Бургас. Ние сме длъжни да правораздаваме в името на народа

Бургас. Ние сме длъжни да правораздаваме в името на народа и не можем да си позволим пространни, само че неразбираеми за този народ претекстове. Това сподели по време на конференция на тематика „ За успеваемостта на правораздаването “ Деница Вълкова, ръководител на Апелативен съд – Бургас, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус “ – Бургас . Според Вълкова претекстовете към правосъдните решения са строго теоретични и постоянно остават неразбрани за жителите. „ Безспорно е, че мотивирането на правосъдните актове лишава повече време на съдията от изследването и разглеждането на делото. Колкото по-висока е правосъдната инстанция в която се правораздава, толкоз това съответствие се трансформира. Безспорно е също, че стандартът за обосноваване на правосъдните актове се промени в последните 20 години в посока претекстовете да стават все по-обемни. Това, което следим от школата на младшите съдии, след образованието им, е че претекстовете станаха толкоз теоретизирани, че даже някои от сътрудниците адвокати не могат да схванат смисъла им “, добави Вълкова. Според нея това ще докара до съмнение на жителите в работата на съда.
„ Върховният касационен съд зададе много по-различен стандарт от Висшия правосъден съвет по отношение на размера на претекстовете. Достатъчно е да съпоставим през днешния ден претекстовете на по-старшите съдии в Върховния касационен съд с тези на другите им сътрудници. По аналогични проблеми размерите на претекстовете са разнообразни, разнообразни са и разбиранията на обособените сформира във Върховния касационен съд за наличието на претекстовете “, означи Вълкова. Тя добави, че в Апелативен съд – Бургас е изработен разбор през последните 3 години върху 14 случая на анулирани правосъдни актове от Върховния касационен съд, като единствено в два от случаите резултатът е бил изменен след в допълнение правосъдно следствия, а във всички останали случаи делото е завършило със същия резултат и с съвсем аналогични претекстове.
„ Апелирам да си напомним напътствията на някогашния висш съд, съгласно който претекстовете би трябвало да са кратни, точни и ясни и безапелационни. Там ясно е упоменато и нужното наличие. Важно е да работим професионално. Ако познаваме добре делото, няма да допуснем събиране на неотносими доказателства, които след това да обсъждаме в претекстовете. Професионалист е този арбитър, който вярно и бързо се ориентира за събитията от предмета на доказване “, добави Вълкова. Според нея тезата, че няма аргумент да бъде облекчена работата на българските съдии, защото са доста повече на глава на популацията от сътрудниците си в Европейския съюз, е неприемлива. „ Това за броя съдии е правилно единствено статистически. Всъщност съдиите в България поставят доста повече старания за обосноваване на правосъдните актове и работят в пъти повече като часове, заради обстоятелството, че по изключение се подкрепят от правосъдни помощници и заради обстоятелството, че имаме натрапен не всеки път оневинен стандарт за обосноваване на правосъдните актове “, добави още Вълкова.
Мария ПОПЧЕВА