Британски учени са започнали да разбират как КОВИД-19 влияе на мозъчните клетки
Британски учени са почнали да схващат по какъв метод КОВИД-19 въздейства на мозъчните кафези, заяви електронното издание " Медикъл експрес ", представено от Българска телеграфна агенция.
Изследователи от института " Франсис Крик " в Лондон демонстрират с лабораторни опити, че разновидностите на вируса SARS-CoV-2 могат да въздействат на кръвно-мозъчната преграда и да повреждат мозъчните кафези по разнообразни способи.
Работата им дава насоки за това по какъв начин вирусът може да стигне до мозъка, само че без да се регистрира отбраната, която хората получават вследствие на имунизация.
КОВИД-19 предизвиква респираторни признаци, само че може да засегне и мозъка, като доста хора страдат от така наречен " мозъчна мъгла " или когнитивни проблеми, а някои развиват неврологични болести след заразяване.
Учените не са изцяло сигурни по какъв начин вирусът стига до мозъка. Основните теории сочат, че прониква през нервите, които предават миризма, или преодолявайки кръвно-мозъчната преграда - селективна преграда, която разделя мозъка и кръвния поток.
При проучването мозъчни кафези и тримерен модел на кръвно-мозъчна преграда са изложени на разнообразни варианти на SARS-CoV-2: автентичен вид от Ухан, алфа, бета, делта, ета и омикрон.
Учените откриват, че всички разновидности предизвикват стрес на мозъчните кафези, като стопират тяхната работа, само че тъкмо кои от тях са наранени, зависи от съответния вид.
Изследователите също по този начин преглеждат доколко те съумяват да преминат през кръвно-мозъчна преграда.
Уханският вид и в по-малка степен омикрон съумяват да нарушат целостта й, до момента в който другите разновидности не могат.
Изследователите допускат, че вирусът, който поврежда бариерата и усилва нейната пропускливост, може да докара до нахлуване на имунни кафези в мозъка и да провокира инфектиране.
Специалистите също по този начин следят по какъв начин разновидностите на вируса, пораждащ КОВИД-19, въздействат върху концентрацията на глутамат - химическо вещество в мозъка, което предава известия от клетка на клетка. Количеството му се управлява строго, защото прекалено много или прекомерно малко е нездравословно.
Данните сочат, че всички разновидности като се изключи бета въздействат на количеството глутамат в мозъка, като го усилват до евентуално токсични количества или го понижават, ограничавайки способността на клетките да предават известия.
" Има доста спекулации за това по какъв начин КОВИД-19 предизвиква неврологични признаци и дали това се случва косвено посредством инфектиране или вирусът може непосредствено да нападна мозъчните кафези или да премине бариерата. Показахме, че може да направи и двете в лабораторни условия. Ефектите обаче са характерни за всеки вид ", споделя Ализе Пруст, старши лабораторен откривател в института " Франсис Крик " и теоретичен началник на изследването.
Това проучване може да даде основата за бъдещи разработки по отношение на въздействието на вируса на КОВИД-19 върху човешкия мозък и да обясни дали имунизацията защищава от резултатите, следени от тези експерти.
Данните са оповестени в изданието " Journal of Neuroinflammation ".
Изследователи от института " Франсис Крик " в Лондон демонстрират с лабораторни опити, че разновидностите на вируса SARS-CoV-2 могат да въздействат на кръвно-мозъчната преграда и да повреждат мозъчните кафези по разнообразни способи.
Работата им дава насоки за това по какъв начин вирусът може да стигне до мозъка, само че без да се регистрира отбраната, която хората получават вследствие на имунизация.
КОВИД-19 предизвиква респираторни признаци, само че може да засегне и мозъка, като доста хора страдат от така наречен " мозъчна мъгла " или когнитивни проблеми, а някои развиват неврологични болести след заразяване.
Учените не са изцяло сигурни по какъв начин вирусът стига до мозъка. Основните теории сочат, че прониква през нервите, които предават миризма, или преодолявайки кръвно-мозъчната преграда - селективна преграда, която разделя мозъка и кръвния поток.
При проучването мозъчни кафези и тримерен модел на кръвно-мозъчна преграда са изложени на разнообразни варианти на SARS-CoV-2: автентичен вид от Ухан, алфа, бета, делта, ета и омикрон.
Учените откриват, че всички разновидности предизвикват стрес на мозъчните кафези, като стопират тяхната работа, само че тъкмо кои от тях са наранени, зависи от съответния вид.
Изследователите също по този начин преглеждат доколко те съумяват да преминат през кръвно-мозъчна преграда.
Уханският вид и в по-малка степен омикрон съумяват да нарушат целостта й, до момента в който другите разновидности не могат.
Изследователите допускат, че вирусът, който поврежда бариерата и усилва нейната пропускливост, може да докара до нахлуване на имунни кафези в мозъка и да провокира инфектиране.
Специалистите също по този начин следят по какъв начин разновидностите на вируса, пораждащ КОВИД-19, въздействат върху концентрацията на глутамат - химическо вещество в мозъка, което предава известия от клетка на клетка. Количеството му се управлява строго, защото прекалено много или прекомерно малко е нездравословно.
Данните сочат, че всички разновидности като се изключи бета въздействат на количеството глутамат в мозъка, като го усилват до евентуално токсични количества или го понижават, ограничавайки способността на клетките да предават известия.
" Има доста спекулации за това по какъв начин КОВИД-19 предизвиква неврологични признаци и дали това се случва косвено посредством инфектиране или вирусът може непосредствено да нападна мозъчните кафези или да премине бариерата. Показахме, че може да направи и двете в лабораторни условия. Ефектите обаче са характерни за всеки вид ", споделя Ализе Пруст, старши лабораторен откривател в института " Франсис Крик " и теоретичен началник на изследването.
Това проучване може да даде основата за бъдещи разработки по отношение на въздействието на вируса на КОВИД-19 върху човешкия мозък и да обясни дали имунизацията защищава от резултатите, следени от тези експерти.
Данните са оповестени в изданието " Journal of Neuroinflammation ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ