Туристическият борд с препоръки към властта
* Брандът България да се популяризира по едно и също време като туристическа и капиталова дестинация, предлага бизнесът * Бюджетът би трябвало да е не 27 млн., а 227 млн., с цел да ни има на картата, сподели Мартин Захариев
Как бизнесът и страната да си партнират, с цел да имаме резистентен модел за развиването на туризма у нас. Това бе тематика на Осмата среща-дискусия на Националния ръб по туризъм /НБТ/, която се организира в границите на двудневната Международна туристическа борса „ Ваканция и Спа Експо “ в Интер експо център – София.
" Туризмът и IT секторът са промишленостите с най-голяма добавена стойност. С вложения в тях българската стопанска система може да " избухне ". Но няма кой да убеди министъра на финансите, че всяко влагане в тези браншове се връща двойно ", съобщи заместник-председателят на Управителния съвет на НБТ Мартин Захариев.
Той уточни, че е необходим нов инструментариум, който да оцени приноса на туризма в Брутният вътрешен продукт, тъй като в този момент данните на Национален статистически институт не регистрират действителните резултати. " Туризмът не е единствено хранене и настаняване. Стоките, които купуват туристите, се регистрират като експорт и отиват към търговията. Транзакциите, които вършат гостите, също не се регистрират като принос на туризма. Същото важи за трафика, който генерират телекомите с помощта на тях. Всичко това генерира добавена стойност ", уточни зам.шефът на Борда.
Това е и една от аргументите България да е с незабележим по отношение на прилежащите страни бюджет за туризъм от едвам 27 милиона лв., в които влизат и парите за заплати и административни разноски на ведомството. За съпоставяне Гърция, която отваря летния сезон на 1 март и чака 11 милиарда доходи от туризъм, заделя 320 млн. евро за държавна поддръжка. И до момента в който в нашия План за възобновяване и резистентност има 0 лв. за този бранш, прилежаща Румъния е планувала планове за 449 млн. евро, Полша - за 500 млн., а Испания - за 3,4 милиарда евро.
Захариев уточни и резултатите от хроничното недофинансиране: " Маркетингът на дестинацията ни е безплоден. Секторът е разлъчен. През 2021 година външните туристи са намалели със 70%. Време е за промени ", безапелационен е Захариев.
Една от рекомендациите на НБТ е парите в бюджета на туристическото министерство да се усилят в пъти. " Не 27 млн., а 227 млн. лв. са нужни, в случай че желаят да ни има на картата ", сподели Захариев.
Много значимо е също да се пренапише тактиката за развиването на бранша в интервала 2020-2030 година и Плана за деяние към нея, който е писан през 2017 година и не е променян до момента. Спешно би трябвало да се направи публично-частно партньорство за реклама на България в чужбина, с цел да се избави летния сезон. Да се направи указател на всички услуги в туризма - на туроператори, туристически организации, хотелиери, ресторантьори, екскурзоводи, като регистрите да могат да си „ приказват “. Към тях да се прикачат регистрите на културно-историческото завещание, атракциите и фестивалите, които са над 300 годишно.
Да се изготви нова единна уеб платформа с справочник, която да даде цялостна картина на опциите за туризъм. Да продължи работата по Гаранционния фонд за туроператорите. 9% Данък добавена стойност за туризма да се резервира до 2023 година, да се усъвършенства ваучерната стратегия за рехабилитация в спа курортите.
Друго значимо предложение е марката България да се популяризира по едно и също време като туристическа и капиталова дестинация. В този развой би трябвало да се включат министерствата на туризма и на стопанската система, както и Българската организация за вложения. Да се сътвори Институт по нововъведения в туризма и да се оправи ситуацията в курортите са други рекомендации на НБТ към властта.
" Необходими са радикални решения в този момент. Готови сме да предложим експертиза на министерството на туризма ", сподели още Мартин Захариев.
Бордът е оптимистичен за мандата на новия министър на туризма Христо Проданов, стана ясно още на срещата. “За първи път министър на туризма застава зад решението да работи по настоящите проблеми в сектора ”, акцентира Полина Карастоянова, изпълнителен шеф на НБТ. Според нея пътят към триумфа минава през реклама, съвременна връзка и цифровизация. “Брандинг, брандинг и отново брандинг. Брандингът на България на този стадий е незадоволително развъртян. Нужно е да се сътвори интернационално културно разпознаваемо име на страната ”, сподели Карастоянова.
Франк Кванте, общоприет управител на “Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт ” (концесионер на летищата във Варна и Бургас), е оптимистичен за бъдещето. “В момента България е номер едно таргет за нискотарифната авиокомапния WizzAir. Всички са насочили взор към Балканите и това може да е чудесна опция за нас, в случай че се възползваме от нея ”, акцентира Кванте.
Как бизнесът и страната да си партнират, с цел да имаме резистентен модел за развиването на туризма у нас. Това бе тематика на Осмата среща-дискусия на Националния ръб по туризъм /НБТ/, която се организира в границите на двудневната Международна туристическа борса „ Ваканция и Спа Експо “ в Интер експо център – София.
" Туризмът и IT секторът са промишленостите с най-голяма добавена стойност. С вложения в тях българската стопанска система може да " избухне ". Но няма кой да убеди министъра на финансите, че всяко влагане в тези браншове се връща двойно ", съобщи заместник-председателят на Управителния съвет на НБТ Мартин Захариев.
Той уточни, че е необходим нов инструментариум, който да оцени приноса на туризма в Брутният вътрешен продукт, тъй като в този момент данните на Национален статистически институт не регистрират действителните резултати. " Туризмът не е единствено хранене и настаняване. Стоките, които купуват туристите, се регистрират като експорт и отиват към търговията. Транзакциите, които вършат гостите, също не се регистрират като принос на туризма. Същото важи за трафика, който генерират телекомите с помощта на тях. Всичко това генерира добавена стойност ", уточни зам.шефът на Борда.
Това е и една от аргументите България да е с незабележим по отношение на прилежащите страни бюджет за туризъм от едвам 27 милиона лв., в които влизат и парите за заплати и административни разноски на ведомството. За съпоставяне Гърция, която отваря летния сезон на 1 март и чака 11 милиарда доходи от туризъм, заделя 320 млн. евро за държавна поддръжка. И до момента в който в нашия План за възобновяване и резистентност има 0 лв. за този бранш, прилежаща Румъния е планувала планове за 449 млн. евро, Полша - за 500 млн., а Испания - за 3,4 милиарда евро.
Захариев уточни и резултатите от хроничното недофинансиране: " Маркетингът на дестинацията ни е безплоден. Секторът е разлъчен. През 2021 година външните туристи са намалели със 70%. Време е за промени ", безапелационен е Захариев.
Една от рекомендациите на НБТ е парите в бюджета на туристическото министерство да се усилят в пъти. " Не 27 млн., а 227 млн. лв. са нужни, в случай че желаят да ни има на картата ", сподели Захариев.
Много значимо е също да се пренапише тактиката за развиването на бранша в интервала 2020-2030 година и Плана за деяние към нея, който е писан през 2017 година и не е променян до момента. Спешно би трябвало да се направи публично-частно партньорство за реклама на България в чужбина, с цел да се избави летния сезон. Да се направи указател на всички услуги в туризма - на туроператори, туристически организации, хотелиери, ресторантьори, екскурзоводи, като регистрите да могат да си „ приказват “. Към тях да се прикачат регистрите на културно-историческото завещание, атракциите и фестивалите, които са над 300 годишно.
Да се изготви нова единна уеб платформа с справочник, която да даде цялостна картина на опциите за туризъм. Да продължи работата по Гаранционния фонд за туроператорите. 9% Данък добавена стойност за туризма да се резервира до 2023 година, да се усъвършенства ваучерната стратегия за рехабилитация в спа курортите.
Друго значимо предложение е марката България да се популяризира по едно и също време като туристическа и капиталова дестинация. В този развой би трябвало да се включат министерствата на туризма и на стопанската система, както и Българската организация за вложения. Да се сътвори Институт по нововъведения в туризма и да се оправи ситуацията в курортите са други рекомендации на НБТ към властта.
" Необходими са радикални решения в този момент. Готови сме да предложим експертиза на министерството на туризма ", сподели още Мартин Захариев.
Бордът е оптимистичен за мандата на новия министър на туризма Христо Проданов, стана ясно още на срещата. “За първи път министър на туризма застава зад решението да работи по настоящите проблеми в сектора ”, акцентира Полина Карастоянова, изпълнителен шеф на НБТ. Според нея пътят към триумфа минава през реклама, съвременна връзка и цифровизация. “Брандинг, брандинг и отново брандинг. Брандингът на България на този стадий е незадоволително развъртян. Нужно е да се сътвори интернационално културно разпознаваемо име на страната ”, сподели Карастоянова.
Франк Кванте, общоприет управител на “Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт ” (концесионер на летищата във Варна и Бургас), е оптимистичен за бъдещето. “В момента България е номер едно таргет за нискотарифната авиокомапния WizzAir. Всички са насочили взор към Балканите и това може да е чудесна опция за нас, в случай че се възползваме от нея ”, акцентира Кванте.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ