"Медиана": БСП води ГЕРБ с половин процент
Българска социалистическа партия води с минимална разлика пред ГЕРБ преди европейските избори, демонстрира изследване на " Медиана ". Социологическата организация на Кольо Колев отбелязва, че задатъкът на алените би бил по-чувствителен, само че присъединяване на Съюз на демократичните сили в листата на ръководещите им оказва своето въздействие в тяхна изгода. Изследването регистрира и опасности пред Българска социалистическа партия. Те основно са свързани с вътрешния спор към мястото на президента на ПЕС Сергей Станишев в европейската листа на Българска социалистическа партия. Прогнозите за ниска (традиционна) изборна интензивност на идните Евроизбори у нас надали ще се потвърдят, считат от " Медиана ". Към момента, над 80 % от гласоподавателите споделят, че тези избори са значими, а 70 % от всички декларират желание да гласоподават на тях.
Причината е, че огромната част от гласоподавателите (две трети от тях) възприемат тези избори като ориентирани към вътрешните проблеми на страната - самобитен избор на доверие към ръководещите и подготовка за политическо преструктуриране на властта.
Кризата към по този начин наречените " жилища на властта " и оставките тежко е блъснала престижа на главната ръководеща партия. За първи път от началото на третото държавно управление на Бойко Борисов искащите ръководството да продължи мандата си и искащите то да си отиде предварително са се изравнили - по 34 % във всяка група.
За голямата част от гласоподавателите свадите към по този начин наречените " жилища на властта " не е просто предизборна политическа офанзива на техни съперници (интерпретации, които се появяват), а отразяват действителни далавери по върховете на властта. Близо 70 % от запитаните споделят това и единствено 15 % дефинират свадите единствено като предизборна политическа офанзива. Дори и измежду гласоподавателите на ГЕРБ по-малко от половината дефинират протичащото се като политическа офанзива на съперниците им. Над 60 % от симпатизантите на ГЕРБ дефинират протичащото се като тежък удар върху партията с опция съществено да я отслаби и да и навреди.
Всичко това рефлектира и върху политическите настройки. Симпатизантите на ГЕРБ са се свили до така наречен " твърдо ядро ". При това състояние Българска социалистическа партия съумява да изпревари обединението ГЕРБ/СДС с към половин % (0,6 %) - 32.1 % за Българска социалистическа партия против 31.5 % за ГЕРБ/СДС. Разликата ГЕРБ/БСП би била по-голяма, само че марката " Съюз на демократичните сили " напълно действително привнася в обединението към един %. Третата партия, която може да бъде сигурна, че ще вкара евродепутати е Движение за права и свободи.
Разправията към номинирането/не номинирането на Сергей Станишев за евродепутат (на избираемо място) в листата на Българска социалистическа партия може да провокира сериозен трус в партията. Според преобладаващата част от симпатизантите на Българска социалистическа партия (66 %) президентът на ПЕС би трябвало да бъде в листите на партията (12 % са против). Над една трета от гласоподавателите на Българска социалистическа партия (36 %) считат, че тези разногласия могат да доведат до съществено разединение и намаляване на партията преди изборите. Това е и един от главните опасности пред Българска социалистическа партия - вместо да се яви обединена, да затъне във вътрешнопартийни разделения и да пропусне шанса за победа. Данните демонстрират, че на левицата сега й е необходим всеки глас (разликата е под 1 %). Резултатът от изборите значително ще зависи от способността на Българска социалистическа партия да се яви единна и да активизира гласоподавателите си.
Българска социалистическа партия е изправена и пред още един сериозен проблем - позиционирането на партията във връзка с европейските структури. Очевидно е, че дебатът към номинирането на президента на ПЕС за листата на Българска социалистическа партия има по-дълбоки претекстове - изцяло слагане под подозрение на позиционирането на партията в фамилията на европейските социалисти и търсенето на " консервативна " еднаквост. Сред симпатизантите на Българска социалистическа партия обаче, 54 % са за оставането в ПЕС, 14 % са срещу, а останалите нямат мнение по въпроса. Другият риск - дебелото наблягане на разликите с ПЕС дава опция за пропукване на европейската принадлежност на Българска социалистическа партия, а това може да отблъсне доста гласоподаватели.
Разочарованието от властта, както свадите и последвалите оставки са засилили търсенето на политическа опция вън от опълчването ГЕРБ/БСП (както и засиленото желанието за присъединяване в изборите). От една страна гласоподавателите търсят опция, а от друга другите партии ускоряват интензивността си с оглед предстоящото политическо преструктуриране на властта и заемане на позиция за едни евентуални предварителни избори. Към момента, Воля, Вътрешна македонска революционна организация и Атака се възползват най-вече от тази обстановка и се намират покрай опцията да доближат изборната преграда (5.88 %). В тази динамична среда не може да се изключат и опциите на " Демократична България " и новата/стара " Коалиция за България -АБВ ". Доколко последната краде гласове от Българска социалистическа партия или се вижда от гласоподавателите като действителна опция следва да забележим.
Ударът върху ГЕРБ релативно едва се отразява върху персоналния имидж на премиера Бойко Борисов. Той е апетитен от респондентите (39 %) като българския политик с най-голям престиж и въздействие в Европа. Следват го Сергей Станишев (27 %) и президентът Румен Радев (26 %).
Причината е, че огромната част от гласоподавателите (две трети от тях) възприемат тези избори като ориентирани към вътрешните проблеми на страната - самобитен избор на доверие към ръководещите и подготовка за политическо преструктуриране на властта.
Кризата към по този начин наречените " жилища на властта " и оставките тежко е блъснала престижа на главната ръководеща партия. За първи път от началото на третото държавно управление на Бойко Борисов искащите ръководството да продължи мандата си и искащите то да си отиде предварително са се изравнили - по 34 % във всяка група.
За голямата част от гласоподавателите свадите към по този начин наречените " жилища на властта " не е просто предизборна политическа офанзива на техни съперници (интерпретации, които се появяват), а отразяват действителни далавери по върховете на властта. Близо 70 % от запитаните споделят това и единствено 15 % дефинират свадите единствено като предизборна политическа офанзива. Дори и измежду гласоподавателите на ГЕРБ по-малко от половината дефинират протичащото се като политическа офанзива на съперниците им. Над 60 % от симпатизантите на ГЕРБ дефинират протичащото се като тежък удар върху партията с опция съществено да я отслаби и да и навреди.
Всичко това рефлектира и върху политическите настройки. Симпатизантите на ГЕРБ са се свили до така наречен " твърдо ядро ". При това състояние Българска социалистическа партия съумява да изпревари обединението ГЕРБ/СДС с към половин % (0,6 %) - 32.1 % за Българска социалистическа партия против 31.5 % за ГЕРБ/СДС. Разликата ГЕРБ/БСП би била по-голяма, само че марката " Съюз на демократичните сили " напълно действително привнася в обединението към един %. Третата партия, която може да бъде сигурна, че ще вкара евродепутати е Движение за права и свободи.
Разправията към номинирането/не номинирането на Сергей Станишев за евродепутат (на избираемо място) в листата на Българска социалистическа партия може да провокира сериозен трус в партията. Според преобладаващата част от симпатизантите на Българска социалистическа партия (66 %) президентът на ПЕС би трябвало да бъде в листите на партията (12 % са против). Над една трета от гласоподавателите на Българска социалистическа партия (36 %) считат, че тези разногласия могат да доведат до съществено разединение и намаляване на партията преди изборите. Това е и един от главните опасности пред Българска социалистическа партия - вместо да се яви обединена, да затъне във вътрешнопартийни разделения и да пропусне шанса за победа. Данните демонстрират, че на левицата сега й е необходим всеки глас (разликата е под 1 %). Резултатът от изборите значително ще зависи от способността на Българска социалистическа партия да се яви единна и да активизира гласоподавателите си.
Българска социалистическа партия е изправена и пред още един сериозен проблем - позиционирането на партията във връзка с европейските структури. Очевидно е, че дебатът към номинирането на президента на ПЕС за листата на Българска социалистическа партия има по-дълбоки претекстове - изцяло слагане под подозрение на позиционирането на партията в фамилията на европейските социалисти и търсенето на " консервативна " еднаквост. Сред симпатизантите на Българска социалистическа партия обаче, 54 % са за оставането в ПЕС, 14 % са срещу, а останалите нямат мнение по въпроса. Другият риск - дебелото наблягане на разликите с ПЕС дава опция за пропукване на европейската принадлежност на Българска социалистическа партия, а това може да отблъсне доста гласоподаватели.
Разочарованието от властта, както свадите и последвалите оставки са засилили търсенето на политическа опция вън от опълчването ГЕРБ/БСП (както и засиленото желанието за присъединяване в изборите). От една страна гласоподавателите търсят опция, а от друга другите партии ускоряват интензивността си с оглед предстоящото политическо преструктуриране на властта и заемане на позиция за едни евентуални предварителни избори. Към момента, Воля, Вътрешна македонска революционна организация и Атака се възползват най-вече от тази обстановка и се намират покрай опцията да доближат изборната преграда (5.88 %). В тази динамична среда не може да се изключат и опциите на " Демократична България " и новата/стара " Коалиция за България -АБВ ". Доколко последната краде гласове от Българска социалистическа партия или се вижда от гласоподавателите като действителна опция следва да забележим.
Ударът върху ГЕРБ релативно едва се отразява върху персоналния имидж на премиера Бойко Борисов. Той е апетитен от респондентите (39 %) като българския политик с най-голям престиж и въздействие в Европа. Следват го Сергей Станишев (27 %) и президентът Румен Радев (26 %).
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ