БСП уцели ваксата под тепетата с кандидатурата на Николай Радев

...
БСП уцели ваксата под тепетата с кандидатурата на Николай Радев
Коментари Харесай

Битката за Пловдив: Десница, левица и кукувица

Българска социалистическа партия уцели ваксата под тепетата с кандидатурата на Николай Радев и единствено лъжливият облик на Славчо Атанасов като кмет на народа я дели от балотажа
Десница, левица и една позната кукувица, която пърха сред тях, търсейки къде да постави своите яйца. Така наподобява обстановката в Пловдив преди кметския избор на 27 октомври.
ГЕРБ влиза като любимец в конкуренцията след партийния катарзис, провокиран от Апартаментгейт.  Вместо оплелия се в бизнес схеми доскорошен кмет Иван Тотев, партията на Бойко Борисов номинира за градоначалник регионалния шеф Здравко Димитров. Рокадата беше неизбежна след санитарното пречистване на ГЕРБ от персонажи със засилен афинитет към осребряването на престоя във властта. Съдбата на отлъчения Цветан Цветанов засегна много от първите хора в партията.
Според повелята на водача на ГЕРБ Бойко Борисов в челните редици застават претенденти, които имат известност на почтени и честни хора. Здравко Димитров изрично се вписва в това изискване и съгласно тактиката на своя партиен водач би трябвало да покаже по-доброто лице на ГЕРБ пред пловдивчани.
Другото преимущество на някогашния баскетболист Димитров е умеенето да бъде екипен състезател. С което е противовес на вживелия се в ролята на висш водач негов предходник.
Очакваният другарски огън против любимеца на Борисов от правилни на някогашния кмет фрагменти надали ще докара до бойкот на вота.    
Другите десни играчи под тепетата като Дани Каназирева („ Съюз за Пловдив ”) и Атанас Костов („ Демократична България) са с надалеч по-скромен капацитет и присъединяване им е повече поради общинските листи или на олимпийския принцип, което важи и за двукратния олимпийски първенец Николай Бухалов („ Кауза Пловдив ”). Атрактивният юрист Георги Колев от ЗС „ Александър Стамболийски ” също е с стеснен небосвод.
За разлика от предходните кметски избори този път на левия фронт в Пловдив се появи същинска мощна фигура. Школският шеф Николай Радев има 20 години опит като общински консултант, само че пази чара на човек, който е надалеч от професионалната политика. Няма нищо общо и с алените чорбаджии, които много смущават сиромашкия си електорат, когато слизат от лъскави лимузини за предизборни срещи.
В същото време Радев има подарък слово и програмата му е очебийно обществена и лява. Като се стартира от борбата за избавяне на общинските лечебни заведения като гаранция за налично за всички опазване на здравето, през концепциите за подкрепяне на младите фамилии, до съответните ограничения за качествено обучение, сфера, в която шефът на езиковата гимназия плува в свои води.
За разлика от множеството предходни червени претенденти за кметове на Пловдив Радев печели поддръжка освен на обособени фракции или крила в столетницата, само че и на леви и центристки гласоподаватели, които са надалеч от твърдото ядро на Българска социалистическа партия. Харесва се, както на нароилия се около икономическите зони пролетариат, по този начин и на интелигенцията, където фигурата на даскала будител към момента е на респект, а не мотив за насмешки.
Към хвалбите за Радев би трябвало да се добави и излъчването му на консенсусен политик, който не се държи като партиен функционер, другояче казано като кон с капаци.
Печалната за левицата наклонност от последните три локални избора беше претендентът за кмет на Българска социалистическа партия да събира все по-малко гласове. За финален път алените не бяха единствено кибици за балотажа чак през далечната 2003 година, когато Захари Георгиев стигна втори тур, само че загуби от синия кандидат доктор Иван Чомаков. Пак Захари Георгиев изкара на вота през 2007 година 20 000 гласа, данъчният познавач Георги Търновалийски  смъкна през 2011 година летвата до 14 000 гласа, а предприемачът Георги Гергов съвсем удари дъното пред 2015 година с 8640 гласа.
Сега Николай Радев огласи съответната цифра на предстоящите гласове за него, които би трябвало да го създадат кмет. Като математик той е пределно съответен -  52 364 гласа. Със сигурност огромна част от тях ще бъдат на негови ученици, първо като шеф на Математическата гимназия, а по-късно и на Английската. Цифрата наподобява внушителна, само че никога не е неуместна.
На парламентарния избор през 2017-а Българска социалистическа партия събра внушителните 40 000 гласа в Пловдив. Заради ниската изборна интензивност на последните евроизбори поддръжката падна до  20 800. Същественото беше, че и в двата случая събраната електорална поддръжка гонеше 26%. Ако Радев успее да я реализира на 27 октомври, това сигурно ще го прати на балотажа като съперник на Здравко Димитров.
Подобен сюжет е кошмарът за Славчо Атанасов, третия главен кандидат за кмет на Пловдив, влезнал в ролята на кукувицата, която желае да снесе своите яйца в непознатите гнезда. Иначе казано да пробута своята бюлетина на гласоподователи, които са надалеч от тезите и стратегиите на партиите зад него. Атанасов влиза във вота като претендент на актуалната му групировка НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация, откъдето си потегли след гръмовен скандал с нейния водач Красимир Каракачанов. Двете дружно обаче мъчно могат да подсигуряват нужния електорат, който да изстреля Атанасов на балотаж.
Затова на някогашния кмет на Пловдив му трябват гласовете на хората, дето напълно не си падат по двете десни националистични обединения, които сега са патерицата на ГЕРБ във властта. Показателен за тайните стремежи на Атанасов беше неговият жест, когато в предизборния спор на Би Ти Ви беше запитан от Здравко Димитров какъв брой партии е сменил до момента. Славчо изясни, че постоянно е членувал в патриотични обединения и разпери необятно ръце като на утринна физзарядка. Ето толкоз необятна поддръжка му би трябвало на Атанасов, с цел да стигне до втория тур. В интерес на истината, досега  номерът на кукувицата в непознато гнездо му вършеше работа.
През 2007 година той стана кмет на Пловдив с решителната поддръжка на одеве излязлата на огромната сцена  партия на Бойко Борисов. На идващите два кметски вота Атанасов пък засмука голям брой червени гласове, които освен го пратиха на балотаж, само че и за малко не му донесоха победа над Иван Тотев.  Все отново Атанасов в персонален проект е честен и внимателен човек и не е забъркван в корупционни кавги. И стърчи задоволително, което се оказа традиция за управниците под тепетата след Десети ноември.
Лошото в тактиката на Славчо е, че тя е дежа вю на предходните му изборни номера. Той още веднъж натъртва на левия завой в предизборната си стратегия. Обещава да понижи внезапно локалните налози – такса боклук и данъка за колите, въпреки в това време да тръби, че хазната е на алено. Гарантира безвъзмездни ясли, евтини детски градини, синя зона без пари за родителите, които водят или прибират своите деца от учебни заведения и забавачки. Има и още доста галещи ухото неща в предизборната торба.
Като някогашен кмет, Атанасов евентуално добре осъзнава, че множеството му обещания са обезсърчителен популизъм, само че като към този момент отракан политик знае, че на женитба и избори се дава обещание най-лесно. А и задачата оправдава средствата, а тя е ясна – левите гласоподаватели отново да се объркат и да пуснат бюлетина не за Радев, а за него.
Сметките на Атанасов обаче този път може да се окажат без кръчмар. Все отново за левия електорат той към този момент не е бунтарят, който заби на копие контракта за боклука с кабинета „ Борисов ”, а е част от статуквото, тъй като обединението му ръководи страната дружно с ГЕРБ. При това Славчо е представител на НФСБ, чийто водач Валери Симеонов се държи като очебийно десен политик, на който са му изцяло непознати всевъзможни залитания вляво. Понякога го показва и прекомерно надменно. Да си спомним единствено репликите му за майките на децата с увреждания. Как в този момент Славчо ще убеди хората, че той мисли по напълно друг метод от шефа си?
Изобщо задачата с прилъгване и омайване на алените бабички този път може да удари на камък. Лъжливото овчарче се дъни третия път, сочи и поговорката. Което значи, че най-вероятно на балотажа на 3 ноември Пловдив ще види още веднъж позабравената класика десни против леви. А Славчо Атанасов съществено може да се замисли дали да не се огледа за нова партия. Със Слави Трифонов, примерно, са съвсем съименници.
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР