Бум! Пише „мини“ и минах. Ей това – „бум“ се

Бум! Пише „ мини “ и минах. Ей това – „ взрив “ се получава съгласно взривоопасния анекдот – игра на думи, когато някой не разбере вярно какво са му написали на табелката. Която табела се оказва не покана да минеш за по-напряко, а е предизвестие за експлозиви с детонатори под краката ти. Същото „ ей това “ се отнася за новите мандатоносители на властта, дето към този момент 4 месеца се считат за „ огромния транспортен съд “, който „ минава, огромният транспортен съд минава, окъпан в безчет светлини “, както пее Силвия Кацарова. Само дето светлините му напълно бързо дават на късо и гаснат с риск скоро отново да потеглим с разнебитените салове към избори.

По-злободневно казано, на „ продължаващите смяната “ може и да им се получи плаването, само че като в напълно пресния черен анекдот. Дето щяло да има „ взрив “ на туризма по Черноморието ни, само че по отношение на плаващите мини, изпуснати в мелето на путиновата съветска инвазия против украинците.

Така че „ огромният транспортен съд “ не минава. Няма да мине и номерът на Политическа партия - мандатоносителите на властта, които публично стават партия та сякаш да минат по-напряко, само че в действителност по-бързо ще се довършат в личното си минно поле. Само палубата на „ огромния им транспортен съд “ просто ще се изпълни с новоизлюпени партизани, та на задаващите се отново предварителни избори Кирчо и Асенчо да не употребяват непознати автомати, с които да печелят нечии гласове.

Е, ще се запишат двамата като политическо ноу-хау – да си учредят партия половин година, откакто партията им пристигна на власт. Даже и Иван Костов ще врътнат по този начин Кирил Петков и Асен Василев на дребния си пръст. Че и той, Командира, направи от Съюз на демократичните сили единна партия, само че преди устойчиво, за цялостен изпълнен мандат, да завоюва властта, а и въпреки всичко огромният десен съюз беше построен от напълно същински обособени партии.

Всъщност, новите партизански командири Кирил и Асен единствено си мислят че пеят нова партизанска, че и властова ария. А си е новата ария на остарял глас, дори не е остарялата – на нов глас. Пеят нещо като остарелия партизански шлагер „ Хей поле необятно “, само че в кавър версията „ Хей, море надълбоко “, но до колене да им е баш на тях. И от това им е дълбокият проблем. Щото у нас изразът „ морето ми е до колене “ значи, че някой се заблуждава, мислейки си, че всичко с което се захване иска ми се отдаде елементарно, без проблеми. Даже и ръководството на страната. Като в тази ситуация точно плиткостта „ до колене “ води до засядането окончателно на огромния им транспортен съд с многото лампички за окъпване в светлина.

И ето – заседна корабът в личната си „ смяна “. Просто Киро просто заседна със личното си болшинство в „ личния “ си парламент, да вземем за пример. Оказа се, че законодателният орган за следващ път мина към техниката на плаващите болшинства. Вече коалиция (било тя и четворна) няма, има един след различен, че и вкупом проблеми, по които няма консенсус - Българска народна банка, Северна Македония, въоръжаването на Украйна, напира и машинният избор. Уж корабоплаване с плаващи болшинства – по всеки проблем разнообразни парламентарни конфигурации.

А в това време „ огромният окъпан в светлини транспортен съд “ е все по на плитко, затъващ в наносите на все по-голямото съмнение. Според последни към този момент социологически данни за доверието съвсем 60% от интервюираните дефинират отношението си към ръководещата коалиция като по-скоро отрицателно. За 67% напрежението сред съдружните сътрудници е резултат от безпринципни сделки за постовете.

На кораба обаче кънтят все по-партизански песни. Лично шефът на Народното събрание Никола Минчев от Политическа партия твърди да вземем за пример, че отливът на доверие към ръководещите не се отнасял единствено за ръководещите в България – на всички места в Европа се случвало това, „ тъй като сега сме в една комплицирана геополитическа конюнктура “. Да, но няма по какъв начин корабът ти да е огромен, светещ, че и да плава напред, в случай че за всяка властова неудача ти е отговорно „ интернационалното състояние “. Но пък началничката на премиерския кабинет Лена Бориславова му е намерила цаката – нейната песнопойка е цялостна с триумфи. Според Ленчето „ Политическа партия продължава да е първа политическа мощ “. Нищо че се крепи, към този момент, единствено на към 2% отпред, и то пред ГЕРБ и Движение за права и свободи – съдружните сътрудници във властта са на опашката, да не кажем на дъното. Пак съгласно настойчиво оптимистичната Лена безспорният триумф на държавното управление е оправянето с коронавирус рецесията. Само дето, в случай че от Политическа партия и компания чакат и с другите рецесии такова „ справяне “, ще се оправят с доста бързо отиване към цедката на предварителните избори. А там в последно време нещата не са такива каквито сякаш са.

Няма и да са, даже може никак да не са – да потъне изборно Политическа партия (Продължаваме промяната) незабавно откакто стане публично Политическа партия (политическа партия). Особено в случай че гласоподавателят вземе та прочете какво отново му дават обещание към този момент публично партийно от ПППП. И изключително като види „ поантата “ – това дето се туря от създателя откъм гърба - в края на творбата му, та да изрази идейното си обръщение. А в новия партиен обещалник поантата е: Искаме да живеем в красива, зелена и спокойна България.

Е то всички желаеме, но като все ни мятат на огромни и красиви, само че партизански кораби, та да пътуваме към зеления хайвер, какво ти успокоение.