Липсата на работна ръка е една от най-големите пречки пред бизнеса
БСК показа резултатите от обичайното си онлайн-допитване
БСК показа резултатите от обичайното си онлайн-допитване до членовете на Камарата, извършено в интервала 10 ноември – 10 декември 2023 година измежду 784 микро-, дребни, междинни и огромни предприятия от цялата страна и от всички браншове на стопанската система. В конференцията участваха ръководителят на УС на БСК Добри Митрев и зам.-председателите Мария Минчева и Станислав Попдончев, както и доцент доктор Щерьо Ножаров – стопански консултант в БСК.
Проучването се реализира за 19-та поредна година, а задачата е да се изследва положението на бизнеса в актуалните макроикономически условия. Основните тематики са свързани с отражението на политическите процеси в интернационален и народен проект върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за идната календарна година.
Основни резултати от анкетното изследване
През 2023 година продължава отрицателната наклонност, почнала през 2020 година и предизвикана от ковид-кризата, а след това добавилите се енергийна рецесия и боен спор в Украйна. Участниците в анкетата дават преобладаващо отрицателна оценка на положението и на бизнес климата, и на личните им компании. Подобряване на бизнес климата виждат едвам 14% от интервюираните, а по-добряване на положението на фирмите регистрират 22%. Спрямо миналата година има едвам видим оптимизъм в оценките, само че резултатите от рецесията са мощно забележими.
Натрупалите се през последните 2-3 години голям брой рецесии неизбежно се отразиха върху индикаторите на компаниите, като всички те бележат фрапантни спадове по отношение на предкризисната 2019 година Намаляват размерите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко наранени са заплатите, които през 2023 година се усилват в 71% от компаниите.
Най-големите спънки пред бизнеса, съгласно участниците в анкетата, са неналичието на работна ръка (75%), бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и постоянно изменящата се нормативна уредба (61%). Следващите по степен на значимост проблеми са корупцията (59%), неефективната правосъдна система (41%), ниското качество на административното обслужване и незадоволителния брой административни електронни услуги (43%). Всеки трети интервюиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм по отношение на бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата стопанска система, а за 15% - положението на инфраструктурата.
По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 година, през идващите години наклонността още веднъж е към растеж на търсенето най-много на изпълнителски състав и тесни експерти, и в по-малка степен на административен и управителен личен състав. През 2023 година съществено нараства и търсенето на общи служащи.
Повишава се делът на интервюираните, които утвърждават присъединението на България към Еврозоната (60% през 2023 година по отношение на 47% през 2021 г.) и съществено понижават отговорите „ не мога да преценява “ (от 27% през 2021 година на 13% през 2023 г.), което демонстрира повишение на степента на осведоменост по тематиката.
50% от интервюираните виждат своето място измежду плановете по НПВУ, което е тройно повече от 2021 година, когато едвам 17% са дали отговор, че някой от плановете по НПВУ би могъл да поддържа активността на фирмите им.
Традиционно, сред 30 и 40 % от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на стопанската система. Най-много песимисти е имало през 2011 и през 2020 година – в първия случай след финансовата рецесия от 2009-2010 година, а във втория – поради коронавирус рецесията. След отшумяването на коронавирус рецесията, през 2021 година обичайният оптимизъм се завърна за малко (31%), само че той бързо беше посърнал от действителностите през 2022 и 2023 година, и в тазгодишното ни изследване още веднъж доминират песимистите – 43%.
Рисковете пред развиването на българската стопанска система болшинството от интервюираните виждат в предстоящ растеж на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда. 67% чакат забавянето на световния напредък да се отрази отрицателно на техните бизнес индикатори и през 2024 година Сериозен скептицизъм има и във връзка с европейските регулации в региона на екологията, от които отрицателно въздействие чакат 56%, като е налице известно утежняване на упованията по отношение на тези от края на предходната година.
Плановете за 2024 година:
- Очакванията за повишаване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара множеството работодатели (67%) да включват в проектите си за 2024 година растеж на възнагражденията.
- Почти половината от интервюираните (44%) възнамеряват да усилят размера на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги (49%).
- 32% от участниците в изследването ще търсят нови пазари.
- 30% са тези, които възнамеряват да усилят вложенията си в нови мощности.
- Сред целите на 44% от анкетирането са вложенията в развитие/обучение на личния състав, а 30% имат намерение да открият нови работни места.
- Високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси способи за повишение на енергийната успеваемост на фирмите – 44% от интервюираните имат такива проекти, 14% към този момент са вложили в тази посока, само че 34% не си слагат сходни цели. 8% се въздържат, заради липса на финансов запас.
- По-голямата част от участниците в изследването възнамеряват да влагат в цифрови технологии или към този момент са го създали, като едвам една-трета от анкети-раните считат, че нямат потребност от цифровизация на индустриалните процеси. Най-големите спънки пред дигитализацията са неналичието на човешки запаси с нужните умения и пълномощия (47%), задоволително финансов запас (32%) и незадоволителната информация за най-хубави налични технологии (19%).
На база провежданите през годините годишни анкетни изследвания, БСК показва показател за динамичността на бизнес климата, който демонстрира през каква фаза минава стопанската система ни през съответната година - „ възобновяване “, „ напредък “, „ закъснение “ или „ рецесия “. За базова година употребяваме 2015-та, а данните демонстрират следното:
- От 2016 година следва 4-годишен цикъл на напредък до 2019 година, достигащ своя връх през 2017 година
- През 2020 година пандемията от COVID-19 хвърля страната в рискова за следения интервал обстановка на рецесия.
- Започналото през 2021 година възобновяване е прекратено през 2022 година, когато съгласно изследването на БСК страната още веднъж навлиза в спешната зона.
- През 2023 година навлизаме в квадранта на „ закъснение “. Въпреки че оценката за положението на стопанската система се усъвършенства, упованията остават ниски и към момента не можем да приказваме за възобновяване и напредък.
По време на днешната конференция БСК показа за първи път своя показател „ Ефективност на икономическата политика “ (BIA Index), който обгръща така наречен „ Образцов триъгълник на икономическата политика “, включващ три стълба: стимулиране на вложенията, осъществяване на структурни промени и обезпечаване на виновни фискални политики. BIA Index мери развиването на страната ни точно в тези три посоки, като всяко от тях е оценено по подбрани индикатори.
Проучването обгръща 27 стопански системи на страните-членки на Европейския съюз и е основано на публични и потвърдени източници на информация.
BIA Index цели да се трансформира в изчерпателен инструмент за идентифициране на съответни недостатъци на българската икономическа политика, чието превъзмогване може да докара до по-висока конкурентоспособност на националната стопанска система и постигането на дълготраен конвергентен стопански напредък.
Класирането по трите стълба на показателя демонстрира следното:
- Първи дирек „ Инвестиции и нововъведения “: И през 2021, и през 2022 година България заема последното 27-мо място в Европейски Съюз. За съпоставяне, Румъния е на 23-то място, Хърватия - 22-ро място, Естония - 12-то място, Литва - 15-то място, Латвия - 21-во място. Първите три места в ЕС-27 за 2022 година са за Швеция, Дания и Ирландия. По този дирек България получава 22,76 точки (от общо 100), която я слага в позиция „ неприятно осъществяване “. Това значи, че до момента употребяваните обществени политики за стимулиране на вложенията и нововъведенията не създават стремежи резултат и водят до неефективно разходване на обществени средства.
- Втори дирек „ Реформи и институционална среда “: И през 2021, и през 2022 година България заема последното 27-мо място в Европейски Съюз и по този дирек. За съпоставяне, Румъния е на 25-то място, Хърватия - 20-то, Естония - 4-то място, Литва - 8-мо място, Латвия - 16-то място. Първите три места в Европейски Съюз през 2022 година по този втори дирек са заети от Ирландия, Финландия и Люксембург. По този дирек България получава 33,93 точки (от общо 100), която я слага в позиция „ неприятно осъществяване “. Това значи, че до момента употребяваните обществени политики за промени не създават стремежи резултат и бизнес средата не подтиква в задоволителна степен вложенията.
- Трети дирек „ Ефективност на бюджетната политика “: През 2022 година само по този дирек България отбелязва прогрес и по отношение на 2021 година се изкачва с три позиции до 21-во място. Румъния е на 15-то място, Хърватска - 10-то място, Естония - 12-то място, Литва - 22-ро място, Латвия - 24-то място. България е в долната част на ранкирането на Европейски Съюз и по този дирек, макар частичното усъвършенстване през 2022 година по отношение на миналата. По този дирек България получава 41,93 точки (от общо 100), която я слага в позиция „ приблизително осъществяване “. Това значи, че България би трябвало да резервира строгата си фискална дисциплинираност, която следва в последните 10 години, на ниско равнище на държавен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт и да цели уравновесени бюджети с нулев бюджетен недостиг. Отделно, при разбора по този дирек са разпознати недостатъци, свързани с незадоволително високо равнище на обществени вложения, негативен чист износ и ниска продуктивност на труда, които следва да бъдат преодолявани.
• Общи заключения:
- България е член на Европейски Съюз към този момент 15 години и, все пак, не съумява да доближи междинното европейско икономическо равнище. Конвергенцията на страните, които се причислиха дружно с България към Европейски Съюз, е доста по-силна, включително тази на Румъния, Естония, Латвия, Чехия, Словения. Хърватия, която се причисли към Европейски Съюз след България, през 2013 година, към този момент е член на Еврозоната и съумя единствено за 10 години да извърши нейните критерии.
- България изостава от Европейски Съюз доста по съвсем всички от употребяваните индикатори за разбор. Това значи, че нейната икономическа политика не създава ефикасен резултат.
- Необходима е нова идея за икономическа политика, нови обществени политики за стимулиране на вложенията и нововъведенията, в случай че България желае да доближи междинните европейски равнища в обозримо бъдеще (следващите 15 години).
БСК показа резултатите от обичайното си онлайн-допитване до членовете на Камарата, извършено в интервала 10 ноември – 10 декември 2023 година измежду 784 микро-, дребни, междинни и огромни предприятия от цялата страна и от всички браншове на стопанската система. В конференцията участваха ръководителят на УС на БСК Добри Митрев и зам.-председателите Мария Минчева и Станислав Попдончев, както и доцент доктор Щерьо Ножаров – стопански консултант в БСК.
Проучването се реализира за 19-та поредна година, а задачата е да се изследва положението на бизнеса в актуалните макроикономически условия. Основните тематики са свързани с отражението на политическите процеси в интернационален и народен проект върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за идната календарна година.
Основни резултати от анкетното изследване
През 2023 година продължава отрицателната наклонност, почнала през 2020 година и предизвикана от ковид-кризата, а след това добавилите се енергийна рецесия и боен спор в Украйна. Участниците в анкетата дават преобладаващо отрицателна оценка на положението и на бизнес климата, и на личните им компании. Подобряване на бизнес климата виждат едвам 14% от интервюираните, а по-добряване на положението на фирмите регистрират 22%. Спрямо миналата година има едвам видим оптимизъм в оценките, само че резултатите от рецесията са мощно забележими.
Натрупалите се през последните 2-3 години голям брой рецесии неизбежно се отразиха върху индикаторите на компаниите, като всички те бележат фрапантни спадове по отношение на предкризисната 2019 година Намаляват размерите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко наранени са заплатите, които през 2023 година се усилват в 71% от компаниите.
Най-големите спънки пред бизнеса, съгласно участниците в анкетата, са неналичието на работна ръка (75%), бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и постоянно изменящата се нормативна уредба (61%). Следващите по степен на значимост проблеми са корупцията (59%), неефективната правосъдна система (41%), ниското качество на административното обслужване и незадоволителния брой административни електронни услуги (43%). Всеки трети интервюиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм по отношение на бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата стопанска система, а за 15% - положението на инфраструктурата.
По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 година, през идващите години наклонността още веднъж е към растеж на търсенето най-много на изпълнителски състав и тесни експерти, и в по-малка степен на административен и управителен личен състав. През 2023 година съществено нараства и търсенето на общи служащи.
Повишава се делът на интервюираните, които утвърждават присъединението на България към Еврозоната (60% през 2023 година по отношение на 47% през 2021 г.) и съществено понижават отговорите „ не мога да преценява “ (от 27% през 2021 година на 13% през 2023 г.), което демонстрира повишение на степента на осведоменост по тематиката.
50% от интервюираните виждат своето място измежду плановете по НПВУ, което е тройно повече от 2021 година, когато едвам 17% са дали отговор, че някой от плановете по НПВУ би могъл да поддържа активността на фирмите им.
Традиционно, сред 30 и 40 % от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на стопанската система. Най-много песимисти е имало през 2011 и през 2020 година – в първия случай след финансовата рецесия от 2009-2010 година, а във втория – поради коронавирус рецесията. След отшумяването на коронавирус рецесията, през 2021 година обичайният оптимизъм се завърна за малко (31%), само че той бързо беше посърнал от действителностите през 2022 и 2023 година, и в тазгодишното ни изследване още веднъж доминират песимистите – 43%.
Рисковете пред развиването на българската стопанска система болшинството от интервюираните виждат в предстоящ растеж на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда. 67% чакат забавянето на световния напредък да се отрази отрицателно на техните бизнес индикатори и през 2024 година Сериозен скептицизъм има и във връзка с европейските регулации в региона на екологията, от които отрицателно въздействие чакат 56%, като е налице известно утежняване на упованията по отношение на тези от края на предходната година.
Плановете за 2024 година:
- Очакванията за повишаване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара множеството работодатели (67%) да включват в проектите си за 2024 година растеж на възнагражденията.
- Почти половината от интервюираните (44%) възнамеряват да усилят размера на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги (49%).
- 32% от участниците в изследването ще търсят нови пазари.
- 30% са тези, които възнамеряват да усилят вложенията си в нови мощности.
- Сред целите на 44% от анкетирането са вложенията в развитие/обучение на личния състав, а 30% имат намерение да открият нови работни места.
- Високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси способи за повишение на енергийната успеваемост на фирмите – 44% от интервюираните имат такива проекти, 14% към този момент са вложили в тази посока, само че 34% не си слагат сходни цели. 8% се въздържат, заради липса на финансов запас.
- По-голямата част от участниците в изследването възнамеряват да влагат в цифрови технологии или към този момент са го създали, като едвам една-трета от анкети-раните считат, че нямат потребност от цифровизация на индустриалните процеси. Най-големите спънки пред дигитализацията са неналичието на човешки запаси с нужните умения и пълномощия (47%), задоволително финансов запас (32%) и незадоволителната информация за най-хубави налични технологии (19%).
На база провежданите през годините годишни анкетни изследвания, БСК показва показател за динамичността на бизнес климата, който демонстрира през каква фаза минава стопанската система ни през съответната година - „ възобновяване “, „ напредък “, „ закъснение “ или „ рецесия “. За базова година употребяваме 2015-та, а данните демонстрират следното:
- От 2016 година следва 4-годишен цикъл на напредък до 2019 година, достигащ своя връх през 2017 година
- През 2020 година пандемията от COVID-19 хвърля страната в рискова за следения интервал обстановка на рецесия.
- Започналото през 2021 година възобновяване е прекратено през 2022 година, когато съгласно изследването на БСК страната още веднъж навлиза в спешната зона.
- През 2023 година навлизаме в квадранта на „ закъснение “. Въпреки че оценката за положението на стопанската система се усъвършенства, упованията остават ниски и към момента не можем да приказваме за възобновяване и напредък.
По време на днешната конференция БСК показа за първи път своя показател „ Ефективност на икономическата политика “ (BIA Index), който обгръща така наречен „ Образцов триъгълник на икономическата политика “, включващ три стълба: стимулиране на вложенията, осъществяване на структурни промени и обезпечаване на виновни фискални политики. BIA Index мери развиването на страната ни точно в тези три посоки, като всяко от тях е оценено по подбрани индикатори.
Проучването обгръща 27 стопански системи на страните-членки на Европейския съюз и е основано на публични и потвърдени източници на информация.
BIA Index цели да се трансформира в изчерпателен инструмент за идентифициране на съответни недостатъци на българската икономическа политика, чието превъзмогване може да докара до по-висока конкурентоспособност на националната стопанска система и постигането на дълготраен конвергентен стопански напредък.
Класирането по трите стълба на показателя демонстрира следното:
- Първи дирек „ Инвестиции и нововъведения “: И през 2021, и през 2022 година България заема последното 27-мо място в Европейски Съюз. За съпоставяне, Румъния е на 23-то място, Хърватия - 22-ро място, Естония - 12-то място, Литва - 15-то място, Латвия - 21-во място. Първите три места в ЕС-27 за 2022 година са за Швеция, Дания и Ирландия. По този дирек България получава 22,76 точки (от общо 100), която я слага в позиция „ неприятно осъществяване “. Това значи, че до момента употребяваните обществени политики за стимулиране на вложенията и нововъведенията не създават стремежи резултат и водят до неефективно разходване на обществени средства.
- Втори дирек „ Реформи и институционална среда “: И през 2021, и през 2022 година България заема последното 27-мо място в Европейски Съюз и по този дирек. За съпоставяне, Румъния е на 25-то място, Хърватия - 20-то, Естония - 4-то място, Литва - 8-мо място, Латвия - 16-то място. Първите три места в Европейски Съюз през 2022 година по този втори дирек са заети от Ирландия, Финландия и Люксембург. По този дирек България получава 33,93 точки (от общо 100), която я слага в позиция „ неприятно осъществяване “. Това значи, че до момента употребяваните обществени политики за промени не създават стремежи резултат и бизнес средата не подтиква в задоволителна степен вложенията.
- Трети дирек „ Ефективност на бюджетната политика “: През 2022 година само по този дирек България отбелязва прогрес и по отношение на 2021 година се изкачва с три позиции до 21-во място. Румъния е на 15-то място, Хърватска - 10-то място, Естония - 12-то място, Литва - 22-ро място, Латвия - 24-то място. България е в долната част на ранкирането на Европейски Съюз и по този дирек, макар частичното усъвършенстване през 2022 година по отношение на миналата. По този дирек България получава 41,93 точки (от общо 100), която я слага в позиция „ приблизително осъществяване “. Това значи, че България би трябвало да резервира строгата си фискална дисциплинираност, която следва в последните 10 години, на ниско равнище на държавен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт и да цели уравновесени бюджети с нулев бюджетен недостиг. Отделно, при разбора по този дирек са разпознати недостатъци, свързани с незадоволително високо равнище на обществени вложения, негативен чист износ и ниска продуктивност на труда, които следва да бъдат преодолявани.
• Общи заключения:
- България е член на Европейски Съюз към този момент 15 години и, все пак, не съумява да доближи междинното европейско икономическо равнище. Конвергенцията на страните, които се причислиха дружно с България към Европейски Съюз, е доста по-силна, включително тази на Румъния, Естония, Латвия, Чехия, Словения. Хърватия, която се причисли към Европейски Съюз след България, през 2013 година, към този момент е член на Еврозоната и съумя единствено за 10 години да извърши нейните критерии.
- България изостава от Европейски Съюз доста по съвсем всички от употребяваните индикатори за разбор. Това значи, че нейната икономическа политика не създава ефикасен резултат.
- Необходима е нова идея за икономическа политика, нови обществени политики за стимулиране на вложенията и нововъведенията, в случай че България желае да доближи междинните европейски равнища в обозримо бъдеще (следващите 15 години).
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ