Брюкселското издание Политико: Войнственият тон на България към Северна Македония вкарва ЕС в задънена улица. Всички губят
Брюкселското издание " Политико " излезе с сериозна публикация за България поради решението й да блокира Северна Македония по пътя към Европейски Съюз.
За следващ път процесът на разширение на Европейския съюз е пленник на прочувствено претрупан спор, който е изключително замайващ за трети страни. Днес външните министри на страните-членки ще решат дали да се стартират договарянията за присъединение на Република Северна Македония към блока. Европейската комисия реши още през 2009 година, че страната е годна да стане част от Общността. Тази стъпка от дълго време е закъсняла. Но наподобява, че процесът ще бъде занимателен в допълнение.
Гърция беше един от най-явните съперници за началото на договарянията. Диспутът тогава бе по отношение на името на Република Северна Македония, само че разногласието беше решен предходната година и страната промени наименованието си. Сега най-проблемна се явява България.
София още веднъж постави на дневен ред остарели проблеми и прикани югозападната си съседка да признае историческите и езикови връзки сред етническите македонци и България. В противоположен случай заплаши да наложи несъгласие върху началото на договарянията за присъединение. Така сътвори предпоставки за невъзможност.
Най-благоприятният сюжет включва министър председателите на страните - Зоран Заев и Бойко Борисов, които да реализират съглашение, което ще резервира облиците им като държавници в страните им недокоснат, само че в това време ще разреши на РСМ да тръгне по пътя си към Европейски Съюз.
Войнственият звук на българското държавно управление обаче унищожи тези очаквания и прави все по-вероятен сюжет, при който Европейски Съюз стига до задънена улица. Не е късно обаче Борисов и Заев да извърнат нещата.
Българският министър председател е изцяло наясно с евентуалните капани. Германският канцлер Ангела Меркел към този момент изпрати остро обръщение: България би трябвало да позволи този проблем. То пристигна по време на Срещата на върха на Берлинския развой, когато Борисов и Заев се срещнаха.
И двамата водачи имат интерес за преодолеят тази невъзможност и да изместят фокуса от това, което назовават " споделена история ". Шансовете да се стигне до един единствен роман за историческите събития и фигури от края на 19 и началото на 20 век са дребни, както излиза наяве от прочувствения спор. Ето за какво е извънредно време и двете страни да запретнат ръкави и да гледат към бъдещето, а не към противоречивото минало. Ако бяха заети с сегашното, щяха да видят, че може да се направи доста в полза на жителите.
Излизането от сходна задънена улица в този момент би довело до рядката опция да се форсира интеграцията освен на Република Северна Македония, само че и на целият район Западни Балкани.
Европейски Съюз договаря за заключителните елементи на амбициозния си пакет за възобновяване, който в композиция със идващия дълготраен бюджет ще обезпечи към 1,8 трилиона евро финансиране за членовете на Европейски Съюз. Голяма част от тях ще бъдат изразходвани за рационализация на стопанската система на Европейски Съюз и надграждане на инфраструктурата.
Трансграничната инфраструктура ще се възползва от това. Разстоянието сред София и Скопие е едвам 240 км, само че няма нито високоскоростен път, нито пък железопътна връзка. Въпреки всички приказки за районна съгласуваност и интеграция, границата е удостоверение за това какво не е наред на Балканите. Подобряването на тези връзки ще ускори търговията и вложенията.
Потенциалът е там. През 2019 година България беше третата по значимост дестинация за македонски експорт след Германия и Сърбия. Северна Македония е измежду 20-те най-големи експортни пазара в България. Стартирането на договаряния за присъединение на РСМ към Европейски Съюз ще докара до управнически промени и ще отвори нови благоприятни условия за българските вложители. Някои от тях се оплакват от неподходящо отношение в предишното. Това ще насърчи и македонските бизнесмени, доста от които към този момент имат бизнес в България.
Зелената светлина за старт на диалозите в този момент евентуално ще бъде и подтик за съдействие в региона на енергийната политика и ще помогне на двете страни да употребяват съответните фондове на Европейски Съюз. Насоките на Европейската комисия за използването на нейната зелена стратегия в Западните Балкани оферират положителни, градивни насоки за съдействие сред България и Северна Македония и оферират път за по-дълбока интеграция на Северна Македония в Европейския зелен контракт.
Съвместната работа в посока климатична индиферентност до 2050 година - цел, към която се стреми Европейски Съюз, ще сътвори и една солидна основа за развиване на инфраструктурата за чиста сила, която ще свърже двете страни. Това би им помогнало да интегрират енергийните си пазари, да понижат нездравословните излъчвания и да реализират други цели, които да подтикват стопанските системи.
Ако София и Скопие могат да работят дружно за модернизиране на своите стопански системи - употребявайки композиция от фонда за възобновяване на Европейски Съюз, други принадлежности за финансиране от Европейски Съюз и личните им национални бюджети - това би послужило за утешение на вложителите и ще направи и двете страни по-привлекателни за нови промишлености.
Това от своя страна ще даде подтик за икономическата промяна на двете страни и ще укрепи сигурността в района.
Нищо от това обаче не значи, че процесът ще бъде елементарен. Политическите сметки както в София, по този начин и в Скопие, дружно с дългите години на неодобрение поради извиването на ръце от страна на България, към този момент са нанесли своите вреди. Но има и потребен ход за тези, които желаят да го видят. В последна сметка тъкмо това е концепцията на Европейски Съюз.
Димитър Бечев е част от Института за човешки науки във Виена. Юлиан Попов е някогашен министър на екологията и основен съветник на Европейската климатична фондация
превод и редакция: Джесика Вълчева
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
За следващ път процесът на разширение на Европейския съюз е пленник на прочувствено претрупан спор, който е изключително замайващ за трети страни. Днес външните министри на страните-членки ще решат дали да се стартират договарянията за присъединение на Република Северна Македония към блока. Европейската комисия реши още през 2009 година, че страната е годна да стане част от Общността. Тази стъпка от дълго време е закъсняла. Но наподобява, че процесът ще бъде занимателен в допълнение.
Гърция беше един от най-явните съперници за началото на договарянията. Диспутът тогава бе по отношение на името на Република Северна Македония, само че разногласието беше решен предходната година и страната промени наименованието си. Сега най-проблемна се явява България.
София още веднъж постави на дневен ред остарели проблеми и прикани югозападната си съседка да признае историческите и езикови връзки сред етническите македонци и България. В противоположен случай заплаши да наложи несъгласие върху началото на договарянията за присъединение. Така сътвори предпоставки за невъзможност.
Най-благоприятният сюжет включва министър председателите на страните - Зоран Заев и Бойко Борисов, които да реализират съглашение, което ще резервира облиците им като държавници в страните им недокоснат, само че в това време ще разреши на РСМ да тръгне по пътя си към Европейски Съюз.
Войнственият звук на българското държавно управление обаче унищожи тези очаквания и прави все по-вероятен сюжет, при който Европейски Съюз стига до задънена улица. Не е късно обаче Борисов и Заев да извърнат нещата.
Българският министър председател е изцяло наясно с евентуалните капани. Германският канцлер Ангела Меркел към този момент изпрати остро обръщение: България би трябвало да позволи този проблем. То пристигна по време на Срещата на върха на Берлинския развой, когато Борисов и Заев се срещнаха.
И двамата водачи имат интерес за преодолеят тази невъзможност и да изместят фокуса от това, което назовават " споделена история ". Шансовете да се стигне до един единствен роман за историческите събития и фигури от края на 19 и началото на 20 век са дребни, както излиза наяве от прочувствения спор. Ето за какво е извънредно време и двете страни да запретнат ръкави и да гледат към бъдещето, а не към противоречивото минало. Ако бяха заети с сегашното, щяха да видят, че може да се направи доста в полза на жителите.
Излизането от сходна задънена улица в този момент би довело до рядката опция да се форсира интеграцията освен на Република Северна Македония, само че и на целият район Западни Балкани.
Европейски Съюз договаря за заключителните елементи на амбициозния си пакет за възобновяване, който в композиция със идващия дълготраен бюджет ще обезпечи към 1,8 трилиона евро финансиране за членовете на Европейски Съюз. Голяма част от тях ще бъдат изразходвани за рационализация на стопанската система на Европейски Съюз и надграждане на инфраструктурата.
Трансграничната инфраструктура ще се възползва от това. Разстоянието сред София и Скопие е едвам 240 км, само че няма нито високоскоростен път, нито пък железопътна връзка. Въпреки всички приказки за районна съгласуваност и интеграция, границата е удостоверение за това какво не е наред на Балканите. Подобряването на тези връзки ще ускори търговията и вложенията.
Потенциалът е там. През 2019 година България беше третата по значимост дестинация за македонски експорт след Германия и Сърбия. Северна Македония е измежду 20-те най-големи експортни пазара в България. Стартирането на договаряния за присъединение на РСМ към Европейски Съюз ще докара до управнически промени и ще отвори нови благоприятни условия за българските вложители. Някои от тях се оплакват от неподходящо отношение в предишното. Това ще насърчи и македонските бизнесмени, доста от които към този момент имат бизнес в България.
Зелената светлина за старт на диалозите в този момент евентуално ще бъде и подтик за съдействие в региона на енергийната политика и ще помогне на двете страни да употребяват съответните фондове на Европейски Съюз. Насоките на Европейската комисия за използването на нейната зелена стратегия в Западните Балкани оферират положителни, градивни насоки за съдействие сред България и Северна Македония и оферират път за по-дълбока интеграция на Северна Македония в Европейския зелен контракт.
Съвместната работа в посока климатична индиферентност до 2050 година - цел, към която се стреми Европейски Съюз, ще сътвори и една солидна основа за развиване на инфраструктурата за чиста сила, която ще свърже двете страни. Това би им помогнало да интегрират енергийните си пазари, да понижат нездравословните излъчвания и да реализират други цели, които да подтикват стопанските системи.
Ако София и Скопие могат да работят дружно за модернизиране на своите стопански системи - употребявайки композиция от фонда за възобновяване на Европейски Съюз, други принадлежности за финансиране от Европейски Съюз и личните им национални бюджети - това би послужило за утешение на вложителите и ще направи и двете страни по-привлекателни за нови промишлености.
Това от своя страна ще даде подтик за икономическата промяна на двете страни и ще укрепи сигурността в района.
Нищо от това обаче не значи, че процесът ще бъде елементарен. Политическите сметки както в София, по този начин и в Скопие, дружно с дългите години на неодобрение поради извиването на ръце от страна на България, към този момент са нанесли своите вреди. Но има и потребен ход за тези, които желаят да го видят. В последна сметка тъкмо това е концепцията на Европейски Съюз.
Димитър Бечев е част от Института за човешки науки във Виена. Юлиан Попов е някогашен министър на екологията и основен съветник на Европейската климатична фондация
превод и редакция: Джесика Вълчева
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ