Британската аристокрация винаги е имала репутацията на малко по-различна от

...
Британската аристокрация винаги е имала репутацията на малко по-различна от
Коментари Харесай

Осем от най-ексцентричните личности от висшето общество

Британската аристокрация постоянно е имала репутацията на малко " по-различна " от останалите простосмъртни. Някои от тях обаче издигат уникалността си на друго равнище. От организирането на обилни вечери за кучета до превръщането на коли в музикални принадлежности - ето някои от най-ексцентричните аристократи от английската история.

1. Матю Робинсън, 2-ри барон Рокеби

Посещението в Германия като млад мъж трансформира живота на Робинсън и му печели репутацията на един от най-ексцентричните аристократи на XVIII век. Там той научава за " здравословните изгоди " от къпането в солена вода и това се трансформира в фикс идея, която господства до края на живота на благородника.

Избягвайки лондонския лукс, Робинсън заживява на крайбрежието на Кент, където се трансформира в нещо като атракция, плувайки в ледените морски води, без да се грижи за сигурността си. Всъщност на няколко пъти се постанова да бъде спасяван. С напредването на възрастта си оставя брадата си да пораства до коленете, което още повече ускорява репутацията му на вманиачен остарял аскет. Носели се клюки, че е вманиачен и даже канибал; в реалност Робинзон бил просто безопасен остарял простак с необикновено упорита обвързаност към едно съответно нещо. И кой знае? Може би от самото начало е бил прав за това къпане в солена вода, защото доживява до 88-годишна възраст.

2. Франсис Егертон, 3-ти херцог на Бриджуотър

Франсис Егертън е аристократ-самотник, който заобикаля компанията на другите, само че необичайно, само че към момента обича вечерите. Решението му на казуса с неналичието на хора е типично ексцентрично - вместо това той провежда празненства за кучетата си.

Егертън напълнил къщата си с котки и кучета, а за кучетата провел публични вечери. Разглезените кученца били обличани в комплицирани костюми и хранени с най-хубавите храни, след което им било разрешено да се излежават върху скъпите мебели на рубрика. Това сигурно беше един от методите да заобикаля своите съграждани.

Към края на живота си Егертън става фен на лова. За страдание, защото бил прикрепен към инвалидна количка, новото му занимание включвало разстрелване на зайци и птици, когато ги пускали от клетките в градината му. Умира през 1803 година на 64-годишна възраст, като последният от рода си взема със себе си херцогството.

3. Джон " Лудия Джак " Майтън

Наследил положението си на 20-годишна възраст през 1818 година, Джон " Лудия Джак " Майтън се трансформира в един от най-известните пияници, женкари, комарджии и въобще съименници при започване на XIX век. За подвизите му се носят митове - от това да обикаля с коня си стилните хотели и да раздава екстравагантни суми пари на непознати до каскади като гола ездачка и идване на личната си вечеря върху мечка. В края на живота си даже се пробва да излекува хълцане, като се самозапалва.

За страдание, животът му на гръмък друмник не съумява да продължи дълго. До 1831 година Митин е изхарчил парите си. Забягва за три години във Франция, а след завръщането си попада в пандиза за длъжници. Умира от затруднения, свързани с алкохола, през 1834 година на 38-годишна възраст.

4. Уилям Джон Кавендиш Кавендиш-Скот-Бентинк, 5-и херцог на Портланд

Болезнено свенлив и смрадлив на благосъстояние, Кавендиш претендирал от прислужниците и личния състав си да поддържат връзка с него основно посредством бележки, сложени в кутии из цялата му резиденция, която той бил лишил от обзавеждане и съоръжение.

Истинската степен на неговата интровертност и екстравагантност се демонстрира в провинциалната му къща, абатството Уелбек. Тъй като параноята му се ускорява, Кавендиш подрежда да се построят 15 благи тунели под къщата и терена му, с цел да може да се придвижва, без да излиза на открито. Освен това подземен са издигнати няколко стаи, в това число обсерватория, библиотека и голяма бална зала, боядисани в блестящо розово.

В продължение на десетилетия се носят клюки, че херцогът е вманиачен, само че през целия си живот той управлява добре бизнеса си и е считан за добър шеф. Той умира в Лондон през 1879 година на 79-годишна възраст.

5. Хенри Сирил Пажет, 5-и маркиз на Ангълси

На 24-годишна възраст Пагет наследява купата си и мрежа от големи парцели, които му носят големи приходи. Това значи, че той може да се отдаде на пристрастеността си да бъде един от най-големите шоумени, скандализирайки висшето общество с пристрастието си към женската мода и обилните суми, които харчи за облекла и бижута.

Паджет е фен на театралните изкуства, дотолкоз, че профуква голямо положение, основавайки лична театрална натрупа и построявайки спектакъл в провинциалната си къща, където, несъмнено, постоянно е звездата на представлението. Това не е могло да продължи дълго. До 1904 година той няма пари и има големи задължения. Почива в Монте Карло с някогашната си брачна половинка, която се развежда с него поради скандалното му държание, до себе си. Бил е единствено на 30 години.

6. Джералд Хю Тируит-Уилсън

Ексцентричността на Тируит-Уилсън се демонстрира още в ранна възраст, когато откакто открива, че кучетата бързо се научават да плуват, в случай че ги хвърлиш във вода, той хвърля куче през прозореца, с цел да види дали то ще се научи да лети. То не се научило. На 35-годишна възраст той наследява фамилното имение и споделя имението си Фарингдън Хаус с любовника си, брачната половинка на любовника си и техния наследник.

Може би с цел да изкупи предходното си отношение към кучетата, той напълнил дома си с кучета, които обличал в комплицирани костюми, и провел за тях обилни вечери. Освен това боядисва гълъбите в ярки цветове и провежда чаени празненства за конете, тъй като за какво не?

Друго негово обичано занятие било да обикаля имението си с Ролс Ройс, в който инсталирал клавикорд, с цел да може да свири музика в придвижване, до момента в който носел маска на прасе, с цел да плаши локалните поданици. Тируит-Уилсън умира през 1950 година на 66-годишна възраст и оставя имението си на своята държанка, която е съвсем три десетилетия по-млада от него.

7. Уилям Франсис Бринсли Ле Поер Тренч, 8-ми граф на Кланкарти

Необичайно за наследник на състоятелен благородник, Уилям Тренч е насърчаван да си проправи път в света. Той прави тъкмо това, работейки дълги години в региона на рекламата. Когато обаче пристигнал моментът да загърби света на елементарните смъртни и да влезе в Камарата на лордовете, Тренч пренесъл ексцентричното си занимание със себе си в " майката на парламентите ".

Тренч се интересува от НЛО, като през 50-те години става редактор на Flying Saucer Review и основава организацията за НЛО Contact International. През 1975 година той влиза в лордовете и скоро основава Групата за проучване на НЛО, която придвижва манията му в сърцето на държавното управление. Често подлаган на насмешки, изключително поради твърдото си разбиране, че Земята е куха, Тренч се придържа към мнението си в лицето на доста насмешки както от страна на сътрудниците си, по този начин и от страна на обществеността. Той умира през 1995 година и е считан от мнозина за един от най-големите специалисти по НЛО в света.

8. Александър Тин, седми маркиз на Бат

Най-новият благородник в този лист, Тайн е свободомислещ хипар, който е и притежател на един от най-успешните имения в Обединеното кралство - Лонглийт и прилежащия му сафари парк. Парите, които печелел от Longleat, му разрешавали да се отдаде на обичаните си занимания: изкуство и женкарство в съвсем промишлен мащаб.

Тайн покрива стените на персоналния си апартамент в Лонглийт с ярки по цвят подиуми от Кама Сутра, направени от папие маше и дървени стърготини, както и с портрети на над 70-те си любовници, наричани от него " съпруги ", доста от които са настанени в грациозни къщички в имението му. Маркизът умира през 2020 година на 87-годишна възраст. Голяма част от особените му творби на изкуството са изчезнали от стените на голямата селска къща, която той в миналото е наричал собствен дом.
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР