето място след постоянната фаза, ще имат опция да изместят седмия и осмия и по този начин да влязат в плейофите за установяване на първенеца. Определено това са акценти от видяното предпочитание за смяна към доста по-добро.

За първи път виждам, че Национална волейболна лига се грижи с избрани процеси, които предстоят да се случват при стартирането на шампионата, с елементи по организацията на шампионата. Но за първи път по този начин детайлно бяха обсъждани всички значими моменти - волейболни и организационни. Бяха коментирани съответни тематики, промени и правила - и в името на интригата на мачовете, и на справедливостта. Бяхадискутирани елементи от допустимо най-интригуващото установяване на първенеца и призьорите, имаше ползотворна полемика за изпадащите тимове, за евротурнирите.

Друга доста значима тематика е извършената полемика за присъединяване в европейските клубни шампионати. Участвайки, демонстрираме до каква степен сериозен е шампионатът, а и хората, които значително развиват и играят волейбол в страната. Неслучайно желаех да има наказания за тези, които добият право, а се откажат от присъединяване в евротурнирите. Защото имахме цялостен абсурд - говорихме си за Суперлига, а вместо в Европа да играят добилите право - първият, вторият, третият, четвъртият, да се стига да вземат участие шестият, седмият, че и до десетият в класирането. Това беше доста значима тематика, коментирана от всички представители на клубовете, която също ще способства за по-добрия краен артикул.

Генерално за определения формат с две осмици по осем тима считам, че това сигурно ще качи качеството на шампионата.
Клубовете взеха решение: Суперлигата с 8 + 8 тима
- Как оценявате първите стъпки на новото управление на Национална волейболна лига и работата с клубовете?
- Няма по какъв начин да не вършат усещане упоритостта и желанието на новото управление - и на Атанас Гаров и Станислав Николов за Национална волейболна лига, и на Любомир Ганев за федерацията като цяло. Конкретно за Национална волейболна лига регистрирам, че за работа са се захванали все опитни хора, с потвърдени организационни умения, само че въпреки това изпъква и желанието им за положителна смяна - да създадат шампионата по-интересно и по-интересно, да стимулират тимовете, в това число и с финансови тласъци. Нямаше по какъв начин тази конструкция да остане една затворена система, в която никой нищо не знае - какво получава, при какви правила го получава, за какво го получава, а в последна сметка и нищо не получава. Някакви неща се разясниха под сурдинка, само че никога в този формат и с подобен обсег.

Аз намирам първите стъпки на новото управлението на Национална волейболна лига за мощно обнадеждаващи. И то със спокоен звук, без непотребни изхвърляния. Това е ужасно по-добре, в сравнение с високопарни приказки и пердашене в гърдите с неща, които са отвън опциите на огромна част от хората, които ги изричат. Останах удовлетворен и от по-дългосрочния взор, който съществува сега - одобряването на съответния формат и проект за развиване от 4 години. За да има последователност и да се работи за развиването на българския волейбол, би трябвало да бъде даден късмет - и на центровете в страната, и на другите школи, и на самите млади състезатели, и на тези, които влагат в тях. Това е пътят да се развият центровете, които имат предпочитание. А от дълго време не е имало подобен напор от искащи да влязат в Суперлигата.

Повтарям - Суперлигата е от 16 тима, от две взаимносвързани осмици.

Просто тези, които се тормозят и които гледат по-аматьорски на тематиката, са срещу измененията, тъй като се тормозят, че нямат съществени, конкурентни тимове. А в последна сметка, когато приказваме за този най-успешен групов спорт в България, би трябвало да имаме поради, че разясняваме Суперлигата на България, а не състезание за юноши, за ветерани или за любителските шампионати. И колкото повече се поизчисти аматьорското отношение към тези тематики, това ще даде толкоз по-голяма опция за развиване и за по-добри резултати.
Христо Апостолов стана действен шеф на Национална волейболна лига
- Прави усещане вашата персонална ангажираност към спорта и в частност към волейбола в Монтана - даже и от самото ви наличие на срещата с представителите на клубовете от Суперлигата. Каква е вашата мотивация персонално да се борите и за развиването на спорта в България, и за ползите на спортните клубове във вашия град?
- За мен Монтана е идея, само че спортът - също. Има доста способи човек да реализира това, което желае. Когато усеща, че има моменти, в които би трябвало да се намеси непосредствено, тъй като има рецесия на доверие към останалите хора, които в тази ситуация се занимават с волейбола, в случай че в действителност спортът му е идея, тогава би трябвало да се намеси по-сериозно и по-отговорно. По този метод подсигурява развиването на този спорт.

Аз бях впечатлен от последното съвещание на Национална волейболна лига - над 4 часа полемики за волейбола. В Брюксел вършим такива съвещания в Европейския комитет на районите, както и в Управителния съвет на сдружението на общините. Но аз не считам, че конгреси като съвещанието на Национална волейболна лига заслужават да бъдат подминати. В последна сметка, човек или желае да направи нещо и да го направи добре, или не. И когато има съмнения, те би трябвало доста бързо да бъдат изчистени и човек да е наясно, когато поеме ангажимент, дали може да го извърши, дали има съидейници, заслужава ли си да го направи... При нас волейболът е спорт с обичаи. Навършва се 73-а година от основаването на волейбола в Монтана. Само футболът е по-стар, следващата година ще стане на 100 години. Ние сме мъжки волейболен център с обичаи и разбрах, че задължението би трябвало да бъде малко по-голям, тъй като нещата другояче няма да се получат.

Аз съм заварил другия метод - като държание и отношение. Но към този момент загатнах - спортът е и идея. Това е вложение в младежи, в професионален спорт, в школите, в бъдещето. Това е нещо, което несъмнено си заслужава да бъде направено като изпитание.

Разбира се, има доста хора, които не разсъждават по този метод, само че за тези двайсетина години, в които към този момент съм кмет - в това отношение рекордьор в България в регионалните градове и центрове, се убедих, че работата би трябвало да се захване извътре, в случай че би трябвало да изтъквам Дякон Левски. И единствено с гледане, мнения и приказки няма да стане. Според мен в днешна България в 2020 година има не повече от 30-40 индивида българи, които знаят по какъв начин се провежда и устоя групов спорт - приказвам за всички спортове, освен за волейбола. И заради тази причина постоянно е хубаво и забавно, когато срещнеш съидейник или виждаш някого, като да кажем Краси Илиев - президента на Черно море, който 27 години прави нещо в третия по величина град на България съвсем сам, съвсем на инат на другите правила на професионалния спорт, с които Европа се сблъсква и ги осъществя. За мен е забавно да видя всеки от тези хора по какъв метод гледа на организирането, инвестицията и развиването на волейбола. Не укривам, че една част от сътрудниците кметове, които сега оказват помощ интензивно, също приказваха с мен. Чисто другарски и колегиално - къде, какво и по какъв начин може да бъде направено. Човек постоянно може да вземе всичко от всеки. И заради тази причина считам, че тази връзка и тези диалози доведоха до това, че през днешния ден волейболните центровете са повече от тези, които бяха преди десетина години.
Атанас Гаров: Да превърнем НВЛ в атрактивен артикул и да притеглим забележителен финансов запас (видео)
- Виждате ли още по-голямо поле за развиване, основано на положително партньорство на волейболните хора с вашите сътрудници кметове, с представителите на властта, с цел да има след 10 години още повече волейболни центрове и от през днешния ден?
- Изключително значимо е да има съдействие и отношение. Защото си проличава, когато отношението е налице. Дори не приказвам толкоз за самите общини. В никакъв случай не желая да персонифицирам, тъй като ние в множеството случаи не можем кой знае какво да създадем и кой знае какъв брой да помогнем от самата община. Това не са общински спортове, приказвам за първите тимове във волейболната Суперлига - за нас, за Хебър, за Нефтохимик, за Добруджа, за Марек... Общината може да помогне, както и в действителност прави. Както в Бургас, както в Пазарджик, където с Тодор Попов имахме много диалози на тази тематика, преди да се захване съществено за развиването и връщането на славата на този спорт, както в Добрич, в Дупница... Много е значимо обаче да има и други хора в профил, да резширавяме тима ни от хора, за които спортът е идея, и с нови хрумвания и нови старания да работим за още по-сериозното развиване.

Не мога да се примиря с факт, който постоянно давам за образец - словенския град Целе. В една от някогашните югорепублики, една от най-бързо разрастващите се, двумилионната Славения, в град с 30 000 души население има седем тима в групови спортове! И бюджетът, който отделят за спорт, е по-висок от този на Столична община - 800 000 евро. Тази двумилионна европейска страна имаше 4 олимпийски медала от последните игри в Рио - златен, два сребърни и бронзов, ние сме седеммилионна страна и имахме сребърен и два бронзови медала в Рио. И се чудех по какъв начин тези хора в Целе, на тази територия имат по едно и също време мъже и дами баскетбол, мъже и дами волейбол, мъже и дами хандбал, футбол. Това е толкоз тежко като прехрана, че единствено тези, които не са се занимавали, не знаят защо става дума. Останалите хора са наясно защо приказваме.

Когато искаш да свършиш нещо, има една приказка на шопа: " Нема метод да нема метод! " Когато искаш да си намериш опрощение, както го вършат множеството, нормално споделят, че е мъчно, че е невероятно, награждават те с хули и мнения. Това обаче не е в положение да откаже сериозните хора. Когато видиш волейболната зала цялостна, какво по-голямо задоволство. В последна сметка това се прави за хората. Шаблонно е да споделям, че е мъчно, че е тежко. Разбира се, че е по този начин. Ако беше елементарно, щяха да го вършат всички, в този момент го вършат единици. В България го вършат единици, тъй като отношението е много-много по-различно.
Атанас Гаров: Целите ни са да подобрим качеството посредством повишение на конкуренцията (видео)
- Какво да чакат хората в Монтана и изобщо хората в България от идното волейболно състезание?
- Аз считам, че, живот и здраве, ни чакат доста забавни срещи още от групите. Силите са поизравнени. Извън тези, които хвърлят най-вече старания и които са с най-големи бюджети. Мисля, че тази конкуренция ще породи още по-голям интерес. Убеден съм, че залите ще бъдат все по-пълни. Сигурен съм, че това е късмет повече млади хорада израстват с тази обичана игра на всички българи. Ще съм доста благополучен, в случай че има повече хора в залите - това е най-голямото мерило.

- Извън удоволствието от цялостната зала, какви са задачите на Монтана от чисто състезателен темперамент?
- Монтана е най-постоянният тим в Суперлигата в последните години. От седем години Монтана е в четворката на България - постоянно е в битката за купа, купа и медали. Един-единствен път преди две години сме били пети. В спорта минало няма, в спорта е значимо сегашното, предишното е за децата ни и за сладките разкази по кое време и къде какво е било. От такава позиция упоритостите ни са и през този сезон да бъдем не по-зле, в сравнение с предходния. Сега ще играем за Купата на CEV дружно с Хебър след отдръпването на Добруджа. Иначе стигнахме до четвъртфинал в Чалъндж къп, до полуфинал - на крачка от финала, преди две години. Амбициите ни са най-малко да повторим това, което вършим в последните 6-7 години, т.е. да се борим в четворката за систематизиране на призовите места. Разбира се, това са единствено нашите упоритости и стремежи, които аз считам, че имаме сили да реализираме. Но това са имбиции и стремежи и на други наши сътрудници, които развиват волейбола и клубовете си, тъй че борбата ще бъде оспорвана и доста забавна. При всички положения е доста по-добре, че имаше вести за волейболното състезание и форматът беше изменен, с цел да се подтикват искащите да развиват волейбола и да се накарат другите да си изберат пътя - дали да създадат идващите крачки, или да си потърсят някакво друго занятие.