Българската телеграфна агенция отбелязва 120-годишен юбилей
БТА е една от първите 10 осведомителни организации в Европа и света. Създаването й при започване на 1898 година е резултат на осъзнаването на силата на информацията - младата българска страна и обществото ни са изпитвали нужда да знаят какво се случва по света, а светът е проявявал засилващ се интерес към България.
© Българска телеграфна агенция
За разлика от множеството осведомителни организации през 19 век, които били частни, Българска телеграфна агенция е със статут на държавна институция от началото на съществуването си. Дейността на организацията е част от информационната политика на страната. Чрез правилната информация, която излъчва всекидневно, Българска телеграфна агенция извършва функционалностите си на социална медия, работи за създаване на позитивния облик на България по света, поддържа популяризирането на националните дела, българската просвета и публицистика.
Началото
Двайсет години след освобождението на България от турско иго, в първите дни на 1898 година, към новоучреденото Министерство на външните работи и изповеданията е основана работа за " снабдяване на телеграфни известия за събитията в чужбина ". Така е сложено началото на Българската телеграфна организация - единствената осведомителна организация в света, която оттогава до момента не е променяла името си.
На 1 февруари 1898 година с Приказ номер 28 на княз Фердинанд за първи шеф на осведомителната организация е назначен Оскар Искандер, лекар по философия, редактор и издател. Две седмици по-късно, на 16 февруари излиза първият бюлетин на организацията.
Тази дата обичайно се приема за рождения ден на Българска телеграфна агенция.
Първият бюлетин на организацията е написан калиграфски и собственоръчно е подписан от Оскар Искандер. От 4 страници е и съдържа 7 информации: вест от Виена за влошеното здравословно положение на Нейно Височество княгиня Клементина, вести от балканските страни за политически интриги, атентати и полицейски следствия, информация за иден двубой в Париж, сводка за придвижването на цените на европейските тържища.
Агенцията стартира с щат от двама души: шеф и чиновник. Първите бюлетини на организацията са направени от Искандер и неговия единствен зависещ, който се е разхождал по няколко пъти дневно от редакцията на Българска телеграфна агенция (в началото се е помещавала в днешната постройка на Българска академия на науките на пл. " Народно заседание " ) до Централната телеграфо-пощенска станция, с цел да взема телеграмите от Хавас и Ройтерс. По това време тези две организации са били главен източник на информация за Българската телеграфна организация.
Първите клиенти на Българска телеграфна агенция са държавните институции, столичните вестници, непознатите дипломатически представителства.
Българска телеграфна агенция е една от първите осведомителни организации в Европа и света. В челната десетка е на организациите, работили в края на 19-и век: френската " Хавас " (създадена през 1835 година, предшественичка на организация " Франс прес " - учредена през 1944 г.), английските " Ройтерс " (създадена през 1935 г.) и " Прес асошиейшън " (1868 г.), датската " Рицаус бюро " (1866 г.), Норвежкото телеграфно бюро (1867 г.), Унгарската телеграфна организация (1880 г.), Финландското телеграфно бюро " Лехтикува (1887 г.), Швейцарската телеграфна организация (1894 г.), Харбър нюз асошиейшън (основана в Ню Йорк през 1848 година посредством сливане на 6 вестника, тя е първообразът на Асошиейшън прес).
Създаването на Българска телеграфна агенция е резултат на осъзнаването на силата на информацията - младата българска страна и обществото ни са изпитвали нужда да знаят какво се случва по света, а светът е проявявал засилващ се интерес към България. През 1886 година у нас е изработен първият опит за основаване на осведомителна телеграфна организация.
На 19 октомври 1886 година, в деня на разкриване на Третото Велико Народно заседание, което трябвало да позволи въпроса с избирането на нов княз на мястото на абдикиралия Александър Батенберг, началникът на пощенската станция във Велико Търново Иван Стоянович обявил основаването на информационна организация " Трапезица " със следната депеша: " При Търновската телеграфна станция е открита организация под наименование " Трапезица ", която както организацията " Хавас ", към този момент ще доставя всекой ден телеграфически сведения за по-важните дейности и решения на Великото Народно заседание по всичките градове на Северна и Южна България, гдето има телеграфна станция и гдето се запишат клиенти. "
Поради липса на средства този първи опит за основаване на информационна организация скоро бил прекратен.
За разлика от множеството осведомителни организации през 19-и век, които били частни, Българска телеграфна агенция е със статут на държавна институция от началото на съществуването си. Важната роля на осведомителната организация е била осъзната от управниците - с цел да поддържа работата на организацията, през 1898 година страната отпуснала 20 хиляди златни лв.. Агенцията бързо се наложила като най-достоверният източник на информация. (В първите години формалните опровержения на изявления от вестниците са постоянно срещани в бюлетините на Българска телеграфна агенция.) Работата на организацията като главен източник на информация за потребителите в чужбина била от извънредно значение и за интернационалния имидж на страната.
След края на Балканската война (1912 г.) Българска телеграфна агенция се преименува на Дирекция на печата с 2 отделения (БТА и Отделение за задграничния печат). След преврата на 9 юни 1923 година към Дирекцията на печата се основава ново поделение " Информационно бюро ", което стартира издаването на специфичния бюлетин за събитията в България, превеждан и популяризиран в чужбина на френски език. На 25 септември 1951 година Министерски съвет приема разпореждане, с което преименува Дирекцията на печата в Българска телеграфна организация (БТА).
Бюлетините
До 25 април 1903 година бюлетините на Българска телеграфна агенция се пишели на ръка в стеснен брой екземпляри. (До юни 1898 година всеки брой на бюлетините носел подписа на основния шеф.) Първият бюлетин на пишеща машина е от 1901 година, само че още две години по-късно редом се пишело и на ръка.
До 1928 година телеграмните известия, изпращани по телеграф, се разчитат и разгласяват в излъчванията на Българска телеграфна агенция с един ден забавяне. След това до 1932 година известията се изпращат по морз. През 1932 година настава същинска техническа гражданска война в Българска телеграфна агенция - вкарват се радиоапаратите ХЕЛ. През 1957-58 година всички връзки на Българска телеграфна агенция са преобразувани от морзов и хелов вид в радиотелетип. Електро-механичната пишеща машина, позната като телепринтер или телекс, е въведена в организацията също по това време. Телепринтерите остават в приложимост до края на 80-те години на предишния век, когато последователно навлиза национална електронна мрежа за транспорт на информация НЮЗНЕТ.
С течение на времето бюлетините и излъчванията на организацията се усилват - през 1910 година се появява " Преглед на задграничния щемпел ", след това " Български бюлетин " (1925 г.), " Дирекция на печата " (1915 г.), " Дневни новини " (1944 г.). През 1951 година стартират да излизат двата съществени бюлетина за България и света: " Вътрешна информация " и " Международна информация ". През 1955 година се появява " Материали от печата ", а през 1958 година " Информация за чужбина ".
През годините организацията е издавала и така наречен специфични бюлетини, които са съдържали информация, популяризирана с стеснен достъп. През 1934 година излиза строго конфиденциален бюлетин Т-4, в 4 екземпляра - за двореца, министър-председателя, шефа на печата и за списък. През 1935 година излиза поверителният Hors Bulletin, в който са оповестени материали с неподходящо наличие за България. През 1938 година се издава скришен бюлетин Т-3 (в 3 екземпляра) - с неподходящи мнения за България от непознати медии.
На 31 март 1952 година е одобрен Правилник за дилемите и организацията на работата на всички звена в Българска телеграфна агенция, съгласно който редакция " Международна информация " на Българска телеграфна агенция издава очевидни и поверителни бюлетини. В правилника е маркирано, че " Справочна редакция " при Българска телеграфна агенция има за задача да събира и подрежда документален материал, като в специфичен бранш " Поверителен " събира и съхранява досиета с конфиденциален документален материал от вътрешен и интернационален темперамент. Този бранш съхранява в пространства, недостъпни за лица без особено позволение, всички материали от конфиденциален темперамент. Бюлетините са разграничавани по цветове: служебните са черни, поверителните червени, а явните - сини на цвят. Българска телеграфна агенция е единствената институция в страната, която разполага с сходен списък. Това прави тази документи извънредно скъпа за поколенията, които биха желали да научат за разпоредбите и случилото се през тези години.
Преди и в този момент
Между 1958 година и 1990 година Българска телеграфна агенция построява 24 кореспондентски бюра в чужбина. През 1991 година те последователно биват закрити.
Първият фотограф в Българска телеграфна агенция е назначен през 1940 година, а през 1952 година се появява независимата редакция " Пресфото ". Едно от най-големите достижения на организацията е премията през 1972 година на " Уърлд пресфото " за фотографията на фотографа Стефан Тихов на покорен американски водач в Ханой. В момента БТАразполага с най-големия и неповторим фотоархив у нас с над пет милиона фотоси от 1952 година до наши дни (който единствено до 1989 година включва над 130 хиляди черно-бели и 5 хиляди цветни филма).
Началото на службата за документи е сложено през юни 1934 година Ръководела се е от един човек, аташе по печата, който имал за задача да събира български и непознати вестници и списания и да прави отрязъци от тях на публикации, отнасящи се до България и да дава информации на шефа на печата. Днес редакция " Справочна информация " на Българска телеграфна агенция разполага с най-богатия тематичен списък в страната. Над 500 000 материала са систематизирани в тематични досиета от 1950 година насам. В архива има към 4000 кутии с повече от 80 000 тематични досиета, 22 000 микрофиша, 63 000 картотечни фиша. Най-търсените досиета през последните 15 години са за делото Антонов, възродителния развой, биографските досиета, досиета, свързани с процесите във вътрешната политика на България, както и интернационалните събития.
Сред знаковите знаци в дългогодишната история на Българска телеграфна агенция са издаваните от организацията списания - " Паралели " и " ЛИК ". Създадени са през 1964 година като дайджест бюлетини, които употребяват най-интересните обстоятелства от международния информативен поток в региона на изкуството и културата.
Логото на Българска телеграфна агенция - символно земно кълбо с паралели, първо е основано като лого за лицевата страница на тези списания. Рисува го огромният български художник Борис Ангелушев. През 1991 година под знака е добавена годината на основаване на Българска телеграфна агенция и в този тип логото е записано в Патентното ведомство през 1994 година
***
На 13 май 1991 година се открива първият пресклуб в постройката на организацията. След 2003 година Българска телеграфна агенция основава мрежа от пресцентрове в София и районите, която към този момент сплотява петнайсет пресклуба (в София, Велико Търново, Хасково, Видин, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Шумен, Сливен, Плевен, Кюстендил, Казанлък, Враца и два отвън България - в Босилеград, Сърбия и в Тараклия, Молдова).
Агенцията е в непрекъснат продан с най-влиятелните медии от 5 континента. В БТАсе работи с петнадесет непознати езика, измежду които китайски, арабски, гръцки, турски, полски, чешки и маджарски. През последните години всеки ден в действително време Българска телеграфна агенция излъчва над 1000 фотоси и още толкоз заглавия от България и света - вести, видеоматериали, разбори и мнения, осведомителна емисия на британски език.
Законът за Българската телеграфна организация, който урежда устройството, активността и ръководството й e признат от Народното събрание на 1 декември 2011 година. Българска телеграфна агенция е народен самостоятелен информативен институт на Република България. Наблюдава се от Народното събрание. Дейността на организацията е част от информационната политика на страната. Чрез правилната информация, която излъчва всекидневно, Българска телеграфна агенция извършва функционалностите си на социална медия, работи за създаване на позитивния облик на България по света, поддържа популяризирането на националните дела, българската просвета и публицистика. Осъществява акции и начинания в поддръжка на българските общности в чужбина.
От 1973 година Българска телеграфна агенция провежда анкетата " Спортист на Балканите ", в която вземат участие националните организации на страните от района. Първата носителка на премията " Спортист на Балканите " през 1973 година е българската състезателка по лека атлетика Светла Златева, а за 2017 година - българският тенисист Григор Димитров.
Българска телеграфна агенция е уредник на тринайсет Световни срещи на българските медии, които от 2005 година до момента се организират годишно в България или в страни с огромни български диаспори и мощно наличие на български медии. Първата среща е в София (23-25 май 2005), следват Чикаго, Съединени американски щати (20-22 май 2006); Рим, Италия (19-23 май 2007); Мадрид, Испания (18-22 май 2008); Бургас/Варна, България (16-21 май 2009); Виена, Австрия (16-20 май 2010); Амстердам, Холандия (25-29 май 2011); Букурещ, Румъния (17-20 май 2012); София/Пловдив/Велико Търново, България (13-18 октомври 2013); София, Босилеград и Цариброд, Сърбия (19-23 октомври 2014); Атина, Гърция (4-8 ноември 2015); Прага, Чехия (17-21 май 2016) и Кишинев, Молдова (4-8 октомври 2017).
***
Най-ценното в историята на Българската телеграфна организация са хората, свързани с нея. През разнообразни интервали в Българска телеграфна агенция са работили Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, проф. Боян Дановски, проф. Д.Б Митов, едни от най-хубавите наши преводачи - Кръстан Дянков, Вера Ганчева, Димитри Иванов, Петко Бочаров, Цветан Стоянов, Владимир Мусаков, Александър Шурбанов, Мариана Мелнишка.
Журналистите от Българска телеграфна агенция постоянно са били на особена респект в медийната колегия. Осведомителната организация е приета като потвърдена школа за професионализъм, нравственос, уместност.
При отбелязване на 106-годишнината на Българска телеграфна агенция генералният шеф Максим Минчев връчва няколко десетки карти " Бетеанец вечно " на бетеанци, работили в организацията през разнообразни интервали. Всички те настояват, че в случай че в миналото си бил в Българска телеграфна агенция, в никакъв случай не я напускаш вечно.
© Българска телеграфна агенция За разлика от множеството осведомителни организации през 19 век, които били частни, Българска телеграфна агенция е със статут на държавна институция от началото на съществуването си. Дейността на организацията е част от информационната политика на страната. Чрез правилната информация, която излъчва всекидневно, Българска телеграфна агенция извършва функционалностите си на социална медия, работи за създаване на позитивния облик на България по света, поддържа популяризирането на националните дела, българската просвета и публицистика.
Началото
Двайсет години след освобождението на България от турско иго, в първите дни на 1898 година, към новоучреденото Министерство на външните работи и изповеданията е основана работа за " снабдяване на телеграфни известия за събитията в чужбина ". Така е сложено началото на Българската телеграфна организация - единствената осведомителна организация в света, която оттогава до момента не е променяла името си.
На 1 февруари 1898 година с Приказ номер 28 на княз Фердинанд за първи шеф на осведомителната организация е назначен Оскар Искандер, лекар по философия, редактор и издател. Две седмици по-късно, на 16 февруари излиза първият бюлетин на организацията.
Тази дата обичайно се приема за рождения ден на Българска телеграфна агенция.
Първият бюлетин на организацията е написан калиграфски и собственоръчно е подписан от Оскар Искандер. От 4 страници е и съдържа 7 информации: вест от Виена за влошеното здравословно положение на Нейно Височество княгиня Клементина, вести от балканските страни за политически интриги, атентати и полицейски следствия, информация за иден двубой в Париж, сводка за придвижването на цените на европейските тържища.
Агенцията стартира с щат от двама души: шеф и чиновник. Първите бюлетини на организацията са направени от Искандер и неговия единствен зависещ, който се е разхождал по няколко пъти дневно от редакцията на Българска телеграфна агенция (в началото се е помещавала в днешната постройка на Българска академия на науките на пл. " Народно заседание " ) до Централната телеграфо-пощенска станция, с цел да взема телеграмите от Хавас и Ройтерс. По това време тези две организации са били главен източник на информация за Българската телеграфна организация.
Първите клиенти на Българска телеграфна агенция са държавните институции, столичните вестници, непознатите дипломатически представителства.
Българска телеграфна агенция е една от първите осведомителни организации в Европа и света. В челната десетка е на организациите, работили в края на 19-и век: френската " Хавас " (създадена през 1835 година, предшественичка на организация " Франс прес " - учредена през 1944 г.), английските " Ройтерс " (създадена през 1935 г.) и " Прес асошиейшън " (1868 г.), датската " Рицаус бюро " (1866 г.), Норвежкото телеграфно бюро (1867 г.), Унгарската телеграфна организация (1880 г.), Финландското телеграфно бюро " Лехтикува (1887 г.), Швейцарската телеграфна организация (1894 г.), Харбър нюз асошиейшън (основана в Ню Йорк през 1848 година посредством сливане на 6 вестника, тя е първообразът на Асошиейшън прес).
Създаването на Българска телеграфна агенция е резултат на осъзнаването на силата на информацията - младата българска страна и обществото ни са изпитвали нужда да знаят какво се случва по света, а светът е проявявал засилващ се интерес към България. През 1886 година у нас е изработен първият опит за основаване на осведомителна телеграфна организация.
На 19 октомври 1886 година, в деня на разкриване на Третото Велико Народно заседание, което трябвало да позволи въпроса с избирането на нов княз на мястото на абдикиралия Александър Батенберг, началникът на пощенската станция във Велико Търново Иван Стоянович обявил основаването на информационна организация " Трапезица " със следната депеша: " При Търновската телеграфна станция е открита организация под наименование " Трапезица ", която както организацията " Хавас ", към този момент ще доставя всекой ден телеграфически сведения за по-важните дейности и решения на Великото Народно заседание по всичките градове на Северна и Южна България, гдето има телеграфна станция и гдето се запишат клиенти. "
Поради липса на средства този първи опит за основаване на информационна организация скоро бил прекратен.
За разлика от множеството осведомителни организации през 19-и век, които били частни, Българска телеграфна агенция е със статут на държавна институция от началото на съществуването си. Важната роля на осведомителната организация е била осъзната от управниците - с цел да поддържа работата на организацията, през 1898 година страната отпуснала 20 хиляди златни лв.. Агенцията бързо се наложила като най-достоверният източник на информация. (В първите години формалните опровержения на изявления от вестниците са постоянно срещани в бюлетините на Българска телеграфна агенция.) Работата на организацията като главен източник на информация за потребителите в чужбина била от извънредно значение и за интернационалния имидж на страната.
След края на Балканската война (1912 г.) Българска телеграфна агенция се преименува на Дирекция на печата с 2 отделения (БТА и Отделение за задграничния печат). След преврата на 9 юни 1923 година към Дирекцията на печата се основава ново поделение " Информационно бюро ", което стартира издаването на специфичния бюлетин за събитията в България, превеждан и популяризиран в чужбина на френски език. На 25 септември 1951 година Министерски съвет приема разпореждане, с което преименува Дирекцията на печата в Българска телеграфна организация (БТА).
Бюлетините
До 25 април 1903 година бюлетините на Българска телеграфна агенция се пишели на ръка в стеснен брой екземпляри. (До юни 1898 година всеки брой на бюлетините носел подписа на основния шеф.) Първият бюлетин на пишеща машина е от 1901 година, само че още две години по-късно редом се пишело и на ръка.
До 1928 година телеграмните известия, изпращани по телеграф, се разчитат и разгласяват в излъчванията на Българска телеграфна агенция с един ден забавяне. След това до 1932 година известията се изпращат по морз. През 1932 година настава същинска техническа гражданска война в Българска телеграфна агенция - вкарват се радиоапаратите ХЕЛ. През 1957-58 година всички връзки на Българска телеграфна агенция са преобразувани от морзов и хелов вид в радиотелетип. Електро-механичната пишеща машина, позната като телепринтер или телекс, е въведена в организацията също по това време. Телепринтерите остават в приложимост до края на 80-те години на предишния век, когато последователно навлиза национална електронна мрежа за транспорт на информация НЮЗНЕТ.
С течение на времето бюлетините и излъчванията на организацията се усилват - през 1910 година се появява " Преглед на задграничния щемпел ", след това " Български бюлетин " (1925 г.), " Дирекция на печата " (1915 г.), " Дневни новини " (1944 г.). През 1951 година стартират да излизат двата съществени бюлетина за България и света: " Вътрешна информация " и " Международна информация ". През 1955 година се появява " Материали от печата ", а през 1958 година " Информация за чужбина ".
През годините организацията е издавала и така наречен специфични бюлетини, които са съдържали информация, популяризирана с стеснен достъп. През 1934 година излиза строго конфиденциален бюлетин Т-4, в 4 екземпляра - за двореца, министър-председателя, шефа на печата и за списък. През 1935 година излиза поверителният Hors Bulletin, в който са оповестени материали с неподходящо наличие за България. През 1938 година се издава скришен бюлетин Т-3 (в 3 екземпляра) - с неподходящи мнения за България от непознати медии.
На 31 март 1952 година е одобрен Правилник за дилемите и организацията на работата на всички звена в Българска телеграфна агенция, съгласно който редакция " Международна информация " на Българска телеграфна агенция издава очевидни и поверителни бюлетини. В правилника е маркирано, че " Справочна редакция " при Българска телеграфна агенция има за задача да събира и подрежда документален материал, като в специфичен бранш " Поверителен " събира и съхранява досиета с конфиденциален документален материал от вътрешен и интернационален темперамент. Този бранш съхранява в пространства, недостъпни за лица без особено позволение, всички материали от конфиденциален темперамент. Бюлетините са разграничавани по цветове: служебните са черни, поверителните червени, а явните - сини на цвят. Българска телеграфна агенция е единствената институция в страната, която разполага с сходен списък. Това прави тази документи извънредно скъпа за поколенията, които биха желали да научат за разпоредбите и случилото се през тези години.
Преди и в този момент
Между 1958 година и 1990 година Българска телеграфна агенция построява 24 кореспондентски бюра в чужбина. През 1991 година те последователно биват закрити.
Първият фотограф в Българска телеграфна агенция е назначен през 1940 година, а през 1952 година се появява независимата редакция " Пресфото ". Едно от най-големите достижения на организацията е премията през 1972 година на " Уърлд пресфото " за фотографията на фотографа Стефан Тихов на покорен американски водач в Ханой. В момента БТАразполага с най-големия и неповторим фотоархив у нас с над пет милиона фотоси от 1952 година до наши дни (който единствено до 1989 година включва над 130 хиляди черно-бели и 5 хиляди цветни филма).
Началото на службата за документи е сложено през юни 1934 година Ръководела се е от един човек, аташе по печата, който имал за задача да събира български и непознати вестници и списания и да прави отрязъци от тях на публикации, отнасящи се до България и да дава информации на шефа на печата. Днес редакция " Справочна информация " на Българска телеграфна агенция разполага с най-богатия тематичен списък в страната. Над 500 000 материала са систематизирани в тематични досиета от 1950 година насам. В архива има към 4000 кутии с повече от 80 000 тематични досиета, 22 000 микрофиша, 63 000 картотечни фиша. Най-търсените досиета през последните 15 години са за делото Антонов, възродителния развой, биографските досиета, досиета, свързани с процесите във вътрешната политика на България, както и интернационалните събития.
Сред знаковите знаци в дългогодишната история на Българска телеграфна агенция са издаваните от организацията списания - " Паралели " и " ЛИК ". Създадени са през 1964 година като дайджест бюлетини, които употребяват най-интересните обстоятелства от международния информативен поток в региона на изкуството и културата.
Логото на Българска телеграфна агенция - символно земно кълбо с паралели, първо е основано като лого за лицевата страница на тези списания. Рисува го огромният български художник Борис Ангелушев. През 1991 година под знака е добавена годината на основаване на Българска телеграфна агенция и в този тип логото е записано в Патентното ведомство през 1994 година
***
На 13 май 1991 година се открива първият пресклуб в постройката на организацията. След 2003 година Българска телеграфна агенция основава мрежа от пресцентрове в София и районите, която към този момент сплотява петнайсет пресклуба (в София, Велико Търново, Хасково, Видин, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Шумен, Сливен, Плевен, Кюстендил, Казанлък, Враца и два отвън България - в Босилеград, Сърбия и в Тараклия, Молдова).
Агенцията е в непрекъснат продан с най-влиятелните медии от 5 континента. В БТАсе работи с петнадесет непознати езика, измежду които китайски, арабски, гръцки, турски, полски, чешки и маджарски. През последните години всеки ден в действително време Българска телеграфна агенция излъчва над 1000 фотоси и още толкоз заглавия от България и света - вести, видеоматериали, разбори и мнения, осведомителна емисия на британски език.
Законът за Българската телеграфна организация, който урежда устройството, активността и ръководството й e признат от Народното събрание на 1 декември 2011 година. Българска телеграфна агенция е народен самостоятелен информативен институт на Република България. Наблюдава се от Народното събрание. Дейността на организацията е част от информационната политика на страната. Чрез правилната информация, която излъчва всекидневно, Българска телеграфна агенция извършва функционалностите си на социална медия, работи за създаване на позитивния облик на България по света, поддържа популяризирането на националните дела, българската просвета и публицистика. Осъществява акции и начинания в поддръжка на българските общности в чужбина.
От 1973 година Българска телеграфна агенция провежда анкетата " Спортист на Балканите ", в която вземат участие националните организации на страните от района. Първата носителка на премията " Спортист на Балканите " през 1973 година е българската състезателка по лека атлетика Светла Златева, а за 2017 година - българският тенисист Григор Димитров.
Българска телеграфна агенция е уредник на тринайсет Световни срещи на българските медии, които от 2005 година до момента се организират годишно в България или в страни с огромни български диаспори и мощно наличие на български медии. Първата среща е в София (23-25 май 2005), следват Чикаго, Съединени американски щати (20-22 май 2006); Рим, Италия (19-23 май 2007); Мадрид, Испания (18-22 май 2008); Бургас/Варна, България (16-21 май 2009); Виена, Австрия (16-20 май 2010); Амстердам, Холандия (25-29 май 2011); Букурещ, Румъния (17-20 май 2012); София/Пловдив/Велико Търново, България (13-18 октомври 2013); София, Босилеград и Цариброд, Сърбия (19-23 октомври 2014); Атина, Гърция (4-8 ноември 2015); Прага, Чехия (17-21 май 2016) и Кишинев, Молдова (4-8 октомври 2017).
***
Най-ценното в историята на Българската телеграфна организация са хората, свързани с нея. През разнообразни интервали в Българска телеграфна агенция са работили Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, проф. Боян Дановски, проф. Д.Б Митов, едни от най-хубавите наши преводачи - Кръстан Дянков, Вера Ганчева, Димитри Иванов, Петко Бочаров, Цветан Стоянов, Владимир Мусаков, Александър Шурбанов, Мариана Мелнишка.
Журналистите от Българска телеграфна агенция постоянно са били на особена респект в медийната колегия. Осведомителната организация е приета като потвърдена школа за професионализъм, нравственос, уместност.
При отбелязване на 106-годишнината на Българска телеграфна агенция генералният шеф Максим Минчев връчва няколко десетки карти " Бетеанец вечно " на бетеанци, работили в организацията през разнообразни интервали. Всички те настояват, че в случай че в миналото си бил в Българска телеграфна агенция, в никакъв случай не я напускаш вечно.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ