The Guardian: ЕС работи за изменение на закона за отричане на геноцидa, довел до кризата в БиХ
Брюксел/Сараево. Високопоставени чиновници на Европейския съюз работят подмолно, с цел да „ поправят “ нов закон в Босна и Херцеговина (БиХ), който криминализира отричането на клането на 8 000 мюсюлмани в Сребреница, откакто уединено са заключили, че точно той рискува да разпали нов районен спор, написа английският вестник The Guardian .
Милорад Додик, сръбският член на Президиума на БиХ, бива упрекван през последните месеци, че се стреми да докара до разпад страната посредством отдръпване на сръбската й част от институциите на държавно равнище.
Додик твърди, че има дисбаланс на силите и че когато Валентин Инцко, напускащият тогава поста на Върховен представител в БиХ, забрани отричането на геноцида това лято, е взел недемократично решение, отприщило казуса.
Ходовете на Додик да си върне пълномощията бяха необятно наказани от интернационалната общественост, която го упреква, че води района към война, само че изтекли протоколи разкриват, че европейският комисар по разширението Оливер Вархели е стигнал до заключението, че законът на Инцко е виновен за актуалната рецесия.
По време на среща с делегацията на Европейски Съюз в Босна, Вархели – който дава отговор за укрепването на връзките на Блока с БиХ – даде своята „ откровена оценка “, че Инцко „ е отговорен за актуалната политическа рецесия “ в страната и „ делегитимирането “ на кабинета на Върховния представител.
„ Докато промените на Инцко не можеха да бъдат оспорени от позиция на същността на закона, фактът, че те бяха наложени в последния ден от мандата му, е спорен “, се споделя в протокол от среща на 25 ноември, в която е взел участие Вархели.
„ Особено тъй като това беше значимо решение, то трябваше да се основава на изчерпателен спор с присъединяване на всички. Въпросът е по какъв начин да поправям това “.
Вархели, маджарин, непосредствен до десния министър-председател Виктор Орбан, е споделил на сътрудниците си представители на Европейски Съюз, че водачът на мюсюлманите в БиХ е дал сигнал за подготвеност да позволи този въпрос посредством приемането на нов закон, който може да върне Додик и Република Сръбска към институциите.
Сега заемащият поста на висш представител Кристиан Шмид също удостовери в изказване, че поддържа ново законодателство, което категорично отричането на какъвто и да е геноцид. „ Върховният представител приема доста съществено въпроса за възхвалата и военните закононарушения “, бе казано в известие.
„ Основният фокус на Върховния представител обаче е върху ясната нужда от основаване на основа за парламентарен законодателен развой посредством необятна социална полемика, включваща обществени и религиозни заинтригувани страни. Той доста ясно предизвестява против политизирането на въпроса. Когато е изправена пред гробовете на почтени хора, партийната политика би трябвало да мълчи “.
Дейтънското спокойно съглашение от 1995 година постави завършек на революция, която лиши живота на към 100 000 души след разпадането на Югославия, в това число на повече от 8 000 босненски мюсюлмански мъже и момчета, убити в и към град Сребреница.
Споразумението сътвори нова конституция за БиХ, страна от два субекта: Федерация Босна и Херцеговина, състояща се най-вече от босненски мюсюлмани и хървати, и Република Сръбска. В Президиума влизат представители на тези три съществени етнически групи.
През 1997 година бяха предоставени основни пълномощия за законотворчество на службата на Върховния представител, отговарящ за използването на съглашението. Така той има пълномощията да постанова решения или да уволнява длъжностни лица, които подкопават следвоенния етнически баланс и напъните за помиряване.
Инцко, австрийски посланик, направи отричането на геноцида наказуемо с до пет години затвор през юли. Той цитира отхвърли на Народното събрание на босненските сърби да отдръпна оценките, присъдени на трима наказани военнопрестъпници като част от претекстовете си.
Протоколът разкрива, че Вархели е изразил убеденост, че има излаз от актуалната рецесия и че е глобил особено съвещание на събранието на Република Сръбска на 10 декември, където членовете са подкрепили резолюция, подкрепяща връщането на пълномощия на Баня Лука. Неговото изискване обаче е било законодателството да бъде отсрочено за шест месеца, с цел да бъде подсигурено време за договаряния.
Вархели сподели, че превъзмогването на казуса към закона за геноцида е жизненоважно, с цел да накара Додик да признае наследника на Инцко като законен. По думите на унгареца, районът е изправен пред най-голямата си рецесия от четвърт век насам.
Говорител на Европейската комисия сподели: „ Процесът на помиряване изисква признание на случилото се, респект към жертвите и същинско поощряване на помиряването посредством изправяне против корените на омразата, довела до геноцида “.
Превод и редакция: Тереза Герова
Милорад Додик, сръбският член на Президиума на БиХ, бива упрекван през последните месеци, че се стреми да докара до разпад страната посредством отдръпване на сръбската й част от институциите на държавно равнище.
Додик твърди, че има дисбаланс на силите и че когато Валентин Инцко, напускащият тогава поста на Върховен представител в БиХ, забрани отричането на геноцида това лято, е взел недемократично решение, отприщило казуса.
Ходовете на Додик да си върне пълномощията бяха необятно наказани от интернационалната общественост, която го упреква, че води района към война, само че изтекли протоколи разкриват, че европейският комисар по разширението Оливер Вархели е стигнал до заключението, че законът на Инцко е виновен за актуалната рецесия.
По време на среща с делегацията на Европейски Съюз в Босна, Вархели – който дава отговор за укрепването на връзките на Блока с БиХ – даде своята „ откровена оценка “, че Инцко „ е отговорен за актуалната политическа рецесия “ в страната и „ делегитимирането “ на кабинета на Върховния представител.
„ Докато промените на Инцко не можеха да бъдат оспорени от позиция на същността на закона, фактът, че те бяха наложени в последния ден от мандата му, е спорен “, се споделя в протокол от среща на 25 ноември, в която е взел участие Вархели.
„ Особено тъй като това беше значимо решение, то трябваше да се основава на изчерпателен спор с присъединяване на всички. Въпросът е по какъв начин да поправям това “.
Вархели, маджарин, непосредствен до десния министър-председател Виктор Орбан, е споделил на сътрудниците си представители на Европейски Съюз, че водачът на мюсюлманите в БиХ е дал сигнал за подготвеност да позволи този въпрос посредством приемането на нов закон, който може да върне Додик и Република Сръбска към институциите.
Сега заемащият поста на висш представител Кристиан Шмид също удостовери в изказване, че поддържа ново законодателство, което категорично отричането на какъвто и да е геноцид. „ Върховният представител приема доста съществено въпроса за възхвалата и военните закононарушения “, бе казано в известие.
„ Основният фокус на Върховния представител обаче е върху ясната нужда от основаване на основа за парламентарен законодателен развой посредством необятна социална полемика, включваща обществени и религиозни заинтригувани страни. Той доста ясно предизвестява против политизирането на въпроса. Когато е изправена пред гробовете на почтени хора, партийната политика би трябвало да мълчи “.
Дейтънското спокойно съглашение от 1995 година постави завършек на революция, която лиши живота на към 100 000 души след разпадането на Югославия, в това число на повече от 8 000 босненски мюсюлмански мъже и момчета, убити в и към град Сребреница.
Споразумението сътвори нова конституция за БиХ, страна от два субекта: Федерация Босна и Херцеговина, състояща се най-вече от босненски мюсюлмани и хървати, и Република Сръбска. В Президиума влизат представители на тези три съществени етнически групи.
През 1997 година бяха предоставени основни пълномощия за законотворчество на службата на Върховния представител, отговарящ за използването на съглашението. Така той има пълномощията да постанова решения или да уволнява длъжностни лица, които подкопават следвоенния етнически баланс и напъните за помиряване.
Инцко, австрийски посланик, направи отричането на геноцида наказуемо с до пет години затвор през юли. Той цитира отхвърли на Народното събрание на босненските сърби да отдръпна оценките, присъдени на трима наказани военнопрестъпници като част от претекстовете си.
Протоколът разкрива, че Вархели е изразил убеденост, че има излаз от актуалната рецесия и че е глобил особено съвещание на събранието на Република Сръбска на 10 декември, където членовете са подкрепили резолюция, подкрепяща връщането на пълномощия на Баня Лука. Неговото изискване обаче е било законодателството да бъде отсрочено за шест месеца, с цел да бъде подсигурено време за договаряния.
Вархели сподели, че превъзмогването на казуса към закона за геноцида е жизненоважно, с цел да накара Додик да признае наследника на Инцко като законен. По думите на унгареца, районът е изправен пред най-голямата си рецесия от четвърт век насам.
Говорител на Европейската комисия сподели: „ Процесът на помиряване изисква признание на случилото се, респект към жертвите и същинско поощряване на помиряването посредством изправяне против корените на омразата, довела до геноцида “.
Превод и редакция: Тереза Герова
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ