Сеч не е мръсна дума: Какво показва експертен анализ за горския фонд у нас
Брадвата е извънредно мощно средство за доста бели, само че тя може да се употребява за най-хубавите решения, разяснява доцент Георги Костов
" Сеч " не е мръсна дума, не е нещо неприятно. В последните 400 - 500 години човечеството ръководи горите, чрез разнообразни типове сечи, с цел да ги поддържа в положително положение и с помощта на тези действия се получава дървесината, която като общество употребяваме ". Това посочи Петър Дишков от Асоциацията на българските ползватели на дървесина, представяйки първия социо-икономически разбор за положението на горския бранш.
" Стигнахме до такава степен всеки един камион с дървесина, който забележим по пътищата или където и да е, да го одобряваме като нещо неприятно, сякаш някой е умъртвил някого ", показа той и акцентира, че " истината е тъкмо противоположната - когато добивът е осъществяван вярно, това оказва помощ на гората тя да е в положително положение и оказва помощ на обществото, защото всеки има потребност от дом, от мебели и други артикули от дървесина ".
Той е безапелационен, че би трябвало да сме непримирими към нерегламентираните сечи и противозаконни действия и моли за стабилно ръководство на бранша, съгласно положителните европейски практики.
Устойчиво ръководство на горите значи да се добиват до 100% от прираста им, посочи специалистът. Когато не управляваме стабилно горите, природата ни санкционира - в случай че не вършим постоянните сечи, идват санитарните сечи, които са в резултат на пожари, нашествия на инсекти или други унищожителни фактори, означи още той.
" При нас годишно сред 50 и 100 000 декара изгарят от пожари. Причината е струпване на дървесна маса в горите, когато не се реализира сеч - това е барут, който във всеки миг може да се възпламени ", уточни Дишков.
Той сигнализира за големи пропуснати изгоди от това, че вместо да произвеждаме, внасяме дървесни артикули. По думите му, цифрите са в действителност стресиращи.
" Това е запас, който би могъл да влезе в българската стопанска система, създавайки огромна претовареност и доста огромна стойност ", акцентира той.
До 1 милиард лв. загуби поради неефективно потребление на ресурса
България губи сред 500 млн. и 1 милиарда лева годишно от неефективно потребление на горските запаси. Това демонстрира анализът на горския бранш у нас, направен по поръчка на Асоциацията на българските ползватели на дървесина, представящ и съпоставения с задграничния опит. От сектора упорстват за стабилно ръководство на бранша и постигане на положителните европейски практики.
Като добра процедура в Европа се затвърждава съотношението от 80% рандеман на дървесина по отношение на прираста на гората. Това е всеобщата процедура в Европа. В България обаче се добиват едвам 50-55%, което утежнява горските индикатори и в последните години за първи път от десетилетия насам прирастът на горите се забавя.
Посочените пропуснати изгоди са изчислени на база потребление на този капацитет за рандеман у нас - до 80% на прираста или съответно за 2022 година още към 3000 млн. куб. м. дървесина. Отделно добавената стойност за стопанската система, която също е пропусната, възлиза на 260 млн. лева за съответната година. Сметките за 2021 година демонстрират още по-сериозни загуби - пропуснати изгоди в размер на над 1 милиарда лева и повече от 30 000 работни места.
2023 година - най-слабият рандеман от две десетилетия
На този декор, отминалата 2023 година е най-слабата по рандеман на дървесина от най-малко две десетилетия. За последните 12 месеца у нас са добити малко над 5 500 000 куб. метра дървесина, което е спад с 25% по отношение на миналата 2022 година и 34% на петгодишна база, 8567 спрямо 2018 година
Данните са на Изпълнителна организация по горите и отразяват справката на превозената дървесина с първоначални транспортни билети, т.е. освен отсеченото, само че и всички спомагателни мероприятия, при които гората се прочиства след естествени стихии, набези от вредители, пожари и прочие, прецизираха от Асоциацията. По-слаби резултати за дърводобива у нас са регистрирани последно към 2000 година.
В целия горски бранш, който включва дърводобива и преработката на дървесина, са заети близо 60 000 души, което е към 1% от общата претовареност у нас. Този отрасъл обезпечава работа и прехранване на хора в планински и полупланински райони, където съвсем няма друга икономическа активност и това е може би най-силната спирачка против обезлюдяването им. Секторът става все по-непривлекателен поради сложните условия, неналичието на инфраструктура, ниско възнаграждение.
По думите на Дишков - характеризира се с ниска продуктивност на труда, изключително в областта на дърводобива, остаряла техника, остарели технологии, а новите машини мъчно навлизат, най-много поради липса на държавна политика.
Последиците
Драстичното стесняване на дърводобива има съществени стопански последствия и за предприятията, които създават хартия или мебели от дървесината. Възможни са съкращения и банкрути, което ще стане ясно в идващите месеци, сигнализират от Асоциацията.
Дългосрочните последствия обаче могат да бъдат още по-сериозни и включват негативи за самата гора, акцентират специалистите от Асоциацията и акцентират, че точно сечите са главният метод за поддържане на горите. Чрез сечите лесовъдите отстраняват ненужното, болното и освобождават място на останалите дървета да порастват здрави и мощни.
" За да е здрава гората, тези които са способени би трябвало да вървят преди събитията, а не след събитията. Брадвата е извънредно мощно средство, с което можеш да направиш доста бели, само че тя може да се употребява за най-хубавите решения ", разяснява зам.-ректорът на Лесотехническия университет доцент Георги Костов.
Екологична опция при Зеления преход?
Дървесината е суровината на бъдещето. Европа стартира интензивно потреблението на възобновими източници, какъвто е дървесината и търсенето й ще се усилва около декарбонизацията на енергетиката и строителството. От Асоциацията напомнят, че отпадната биомаса може да се употребява дейно за производството на електричество, пара и отопление, а дървото може да е опция на метала и цимента.
Производството на хартия пък влиза като сурогат на пластмасата в опаковките. Gresham House предвижда, че потреблението на дървен материал ще се усили 2,7 пъти до 2050 година, което е нарастване до 3,1% на година.
Търсенето на дървесина ще се усилва и като резултат от задачите за климатична индиферентност на Европейски Съюз. Горската биомаса обезпечава над 60% от ВЕИ силата в Европейски Съюз, сочи отчетът.
При този небосвод, секторът у нас запада, а смисъла му за стопанската система и обществото е мощно подценено, регистрират специалистите, изключително имайки поради по-високата добавена стойност и продуктивност в другите страни.
Виждат се единствено минусите - да вземем за пример, че се сече основно в избрани зони, които са най-близки и налични, а това е по този начин, тъй като другите са недостъпни, няма горска инфраструктура и подобаваща техника. В 30-40% от горите не е влизано от години. Така се натоварват единствено избрани сектори, а хората всеобщо остават с усещането, че горите ни се унищожават, а това е накриво и неопределено, обясниха от Асоциацията.
Потенциалът на България е огромен - 39% от територията на страната е заета от гори, 10% са под строга протекция. За последните 100 години горите ни са нараснали два пъти територията си, а единствено за миналите 20 години запасът им е повишен с над 30%. Данните обаче демонстрират също, че прирастът понижава за първи път от 60 години, което е сигурен индикатор за проблем. Това е загуба на запас, само че и причина за бъдещи проблеми като пожари, вредители, снеголоми и други.
Правилно стопанисване на горите и работни места
За смяна в публичното схващане на процесите в гората и за по-широк консенсус към потреблението на дървесината молят от Асоциацията на българските ползватели на дървесина.
" Нашият зов е, запознавайки обществото с тези практики, би трябвало да забележим, че бъдещето на нашите гори зависи най-много от вярното им стопанисване и положителното им ръководство ", сподели Дишков.
Според него, би трябвало да се направи прословутата национална горска инвентаризация. На нейна база, ще може да се възнамеряват по-добре дейностите в горите, да се подобрят и дейностите по надзор и санкциониране на нарушаванията и да има цялостна проследяемост, уверен е той.
" Трябва, където е допустимо, да се добиват 80 - 100% от прираста, с цел да подсигуряваме че ще оставим горите в положително положение за бъдещето ", сподели специалистът и допусна: " Теоретично това ще са 25 000 работни места в полупланинските и планински райони; ще заместим 1 млн. куб. м. вносна дървесина и вносни дървесни артикули, ще увеличим експортния капацитет на страната, пожарите ще намалеят, горите ще станат налични за хората и ще подсигуряваме положителното им здравословно положение ".
Решението, съгласно него, е: " Механизиран дърводобив, който когато се прави вярно, е доста по-щадящ гората, ефикасен, безвреден за човешкия живот и вложения в машини, само че най-много в инфраструктура, с цел да доближат до гората,т.е. горски пътища ".
" Сеч " не е мръсна дума, не е нещо неприятно. В последните 400 - 500 години човечеството ръководи горите, чрез разнообразни типове сечи, с цел да ги поддържа в положително положение и с помощта на тези действия се получава дървесината, която като общество употребяваме ". Това посочи Петър Дишков от Асоциацията на българските ползватели на дървесина, представяйки първия социо-икономически разбор за положението на горския бранш.
" Стигнахме до такава степен всеки един камион с дървесина, който забележим по пътищата или където и да е, да го одобряваме като нещо неприятно, сякаш някой е умъртвил някого ", показа той и акцентира, че " истината е тъкмо противоположната - когато добивът е осъществяван вярно, това оказва помощ на гората тя да е в положително положение и оказва помощ на обществото, защото всеки има потребност от дом, от мебели и други артикули от дървесина ".
Той е безапелационен, че би трябвало да сме непримирими към нерегламентираните сечи и противозаконни действия и моли за стабилно ръководство на бранша, съгласно положителните европейски практики.
Устойчиво ръководство на горите значи да се добиват до 100% от прираста им, посочи специалистът. Когато не управляваме стабилно горите, природата ни санкционира - в случай че не вършим постоянните сечи, идват санитарните сечи, които са в резултат на пожари, нашествия на инсекти или други унищожителни фактори, означи още той.
" При нас годишно сред 50 и 100 000 декара изгарят от пожари. Причината е струпване на дървесна маса в горите, когато не се реализира сеч - това е барут, който във всеки миг може да се възпламени ", уточни Дишков.
Той сигнализира за големи пропуснати изгоди от това, че вместо да произвеждаме, внасяме дървесни артикули. По думите му, цифрите са в действителност стресиращи.
" Това е запас, който би могъл да влезе в българската стопанска система, създавайки огромна претовареност и доста огромна стойност ", акцентира той.
До 1 милиард лв. загуби поради неефективно потребление на ресурса
България губи сред 500 млн. и 1 милиарда лева годишно от неефективно потребление на горските запаси. Това демонстрира анализът на горския бранш у нас, направен по поръчка на Асоциацията на българските ползватели на дървесина, представящ и съпоставения с задграничния опит. От сектора упорстват за стабилно ръководство на бранша и постигане на положителните европейски практики.
Като добра процедура в Европа се затвърждава съотношението от 80% рандеман на дървесина по отношение на прираста на гората. Това е всеобщата процедура в Европа. В България обаче се добиват едвам 50-55%, което утежнява горските индикатори и в последните години за първи път от десетилетия насам прирастът на горите се забавя.
Посочените пропуснати изгоди са изчислени на база потребление на този капацитет за рандеман у нас - до 80% на прираста или съответно за 2022 година още към 3000 млн. куб. м. дървесина. Отделно добавената стойност за стопанската система, която също е пропусната, възлиза на 260 млн. лева за съответната година. Сметките за 2021 година демонстрират още по-сериозни загуби - пропуснати изгоди в размер на над 1 милиарда лева и повече от 30 000 работни места.
2023 година - най-слабият рандеман от две десетилетия
На този декор, отминалата 2023 година е най-слабата по рандеман на дървесина от най-малко две десетилетия. За последните 12 месеца у нас са добити малко над 5 500 000 куб. метра дървесина, което е спад с 25% по отношение на миналата 2022 година и 34% на петгодишна база, 8567 спрямо 2018 година
Данните са на Изпълнителна организация по горите и отразяват справката на превозената дървесина с първоначални транспортни билети, т.е. освен отсеченото, само че и всички спомагателни мероприятия, при които гората се прочиства след естествени стихии, набези от вредители, пожари и прочие, прецизираха от Асоциацията. По-слаби резултати за дърводобива у нас са регистрирани последно към 2000 година.
В целия горски бранш, който включва дърводобива и преработката на дървесина, са заети близо 60 000 души, което е към 1% от общата претовареност у нас. Този отрасъл обезпечава работа и прехранване на хора в планински и полупланински райони, където съвсем няма друга икономическа активност и това е може би най-силната спирачка против обезлюдяването им. Секторът става все по-непривлекателен поради сложните условия, неналичието на инфраструктура, ниско възнаграждение.
По думите на Дишков - характеризира се с ниска продуктивност на труда, изключително в областта на дърводобива, остаряла техника, остарели технологии, а новите машини мъчно навлизат, най-много поради липса на държавна политика.
Последиците
Драстичното стесняване на дърводобива има съществени стопански последствия и за предприятията, които създават хартия или мебели от дървесината. Възможни са съкращения и банкрути, което ще стане ясно в идващите месеци, сигнализират от Асоциацията.
Дългосрочните последствия обаче могат да бъдат още по-сериозни и включват негативи за самата гора, акцентират специалистите от Асоциацията и акцентират, че точно сечите са главният метод за поддържане на горите. Чрез сечите лесовъдите отстраняват ненужното, болното и освобождават място на останалите дървета да порастват здрави и мощни.
" За да е здрава гората, тези които са способени би трябвало да вървят преди събитията, а не след събитията. Брадвата е извънредно мощно средство, с което можеш да направиш доста бели, само че тя може да се употребява за най-хубавите решения ", разяснява зам.-ректорът на Лесотехническия университет доцент Георги Костов.
Екологична опция при Зеления преход?
Дървесината е суровината на бъдещето. Европа стартира интензивно потреблението на възобновими източници, какъвто е дървесината и търсенето й ще се усилва около декарбонизацията на енергетиката и строителството. От Асоциацията напомнят, че отпадната биомаса може да се употребява дейно за производството на електричество, пара и отопление, а дървото може да е опция на метала и цимента.
Производството на хартия пък влиза като сурогат на пластмасата в опаковките. Gresham House предвижда, че потреблението на дървен материал ще се усили 2,7 пъти до 2050 година, което е нарастване до 3,1% на година.
Търсенето на дървесина ще се усилва и като резултат от задачите за климатична индиферентност на Европейски Съюз. Горската биомаса обезпечава над 60% от ВЕИ силата в Европейски Съюз, сочи отчетът.
При този небосвод, секторът у нас запада, а смисъла му за стопанската система и обществото е мощно подценено, регистрират специалистите, изключително имайки поради по-високата добавена стойност и продуктивност в другите страни.
Виждат се единствено минусите - да вземем за пример, че се сече основно в избрани зони, които са най-близки и налични, а това е по този начин, тъй като другите са недостъпни, няма горска инфраструктура и подобаваща техника. В 30-40% от горите не е влизано от години. Така се натоварват единствено избрани сектори, а хората всеобщо остават с усещането, че горите ни се унищожават, а това е накриво и неопределено, обясниха от Асоциацията.
Потенциалът на България е огромен - 39% от територията на страната е заета от гори, 10% са под строга протекция. За последните 100 години горите ни са нараснали два пъти територията си, а единствено за миналите 20 години запасът им е повишен с над 30%. Данните обаче демонстрират също, че прирастът понижава за първи път от 60 години, което е сигурен индикатор за проблем. Това е загуба на запас, само че и причина за бъдещи проблеми като пожари, вредители, снеголоми и други.
Правилно стопанисване на горите и работни места
За смяна в публичното схващане на процесите в гората и за по-широк консенсус към потреблението на дървесината молят от Асоциацията на българските ползватели на дървесина.
" Нашият зов е, запознавайки обществото с тези практики, би трябвало да забележим, че бъдещето на нашите гори зависи най-много от вярното им стопанисване и положителното им ръководство ", сподели Дишков.
Според него, би трябвало да се направи прословутата национална горска инвентаризация. На нейна база, ще може да се възнамеряват по-добре дейностите в горите, да се подобрят и дейностите по надзор и санкциониране на нарушаванията и да има цялостна проследяемост, уверен е той.
" Трябва, където е допустимо, да се добиват 80 - 100% от прираста, с цел да подсигуряваме че ще оставим горите в положително положение за бъдещето ", сподели специалистът и допусна: " Теоретично това ще са 25 000 работни места в полупланинските и планински райони; ще заместим 1 млн. куб. м. вносна дървесина и вносни дървесни артикули, ще увеличим експортния капацитет на страната, пожарите ще намалеят, горите ще станат налични за хората и ще подсигуряваме положителното им здравословно положение ".
Решението, съгласно него, е: " Механизиран дърводобив, който когато се прави вярно, е доста по-щадящ гората, ефикасен, безвреден за човешкия живот и вложения в машини, само че най-много в инфраструктура, с цел да доближат до гората,т.е. горски пътища ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ